Р Е Ш Е Н И
Е
№ 347 / 20.02.2024 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря Мария
Михалева разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.адм.д. № 229/2022 год. по
описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Изида логистик“ ООД, ЕИК ***, против Решение № 205/29.12.2021
г., постановено по н.а.х.д. № 1004/2021
г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) №
23-0000905/24.06.2021
г. на директора на Регионална дирекция „АА“ – Варна, с
което на касатора за нарушение на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000
лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение
на материалния закон. Районният съд не е съобразил, че изискванията на Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г. (Наредба № 36) са в пряко противоречие с Директива
2006/126, за което има официално становище от Европейската комисия. В писмена
защита излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на решението като
противоречащо на Решение от 18.01.2024 г. по дело С-227/2022 г. на СЕС. Иска отмяната
му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени НП. Претендира и присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба – директорът на Регионална дирекция „АА“ – Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва нейната основателност по съображения, подробно изложени в писмен отговор по делото. В писмена
защита излага допълнителни доводи, че националната правна уредба за
психологическа годност не противоречи на Директива 2006/126, като се позовава
на мотивите към решение по дело С-227/2022 г. на СЕС. Твърди, че регламентираните
в Наредба № 36 изследвания не се различават по своя обхват и цели от предвидените
в директивата, поради което удостоверенията за психологическа годност не са несъответстващи
на правото на съюза и правилно дружеството е било санкционирано на основание
чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр. По тези съображения иска решението на ДРС да
бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за основателност
на касационната жалба, позовавайки се на решението на СЕС от 18.01.2024 г. Счита, че
решението на ДРС е неправилно
и следва да бъде отменено.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в съответствие с
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя
е и основателна по следните съображения :
С процесното НП „Изида логистик“ ООД е санкционирано за
това, че на 04.09.2020 г. в гр. Добрич, ул. „Антон Стоянов“ № 2, в качеството
си на превозвач, притежаващ лиценз на общността за превоз на товари № 12958,
допуснало водача М.К.К. да управлява автомобил марка „ДАФ“ от категория N3, с рег. № ***, извършващ
обществен международен превоз на товари, без той да отговаря на изискванията за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
уредени в чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтПр.
Водачът не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност от
дата 24.12.2019 г. съгласно справка в регистъра на психологическите
изследвания. Наказващият орган е квалифицирал поведението на дружеството като
нарушение на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр, в резултат на което му е наложил имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
С обжалваното решение ДРС е потвърдил наказателното
постановление по съображения, че нарушението е безспорно доказано и не са
налице допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство. Приел е, че в случая Директива
2006/126 е неприложима, защото е санкционирано поведението на превозвача, а не
на професионалния водач, поради което не е необходимо да се преценява
съответствието на националните изисквания за психологическа годност с тази
директива.
Така постановеното решение е неправилно.
Съгласно разпоредбата на
чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтПр лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория
и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтПр, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое
от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
Изискванията за
психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите
изследвания на кандидатите за водачи, на водачите на определени категории МПС и
на водачите, извършващи определен вид дейности, са регламентирани в Наредба №
36, издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 8, ал. 1 и ал.
2 от
Наредба № 36, в действащата им редакция към датата на
извършване на процесното деяние, при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови
автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари,
лицата представят удостоверение за психологическа годност. Това удостоверение е
валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на
случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето и
на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно
за срок една година.
От анализа на тази нормативна уредба следва извода, че тя
попада в приложното поле на Директива 2006/126, независимо дали наказаното лице
е водачът или превозвачът, който го е допуснал до работа. Разяснения в същия
смисъл се съдържат и в Решение от 18.01.2024 г. по дело С-227/22 на СЕС. С
оглед на това съдът дължи преценка за съответствието на приложимите за случая
норми с директивата и с предписания с нея резултат.
Директива 2006/126 има за цел да хармонизира минималните
стандарти за физическа и умствена годност на водачите на превозни средства от
всички категории включително на професионалните водачи, упражняващи дейност в
областта на автомобилния транспорт на пътници и стоки.
По силата на член 7, параграф 1, буква а) от директивата свидетелства за
управление на превозно средство се издават само на
кандидатите, които са взели изпит по умения и поведение, както и теоретичен
изпит и отговарят на минималните стандарти за физическа и умствена годност, в
съответствие с разпоредбите на приложения II и III към тази директива. Съгласно параграф 3,
буква а) за подновяването на свидетелството за управление се изисква
спазване на същите
минимални стандарти за физическа и умствена годност от притежателите на
свидетелства за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D,
DE, D1 и D1E.
Минималната хармонизация на правилата относно
свидетелствата за управление не е пречка държавите членки да запазват или да
приемат по – строги мерки, стига те да не застрашават сериозно постигането на
предписания от Директива 2006/126 резултат. Възможността за завишаване на
изискванията за физическа и умствена годност за управление на моторни превозни
средства не може да дерогира правилата на чл. 7 от тази директива.
Именно това е прието
и в решението на СЕС, съгласно което член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да
изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи
на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат
свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D,
DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване
физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават
както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от
него удостоверение за психологическа годност.
Следователно проверката за
психологическата годност на водачите за съответната категория или професионална
група следва да съвпада с момента на издаване или подновяване на свидетелството
за управление на моторно превозно средство, независимо дали медицинските
прегледи за това са по-строги или не, като е недопустимо съвместното
съществуване на свидетелството за управление с всеки друг национален документ,
изпълняващ същата функция по същество.
В случая Наредба № 36 налага на професионалните водачи да
притежават не само валидно свидетелство за управление, но и отделно
удостоверение за психологическа годност, което според действащата към датата на
нарушението редакция на чл. 8, ал. 2 от наредбата е с по-кратък срок на
валидност в сравнение със срока на валидност на свидетелството за управление на
моторно превозно средство. С това националното законодателство налага по-рестриктивни
мерки за психологическа годност на българските професионални водачи от
предвидените в чл. 7 от Директива
2006/126, като пренебрегва установената в директивата изчерпателна хармонизация
на документите, доказващи съществуването на право на управление, както и въведения
с нея синхронизиран срок на административна валидност на свидетелствата за
управление и медицинските прегледи за физическа и умствена годност. Ирелевантни
са възраженията в писмената защита на касатора, че регламентираните в Наредба №
36 изследвания за психологическа годност не се различават по своя обхват и цели
от предвидените в приложение ІІІ към Директива 2006/126 медицински прегледи,
защото това не променя извода, че е нарушена забраната държавите членки да
изискват отделно доказателство за умствена годност за управление на интервали
от време, по – кратки от срока на валидност на свидетелството за управление –
така т. 36, 37, 39, 44, 45 от решение на СЕС по дело С – 227/22. Самият факт,
че се предвижда допълнително удостоверение за умствена годност, което не
съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление, съставлява недопустима
административна тежест за водачите и превозвачите, която ги поставя в
по-неблагоприятно положение. Това противоречи на основните цели на съюзните
норми и компрометира техния полезен ефект, в какъвто смисъл е както решението
на СЕС, така и официалното уведомително писмо на ЕК до България от 15.07.2021 г.
Несъвместимостта на националните разпоредби относно удостоверенията за
психологическа годност с Директива 2006/126 задължава съда да не ги приложи. С
оглед на това и с оглед на обстоятелството, че към посочената в АУАН и в НП водачът
на процесния товарен автомобил за обществен превоз е притежавал валидно
свидетелство за управление на МПС за съответната категория, т.е. е отговарял на
минималните изисквания за психологическа годност, касационната инстанция намира,
че вмененото изпълнително деяние е несъставомерно и неправилно превозвачът е
бил наказан на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр.
Ето защо, като е достигнал до обратните правни изводи, районният
съд е постановил един неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и на
негово място следва да бъде постановен друг, с който да се отмени НП.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН касаторът има право на разноски за двете съдебни инстанции. От данните по
делото е видно, че направените от страната разходи възлизат общо на сумата от 880
лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на по 440 лева за
въззивната и за касационната инстанции. Не са налице основания за намаляване на
възнаграждението при условията на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, тъй като съгласно чл.
18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минималният размер на адвокатския хонорар за този вид дела възлиза на 600 лева
предвид стойността на наложената имуществена санкция. С оглед на това ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от жалбоподателя разноски по
делото в пълния им размер.
Водим от горното, Административният
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 205/29.12.2021
г., постановено по н.а.х.д. № 1004/2021
г. по описа на Районен съд – Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000905/24.06.2021
г. на директора на Регионална дирекция „АА“ – Варна, с
което на „Изида логистик“ ООД, ЕИК ***, за нарушение на чл. 96г,
ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна да заплати на „Изида логистик“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : град Добрич, ул. „Антон Стоянов“ № 2, представлявано от управителя
Г.Д.М., сумата от 880 лева, съставляваща сторени разноски за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: