РЕШЕНИЕ №260143
гр. П., 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двайсет и девети
октомври през две хиляди двайсет и първа година, в публично заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Катя Кентова
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 163/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове от Д.В.Г., ЕГН **********,***, чрез
адв. Г.Й. от САК, срещу „З. д.Б. и.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., ул. „Д. Б.“ №
**, за заплащане на обезщетения от 30 000 лева за претърпени неимуществени и 17.40 лева за претърпени имуществени вреди – заплатена
потребителска такса за болничния престой, в резултат на ПТП от **г., с
делинквент З. С. Н., управлявал л. а. марка „Ф.“, модел „П.“, рег. № ***,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от ***г. до окончателното
плащане на главницата от 30 000 лева, и считано от датата на подаване на
исковата молба – 03.11.2020 г. до окончателното плащане на главницата от 17.40
лева, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
На **г., около *** часа, на път ****, с посока
на движение от АМ „Т.“, пътен възел Ц., в посока община В. на кръстовището за
с. С., км. **е настъпило ПТП, при което л. а. марка „Ф.“, модел „П.“, рег. № ***, управляван
от З. С. Н., става причина за настъпване на инцидента. От РУ на МВР – С. са
съставили констативен протокол с пострадали лица на **г., като на виновния
водач е съставен и АУАН. ПТП е настъпило при следния механизъм: л. а. „Ф.“
потегля на кръстовището без да пропусне движещия се с предимство л. а. „О.“,
модел „К.“, рег. № **, управляван от ищеца. От удара ищецът губи съзнание.
Откаран е по спешност в М.П.АД, където са установени получените от него
травматични увреждания: *************. Престоят в болничното заведение бил от **–
**г., за което заплатил 17.40 потребителска такса. На ****** г. ищецът посетил
и ****. След изписването пострадалият продължил лечението в домашни условия.
Излагат се подробни съображения за претърпените неимуществени вреди. Три месеца
ищецът носил **********. Настъпилият инцидент се отразил тежко и върху
психиката на ищеца. Виновния водач се твърди, че е застрахован при ответника. С
молба от ***г. е заведена претенция от ищеца до застрахователя на основание чл.
380 от КЗ, но и до настоящия момент няма отговор. Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.
В срока по
чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗД Б. и.“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н Л., ул. „Д. Б.“ № **, чрез адв. Г. от САК, е подал
отговор на исковата молба. Неоспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
процесния автомобил Ф.П.. Оспорва иска изцяло както по основание, така и по размер
(не отговаря на справедливостта). Оспорва механизма на настъпилото ПТП по
начина, описан от ищеца и в частност вината на водача З.Н.. Оспорва истинността
на съставения констативен протокол с пострадали лица № ****г. в частта относно
съдържанието, описано в „Обстоятелства и причини за ПТП“. Прави възражение за
съпричиняване на вредите от пострадалия поради непоставен обезопасителен колан.
Твърди липса на причинно-следствена връзка между уврежданията и ПТП. Няма данни
за травматични увреждания. От прегледа при С. е установена липса на ****, два
от които *****, но не е посочена причината за липсата им. Няма данни за
продължителен възстановителен процес. Описаните увреждания не са дължими по
смисъла на чл. 268, т. 9 от КЗ (отм.). Моли за отхвърляне на иска, алтернативно
– за уважаването му в по-малък размер, с присъждане на разноски.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните
съответства на твърденията за претърпени вреди от деликт и застрахована
гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.
Сезиран е
родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и 6 от ГПК.
Съдът счита, че в случая
претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава представлява
последица от евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се
предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен
да сочи размер на търсената лихва.
Съдът
приема, че надлежно е упражнено правото на
иск, доколкото ищецът е провел
описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение
досежно процесния инцидент на ***г., но безрезултатно е
изтекъл тримесечният срок за плащане от негова страна. Искът е предявен на 03.11.2020
г.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между ответника и посочения за делинквент З.Н. е сключена застрахователна
полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна
към датата
на процесното ПТП, както и че ищецът е
провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за
заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент, но безрезултатно е
изтекъл тримесечният срок за плащане от негова страна.
По делото е приета като писмено доказателство фактура № ****** от **г.
на „М. - П.“ АД за сумата от 17.40 лева - потребителска такса
по клинична пътека, платена видно от прикачения към фактурата касов бон.
Няма
данни за описаните увреждания да са заплатени суми от системата на държавното социално или здравно осигуряване
при или по повод на телесно уврежданене по смисъла на чл. 268, т. 9 от КЗ (отм.).
От разпита на свидетеля З. С. Н., водач на л. а. Ф.П.,
се установява, че процесното ПТП е настъпило на разклона на пътя за с. Ц..
Идвал от селото и на разклона дал ляв мигач,
спрял, огледал се наляво и надясно, нямало никой и потеглил. Когато започнал да
завива наляво и стигнал до средата на пътя, от лявата му страна го ударил друг автомобил.
Твърди, че той почти се е пристроил в дясната лента, когато настъпил ударът.
Ударът попаднал в предната врата на шофьора и преден калник. Дошла линейка за
водача на другия автомобил.
От разпита на свидетеля В.К.П., живуща на съпружески начала с
ищеца, се установява, че и тя е пътувала в управлявания от Д.Г. автомобил О. К.
по време на инцидента. Дава показания, че са пътували от с. Ц. към гр. П.,
когато на разклона от с. С.изскочил автомобил, който им отнел предимството и те
се ударили в него. Непосредствено след инцидента ищецът попитал свидетеля П.
дали е добре, като за много малко време загубил съзнание. Когато го погледнала,
ищецът бил в кръв, започнал да се подува от раните. И двамата били с поставени
предпазни колани. Неговият колан се скъсал, разпаднал се над закопчалката. При
удара и скъсването на колана си ударил зъбите във волана, като *** престоял 3
дни, след това се прибрал у дома си. Изпитвал силни болки в главата, повръщал.
Когато говорел, не му се разбирало заради избитите от катастрофата зъби, фъфлел.
Това, че не е имал зъби му пречило да яде. Почти не ядял, тъй като всичко било
пасирано и той не го харесвал. Бил много изнервен. Това състояние продължило
около месец. Все още не си е оправил зъбите поради финансови причини. Не бил шофьорът
от преди инцидента - спокоен, внимателен, сега при шофиране бил много изнервен.
От изслушаното заключение по
допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице ортопед д-р Д.П., неоспорено от
страните, прието от съда за пълно, обосновано и компетентно изготвено, се установява
следното:
След процесния пътен инцидент ищецът е откаран по спешност с линейка на ЦСМП в „МБАЛ - П.“ АД, където му е
оказана първа медицинска помощ. Престоят му в лечебното заведение е тридневен,
считано от **г. до **г., когато е изписан с окончателна диагноза: „**********“.
Получил е леки до умерени контузии в областта на ************. Леките контузии
по тялото са причинени от предпазния колан, който ищецът е носил. Всички болки
от тези контузии са се повлияли добре от проведеното медикаментозно лечение по
време на болничния престой. Домашно лечение не е предписано. Експертът сочи, че
от приложения по делото амбулаторен лист от
стоматолог от ****** г. се установява липса на *****, но няма данни за прясна загуба на предни резци. Няма данни за изписване и на яка на ***, както и че пострадалият е носил такава и колко продължително време (както се излага
в исковата молба - за 3 месеца). Няма медицински
данни, че ищецът е губил съзнание, но от направения КАТ /компютърна аксиална томография/ на главен мозък резултатът е отрицателен. Уврежданията са в
причинно-следствена връзка с инцидента, с изключение на липсващите предни ******,
за които няма данни. Болки ищецът е търпял непосредствено при получаване на
травмите, при оказване на първа медицинска помощ и при инвазивните мероприятия
- общо за около 2 седмици, след което същите са се редуцирали. Не се очаква
болков синдром или трайни последици за здравословното състояние на ищеца. Разходът
по издадената фактура за сумата от 17.40 лева е за тридневния болничен престой
на пострадалия, същият е във връзка с инцидента и е съгласно действащия рамков
договор на НЗОК за 2019 г.
От изслушаното заключение по
допуснатата по делото съдебноавтотехническа експертиза, изготвена от вещото лице автоексперт инж. В.Ф., неоспорено от
страните, прието от съда за пълно, обосновано и компетентно изготвено, се установява
следното:
Водачът З.Н.
е управлявал л. а. Ф.П., рег. № ***, по платното за движение от с. С.в посока север,
като е предприел завой наляво към пътен възел Ц. на АМ Т. и път *****, където по
това време се движел ищецът, управляващ л. а. О. К., рег. № **, с посока от запад на изток, към с. В..
Ударът между двете МПС настъпил в зоната на кръстовището, на път ****, при
извършване на завой наляво от страна на водача на Ф. П. З.Н.. Пълният спирачен
път или т. нар. „опасна зона за спиране“ на л. а. О. К. при приета скорост от
60 км/ч. е 42 метра. Експертът дефинира понятието „опасна зона“, като пълния
спирачен път, който изминава автомобилът от момента на възприемане и реагиране
на водача до окончателното му спиране. Нарича се „опасна зона“, защото ако
водачът не реагира преди тази опасна зона, закъснее и влезе в нея, в този
участък, тогава при всички случаи ПТП настъпва. Той трябва да реагира преди да
навлезе в този участък. На това основание се приема, че управляваният от ищеца О.
К. е бил на разстояние 42 метра или по-малко, поради което, при извършената от
водача на л. а. Ф.П. маневра завой наляво, ударът между двете МПС е бил неизбежен.
Същият е бил предотвратим, ако водачът Н. е предприел маневрата завой наляво
при разстояние на л. а. О. К. от 67 метра или повече, изчислено съобразно
времето за реакция на всеки от двамата водачи. При установената видимост на
водача Н. към автомобила О. К. от 125 метра, дори последният да се е движел със
скорост от 90 км/ч., той е могъл да извърши завоя наляво без да настъпи удар
между автомобилите. Причината за настъпване на удара е неправилната преценка на
водача Н. за дистанцията и скоростта на движение на идващия отляво л. а. О. К..
При изслушването на вещото лице в
откритото съдебно заседание, същият поддържа, че водачът Н. изобщо не е
възприел л. а. О. К.. От своя страна ищецът е възприел л. а. Ф.П. в опасната
зона на около или под 42 метра и е успял само да намали скоростта, тъй като водачът
на П.а е навлязъл изненадващо на пътното платно, а О.а се е движел по главен път
с предимство.
По делото е приета административнонаказателната
преписка от **г., ведно със съставения Констативен протокол с пострадали лица № ****г. и издадения АУАН със серия ** от РУП – гр. С.
към ОД на МВР – П., видно от която на водача на л. а. Ф.П., рег. № ***, З. С. Н., е
съставено Наказателно постановление за това, че на **г., около 14:30 ч., в
Община С., на път ******, в отсечката от с. С.в посока път *****, на
кръстовището на път *****, потегля наляво и не пропуска приближаващия се от
лява страна по път с предимство л. а. О. К., рег. № **, вследствие на
което настъпва ПТП, нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Правни изводи:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно
цитираната норма увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В
производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца
лежи доказателствената тежест да установи: противоправно поведения от страна на
делинквента; настъпила вреда; причинна връзка между деяния и
вреда; вина, която се презумира; наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; настъпване на застрахователното
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите.
По делото безспорно се
установи съществуващо валидно
застрахователно правоотношение между З. С. Н. и ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите към датата на ПТП от **г.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство.
От приетите по делото писмени и
гласни доказателства, вкл. изслушаното заключение по САвТЕ се установява, че процесното
ПТП от **г. е настъпило на кръстовище, при извършване на завой наляво от страна
на водача на л. а. „Ф.П.“ З.Н., който не пропуска движещия се по главен път с
предимство ищец Д.Г., управлявал л. а. „О. К.“. Причина за сблъсъка е не
неправилната преценка на дистанцията и скоростта на движение на л. а. „О. К.“
от страна на З.Н., а в невъзприемането му изобщо на идващия от неговата лява
страна лек автомобил, както и изненадващото му навлизане на пътното платно без
да пропусне движещия се по път с предимство ищец, управлявал л. а. „О. К.“, в
нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Вредата
представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага.
Неимуществените вреди са болките и страданията, изобщо негативните психически
преживявания, които търпи или ще търпи увредения. Същите се обезщетяват по
справедливост,
съгласно чл. 52 от ЗЗД. В задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от
23.12.1968 г.) са определени критериите за "справедливост", като е
прието, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Размерът на
дължимото обезщетение се определя според вида и тежестта на причинените телесни
и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко
значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало
ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската
прогноза за неговото развитие.
В
случая обективните данни, събрани по делото са, че вследствие на
инцидента от **г. на ищеца Д.Г. (на **** към него момент) са му причинени
травматични увреждания по тялото, изразяващи се ******, които травми и болки са
отминали за период около 2 седмици, като няма трайни последици за здравословното
състояние на ищеца от тях.
Съдът
е длъжен да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да
възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно
пред съда. Не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и
въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които
ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован. Свидетелските
показания, изходящи от роднини, следва да се преценяват от съда по вътрешно
убеждение. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат
от близък роднина, но съдът е свободен и следва при преценката им да се
ръководи от вътрешното си убеждение, като ги анализира наред с останалите
доказателства самостоятелно и в съвкупност и по правилата на логиката – така
изрично Решение № 149 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 736/2020 г., IV г. о.
Съдът кредитира твърдението на ищеца,
че от пътния инцидент, вследствие на удара на главата на ищеца във волана на
автомобила, се е стигнало до изпадането на два от общо осемте резеца на ищеца, на
основание свидетелските показания на свидетелката П., които са преки, непосредствени,
открити и обективно изложени, без данни за заинтересованост от нейна страна. Установява се, че ищецът е имал
дискомфорт при хранене и говорене, което е логично при липса на два от резците
на човек. Преценени с оглед останалите доказателства обаче, а именно
амбулаторния лист, издаден от *******, сочещ, че у ищеца липсват общо ***зъба
(освен процесните *****), както и предвид факта, че и до момента /около *********/
ищецът не ги е възстановил всичките или най-малкото процесните два резеца, води
до извод, че липсата им не представлява толкова интензивен дискомфорт, колкото
се поддържа в исковата молба.
Съдът не кредитира твърдението на
ищеца, че е носил три месеца ******, доколкото същото остана недоказано. Няма
едно доказателство по делото, което да сочи противното.
Всичко гореизложено
обуславя
извод за наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки
за възникване отговорността на застрахователното дружество: установен деликт
при съответно авторство (З. С. Н.), противоправност, вина, вреди (неимуществени – болки
и страдания от травматичните увреждания и имуществени - представената фактура за заплатена потребителска такса от 17.40
лева) и причинна връзка между деяние и вреди; наличие на валидно
застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя по
застраховка „ГО“
на автомобилистите, респ. настъпване на застрахователното събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
На това основание искът за
обезщетение на претърпените имуществени вреди е изцяло основателен.
По размера на
обезщетението за неимуществени вреди:
Не е пряка
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди. Съдът намира, че релевантна за определяне размера на
справедливото обезщетение е обществената оценка за баланс и еквивалентност,
която следва да намери отражение при обосноваването на конкретния присъден от
съда размер. Преценката за справедливо определени суми за подобни, причинени в
близък период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща
оценка за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната
реалност. В тази връзка от значение за определяне размера на обезщетението е
създаденият от съдебната практика ориентир (виж
решения на ВКС: р. № 23/04.02.2019 г. по гр. д. № 2750/2018
г., ІV г. о. – пукване на слепоочна кост на черепа, посттравматично стресово
разстройство, доживотно отпадане на
постоянен резец от зъбната редица, загрозяване – 12 хил. лв.; по т. д. №
461/2011 г., II т. о., фрактури на коронките на три предни зъба, кръвонасядания
на ляв лакът, мишница и предмишница, кръвонасядане на дясното коляно, контузия
и охлузване на лицето - 12 000
лева; по гр.д. 3557/2016 г., ІV г. о. - затруднения в дъвчене и говорене като
резултат от избиването на двата предни централни резци - 12 000 лева; по гр.д. 3834/2016 г., ІV г. о. -
двустранно счупване на долната челюст и изваждане на зъб, довело до трайно
затруднение на дъвченето и говореното, възстановяване над две години - 30 000
лв.).
Всичко
това обосновава извод, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди подлежат на справедливо обезщетяване в размер на 15 000 лева, което в
достатъчна степен отговаря на обществено-икономическите условия към момента на
настъпване на застрахователното събитие – средата на 2019 г. и
особеностите на случая. За разликата до
30 000 лева искът следва да се отхвърли.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да
се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Възражението за
съпричиняване в случая се основава на това, че пострадалият е управлявал
автомобила без поставен предпазен колан. От съвкупния анализ на писмените и
гласни доказателства се установи, че ищецът е бил с поставен обезопасителен
колан, поради което възражението е неоснователно.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането
изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг.
чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите
за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.
Или, отговорността на прекия причинител
за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата
(по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент,
в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в
тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това. Този извод не може да бъде оборен от правилото на чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ. Тези
норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни
лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата
собствена забава.
По делото безспорно се прие, че ищецът е отправил
претенция пред застрахователя на ***г. за заплащане на
обезщетение по повод процесното ПТП, респ. не се установи друга по-ранна дата, на която самият
застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият доказан
момент, в който на застрахователя му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие е ***г., която дата
следва да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
По волята на
ищеца законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди е от датата на
исковата молба – 03.11.2020 г., поради което и
с оглед диспозитивното начало, от този момент следва да се присъди същата.
По
разноските:
Трите обективно кумулативно предявени искове, предмет на
настоящото производство, са с цена общо от 34 017.40 лева. В хода на
производството съдът е прекратил делото в частта по иска за имуществени вреди
за сумата от 4 000 лева. Страните не са поискали изменение или допълнение
на прекратителното определение в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което
разноски за тази част не могат да им бъдат присъдат с решението. Дължимостта на
държавната такса обаче не е повлияна от частичното прекратяване на
производството.
С оглед на изложеното съдът приема следното:
Ищецът е ползвал безплатна адвокатска помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв – материално затруднено лице. В случая ответникът
следва да се осъди да заплати съразмерно на уважената част от исковете
адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Й., в размер на 715.67 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът
също претендира разноски за адвокатско възнаграждение от 1 920 лева с ДДС /платени в брой/ и 300 лева - депозити за вещи лица. Направеното от ищеца, чрез адв. Й.,
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Г., на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, е основателно, доколкото същото се определя,
съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, на сума
в размер на 1 430.52 лева без ДДС, респ. 1 716.62 лева с ДДС. Съразмерно
на отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в
размер на 1 008.89 лева, на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Ищецът е
освободен от задължението за внасяне на държавна такса
и
разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2
от ГПК. Съгласно
чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в
полза на съда. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6
от ГПК осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (Решение №
311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Определение №
201/27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г. о.; Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Съразмерно на уважената част от
исковете ответникът
следва да заплати в полза на съда сумата от 733.14 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. д.Б. и.“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., ул. „Д. Б.“ № **, да
заплати на Д.В.Г., ЕГН **********,***, сумата в размер на 15 000 (петнайсет хиляди) лева за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания и 17.40 лева (седемнайсет лева и 40 стотинки) за претърпените от него имуществени вреди – заплатена
потребителска такса за болничния престой от **г. - **г., всички настъпили от ПТП от **г., с делинквент З. С. Н., управлявал л. а. марка „Ф.“,
модел „П.“, рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от ***г.
до окончателното плащане на главницата от 15 000 лева, и считано от датата
на подаване на исковата молба – 03.11.2020 г. до окончателното плащане на
главницата от 17.40 лева, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените 15 000 лева до претендираните 30 000 (трийсет хиляди) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „З. д.Б. и.“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., ул. „Д. Б.“ № **, да
заплати на адвокат
Г.Й.Й. от САК, ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 715.67 лева (седемстотин и петнайсет лева и 67
стотинки), представляващи
адв. възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „З. д.Б. и.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., ул. „Д. Б.“ № **, сумата от 1 008.89 лева (хиляда и осем лева и 89 стотинки),
представляващи съдебно-деловодни разноски: депозити за вещи лица и
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА „З. д.Б. и.“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., ул. „Д. Б.“ № **, да
заплати по сметка на Окръжен съд – П.сумата от 733.14 лева (седемстотин трийсет и
три лева и 14 стотинки), представляващи държ. такса и депозити
за вещи лица, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и
5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на
сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: