Решение по дело №2035/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260220
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 2 април 2022 г.)
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20193230102035
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

гр. Д., 08.03.2021година

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

           Д.кият районен съд, шести състав, в открито съдебно заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ  ДЖЕНКОВА

 

при участието на секретаря КАЛИНКА МИХАЙЛОВА, сложи за разглеждане гражданско дело № 2035 по описа на съда за 2019 година, докладвано от съдията и за да се произнесе , взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба  на Г.М.Д. с ЕГН **********, с която срещу В.М.Б. с ЕГН ********** е предявен иск съдът да възстанови запазената част на ищеца от наследството на *** Д. ***, починал на 04.06.2014г., накърнена с нотариално завещание №86, том1, рег№ 2112, дело №86/2009г. на нотариус рег.№ 175 в НК.

ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:

           - Страните са наследници на *** Д. ***, починал на 04.06.2014г ;

           -Приживе наследодателят извършил нотариално завещание №86, том1, рег№ 2112, дело №86/2009г. на нотариус рег.№ 175 в НК, конкретно завещателно разпореждание в полза на ответницата В.Б., за следния имот:

         ДВОРНО МЯСТО с плош от 250кв.м., съставляващ идеална част от нмот с плош. 499кв.м., находяшо се в ***, по кадастралната карта на гр. Д., одобрена със Заповед № РД-18­15 /12.05.2005г. на ИД на АГКК , ПИ, с идентификатор № **. с трайно предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, при граници и съседи на ПИ имоти с идентификатори № ***Едно с построените в това дворно място ЕДНА ЖИЛИЩНА СГРАДА - едноетажна, еднофамилна със застроена плот 40кв.м. и с идентификатор № ***,ВТОРА ЖИЛИЩНА СГРАДА едноетажна еднофамилна със застроена площ от 35кв.м. и идентификатор № ***

        -Със същото завещание наследодателя завещал два имота на ищеца, но в последствие ги дарил с два нотариални акта-НА за дарение на нотариус Н.Д., с per. №484 в НК, с район на действие ВРС, вписан под акт № 23, том XX VIІ, дело 5522, вх.рег. 10844/28.05.2014г. на СлВп гр. В. и НА за дарение на нотариус Н.Д, с per. №484 в НК, с район на действие ВРС, акт № 50, том 27, дело 5554, вх. per. 10983/29.05.2014г. на СлВп гр. В.;

         -С извършеното завещание в полза на ответницата била накърнена запазената част на ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата В.М.Б. депозира отговор на исковата молба. Искът се оспорва, като се въвеждат следните релевантни възражения:

- предявеният иск е погасен по давност. Ищецът е научил за нотариалното завещание на датата на вписване на същото - 15.05.2009 г. от който момент следва да се брои давностния срок за оспорване на завещание. Евентуално ищецът е узнал за завещанието най-късно към датата на изготвяне на нотариално пълномощно от 21.05.2014 г. и на което сам ищецът се позовава в ищцовата си претенция. Въз основа на същото нотариално пълномощно ищецът заявява че действа като пълномощник на баща си *** Д. ***, прехвърля с нотариални актове за дарение /приложени към исковата молба/ на 28.05.2014 г. и 29.05.2014 г. двата апартамента в гр. В. на своите деца - Веселии Г.М. и съответно на М.Г.М.. Евентуално за начало на давностния срок, следва да се приеме датата на нотариалната сделка за първото дарение - 28.05.2014 г., т.е. най-късно към 28.05.2019 г. изтекъл давностния срок.

- Запазената част на ищеца не е накърнена, доколкото в партримониума на наследодателя останали двата апартамента в гр.В.. Сделките , скоито последните били прехвърлени били нищожни, на следните основания:

1/. Двете дарствени разпореждания, обективирани в нот.акт за дарение, вписан под акт № 23, том XX VIІ, дело 5522, вх.рег. 10844/28.05.2014г. на СлВп гр. В. и нот.акт, вписан като акт № 50, том 27, дело 5554, вх. per. 10983/29.05.2014г. на СлВп гр. В., са нищожни тъй като пълномощника е бил без представителна власт. Сделките са извършени чрез пълномощник за продавача. Нотариалното пълномощно, с което *** Д. *** упълномощил ищеца да дари процесните имоти е унищожаемо, доколкото упълномощителя не разбирал свойството и значението на акта. През последните години на живота си  страдал от поредица тежки заболявания, които  се отразили трайно върху възможностите му да възприема и преценя собствените си действия. Наследодателя бил с хипертонична болест на сърцето, както и с ***в ДГМХ КП N: 3. След 19.04.2012г. *** *** се влошавал,  не е могъл да се грижи за себе си и за своята работа, поради което се с наложило  за него да се грижи в дома му в гр. Г.Т.доведената му дъщеря К.И. К.. По сведения на същата, в деня в който е изготвено нотариалното пълномощно за даренията в полза на децата на ищеца /апартаментите в гр. В./ ищецът е посетил баща си в гр. Г.Т.и поради безпомощното състояние на баща му го взел на ръце, за да го отнесе до колата с обяснение, че уж щял да го води на *** във В.. Когато след два-три часа върнал баща си в гр. Г.Т.*** *** имал блуждаещ поглед и не е могъл да даде свързано обяснение на дъщеря си къде е бил.

2. Двете разпореждания относно учреденото право на ползване в полза на ищеца, обективирани в нот.акт за дарение, вписан под акт № 23, том XX VIІ, дело 5522, вх.рег. 10844/28.05.2014г. на СлВп гр. В. и нот.акт, вписан като акт № 50, том 27, дело 5554, вх. per. 10983/29.05.2014г. на СлВп гр. В., са нищожни тъй като пълномощника нямал представителна власт да договаря сам със себе си като запазва за себе си правото на ползване. Сочи съдебна практика- в.гр.д№ 2332/14г. ВОС.

3. Сделките за дарение са нищожни поради включени в тях права, които не са учредявани /право на ползване/ по надлежния ред и в нотариална форма.В полза на ищеца с процесните две разпоредителни сделки за дарение не е възникнало вещно пожизнено право  на ползване, доколкото само собственик може да си запази правото на ползване върху имота. Наследодателят следвало да учреди право на ползване върху имотите в гр.В. в полза на трето лице-сина си,  преди да отчужди чрез дарение имотите.

-В случай, че съдът намери че процесните две дарения са валидни и породили своя ефект, в условията на евентуалност се заявява възражение, че ищецът е възмезден от наследодателя с учреденото му право на пожизнено ползване върху два апартамента в гр.В.. В тази връзка се настоява да се извърши пазарна оценка на правото на ползване за имотите в гр.В..

-Ответницата  извършила допълнителни застроявания и подобрения в завещания имот във времето след завещанието до предявяването на ищцовата претенция. В този смисъл следва да се направи оценка на запазената част, но не съобразно имота в настоящия му вид, а във вида и състоянието в което е бил към датата на нотариалното завещание, което пък от своя страна следва да бъде предмет на съдебно-техническа и оценъчна експертиза.

В условията на  евентуалност по отношение на горните възражения,  ответницата «прави възражение» съдът да възстанови запазената и част от наследството на *** *** от дарените имоти в гр. В. обективирани в нот.акт за дарение, вписан под акт № 23, том XX VIІ, дело 5522, вх.рег. 10844/28.05.2014г. на СлВп гр. В. и нот.акт, вписан като акт № 50, том 27, дело 5554, вх. per. 10983/29.05.2014г. на СлВп гр. В..

 Д.кия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Представеното по делото удостоверение за наследници№244/25.06.2018г. на община Г.Т. удостоверява, че страните са наследници, низходящи на *** Д. ***, починал на 04.06.2014г.

          Приживе наследодателят закупил процесното място в Д., ведно с къща и пристройка в мястото, съгласно нот.акт№ 115, том VІІІ/03.10. 2008г. на нотариус рег.№ 158 в НК. *** *** извършил нотариално завещание №86, том1, рег№ 2112, дело №86/24.03.2009г. на нотариус рег.№ 175 в НК, конкретно завещателно разпореждание в полза на ответницата В.Б., за следния имот:

         ДВОРНО МЯСТО с плош от 250кв.м., съставляващ идеална част от нмот с плош. 499кв.м., находяшо се в ***, по кадастралната карта на гр. Д., одобрена със Заповед № РД-18­15 /12.05.2005г. на ИД на АГКК , ПИ, с идентификатор № *** с трайно предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, при граници и съседи на ПИ имоти с идентификатори ***,Едно с построените в това дворно място ЕДНА ЖИЛИЩНА СГРАДА - едноетажна, еднофамилна със застроена плот 40кв.м. и с идентификатор № ***,ВТОРА ЖИЛИЩНА СГРАДА едноетажна еднофамилна със застроена площ от 35кв.м. и идентификатор № ***

Със същото завещание наследодателят завещал два имота на сина си, а именно ***, находящ се в гр.В. ж.к «***», *** с площ от 60,48кв.м. и ***, находящ се в гр.В. ж.к «***», *** с площ от 61,09кв.м.

Завещателното разпореждане е подписано от завещателя с полагане на отпечатък от десен палец, съгласно отбелязванията, поради ***.

В последствие, с два нотариални акта за дарение на нотариус с peг. №484 в НК, с район на действие ВРС, вписани под акт № 23, том XX VIІ, дело 5522, вх.рег. 10844/28.05.2014г. на СлВп гр. В. и акт № 50, том 27, дело 5554, вх. peг. 10983/29.05.2014г. на СлВп гр. В., *** Д. ***, действащ чрез сина си Г.М.Д. като пълномощник, дарява всеки от апартаментите на внуците си В.Г.М. и М.Г.М.. В дарствените актове е вписано, че дарителят *** ***, действащ чрез пълномощника си Г.Д., упълномощен да договаря лично със себе си, запазва  в полза на Г.Д. ограниченото вещно право на ползване. Нотариалните актове са подписани от прехвърлителя, чрез пълномощника, от дареното лице и от Г.Д. като ползвател.

 С отговора на исковата молба са представени медицински документи на *** ***, както следва: епикриза издадена от неврологична отделение при МБАЛ – Д. АД от 26.04.2012г. с диагноза „ХБ ІІІ СТ. МА. МСБ. ***В ДГМХ”; амбулаторен лист № 2570/04.06.2014г.; амбулаторен лист № 2193/12.05.2014г.; амбулаторен лист № 781/13.02.2014г.; амбулаторен лист № 4661/13.11.2013г.; амбулаторен лист № 3238/08.08.2013г.; амбулаторен лист № 4773/13.11.2012г.; амбулаторен лист № 3363/13.08.2012г.

          Видно от решение за строеж № 150/28.06.2010г., на В.Б. като възложител е разрешено извършване на строеж на ограда в имота, находяш се в ***А, а с  разрешение за строеж № 26/09.02.2010г. е разрешено на възложителя *** *** и ... вътрешно преустройство и основен ремонт на съществуваща жилищна сграда и пристройка на два етажа в същия имот.

С удостоверение №7ВЕ-92/21.09.2011г. за въвеждане в експлоатация е разрешено ползването на преустроените и ремонтирани сгради.

С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и писмени доказателства № 69/17.05.2019г., том III, рег.№ 4208, дело 442/17.05.2019г., е констатирано правото на собственост на В.Б. върху имот, находяш се в гр. Д., ул. „ ***.

По делото са депозирани в цялост материалите по нотариално дело № 442/17.05.2019г. по описа на нотариус *** Д. регистриран в Нотариалната камара под № 160, с р-н на действие Д.ки раонен съд с вх.рег.№ 22609/07.11.2019г.

По делото са приложени  във вид на заверени преписи  нот.д. 38/28.05.2014г.  и нот.д. 41/29.05.2014г. по описа на нотариус Н.Д вписан под № 484 на Нотариалната камара р-н на действие – Районен съд В., които съдържат документите във връзка с дарените от *** *** два апартамента в гр. В.. В преписките се съдържа Г.ерално пълномощно подписано от *** Д. *** с нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителярег.№ 1030/21.05.2014г. и на съдържанието рег.№ 1031/21.05.2014г. /л.129 от томІ/. С това пълномощно *** *** упълномощава сина си Г.Д. да извършва разпоредителни сделки и действия с имуществото му – движимо и недвижимо при условия каквито намери за добре, без оганичения, включително и да договаря сам със себе си. В пълномощното са описани дворното място в гр.Д. и двата апратамента в гр.В.. Пълномощното е подписано чрез полагане отпечатък и извършено отбелязване, че е от десен палец поради немощ.

По делото са представени множество фактури и платежни документи, издадени през м.май 2010г. на „Текон”ООД, съгласно които от това дружество са закупувани строителни материали.

По искане на страните по делото са изготвени няколко експертни заключения.

          На 11.12.2019г. е депозирано, а в последствие и прието заключение по съдебно-оценителна експертиза. Вещото лице П.М. определя:

          1. пазарна стойност на Имот в гр.Д., дворно място от 250 кв.м идеални части от ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Д. с административен адрес, ***,  една жилищна сграда със ЗП-40 кв.м и втора жилищна сграда от 35 кв.м е: 2019г.- 25 800 лева.; 2014 год.- 24 548 лева;  2010 год.- 23 590 лева.

          2.Пазарна стойност на същият имот след вътрешното преустройство, основен ремонт на съществуваща жилищна сграда и пристройка на два етаж до 30 кв.м и РЗП-60 кв.м е: 2019 год-65 300 лева; 2014 год.- 62 131 лева; 2010 год.- 59 706 лева.

           3.Пазарна стойност на АПАРТАМЕНТ №1, в гр.В., ж.к.***, ***. 2019 год. - 82 900 лева; 2014 год.- 78 877 лева.

           4.Пазарна стойност на ***, в гр.В., жх***, *** е: за 2019 год.- 84 400 лева; 2014 год. - 80304 лева.

           5.Правото на ползване на Апартаментите в гр.В. е сумарно за двата: 2019 год.- 59 458 лева; 2014 год.- 78 794 лева.

Тази експериза е оспорена от ищцовата страна относно стойността на имота в гр.Д., както и относно начина на формиране цената на правото на ползване на имотите в гр.В..

За изясняване на спорните въпроси по необходимите оценки, съдът е допуснал тройна експертиза. На 08.04.2020г. по делото е депозирано заключение по допуснатат тройна оценъчна експертиза. Вещите лица дават справедлива пазарна стойност на имота в гр.Д., както следва: към 2010г.- 48000лева, към 2014г. – 77 500лева, като е отбелязано, че стойността на имота е увеличена с 30000лева след реновирането, към 2020г.- 89500лева, като стойността на имота е увеличена с 41000лева след реновирането. Вещите лица посочват, че правото на строеж може да се изчисли и само върху наемните цени за съответните имоти, но не се посочва конкретна формула за какъв период и как се определя той.

           На 29.01.2020г. по делото е депозирано заключение по допуснатата съдебно-психиатрична експертица с вещо лице Ж.Н.. Осв. *** *** приживе е страдал от ***.Независимо, че не може да се определи началото началото, давността на така описаните дементтни промени в цялостното *** състояние и поведение на Освидетелствания, но те са били валидни за него месеци, повече от година преди смъртта му. Значително са се завишили по интензивност и обогатили по клинична характеристика след получения от него ***на 19.04.2012год. Няколко месеца преди смъртта на ***, неговото ежедневно функциониране не е било автономно, той не е бил в състояние сам да задоволява личните си и битови потребности дори на елементарно ниво, да разрешава адекватно, съответно текущите си житейски въпроси, вкл. и от здравословно естество, да взима сам правилни решения и да преценява адекватно последиците от тях. Дементно определеното *** състояние и поведение на *** при изповядване на Г.ералното пълномощно на сина му Г.М.Д. пред нотариус, дава основание да се приеме, че той е разбирал свойството - „да се подпише", но не и значението на извършеното от него, не е бил в състояние да ръководи постъпките си, не е бил в състояние сам да се грижи за себе си, да защитава интересите СИ.

Повторната писихиатрична експертиза изготвена от вещо лице Т.С.  дава заключение, че освидетелстваният *** Д. ***, бивш жител на гр. Г.Т., починал на 04.06.2014г., страдал приживе от ***Зстепен, умерено висока степен, мозъчна форма, ***. ***. ***в ДГМХ с ***. Въз основа на направените анализи върху предоставената медицинска документация и получените данни от личния ***, с категоричност може да се каже, че *** е страдал от ***на базата на оформен ***, като последица от соматичните му заболявания и напредналата му календарна възраст. На базата на значително по степен съхранено ядро на личността, интелектуалните му възможности са се отнасяли към ниските стойности на условно приетата норма. Ориентацията му е била задоволителна. Мисленето му е било предимно конкретно ситуационно, но не са били нарушени възможностите за обобщение, абстракция, анализ и синтез. Липсват данни за грубо нарушение във фиксационната, ретенционната и репродуктивна памет. Не се установява загуба на способността за диференциране на същественото от несъщественото. В значителна степен съхранени екзекутивни функции. Към времето на подписване /21.05.14год./ на Г.ерално пълномощно на сина си Г.М., *** състояние и поведение на Осв. е било определено от оформен ***, като последица от соматичните му заболявания и напредналата му календарна възраст. Наличния ***не е бил до такава степен, че да са нарушени базисните му психични годности. *** е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, да си ръководи постъпките. Могъл е да се грижи за своите работи и да защитава интересите си, да охранява правния си интерес и да оценява последиците от извършените от него правни действия в пълен обем и по начин, т.е. *** *** към времето на упълномощаване /21.05.2014г./ е бил дееспособен.

           Поради диаметрално противоположните заключения по допуснатите единични психиатрични експретзи, съдът е допуснал и приел тройна психиатрична експертиза. Вещите лица заключават, че в обследваната медицинска документация не се съдържат данни за доказана ***- Компютърна томография на мозъка с характерни изменения, ядрено-магнитно резонансно изследване,данни за неврологични нарушения. Не е използвана скринингова скала за определяне на когнитивния дефицит, свързан с ***,каквато е например The Mini-Mental State Examination. Няма и достатъчно анамнестични данни за когнитивен дефицит. При *** *** има данни за съдов инцидент през 2012 година,но няма обективни данни за дементен процес и на практика такъв не е изследван според психиатричния алгоритъм за ***.***то му състояние не отговаря на никой от изброените диагностични критерии за ***.

             Освидетелстваният е бил ***, но няма данни за ***.Той добре се е адаптирал във фамилната и социална среда,работил е и е подпомагал финансово децата си. Няма сведения за личностова дисхармония. Като вредни навици е отбелязано в епикризата „***",но най-вероятно става въпрос за употреба или злоупотреба без психическа и физическа зависимост.

На 84-86-годишна възраст е обичайно да има когнитивния дефицит при нормалното стареене. Практиката показва,че напредналата възраст, Хипертонична болест и прекаран еднократно хеморагичен инсулт не довеждат непременно до ***. Всеки случай се преценява индивидуално, а при Осв. липсват данни за *** според утвърдените критерии. Според данните от медицинската документация към 21.05.2014год.Осв. е бил в състояние да разбира в пълен обем свойството и значението на извършените от него правни действия, включително и да умее да ръководи постъпките си; да охранява правния си интерес и да оценява последиците от извършените от него правни действия в пълен обем и по начин .Тъй като не е страдал от *** и ***, лицето *** Д. *** може да бъде определено като *** от здравна и психиатрична гледна точка. ***то му състояние му е позволявало да поиска и да участва като упълномощител в нотариално заверено пълномощно за прехвърлителни сделки със завещаните преди това от него имоти, включително и да се разпорежда със същите в полза на трети лица.

По делото са събрани гласни доказателства. За ищеца са изслушани свидетелите М.И.К., К..П.Г., Д.Д.Д. и С.С.С., ез родство със страните.

Свидетелката К. е ***на ищцата в процесния имот в гр.Д., имотът и е в същия парцел. Познава Г. и В. /В./, познава и баща им. За купуването на имота научила след като починал старият собственик. Тогава се обадила на Г., който и отговорил, че вече имота го е купил той на баща си за 50 000 лева. Към момента на покупката в процесния имот имало  къща изградена от тухла, гараж, макар и незаконен. След покупката Г. със своята бригада съборили къщата и с известно забавяне се изградила нова къща на два етажа. На строежа свидетелката виждала В. и съпругът и П.,  а понякога и дядо ***. В. и П., придужени от Г. посетили свидетелката в дома и на кафе и постигнали уговорка, че тя ще им дава ток и вода, за да могат да построят къщата.  На свидетелката Г. заплащал разноските по повод консумативите за ток и вода за строежа.

След приключване на строителните работи В. и П. обзавели къщата. Свидетелката ги придружила при покупката на мебели във В.. В къщата се настанила дъщерята на В.- М.и по –късно съпругът и.

Свидетелката знае, че В. дължала пари на Г. за строежа. При покупката на мебели, Г. вдигнал панаир, че са отишла мебели да купуват, а уговорката била да направи къщата до ключ и, че трябва да започнат да му изплащат парите. Г. се ядосвал, че никой не му  заплатили уговорените суми за строителството. Когато завършили покрива на къщата В. и П. донесли една кокошка и помолили свидетелката а сготви за почерпка на бригадата.

Свидетелката К. придружила Г. до гр.Г.Т., където живеел баща му при доведената си дъщеря Я.. Г. и казал: „Ще отидем да вземем татко, за да оправим едни документи и се прибираме“. Вътре при самия нотариус свидетелката и В. не присъствали. Изчакали отвън.

При това посещение състоянието на *** *** било сравнително добро, бил отвън на двора, познал свидетелката разговаряли за ежедневни неща, шегували се

При предходно посещение свидетелката участала при извършване на процесното завещание. При изготвяне на завещанието присъствали Г. и В..

Свидетелят К..П.Г. е работник от бригадата на Г.. От него свидетелят узнал, че Г. купил първоначално мястото за себе си, но в последствие се разбрали, че е за сестра му. Г. закупувал материалите, заплащал на работниците

От старата къща се ползвали само стените след подсилване с колони. В мястото имало и други стари пристройки и гараж. Имало и стара къща по-навътре в двора. Строителството продължило през 2010 – 2011година. В. и П. идвали много рядко. „Г. строи, а П. е наемател /собственик/ „. С  такова убеждение останал свидтеля.

Свидетелят Д.Д.Д., е също работник от бригада на Г..  Познава бащата на Г.. Понякога придружавал Г. в Т. при посещенията при баща му. Около месец и нещо преди смъртта на дядо *** свидетелят го видял в двора на сина му в гр.Д.. Изглеждал добре, даже запалил цигара. Пред свидтеля  Г. казал: „купувам къщата на сестрата, нека да й помогна“. През времетраене на строителните работи П. и В. идвали, за някои неща да се консултират, за стаите.

Преди да бъде съборена къщата в Д. била едноетажна, с две стаи, нещо като кухня, всекидневна и една работилница. Имало дървен и паянтов гараж, който сторителите съборили. Навътре в двора зад къщата имало метални  стопански постройки и тоалетна.

След строежа новата къщата на първия етаж имала една голяма стая като хол, спалня, баня с тоалетна, вътрешно стълбище, и на втория етаж две спални.  След като минал акт 16 Г. правил и веранда от дърво.

Свидетелят С., бил също от бригадата на Г.. Г. ръководел строежа, плащал за материали и труд. От колегите свидетелят чул, че къщата е за сестрата на Г..

За ответната страна са изслушани свидетелите Ж.Д. В., К.И. К. и Емил Кръстев Андонов.

Свидетелката В. е ***на *** ***. До смъртта си живял в Т.. През последната година преди смъртта му дъщерите му се грижели за него- В., К.и покойната Я. / доведените дъщери/.  През  годините дядо *** бил добре, но последните 3-4 месеца спрял да излиза навън в двора. Я. била жива и на въпросите на свидтелката за ***, тя казала, че не е добре.

Свидетелката знае, че *** бил ***.

Свидетелката К. е доведена дъщеря на *** ***, сестра на Я.. През последните месеци преди смъртта на *** *** живяла със сестра си Я. и *** *** в  един дом в гр.Г.. Т..

Относно здравословното състояние на *** *** половин година преди да почине свидтелката сочи, че напоследък вече бил се разболял, но и преди да стане много зле, бил неадекватен. Имал физиологични проблеми, трябвали му непосредствени грижи. Познавал хората отчасти. Трудно контактувал с тях, стоял като статуя. Това негово състояние било през последните му месеци.

За денят на последното посещение на Г. при баща си свидтелката сочи:  Дойде сина му Г. с колата. Г. беше сам и каза: „како аз ще взема да го заведа на личния ***“. Свидтелката и сестра и го преоблекли, Г. го взел на ръце, за да  го качи в колата. Г. върнал баща си след около 2 часа. Отново на ръце го върнал в стаята където живеел. Казал: „Како, не е добре татко, не зная дали ще се оправи въобще, или така ще продължи“. *** бил неадекватен, като труп. От месец вече се бил залежал. *** *** бил ***, нямал телефон.

Свидетелят А.познава В. и нейния съпруг П., както и брата на В.- Г.. Преди, през 2010-2011 година се занимавал с продажба  и производство на строителни материали. П. съобщил на свидетеля, че започва да строи къща в Д. на ул. „***“. Поискал свидтеля да снабдява със строителни материали, тухли, цимент пясък обекта. П. единствено плащал за материалите. Г. идвал да вземе материали, но П. се обаждал предварително на свидетеля да даде посочените от Г. материали,  след което П. заплащал цената.  За покупката но стоките били издавани фактури на фирмата на Г.. Г. казал, че къщата е на П., а той му строи.

По-късно П. споделял, че ще слагат, теракот, вагонна шарка, движеше довършителните неща. Доколко зная едно момче от Т. бил ангажирал за гипсокартон.

В началото стара къща била съборена. От лявата страна имало още една малка къщичка, а отпред един гараж от интернит.

След довършване на строителството, никой друг освен семейството на П. и В. не е ползвал имота.

          При така изложената фактическа обстановка и събрани доказателства съдът приема от правна страна следното:

          ПО ДОПУСТИМОСТТА: Предявеният иск е конститутивен, допустим, предявен от и срещу активно и пасивно легитимирани страни. При гореустановените факти, искът подлежи на разглеждане по реда на исковото производство, пред родово компетентния районен съд Д..

Направеното с отговора възражение в условията на евентуалност съдът да извърши възстановяване на запазената част на ответницата накърнена с извършените две дарения на апартаменти в гр.В. е НЕДОПУСТИМО за разглеждане в настоящото производство. Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има имуществен характер. Уражнява се с иск, който  по характера си е конститутивен. Възстановяването на запазена част може да се иска чрез възражение само в делбеното производство. Във всички останали случаи това може да стане само чрез иск. При заявен иск по чл. 30 ЗН, ответникът не може да се защитава по този иск с възражение по чл.30 ЗН за други имоти. Ответникът може да упражни субективното си право в отделно производство, още повече, че ответници по този евентуален иск на ответницата са надарените лица, а не другия наследник. При горните доводи съдът няма да разглежда това възражение.

Предявеният иск за намаляване на процесното завещателно разпореждане е с правно основание чл.30 от ЗН.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове. Постановяването на намалението се извършва както следва: при завет или дарение – като цифрова величина, а при универсално завещание – като дробна част, без да се образува наследствена маса. В случаите на завет (частно завещателно разпореждане) или дарение изчисляване на размера на запазената и разполагаемата част се извършва чрез регламентираните в чл.31 от ЗН действия за определяне размера на наследствената маса. В тези случаи самата запазена, респективно разполагаема част не съставляват дял в натура от наследството и начина на определяне на размера на запазената част съгласно чл.31 от ЗН сочи, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия.

В това производство, ответникът е длъжен да докаже, че е налице достатъчно имущество или че ищецът следва да прихване направените в негова полза завети и дарения /ако има такива/, които покриват запазената част от наследството, както и да посочи цялото имущество на наследодателя при откриване на наследството в случаите на частно завещателно разпореждане, което се намалява по правилото на чл.31 ЗН.

Заветникът не може да възразява, че е придобил имота по давност -/Реш 807/98г./.

Безспорно установено е, че страните са наследници на *** Д. ***, починал на 04.06.2014г., както и че наследодателят притежавал в собственост недвижимия имот в гр.Д., ул.»***»№***

Ищецът Г.М.Д., като низходящ от първа степен на наследодателя, към момента на смъртта му се явява наследник по закон с право на запазена част, призован към наследяване (чл. 28, ал. 1 ЗН). Ответникът, заветник е също низходящ на *** ***. Поради това и по аргумент за противното от чл. 30, ал. 2 ЗН за успешното провеждане на иска не е необходимо ищецът да е приел наследството по опис.

Предпоставка за последващи действия по разглеждане на иска е преценката за валидност на завещанието, с което според ищеца се накърнява запазената му част. В случая завещанието е нотариално, спазено е установеното в чл. 24, ал. 2 ЗН изискване за форма. Удостоверено е, че нотариалното завещание е съставено в кантората на нотариуса, в присъствието на двама свидетели  на нотариалното завещание, подписано от завещателя с отпечатък от палец с отбелязване «поради ***». От събраните гласни доказателства се установява, че при извършване на завещанието, при нотариуса са присъствали двамата низходящи на *** ***, които получавали съответно всеки определени конкретни имоти. В своята съвкупност гласните доказателства, а и психиатричните експертизи не оборват констатацията на нотариуса за «***» на завещателя. При това съдът приема, че е налице валидно частно завещателно разпореждане в полза на ответницата.

За формиране масата по чл.31 от ЗН се извършва конкретно разписан алгоритъм на математически изчисления, с които се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи чистия актив, изважда се увеличението на наследството по чл.12 ал.2 от ЗН и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания – завети и дарения, с изключение на обичайните. От така получената цифрова стойност /наследствена маса/ се определеля стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част.

За да определи чистия актив на имуществото, съдът следва да разгледа най напред възраженията на ответника, с които се позовава на недействителност на разпоредителните сделки с двата апартамента в гр.В.. Тези възражения са допустими и относими, доколкото при евентуалното им уважаване  имуществения актив на наследството ще се уголеми с имотите, предмет на недействителни сделки.  Съдът няма да разгледа възраженията в поредността, при която са заявени от ответника. Разглеждането следва да се осъществи от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките пороци. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да премине към разглеждане на основанията за унищожаемост. Ако сделката не подлежи и на унищожаване, съдът е длъжен да пристъпи към основанията за висяща недействителност като извършването й без или извън учредената представителна власт. В този смисъл са решение № 106/ 01.03.2011 г. по гр.д. № 1460/ 2009 г., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/ 2014 г. и решение № 199/ 12.07.2016 г. по гр.д. № 583/ 2016 г., все на IV-то ГО на ВКС.

Твърдението, че двете разпореждания относно учреденото право на ползване в полза на ищеца, обективирани в нот.акт за дарение, вписан под акт № 23, том XX VIІ, дело 5522, вх.рег. 10844/28.05.2014г. на СлВп гр. В. и нот.акт, вписан като акт № 50, том 27, дело 5554, вх. per. 10983/29.05.2014г. на СлВп гр. В., са нищожни тъй като пълномощника нямал представителна власт да договаря сам със себе си като запазва за себе си правото на ползване. Позоваването се основава на нормата на чл.38 ал.1 ЗЗД, по силата на която представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представлявания е дал съгласието си за това. В теорията и съдебната практика се възприемат различни становища относно дали тази недействителност е абсолютна поради противоречие със закона или висяща, като извършена без или извън учредената представителна власт. В представеното по делото “Г.ерално пълномощно” *** *** упълномощава сина си да извършва “ разпоредителни сделки и действия с моето имущество, всички недвижими имоти и движими вещи, а също така следните примерно посочени правни действия, изброяването на които не ограничава извършването на всички останали възможни правни действия: ...да продаде, дари, замени или извърши всички дейтвия на разпореждане, включително и както и да договаря сам със себе си при условия каквито намери за добре, без ограничения, включително ... и са описани двата апартамента в гр. В.. В текста на пълномощното действително не се съдържа изрично разпореждане за учредяване право на ползване сред примерно изброените сделки на рабореждане, но правото на ползване е елемент от единното субективно право на соственост. Щом упълномощителят е предоставил пълното право на разпореждане, без ограничения, то пълномощникът няма да превиши своята представителна власт, ако “отдели” правото на ползване” от “голата собственост” и извърши разпореждане с тях в полза на различни лица. Правото на разпореждане със собствеността върху имот “поглъща” правото да се отчужди ползването, още повече, че упълномощителят изрично е посочил правото на пълномощника да извърши разпореждания при каквито уловия намери за добре.  Обстоятелството, че учредяването право на ползване не се посочва като примерно изброено в процесната упълномощителна сделка, не води до други изводи.

При преценка на самите разпоредителни сделки съдът забелязва известна непрецизност в подредбата на изразените волеизявления в нотариалните актове. При това се налага цялостна преценка съдържанието на договора за дарение според текста на чл. 20 ЗЗД. В случая се касае за две сделки, обективирани в един нотариален акт и поредността им предполага дарителя първо да учреди право на ползване, след което да дари „голата собственост”. Непрецизно е използван и термина, че Г.Д. като пълномощник на баща си включително и с правото да договаря сам със себе си, „си запазва” правото на ползване. Въпреки това, смисълът на разпореждането е ясен, като безспорно Г.Д. е придобил правото на пожизнено ползване върху дарените имоти. Вписването на учреденото право на ползване под № ІІ в сделката също не води до извод за прехвърляне на права, които са загубени от прехвърлителя поради извършване на дарението по точка І от договора. При приемането на дарението надарения е заявил изрично съгласието си  да получи собствеността, но при условията на т.ІІ, т.е при запазено право на ползване в лицето на Г.Д.. Насрещните волеизявления в тази част на сделката несъмнено сочат на учредено вещно право на ползване чрез същата сделка, с която е извършено дарението. Няма пречка двете сделки да бъдат оформени с един и същ нотариален акт. Специалната форма за учредяване на вещно право на ползване е спазена и сделката се счита сключена от момента на полагане подписите на страните. Ето защо, следва да се приеме, че договорът не е нищожен, поради това, че пълномощника нямал право да договаря сам със себе си  за получаване на правото на ползване. Пълномощникът  е изявил волята на представлявания в рамките на представителната власт. Съобразно горните изводи, настоящия състав приема, че са неоснователни и възраженията на ответната страна, че наследодателят следвало да учреди право на ползване върху имотите в гр.В. в полза на трето лице-сина си,  преди да отчужди чрез дарение имотите.

За преценка на обстоятелството дали извършените сделки с имотите в гр.В. са извършени без представителна власт, съдът следва да подложи на разглеждане възражението на ответната страна за унищожаемост на  Г.ерално пълномощно подписано от *** Д. *** с нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителярег.№ 1030/21.05.2014г. и на съдържанието рег.№ 1031/21.05.2014г., поради това, че упълномощителя не разбирал свойството и значението на направеното изявление тъй като през последните години на живота си  страдал от поредица тежки заболявания, които  се отразили трайно върху възможностите му да възприема и преценя собствените си действия.  

Член 31, ал. 1 от ЗЗД постановява, че е унищожаем  договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. С искането по чл. 31, ал. 1 ЗЗД се упражнява потестативното право на унищожаване на сделка, сключена с лице, чиято воля е опорочена .  В хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД е налице невъзможност да се волеобразува по причини, дължащи се на *** или ***, когато лицето формално се води дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение или когато не разбира свойството и значението на сключвана сделка или не може да ръководи действията си по причини, които са с временен характер – ***но опиянение, въздействие на наркотици и др. Без значение е продължителността на това състояние. Същественото е към момента на извършване на сделката лицето да не е действало съзнателно и разумно. Хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗЗД, в която следва да е поискано поставяне на лицето под запрещение, е приложима в случая, когато изявлението за унищожаване на едностранната сделка се предявява от наследниците след смъртта на увредения и само ако неспособността да се разбират или да ръководят действията се е дължала на *** или ***. В случая ответникът не навежда твърдения за ***, но излага твърдения за трайни изменения у наследодателя, водещи до намалена способност да възприема и осмисля действията си, да реагира адекватно, т.е до до ***вследствие специфичните заболявания и старческо ***. От изричното изявление на ответната страна става ясно, че приживе *** *** не е поставян под запрещение, нито е отпочвано такова производство. Само на това основание възраженето следва да се приеме за неоснователно. Разгледано по същество възражението за унищожаване на пълномощното също се приема от настоящия състав като недоказано. Въпреки дадените с доклада указания, ответникът, въвел възражението не е провел пълно и главно доказване на твърдените от него обстоятелства – че упълномощителят се е намирал в състояние на помрачено съзнание поради прекараните тежки заболявания. Съгласно заключението на тройната експертиза, на 84-86-годишна възраст е обичайно да има когнитивния дефицит при нормалното стареене. Практиката показва, че напредналата възраст, хипертонична болест и прекаран еднократно хеморагичен инсулт не довеждат непременно до ***. Всеки случай се преценява индивидуално, а при освидтелствания липсват данни за *** според утвърдените критерии.  Противоречиви са и гласните доказателства по делото. Двете свидетелки – К. и К. съобщават коренно противоположни наблюдения от деня на упълномощителната сделка, а показанията на съседката на *** ***, че няколко месеца преди да почине спрял да излиза навън също не обосновават категоричен извод, че са били налични трайни изменения у наследодателя, водещи до намалена способност да възприема и осмисля действията си. Липсата на доказателства, установяващи по безсъмнен начин, че към момента на упълномощаването *** ***  бил с помрачено съзнание, изключващо валидно волеобразуване, обуславя извод за неоснователност на възражението  иск с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД. При това щом упълномощителната сделка е произвела действие, не е налице и твърдяната висяща недействителност на извършените разпоредителни сделки с двата апратамента в гр.В.. Пълномощникът Г.Д., в обема на учредената му представителна власт извършил даренията, като със сделките е учредено в негова полза право на ползване върху двата апартамента в гр.В..

При това положение, следва съдът да определи размерите на разполагаемата част и на запазените части  от наследството на наследодателя, като образува една маса от всички имущества, които са принадлежали на последния към момента на смъртта му (чл. 31 ЗН).  В случая, доколкото не се изложиха от нито една от страните твърдения  за други налични имоти в патримонияма на наследодателя, освен този в гр.Д., следва да се приеме, че с процесното завещание се изчерпва цялото наследство.  Трайна е практиката на Върховния касационен съд, че при накърняване на запазената част с универсално завещание или с дарение, което изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението, съответно, възстановяването на запазената част, се извършва в дробна част от цялото имущество. В този смисъл са: Решение № 25 от 12.02.2016 г. по гр. д. № 4119/2015г. на І г.о., Решение № 150 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 1818/2016 г. на ІІ г.о., Решение № 82 от 16.03.2011г. по гр.д. № 221/2010 г. на ІІ г.о.

            Когато наследодателят е съставил универсално завещание, но също така е извършил и дарения, горното правило не може да бъде приложено. В този случай не може да се приеме, че накърнението е равно на запазената част, без да се извърши остойностяване на притежаваните имущества към момента на откриване на наследството с изваждане на задълженията и прибавяне на даренията, така както изисква чл. 31 ЗН. Само след формиране на масата по чл. 31 ЗН може правилно да се определи от една страна - с какво точно е облагодетелстван наследника по завещание, а от друга страна - накърнена ли е запазената част на ищеца и в какъв размер е накърнението, като за последното е необходимо да се приспадат даренията в негова полза /чл. 30, ал.1 ЗН/.

При съобразяване заключението по допуснатата тройна съдебно- оценъчна експертиза, следва да се приеме, че чистия актив на наследството на *** ***, състоящ се от имота в гр.Д., ул.”***” ***,  към момента на неговата смърт на 04.06.2014г.  възлиза 77 500лева.

По делото липсват доказателства да са били налице задължения на наследодателя които да обременяват наследството му.

Ответната страна излага твърдения, че приживе на наследодателя, при наличие на знание за направеното завещание в нейна полза и пълно разбирателство в семейството, извършила редица строителни дейности по основно реновиране на жилищната сграда, изграждане на втори етаж  и по имота. Тези твърдения съдът намира, че по съществото си представляват увеличение на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН.  При анализ на събрания доказателствен материал, издадените разрешения за строеж, свидетелски показания, съдът намира, за категорично доказан факта, че през периода 2010-2011г. В.М., заедно със съпруга си предприела действия по основен ремонт на имота в гр. Д., по ул. «***», надграждане на втори етаж, изграждане на ограда. Относно кой е възложителят на ремонтните дейности свидетелските показания са еднопосочни. Г.Д., като строител, ръководител на строителна бригада имал уговорка със сестра си В. да извършва строителните дейности, като последната му изплати договорено възнаграждение. Параметрите на договора за изработка са неотносими към настоящия спор, т.е какво възнаграждение уговорили за работите, какъв падеж и начин на плащане. Възникналите помежду им облигационни отношения не са предмет на настоящото производство. Това, че единия наследник по договор за изработка, сключен с другия наследник извършил СМР в наследствения имот, не дава основание да се приеме извод, че изпълнителят с работтата си довел до увеличение на наследството. Напртив, възложителят реално увеличил наследството, независимо парични задължения по повод строителните работи по договора за изработка.

Поради това, настоящия състав, приема, че ответната страна доказа увеличение на наследството със сумата от 30000лева, съобразно заключението по тройната съдебно-оценъчна експертиза.

            Стойността на дарените от *** *** апартаменти към момента на откриване на наследството, съгласно заключението по първата оценъчна експертиза, неоспорена от страните по делото,  в общ размер на 159 181 лева

При това положение, към момента на откриване наследството на *** ***, пазарната оценка на посочената маса по чл. 31 ЗН е общо  206 681лева. Сумата е получена, като от чистия актив на наследството /пазарната стойност на имота в гр.Добри към момента на откриване на наследството/ в размер на 77 500лева, се извади увеличението на наследството извършено от В.М. в размер на  30000лева.Към получаната сума от 47500лева се прибавят даренията на стойност 159 181 лева.

       Съгласно чл. 29 ал.1 от Закона за наследството запазената част на низходящи при две и повече деца е 2/3 от имуществото на наследодателя. Разполагаемата част на наследодателя възлиза на 68 893,66лв. /206 681: 3/, а запазената част възлиза на остатъка от 137 787,33лв., но следва да се има предвид че тя е сбор от запазените части на всички наследници, включително и тези, които не са заявили претенции за възстановяване на запазената им част. Така 2/3 части са запазени и се разпределят между В.М.  и Г.Д.. При това, запазената част на Г.Д. възлиза на 68 893,66лв.

          За да се определи накърнена ли е запазената част на претендиращия възстановяване с процесното завещание, следва от неразпореденото от наследодателя имущество, да се определи в стойностно изражение частта на всеки от тях. Наследодателят не е оставил неразпоредено имущество. При това, за да се установи точния размер на накърнението е необходимо от запазената част да се приспаднат извършените дарения в полза на ищеца. В тази посока е налице и изрично възражение от ответната страна. По- горе съдът прие, че в полза на ищеца е налице валидна дарствена сделка, с която в негова полза наследодателя учредил право на пожизнено ползване върху двата апратамента в гр.В.. Заключението по допуснатата оценъчна експериза определя цената на правото на ползване към 2014 година на 78 794 лева. Тъй като Г.Д. приживе е компенсиран от баща си с имуществени права на стойност по-голяма от запазената му част, то искът за възстановяване на запазената му част е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Тъй като искът  за намаляване на завещателни разпореждания по чл.30 ал.1 ГПК е приет от настоящия състав за неоснователен, не следва да се разглежда и възражението на ответната страна за погасяването му по давност. По начало, когато се упражнява преобразуващо право, при възражения на ответника за погасителна давност, съдът следва най-напред да провери дали това право е възникнало и съществува и едва тогава да се разгледа възражението на ответника за погасяването му по давност.

За пълнота настоящия състав все пак смята да отбележи, че намира иска за непогасен  по давност.Упражняването на правата по завещанието се свързва с приемане на наследството, защото назначеният със завещанието наследник може да реши да не се ползва от завещанието. Най - ранния момент на приемане на завещанието хипотетично е деня на откриване на наследството- 04.06.2014г. Петгодишния срок за заявяване на искането изтича на 04.06.2019г. Исковата молба е подадена на 03.06.2019г.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ: В отговора на исковата молба ответната страна е направила искане за присъждане на разноски. Ответницата е сторила разноски за оценъчни експертизи в размер на 990лева  и разноски за адвокат от 1360лева. Тези суми следва да се присъдят в тежест на ищцовата страна на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Сторените от ответника разноски в размер на 2030лв.  за психиатрични експертизи по повод възражението и по чл.31 ЗН съдът няма да разпредели в тежест на ищеца, доколкото това възражение на ответника съдът прие за неоснователно.

 

Воден от горното, Д.кият районен съд

Р Е Ш И:

         

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.М.Д. с ЕГН **********, срещу В.М.Б. с ЕГН ********** иск съдът да възстанови запазената част на ищеца от наследството на *** Д. ***, починал на 04.06.2014г., накърнена с нотариално завещание №***. на нотариус рег.№ 175 в НК.

          ОСЪЖДА Г.М.Д. с ЕГН **********, да заплати на  В.М.Б. с ЕГН ********** сторените разноски в размер на 2350лева.

          Решението подлежи на  въззивно обжалване пред Д.ки окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ....................