№ 1532
гр. Варна, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.а
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20223110203398 по описа за 2022 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на М. В. И. против НП на
административно наказващият орган.
В жалбата си въззивника сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление.
Счита за нарушени чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Неясно е въз основа на какви доказателства
е прието, че е извършено нарушение.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество сочи, че е налице разпечатка от дигиталния тахограф и от нея е видно
какви дейности са извършвани. Празното пространство се дължи на управлението на
автомобила с поставена карта на друг водач. Камиона е управляван предния ден от друг
водач в гр. Варна, където въззивникът изчакал натоварването на ремаркето в завода в гр.
Девня. Той няма как да има дейност, ако камиона стои два дена на паркинга в Девня- събота
и неделя и чака натоварване в понеделник. Не е задължение на водача да доказва
отрицателни факти, а е задължение на наказващия орган да докаже нарушението. На
въззивника е връчено нечетливо копие от АУАН и на същия е коствало ресурси и нерви, за
да се снабди с нов, четлив екземпляр от акта. Дадените обяснения от въззивника за
причините за липса на запис не са били проверени от проверяващите. Взет е оригинала на
пътния лист, който представлява отчетен документ, с който водача отчита разходи, защото
освен водач, той е и собственик на фирма. Моли съда да отмени наказателното
постановление и да присъди разноски.
Процесуален представител на въззиваемата страна моли съда да потвърди
наказателното постановление, като излага подробни доводи. Претендира възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 18.04.2022г. служители към РД “АА” Варна, сред които св. И., извършвали
рутинни проверки на водачи, осъществяващи обществени превози.
1
КПП-то било устроено в гр. Варна, РП ІІІ-2008, на около 50 метра от разклона за
пристанище „Врана- запад“, в посока към гр. Девня.
Междувременно по същия пътен участък се движел въззивника, който управлявал
влекач „Волво“ с рег. №***, с прикачено полуремаке, рег №***. С автомобила се
извършвал обществен превоз на товари- тор, по маршрут гр. Девня – с. Каменно поле.
Около 10,15 часа на въззивника бил подаден сигнал да преустанови движението си ,
след което служителите на АА пристъпили към проверка. По време на проверката от страна
на служителите на АА били поискани документите на въззивника. Установено било, че
превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф, като при проверката на
документите на въззивника било установено, че в представената от него карта на водача
липсват данни за периода 10,05ч. на 15.04.2022г. до 06,18ч. на 18.04.2022 г. Въззивника не
представил на проверяващите Удостоверение за дейности по образец.
След като констатирали горното, срещу въззивника И. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта били описани
установените факти, и била посочена правна квалификация на извършеното нарушение. В
графата за възражения въззивника не вписал такива. Възражения не постъпили и
впоследствие по административно наказателната преписка.
Впоследствие на 06.07.2022г. било издадено НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в
акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена
правна квалификация по регл.165/2014г. и въззивника бил санкциониран на осн. чл.93в
ал.17 т.3 от Закона за автомобилните превози.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - показанията на разпитаният в с.з. свидетел И. и
приложените по административонаказателната преписка и делото писмени доказателства.
След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и
административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН -
акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя; спазен е и срока за възражения по АУАН; наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление
съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по
административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че и извършено
административно нарушение като правилно е определена правната му квалификация. При
определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата
санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.
В настоящия казус, от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е
извършвал превоз за собствена сметка, попадащ в обхвата на Регламент / ЕО/ № 561/2006 г.
На следващо място, от доказателствата по делото е видно, че МПС, което
въззивникът е управлявал е бил оборудван с дигитален тахограф, както и че на картата му за
водач не е имало никакви записи за периода от 10,05ч. на 15.04.2022г. до 06,18ч. на
18.04.2022 г.
Безспорно е също така, че за същия период въззивникът И. не е представил ръчен
запис и разпечатка за периода или тахографски листи за период, в който евентуално е
2
управлявал с аналогов тахограф, или удостоверение, че не го е управлявал. В този смисъл
нарушението на чл. чл. 36 § 2, т. ii от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. е било извършено от
въззивника. Фактите, визирани в АУАН и НП, че жалбоподателят не е представил всички
ръчни записи и разпечатки за процесния период напълно кореспондират с посочената като
нарушена норма на чл. 36 § 2, т. ii от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г., Изрично е посочено
както в АУАН, така и в НП, че в представената от водача дигитална карта също липсва
информация.
Безспорно е също така, че въззивинкът И. не е могъл да представи ръчен запис и
разпечатка за периода посочен в НП, в който е управлявал превозното средство или
удостоверение, че не го е управлявал. В този смисъл нарушението на чл. чл. 36 § 2, т. ii от
Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. е било извършено от въззивника.
В случая, правилно е била приложена и санкционната норма, тъй като чл. 93"в" ал. 17, т.
3 от ЗАвП предвижда наказание за водач, който при проверка от контролните органи не
представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и
почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни, а именно ръчни
записи и разпечатки. Именно такова виновно поведение в случая е налице от страна на
въззивника . Съдът констатира пълно съответствие и между визираната като нарушена
норма и приложената санкционна такава.
Наложеното на въззивника наказание е в императивно предвидения в закона размер
на 1500 лв., поради което и не може да се приеме, че при определяне на неговия размер
наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Съобразно събраните по делото писмени доказателства, съдът намира че случаят не е
маловажен. Въззъвника не е представил изискуемите от него документи към момента на
проверката, с което съставът на нарушението е било осъществен. То е формално по своя
характер и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на вредни последици. В
този смисъл съдът намира, че допуснатото от въззивника нарушение не се отличава от
останалите от съответния вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно
незначителна.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения, съдът намери
същите за неоснователни, предвид на следното:
Въззивника счита за нарушени чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Неясно е въз основа на какви
доказателста е прието, че е извършено нарушение.
Доколкото при правилно описание на фактическия състав на нарушението ,правилно
е изведена приложимата санкционна норма, съдът намери, че не е допуснато такова
нарушение. Доказателствата, въз основа на които е сформиран извод за осъществено
нарушение се съдържат в административнонаказателната преписка и са достъпни за
страните.
Въззивникът сочи, че е налице разпечатка от дигиталния тахограф и от нея е видно
какви дейности са извършвани. Празното пространство се дължи на управлението на
автомобила с поставена карта на друг водач. Камиона е управляван предния ден от друг
водач в гр. Варна, където въззивникът изчакал натоварването на ремаркето в завода в гр.
Девня. Той няма как да има дейност, ако камиона стои два дена на паркинга в Девня- събота
и неделя и чака натоварване в понеделник. Не е задължение на водача да доказва
3
отрицателни факти, а е задължение на наказващия орган да докаже нарушението.
Предвид на факта, че безспорно по делото е установено, че въззивникът не е
представил по време на проверката за времето от 10,05ч. на 15.04.2022г. до 06,18ч. на
18.04.2022 г. всеки ръчен запис и разпечатка за периода или тахографски листи за период, в
който евентуално е управлявал с аналогов тахограф, или удостоверение за дейности по
образец, по безспорен начин е установено нарушението.
Сочи се , че на въззивника е връчено нечетливо копие от АУАН и на същия е
коствало ресурси и нерви, за да се снабди с нов, четлив екземпляр от акта.
Доколкото въззивникът се е възползвал от правото си да получи четливо копие от
АУАН, съдът намери, че не е допуснато нарушение на правото му на защита.
Сочи се още, че дадените обяснения от въззивника за причините за липса на запис не
са били проверени от проверяващите.
Данни относно такива обяснения липсват обективирани в АУАН, допълнителни
писмени обяснения от въззиника или постъпили впоследствие такива под формата на
възражение, поради което и такова възражение остава изолирано от доказателствата по
делото.
На последно място се сочи, е взет оригинала на пътния лист, който представлява
отчетен документ, с който водача отчита разходи, защото освен водач, той е и собственик на
фирма.
Предвид на факта , че подобно възражение не касае съставомерността на деянието, то
същото не следва да бъде обсъждано по настоящото дело.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000534/06.07.2022г. на Директор РД „АА“ гр. Варна, с което на
М. В. И. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лева на
основание чл.93в ал.17 т.3 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА М. В. И., ЕГН ********** да заплати на РД „АА“ – Варна, на осн. чл.27е
от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че мотивите са изготвени.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5