РЕШЕНИЕ
29.10.2018г.
номер...............
град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд Шести наказателен състав
на
седемнадесети октомври година
2018
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ
Секретар:
ЛЮДМИЛА БОЯДЖИЕВА
Като
разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ
НАХ
дело номер 1688 по описа за 2018 година
и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда
на чл. 59 ал.I от ЗАНН
С наказателно постановление №316571-F369361/05.02.2018г Директорът на офис НАП-Плевен при
ТД на НАП-Велико Търново е наложил на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС на „Ж.и Ч.“
ООД представлявано от ***от с.Крушовене, общ.Долна Митрополия, обл.Плевен административна
санкция имуществена санкция в размер на 1000лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят „Ж.и Ч.“ ООД представлявано от ****, който го обжалва в
срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна ТД на НАП офис Плевен се явява юрк.*,
който изразява становище, че обжалваното НП е законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
допустима е разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз
основа на Акт №F369361 от 12.01.2018г за
установяване на административно нарушение, от който е видно, че при извършване
на проверка, възложена с Резолюция №П-04001517221729-ОРП-001/19.12.2017г се
установило, че „Ж.и Ч.“ ООД с ЕИК ***, като регистрирано по ЗДДС лице не е
отразил получено от него кредитно известие в дневника за покупки за данъчен
период, през който е издадено, което е довело до определяне на данъка в
по-малък размер. Като получател на кредитно известие №18707/04.10.2017г с ДО –
207.50лв и ДДС – 41.50лв по фактура №17636/05.05.2017г издадено от „***“ ООД с
ЕИК ***не е отразил получения данъчен документ в дневник покупки за съответния
данъчен период – периода на издаване месец октомври 2017г, което е довело до
определяне на данъка в по-малък размер с 41.50лв.
На „Ж.и Ч.“ ООД е връчена покана по чл.103 от ДОПК с
изх.№П-04001517221729-177-001/28.12.2007г за извършване на корекция в дневника
за покупки за м.10.2017г, където кредитно известие №18707/04.10.2017г с ДО –
207.50 и ДДС – 41.50лв е отразено в дневника за покупки и СД по ЗДДС за
м.10.2017г.
Горните обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя,
видно от изложените в жалбата твърдения и се подкрепят от показанията на разпитания
актосъставител Ц.М.Н. и свидетеля Д.М.Г., чиито показания съдът кредитира
изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна
кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства.
От показанията на актосъставителя Ц.М.Н. и свидетеля Д.М.Г. се установява по
безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят „Ж.и Ч.“ ООД с ЕИК ******,
като регистрирано по ЗДДС лице не е отразил получено от него кредитно известие
в дневника за покупки за данъчен период, през който е издадено, което е довело
до определяне на данъка в по-малък размер. Като получател на кредитно известие
№18707/04.10.2017г с ДО – 207.50лв и ДДС – 41.50лв по фактура
№17636/05.05.2017г издадено от „***“ ООД с ЕИК ***не е отразил получения
данъчен документ в дневник покупки за съответния данъчен период – периода на
издаване месец октомври 2017г, което е довело до определяне на данъка в
по-малък размер с 41.50лв. Съдът кредитира напълно показанията на
актосъставителя Н. и свидетеля Г., тъй като техните показания са конкретни,
ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетото от тях не отразяване от жалбоподателя на получено от него
кредитно известие в дневника за покупки за данъчен период, през който е
издадено. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието
на мотив да набедят жалбоподателя „Ж.и Ч.“ ООД в нарушение, което не е
извършил.
При така приетото за установено от фактическа страна
законосъобразно и обосновано админнстративно-наказващият орган е приел, че с
действията си жалбоподателят „Ж.и Ч.“ ООД е осъществил състава на
административно нарушение по чл.124 ал.5 от ЗДДС.
Съдът счита, че административно-наказващият орган
незаконосъобразно и необосновано е наложил на жалбоподателя административно
наказание административна санкция в размер на 1000лв.
Съдът счита, че в конкретния случай извършеното деяние
представлява „маловажен“ случай на административни нарушения и
административно-наказващият орган е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН, като
освободи от административно-наказателна отговорност нарушителя - жалбоподател в
настоящото производство. В ЗАНН няма легално дефиниция на понятието маловажен
случай и по отношение на този израз разпоредбата на чл.85 от ЗАНН не препраща
към приложение на разпоредбите на Наказателния кодекс. Понятието на маловажен
случай на административно нарушение се съдържа в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
като следва да се направи отграничение на маловажните случаи на административни
нарушения, от нарушенията обхванати по чл.6 от ЗАНН. Осъщественото от
жалбоподателя нарушение е формално. При преценка на обществената опасност на
деянието и дееца съдът взе предвид, че последиците са отстранени от
жалбоподателя на 29.12.2017г, когато е подадена коригиращите справки-декларации
от ЗДДС. Освен това неизпълнението в срок на законовото задължение за отразяване
на получено от него кредитно известие в дневника за покупки за данъчен период
от страна на жалбоподателя не е довело до засягане на друга правна сфера и не
са настъпили вредни последици от деянието, както и увреждане на фиска. Също
така при преценка на обществената опасност на деянието и дееца съдът съобрази и
обстоятелствата, че не отразяването на кредитното известие в дневника за
покупки за м.октомври 2017г „е довело до определяне на данъка в по-малък размер
с 41,50лв”, и на дружеството „Ж.и Ч.“ ООД не са налагани други административни
наказания за извършени нарушения по ЗДДС. Всички тези обстоятелства дават
основание на съда да приеме, че извършеното от жалбоподателя „Ж.и Ч.“ ООД
нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Целта на ЗАНН е налагане на
наказание за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителя към спазване на
установения правен ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и
предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на
закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага
наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно
нарушение ще бъде санкциониран. Предвид
на всички посочени по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, както и че
преди това жалбоподателя не е наказван с влязло в сила наказателно
постановление за нарушение на норми на ЗДДС, съдът счита, че конкретно по
отношение на неговата личност, за административните нарушения, за което с НП
№316571-F369361/05.02.2018г е санкциониран, са налице
предпоставките за приложение на чл.28 б”а” от ЗАНН и наказващият орган като не
го е приложил за извършените нарушения, постановил наказателното си
постановление в противоречие със закона. Съобразно Тълкувателно решение
№1/12.12.2007г по Т.Н.Д.№ 1/2007г на ОСНК на ВКС преценката за „маловажност на
случая“ подлежи на съдебен контрол. И тъй като съдът констатира, че в
конкретния случай предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Освен това според съда предвид разликата в размера на
определения данък, а именно – само 41,50лв, и предвид краткия срок, в който
нарушението е отстранено с коригиращи СД по ЗДДС, размерът на наложената
санкция от 1000лв надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се
в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на
данъчно облагане. В тази насока съдът съобрази Решение на СЕО от 20.06.2013г по
дело С-259/2012г, което решение указва, че Националната юрсдикция следва да
прецени – предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006г относно общата система на данъка върху добавената стойност с оглед
на обстоятелствата по спора в главното производство, и по-специално на срока, в
който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното
наличие на избягване на данъчно облагане или избягване нае приложимия закон, за
които отговаря данъчно задълженото лице – дали размерът на наложената санкция
не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване
на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното
наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.182
ал.1 от ЗДДС, като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №316571-F369361/05.02.2018г
на Директора на офис НАП-Плевен при ТД на НАП-Велико Търново, с което е наложено
на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС на „Ж.и Ч.“ ООД представлявано от ***от
с.Крушовене, общ.Долна Митрополия, обл.Плевен административна санкция имуществена
санкция в размер на 1000лв, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд – Плевен в 14дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: