Р Е Ш Е Н И Е
№…………
23.02.2021 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав
на ТРЕТИ ФЕВРУАРИ две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ЖЕНИ СТОЙЧЕВА
Прокурор: ………………………………….
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 972 по описа за 2020
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260038/05.11.2020 г., Левченски
районен съд по гр. дело № 371/2020г. по описа на същия съд е прекратил с развод сключения на
24.08.2003 г. в гр. Левски, обл. Плевен граждански брак между С.Д.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
и Х.Г.Р., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
Предоставил
родителските права по отношение на непълнолетната дъщеря на страните П.Х. Р.,
ЕГН ********** и по отношение на малолетното дете Д.Х. Р., ЕГН ********** за
упражняване на бащата Х.Г.Р..
Определил местоживеенето
на децата на адреса на техния баща.
Определил режим на лични отношения с децата, както
следва: На майката С.Д.Р. се дава възможност
да вижда и взема децата при себе си всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, с право на преспиване на децата в нейния дом, както и по 1 месец
през лятната ваканция на децата, когато това време не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата. На майката се дава възможност всяка четна година да
прекарва рожденния ден на децата заедно с тях, както и коледните празници, а
всяка нечетна година да прекарва заедно с децата великденските и новогодишните
празници, с право на преспиване на децата в нейния дом.
Осъдил С.Д.Р. със сочена по-горе
самоличност да заплаща за малолетното дете Д.Х. Р., ЕГН **********, чрез
неговия баща и законен представител, издръжка в размер по 170 лв. Месечно,
считано от датата на фактическата раздяла 01.06.2020 г. До настъпване на
причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска.
Осъдил С.Д.Р. със сочена по-горе
самоличност да заплаща на непълнолетното дете П.Х. Р., ЕГН **********, със
съгласието на неговия баща и законен представител, издръжка в размер по 230 лв.
месечно, считано от датата на фактическата раздяла 01.06.2020 г. до настъпване
на причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска.
Предоставил ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. Левски ул. „***” № 35 на Х.Г.Р..
Постановил след прекратяване на
брака жената ще носи предбрачното си фамилно име Д.., както и страните да не си
дължат издръжка един на друг.
Осъдил С.Д.Р.
да заплати окончателна държавна такса за развод в размер на 20 лв., както и
д.т. в размер на 576 лв. за присъдената издръжка.
Осъдил Х.Г.Р.
със сочена по-горе самоличност да заплати окончателна държавна такса за развод
в размер на 20 лв.
Постъпила е въззивна жалба от С.Д.Р. срещу постановеното решение от Левченски
районен съд в частта му, относно предоставяне на родителските права върху
децата на техния баща и местоживеене в дома му, определения й режим на лични
контакти с децата и размера на издръжката. В
нея се правят оплаквания, че по отношение на предоставяне на родителските права
съдът е базирал изводите си без изслушване на съдебно-психологическа експертиза
на децата, както и се е позовал на експертното заключение на свидетелката З.Л.
– педагогически съветник в училището, в което учи малкото дете. Твърди, че
съдът е следвало да изслуша и двете страни по делото за да добие пълна
представа за двамата родители и техните качества. Оспорва определения размер на
издръжката на детето П., като твърди, че присъдените 230лв. не са съобразени с
нейните доходи. Моли съда да отмени решението на първата инстанция в
обжалваните му части и да постанови друго по същество на спора, с което да предостави
упражняването на родителските права върху децата на нея, като определи
местоживеенето им при тяхната майка, да определи на бащата режим на лични
контакти, както и да го осъди да заплаща издръжка в размер на 170лв. месечно за
детето Д. и 200лв. месечно за детето П..
Срещу така
подадената въззивна жалба е постъпил писмен отговор от Х.Г.Р.. В него излага становище, че жалбата е неоснователна. Навежда доводи,
че съдът правилно е предоставил родителските права на него, тъй като връзката
му с децата е по-силна, че местоживеенето им е определено по тяхно желание и
размера на издръжката не следва да бъде намаляван, защото е съобразен с нуждите
на детето и доходите на майката. Моли Окръжния съд, да потвърди обжалваното
решение, като претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Окръжният съд, като прецени
доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено
следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът
на настоящето производство обхваща решението само в обжалваните му части – относно
предоставяне на родителските права върху децата на техния баща и местоживеене в
дома му, определения й режим на лични контакти с децата и размера на
издръжката. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивната
инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
По основния
спорен въпрос относно предоставяне на родителските права:
Според чл. 59 ал. 2 СК ако съпрузите не постигнат споразумение относно отглеждането и
възпитанието на децата родени от брака, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на
родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както
и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
В това съдебно производство съдът администрира гражданските правоотношения,
като определя реда за упражняване на правата, понеже страните не могат да
постигнат съгласие по начина на упражняването им.
Чл. 59, ал. 4 СК, поставя изискване споровете, касаещи мерките относно упражняването на
родителските права и режима на лични отношения с детето да бъдат разрешени след
като се преценят всички обстоятелства, с оглед интересите на децата. В чл. 3 от Конвенцията за правата на детето е прокламиран принципът, че висшите интереси на
детето са първостепенно съображение за всички действия, отнасящи се до децата,
независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.
Задължение на държавите- страни по Конвенцията (т. е. и на Република България),
а съответно и на държавните институции, е да осигурят на детето такава закрила
и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат
предвид правата и задълженията на неговите родители. Един от принципите за
закрила на детето според чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на неговия най-добър интерес. В § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на същия закон е конкретизирано, че преценката на най-добрия интерес
на детето включва неговите желания и чувства, физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето
или има вероятност да му бъде причинена; способностите на родителите да се
грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В тази насока са и дадените с Постановление №
1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленума на ВС задължителни тълкувания на
правните норми. В понятието "интерес на детето" се включват:
необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на
трудови навици и дисциплинираност; материалните интереси на детето –
обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за
съхранението му, представителство и др, като следва да се осигури всестранно
развитие на личността на детето. Съгласно указанията, дадени в посоченото
Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, при решаване на спора относно
упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при
развод, следва да се съобразят в съвкупност редица обстоятелства от
най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са изброени примерно:
възпитателските качества на двамата родители; техния морален облик; полаганите
грижи и отношение към децата; желанието на родителите да отглеждат и възпитават
децата след развода; привързаността на децата към родителите; полът и възрастта
на децата; възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и
възпитание; социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят
родителките права; жилищно-битовите и други материални условия на живот, с
които всеки от родителите разполага; вината за дълбокото разстройство на брака,
доколкото противобрачното поведение на брачния партньор се е отразило или може
да се отрази върху отглеждането и възпитанието на децата.
За доброто
възпитание и изграждането на детето като зряла личност е необходимо
осъществяването на пълноценни отношения с двамата родители. Във всеки казус
следва да се отчитат конкретните обстоятелства, като се изхожда не само от
желанието, а се съобрази и действителната възможност на родителя да осъществява
такива отношения.
В настоящето
производство безспорно е установено, ме по време на брака между страните са
родени две деца – П. и Д.. Понастоящем П. е навършила 17 години, а Д. 9. По
делото са изслушани свидетели, голямото дете П., социален доклад, а пред
настоящата инстанция и лично двамата родители.
Правилно съдът
при решаване въпроса за предоставяне на родителските права е дал предимство на
желанието на голямото дете, както и правилно е приел, че двете деца следва да
бъдат заедно и да не бъдат разделяни. Желанието на П. е изрично записано в
съдебния протокол. То е ясно, точно изразено и съответства и на заключението
дадено в социалния доклад.
Безспорно, от
момента на раждането на всяко едно от децата до момента на фактическата
раздяла, грижи за отглеждането и възпитанието им са полагали и двамата
родители. Наред с грижите на майката, бащата също се е грижил всеотдайно за
децата.
След раздялата на
родителите, децата са отглеждани от бащата. Те продължават да живеят при него и
до сега. Детето П. е живяла и при баба си
и дядо си по майчина линия в гр.Плевен, тъй като учи в гр.Плевен, но
след раздялата на родителите й е била изгонена от този дом и понастоящем във
времето на присъствени учебни занимания живее в общежитието към училището.
Съдът съобрази,
че условията за живот и при двамата родители са подходящи, независимо, че
майката ползва жилище под наем. Бащата живее в собствено жилище, в което е
създал добри условия за отглеждане на децата и те са живели в него досега.
Освен материалните условия, които безспорно са от значение, по-важно и основно
за решаване на основния въпрос за упражняване на родителските права, е
родителския капацитет на родителите, възможностите им във връзка с възпитанието
на децата и емоционалната връзка с тях.
Следва да се
отбележи и установения факт, че и двамата родители могат да разчитат на
подкрепата на своите родители при отглеждането на децата.
В социалното
обкръжение и на двамата родители не е установиха отрицателни, неблагоприятно
въздействащи върху децата фактори. Средата и при двамата родители е здрава
социална среда, въздействаща благотворно за развитието и поведението на децата.
Безспорно,
желание за отглеждането и възпитанието на децата са заявили категорично и
безрезервно и двамата родители. Двамата са всеотдайни, любящи и отговорни
родители, които правят възможното да направляват добре децата в живата им, да
им дават положителен пример и да им внушават правилни постъпки.
Не се установиха
обстоятелства, които да създават отрицателен нравствен облик на нито един от
двамата родители и те да са лош пример за децата.
Съдът взе предвид
възрастта и пола на двете деца и установената силна емоционална привързаност на
децата към бащата, като съществуващия баланс в отношенията между бащата и
децата, с оглед тяхното психическо здраве и спокойствие, не следва да се
нарушава. Безспорно, макар и необичайно бащата е по-пригоден от майката да
отглежда и възпитава децата, като едното от тях е от женски пол, а другото
момче. Връзката майка-дете е изключително необходима, но както се установи от
собствените й думи в съдебно заседание тя не е виждала децата, с изключение на
присъствието им при разглеждане на делото пред първата инстанция.
По делото се
установи, че чувствата на детето П. и отношенията й с двамата родители са несъпоставими
– тя желае изрично да живее с баща си, заявява, че по време на съвместното
съжителство много повече време е прекарвала с баща си – разходки и други
занимания, на които майка й не е искала да присъства, не си спомня последно
какво е правила с майка си, а след като са разделени майка й не й е давала
никакви пари. Детето свидетелства също и че брат й Д. не желае даже да
разговаря с майка си и е изцяло привързан към баща им. От изслушването на това
дете не са установяват необходимите топли взаимоотношения с майката, като образ
на нежност, обич и подражание. Напротив видни са само добрите чувства към бащата
– тя го приема като опора, обич и защита.
Проблеми от
емоционално и психологическо естество има при детето Д.. Те са установени
веднага след раздялата и са посочени, както в социалния доклад, така и в
свидетелски показания. От обясненията на страните е видно, че детето не желае
да контактува с майката. Тъй като няма навършени 10 години то не се изслуша от съда,
за да не се травмира допълнително, но свидетелските показания, както и думите
на сестра му и на психолога изясняват неговите предпочитания да контактува само
с баща си и сестра си. Взаимоотношенията на детето с майката не са пълноценни,
дори липсват/след раздялата/, поради негативното отношение на Д. към нея и липсата
на настойчивост у майката да реализира срещи с него.
От друга страна
отношението на Д. спрямо бащата е изцяло позитивно. Той е много привързан към него.
При това
положение в момента, съдът, позовавайки се на опита и заключението на социалния
работник в доклада, както и на психолога, счета за изключително травмираща
психиката на детето Д. всяка една рязка, прибързана и ненавременна промяна в
упражняването на родителските права и местоживеенето му. Настъпилото
отчуждаване към майка му е факт, в следствие на един дълъг и труден процес и
възвръщането към нормалната форма изисква специализирана помощ и многостранно
въздействие върху детето. За това е необходимо време и най-вече съдействие от
страна и на двамата родители за постепенна промяна на отношенията между Д. и
майката. И двамата родители трябва да се обърнат към детето, да съдействат за
неговата положителна оценка. Крачката следва да се направи и от двете страни,
за да се подобрят взаимоотношенията между детето и майката, но това трябва да е
постепенно. Именно поради това, въззивният съд в настоящия си състав намира, че
на този етап, именно с цел да се избегне каквато и да е травма в психиката на Д.,
следва родителските права да се предоставят за упражняване на бащата. Съдът не
подценява майката, но на този етап, с оглед защитата на най-добрия интерес и на
двете деца, които държат да са заедно, следва да се предпочете бащата. В случая
е абсолютно неподходящо разделянето на двете деца и предоставяне по отношение
на всяко едно от тях упражняването на родителските права на различен родител.
Това процедиране, не съответства на фактическото състояние и е неподходящо и
вреди на интереса на двете деца. Отделното живеене на децата е допустимо само
поради важни причини, каквито в случая не се установиха. Отношенията между
двете деца са много добри. Те са привързани едно спрямо друго, търсят се, искат
да са заедно.
Следва да се
посочи, че е отговорност и на двамата родители, независимо дали упражняват или
не непосредствените родителски права, и да проявяват активно отношение, активно
съдействие и поведение, недопускащо проява на родителско отчуждение. Безспорно
и двете деца имат нужда и от двамата си родители, като всичко зависи от
поведението и на двамата. Децата имат необходимост от общия родителски
капацитет.
С оглед
изложеното съдът намира, че е най-подходящо и в изключителен интерес на децата
е упражняването на родителските права да се предостави на бащата, като се
определи местоживеенето на двете деца при него, като по този начин няма да се
нанесе допълнителна психическа травма от евентуална промяна на местоживеенето. Бащата
има необходимия родителски потенциал и се отнася с отговорност към родителските
си задължения. Самият той притежава професионална квалификация като педагог,
което също е от значение при отглеждането и възпитаването на деца.
По
въпроса за личните отношения на майката с децата.
Личните отношения
между дете и родител са в интерес и на двете страни. При определяне на мерките
относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя
упражняването на родителските права, съдът изхождайки от обстоятелствата по
конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин,
че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е
определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове
между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения
и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните
обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Чрез
режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да
се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко
дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По
тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства,
следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на
пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права.
В конкретния
случай, въззивният съд намира определения от районния съд режим на лични
отношения на майката с децата за напълно адекватен, съобразен с нуждите и
потребностите на децата да общуват с нея. Първостепенниня съд подробно е описал
дните в които майката може да взима и вижда децата си, съобразена е и константната
съдебна практика в тази насока.
Във всички случаи
обаче следва да се посочи, че личните контакти на детето с родителя,
неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-интензивен
характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие
на добра воля и съгласие между страните. Следва и двете страни да имат активно
поведение за осъществяване на срещи между
майката и двете деца.
По въпроса
за издръжката.
Съгласно чл.143 ал.1 и ал.2 от СК „Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.“
В
чл.142 ал.1 и ал.2 от СК е предвидено изрично, че „Размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата.“ Към момента на приключване на
съдебното дирене и изготвяне на решението пред настоящата въззивна инстанция
МРЗ е определен
с ПМС №
331/26.11.2020 г. в размер на 650лв., т.е минималната издръжка е в размер на
162.50лв.
В чл.59 ал.5 от СК изрично е казано, че „Размерът на издръжката трябва да осигури
условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би
създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.“
Определената
за детето Д. издръжка е в размер на 170лв. и макар, че не се споменава изрично
във въззивната жалба следва да се
отбележи, че е в почти минималния размер, поради което е и правилно определена.
На фона на тази нормативна уредба по делото, по отношение на спорната
издръжка на детето П. са установени следните обстоятелства:
Видно от представения
трудов договор бащата Х.Р. реализира трудов доход в размер на МРЗ - 650лв. месечно, а по служебна бележка е
видно, че за м. юли и автуст 2020г. БТВ е 747лв.
Видно от служебни бележки л.38 и
л.40 от делото П. е
ученичка в единадесети клас в училище Профилирана гимназия с преподаване на
чужди езици гр.Плевен., като за учебната 2020/2021г. е настанена в Общоградско
средношколско общежитие.
Видно от представената служебна бележка л.32 от делото
въззивницата получава БТВ от 639.56лв.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от
обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които
са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда
издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс
и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.
4 ППВС № 5/1970г/. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
децата и възможностите на родителите, които я дължат - чл.
142, ал. 1 СК.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания още с
ППВС № 5/1970г, т. 5/. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се
полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с
отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя
се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните
видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и
квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на
постановяване на решението.
Съгласно ал.
2 на чл. 142 СК минималният размер на издръжката
е определяем като една четвърт от размера на минималната работна заплата от 650лв.
или 162,50 лв. Този размер на издръжката би се дължал и когато родителят не
реализира никакви доходи и е безработен.
В настоящето дело е установено, че и двамата родители работят. П. е
ученичка в единадесети клас. С оглед социално-икономическите условия в
страната, съдът, след като съобрази пазарните
цени на стоките и услугите, чието закупуване е в непосредствена връзка с
тяхното отглеждане (в т. ч. цени на хранителни стоки, лекарства, медицински
консумативи, дрехи и обувки, транспорт и
др.), стойностите на учебните помагала /предвид обучението в електронна среда/ и
допълните дейности, се налага изводът, че нуждите на детето П. от месечна е в размер
от 380 лв, от които майката С.Р. следва да поеме издръжка в размер на 230лв., като
разликата до посочената сума се поеме от бащата, върху който са преките и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на двете деца. Този
размер на издръжката няма да съставлява особено затруднение за въззивницата
предвид трудоспособната възраст, реализирания трудов доход и липсата на данни
за влошено здравословно състояние.
Предвид
изложеното Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на Левченски районен
съд в обжалваните му части, е валидно, допустимо и обосновано на
доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват
основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва да бъде
потвърдено. С оглед подробността и обстоятелствеността на изложените към
първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към тях на
основание чл.272 от ГПК.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на
осн. чл.272 от ГПК Решение №
260038/05.11.2020 г., постановено от Левченски
районен съд по гр. дело № 371/2020г., в обжалваната му част като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по
реда на чл.280 и следващите от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: