Присъда по дело №672/2013 на Районен съд - Ловеч

                    

МОТИВИ : Срещу подсъдимият Б.Г.Р. *** предявено обвинение за престъпление по чл.152, ал.3, т.5, във връзка с ал.1, т.2, предл.2-ро, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, за това, че на 19.11.2012 г., около 23:00 часа в град Ловеч, във вила № 252, намираща се в местността „Синан тепе", се съвкупил с лице от женски пол - С.С.Ш.,***, като я принудил към това със заплашване /опиране на нож във врата и заплаха за убийство/, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

          Представителят на Районна прокуратура - Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимият по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт. Предвид направените самопризнания и проведено съкратено съдебно следствие пледира за определяне на наказание, съгласно предвиденото в НК, без да конкретизира вида и размера му. 

          На основание чл.76 и сл. от НПК съдът е конституирал като частен обвинител по делото пострадалата С.С.Ш. ***. По време на устните прения заявява, че поддържа предявеното от прокурора обвинение.

         Подсъдимият Б.Р., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. По реда на съкратеното съдебно следствие по чл.370, във връзка с чл.371, т.2 от НПК се признава за виновен, изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тях. В защита не изразява становище, а при дадената му последна дума заявява, че се признава за виновен и моли за наказанието, за което е пледирал защитника му. Служебно назначения защитник на подсъдимият Р. – адвокат Х.Н. от ЛАК не оспорва приетата от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка, но пледира да се вземе в предвид обстоятелство, че пострадала е живяла с братовчеда на подсъдимия, имали са предишни контакти и донякъде с поведението си е предизвикала и допринесла за настъпването на престъпното деяние. Пледира наказанието да се определи при условията на чл.58а от НК, като при условията на чл.54 от НК се определи наказание три години лишаване от свобода, което като се редуцира се намали на две години лишаване от свобода, при първоначален строг режим. Изтъква също така, че на основание чл.59 от НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимия Р. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”. 

           От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени и веществени доказателства, от свидетелските показания и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, както и от самопризнанията на подсъдимият дадени на досъдебното производство и потвърдени и допълнени от него по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

          Подсъдимият Б.Г.Р. живеел в с.Горан, Ловешка област. Бил с основно образование, неженен, безработен. Многократно бил осъждан за престъпления от общ характер, като част от наказанията лишаване от свобода изтърпял ефективно.

          Пострадалата и частен обвинител по делото С.С.Ш. /л.26-27; л.34; л.44 и л.46/ живеела на семейни начала със свидетеля Б.М.Х. /л.41-43/ и с негово дете във вила № 252 в местността „Синан тепе" край гр.Ловеч. Тази вила била собственост на свидетеля С.К.И. /л.29/, който я бил продал на Добромир Цвятков Начев от с.Орешак, Ловешка област. С разрешение на собственика, С.И. продължил да се грижи и да стопанисва вилата и земята около нея. В края на есента на 2011 г. И. се разболял и решил да даде вилата на някой да я стопанисва и да се грижи за нея. Така във вилата отишли да живеят пострадалата С.Ш. и свидетелят Б.М.Х.. На 03.10.2012 г. Свидетелят Б. *** за изтърпяване на присъда лишаване от свобода.

          На 18.11.2012 г. пострадалата Ш. тръгнала с детето на свидетеля Б.Х., с брат му и с подсъдимия Б.Р. ***. След свиждането тя, заедно с детето му и с подсъдимия Р. се прибрала на вилата в местността „Синан тепе”, където живеела. От там подсъдимия Р. отишъл във вилата, където живеел баща му - свидетелят С.М.Х. /л.32/ и заедно с него тръгнали за дърва. На връщане оставили дърва на пострадалата Ш.. Около 21.00 часа на същия ден, подсъдимия Р. отишъл във вилата, където живеела пострадалата Ш. и й казал, че ще спи в другата стая, за да не ги е страх. На сутринта на 19.11.2012 г. свидетелката Ш. станала рано и подготвила детето на съпруга си за училище. След това, заедно с подсъдимия Р. го завели до училище „Панайот Пипков" в гр.Ловеч. Като оставили детето в училището, двамата отишли до пазара в гр.Ловеч, като преди това посетили свидетелят С.К.И. и разговаряли с него. На пазара двамата се видели също така и със свои роднини. По-късно, Ш. тръгнала да посети майка си, която също живеела във вила в местността „Синан тепе". Там стояла до около 18.00 часа. След това се прибрала във вилата, където живеела. Запалила печката, почистила и легнала да спи. Входната врата на вилата не се заключвала, тъй като бравата била развалена. Заключвала се само външната порта, която пострадалата заключила преди да си легне. Около 23.00 часа се пробудила и усетила, че има някой на леглото до нея. Тя се изплашила, станала от леглото и седнала на стола до него. Понеже било тъмно започнала да вика от страх. Тогава чула гласа на подсъдимия Р., който със заплашителен тон й казал да не вика. След това я хванал за ръката и я бутнал на леглото, като пострадалата била по корем, със свито тяло и ръце на лицето. Подсъдимият Р. я хванал за врата и я натискал така, че тя трудно дишала. През цялото време я псувал на майка и казвал : „сега ще те еба". Тя му казала, че иска да пие вода, като по този начин искала да отиде до мивката и да светне лампата. Подсъдимият се съгласил и държейки я за двете ръце двамата станали от леглото и тръгнали към мивката. Като стигнали до мивката подсъдимият с една си ръка я държал за двете ръце, а с другата си ръка и дал шише с вода. Ш. казала, че по този начин не можела да пие, защото щяла да се задави. Тогава Р. й пуснал едната ръка. Възползвайки се от това Ш. успяла да светне лампата, взела шишето и пила вода. В този момент пострадалата видяла, че подсъдимият е по бельо - боксерки. Подсъдимият Р. изгасил осветлението, но пострадалата светнала отново лампата и това продължило така няколко пъти. Докато това се случвало, през цялото време Ш. крещяла и викала. Няколкократното изгасване и светване на осветлението в стаята, както и виковете на Ш. били видени и чути от свидетеля И.Б.А. /л.40/, който живеел в съседство на пострадалата и в същия момент се прибирал към дома си. А. си помислил, че Ш. се кара с мъжа, с който живеела, поради което продължил. Отишъл си в тях, но след няколко минути се върнал и пак чул викове : „не ме бий, не ми посягай". Решил да не се намесва, защото според него това си било техен проблем и се прибрал.

През това време подсъдимият Р. видял на мивката един нож, взел го, опрял го във врата на пострадалата и казал, че тя нямала избор. Или да прави това, което той искал или щял да я убие. След това и казал да се връща на леглото, като същевременно я бутал натам. Заявил й, че ще я намушка ако не си съблече дрехите и смъкне гащите. След това хвърлил ножа на земята и я бутнал на леглото. Казал й „Майка ти да еба курво, маймуно, сега ще те еба.". В същото време започнал да и дърпа гащите й, за да ги съблече. Борбата продължила няколко минути, след което подсъдимият съблякъл Ш.. Тя през цялото време викала с надежда някой да я чуе. Тогава подсъдимият я ударил по главата. Ш. се опитала да избяга, но не успяла. Подсъдимият Р. я хванал за краката, издърпал я към него, разтворил й краката и проникнал насила във влагалището й. Ш. усещала болка и викала. Той й запушил устата, за да не вика и я заплашвал, че ще я убие. Въпреки това пострадалата продължила да вика и плаче. След около 2 минути подсъдимият еякулирал вътре в нея и станал, като я оставил гола на леглото. Взел от закачалката една хавлиена кърпа, розово-зелена на цвят и се изтрил с нея. По-късно, при огледа на местопроизшествието, хавлиената кърпа била намерена и иззета като веществено доказателство. Подсъдимият Р. започнал да се облича. Ш. също станала и започнала да се облича като му крещяла и викала да й напусне къщата. Тя отишла до мивката, взела ядна чиния и от яд я хвърлила и счупила на пода. Подсъдимият я заплашил да не казва в полицията за случилото се. Тя му казала, че след като я изнасилил може да я убие. В яда си хвърлила още една чиния и тя се счупила. Тогава подсъдимият излязъл от стаята. Ш. го изчакала да излезе от портата и се обадила в полицията и разказала за случилото се. Оставила номера на сестра и за връзка. След това се обадил зет й по телефона, за да разбере какво се е случило и след известно време заедно с майка й и сестра й отишли при нея. От приложената по досъдебното производство разпечатка от „Космо България Мобайл" ЕАД /л.50-52/ за разговорите по мобилния телефон, ползван от пострадала Ш. е видно, че същата, на 19.11.2012 г., в 23 ч., 51 мин и 23 сек. е провела разговор на тел.166, с времетраене 363 секунди. След известно време при пострадалата пристигнали служители на полицията и линейка на Спешна помощ. Бил извършен оглед и образувано досъдебно производство срещу Б.Г.Р., който същевременно успял да се укрие. Бил установен и задържан от органите на полицията 7 дни след извършване на деянието.

         От заключението на вещото лице по назначената и изготвена на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства /л.62-63/ става ясно, че по иззетата хавлиената кърпа, розово-зелена на цвят, чрез изследване по метода на Холцер, е открита човешка сперма, от лице с кръвногрупова принадлежност А (бета). Кръвногруповата принадлежност на подсъдимият Б.Г.Р. също е А (бета).

          От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Б.Г.Р. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.152, ал.3, т.5, във връзка с ал.1, т.2, предл.2-ро, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, за това, че на 19.11.2012 г., около 23:00 часа в град Ловеч, във вила № 252, намираща се в местността „Синан тепе", се съвкупил с лице от женски пол - С.С.Ш.,***, като я принудил към това със заплашване /опиране на нож във врата и заплаха за убийство/, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

           Съдът намира, че подсъдимият Р. е извършител на посоченото деяние. Осъществил е изпълнителното деяние чрез действие, като се съвкупил с пострадалата С.Ш.. От обективна страна Р., след като е отправил заплахи за живота, включително и с опиране на нож във врата на Ш., е установил уплаха у нея, сломил съпротивата и за отбрана, предприел е действия за съвкупление с нея, като осъществил проникване във влагалището й с последваща еякулация. За да осъществи намеренията си подсъдимият е използвал именно заплахата с думи и обективирана също така и с опирането на нож, която дейност е предхождала съвкуплението и субективно е била свързана с него, което обосновава квалифицирания признак на деянието по чл.152, ал.1, т.2, предл.2-ро от НК.

          Видно от справката за съдимост на подсъдимия Р. /л.103-104/, същия, преди този случай е бил осъждан многократно за престъпления от общ характер, всичките тежки умишлени по смисъла на НК, като наказанията „лишаване от свобода” наложени му по част от тях, са били в размер повече от година и са изтърпени ефективно. Този факт характеризира извършването на настоящето деяние при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК и обосновава квалификацията му по чл.152, ал.3, т.5 от НК.

         От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Въпреки, че от поведението на пострадалата, подсъдимия ясно е съзнавал, че тя не желае да се съвкупи с него, съзнавал е принудителния характер на употребените заплахи, но въпреки това е целял, чрез тях да сломи съпротивата й и да извърши полов акт. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че с поведението си преди случая и факта, че за известно време двамата са живеели в едно домакинство, заедно с други техни роднини, пострадала е допринесла за извършването на деянието. Тези обстоятелства, дори и безспорно доказани, не изключват изнасилването, при положение, че доказателствата по делото категорично установяват, че половия акт е осъществен против волята й, чрез употребата на заплахи.  

         Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го осъди.

         Причините за извършване на престъплението се явяват липсата на морално-волеви задръжки у подсъдимия, ниската му правна култура, явното незачитане неприкосновеността на личността и трайно изградените престъпни навици.

Приетата за установена фактическа обстановка съвпада с обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, тъй като се доказва от писмените и веществените доказателства по делото, свидетелските показания, заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, както и от самопризнанията на подсъдимият, дадени на досъдебното производство и потвърдени и допълнени от него в хода на съкратеното съдебно следствие.

          При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Б.Г.Р. съдът съобрази, като смекчаващи вината обстоятелства направените от него самопризнания и сравнително младата му възраст, а като отегчаващи съобрази многобройните му предишни осъждания, включително тези, които не формират квалификацията „опасен рецидив”, като едно от осъжданията е било също за престъпление по Глава Втора, Раздел VІІІ „Разврат” (по НОХД № 511/2006 г. на РС – Ловеч, в сила от 28.03.2007 г.), а също и високата обществена опасност на дееца и деянието. При това положение, при условията на чл.54 от НК, на основание чл.152, ал.3, т.5, във връзка с ал.1, т.2, предл.2-ро, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”в” от НК, съдът определи наказание от девет години лишаване от свобода, при балансиращи вината обстоятелства. С оглед проведеното съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК и съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК съдът редуцира определеното наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като в случая наказанието, което подсъдимият Р. следва да изтърпи след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК е шест години лишаване от свобода.

На основание чл.61, т.2, във връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, така определеното и намалено наказание, подсъдимият Б.Р. следва да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор.

           Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК, съдът приспадна от така определеното и редуцирано наказание лишаване от свобода, времето през което подсъдимият Р. е бил задържан с постановление на прокурора от 27.11.2012 г. за 72 часа и с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 28.11.2012 г. до влизане на присъдата в сила.

           Съдът намира така наложеното наказание на подсъдимият Б.Г.Р. за справедливо и, че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

           Иззетите като веществени доказателства по делото : 1 /един/ брой хавлиена кърпа, розово-зелен  на цвят, запечатана в хартиен илик, 1 /един/ брой червен анцуг от две части - горнище и долнище, 1 /един/ брой зелен потник,  1 /един/ брой калъфка за възглавница, червено-бяла на цвят, 1 /един/ брой сини бикини и 1 /един/ брой кухненски нож, след влизане на присъдата в сила, следва да се върнат на пострадалата С.С.Ш..

          На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът присъди подсъдимият Б.Р. да заплати по сметка на ОД на МВР – Ловеч направените по делото разноски в размер на 86,50 лева, а на Районен съд гр.Ловеч сумата 17,00 лева, също разноски по делото.

 

         Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

                                             

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :