Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 178
гр.Пловдив, 31.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…двадесет и втори
май…през…две хиляди и деветнадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка
Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №211 по описа за
2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №77/27.02.2019г.,
постановено по търг. д. №59/2018г. по описа на Окръжен съд Смолян, А.Й.К., с ЕГН **********, е
осъден да заплати на Г. ф.***, сумата 39 615.47лв., представляваща сбор от изплатените
от Г. ф.на България на Н. б. на Г.обезщетения по щета №220034/01.07.2013г.
за неимуществени вреди в размер на 19 785.51лв., равностойността на 10 116.17евро и
по щета №120336/01.07.2013г.
за имуществени вреди в размер на 19 829.96лв., равностойността на 10 138.90евро, причинени при ПТП, настъпило на 22.10.2012г.
по федерална магистрала К-Б, в района на община О,
окръг О, причинено от А.Й.К.,
като водач на лек автомобил „Н М“ с ДК№, собственост на Р Л, ведно със законната лихва върху
обезщетението от 39 615.47лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 11.07.2018г. до окончателното му
изплащане и 3 308.08лв. -
разноски по делото.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от адвокат М.М. – особен представител на ответника А.Й.К.. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Доводите в тази насока се свеждат до неправилно приложение на института на
погасителната давност и в тази връзка – изразено е несъгласие с изводите на първоинстанционния
съд за неоснователност на възражение на ответника за погасяване вземането на Г.
ф.по давност. Изложени са подробни съображения за неправилно тълкуване и
прилагане от страна на първоинстанционния съд на нормата на пар.31 от ПЗРКЗ. Иска
се отмяна на обжалваното решение, както и да се постанови друго, с което
исковата претенция да се отхвърли изцяло. С въззивната жалба не се предявяват
доказателствени искания.
Ответник - жалбата Г. ф.***, чрез процесуалния си
представител – адв. М., в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва
изцяло предявената жалба. Претендира сторените пред въззивната инстанция
разноски. С подадения от въззиваемата страна писмен отговор не са направени
искания за събиране на доказателства в производството пред въззивната
инстанция, не са представени и писмени такива.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271
от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно
основание чл.288 ал.12 от КЗ /отм./, във вр. с
чл.288а ал.1, т.1 от КЗ /отм./.
Ищецът в първоинстанционното производство, въззиваема
страна в настоящето – Г. ф.***, е изложил фактически твърдения за наличие на
предпоставките по чл.288 ал.12 от КЗ /отм./, а именно: На основание чл.288а ал.1т.1 КЗ/отм./, и Споразумение
между Компенсационните органи и Гаранционни фондове от 29.06.2002г.
/на основание чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/, е възстановил изплатеното от НББАЗ
на Н бюро на Г.по щета №220034/01.07.2013г.
обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 19 785.51лв., равностойността на 10 116.17евро и
по щета №120336/01.07.2013г.
обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 19 829.96лв., равностойността на 10 138.90евро, причинени при ПТП, настъпило на 22.10.2012г.
по федерална магистрала К-Б,в района на община О, окръг О. Виновен за ПТП, съгласно проведеното разследване
във Ф р Г е ответникът А.Й.К., който е управлявал лек автомобил М“ с ДК№, собственост на Р Л, при движение по федералната
магистрала К-Б, в
района на община О, окръг
О, в
района на отклонение за напускане на магистралата, е забелязал движещия се от дясната
му страна, в
лентата за бавно движение, лек автомобил „О М“ с рег.№, управляван от Р А Х, с пътуващите в автомобила И Й Х Х К. Водачът А.К. отклонява вниманието
си от платното за движение към огледалата за обратно виждане и в същия момент
отклонява автомобила си в дясно,
като настъпва удар между неговия автомобил и лекия
автомобил „О М“, бърка педалите и натиска газта, като от това движение автомобилът
се блъска в мантинелата. По
случая е образувано наказателно производство, съобразено с немското
законодателство. При
ПТП са причинени неимуществени вреди на Р А Х и И Й Х, които са предявили своите претенции
пред Н бюро на Г. За
причинените имуществени вреди на лек автомобил „О М“ с рег.№ също е предявена
претенция от Р Х. Ответникът
в нарушение на чл.249 от КЗ/отм./ във връзка с чл.259 от КЗ/отм./ е управлявал автомобила „М“
без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Искането,
с което е сезиран съдът, е да постанови решение, с което да осъди ответника А.Й.К.
да заплати на Гаранционния ф.сумата 39 615.47лв., представляваща сбор от изплатените
от Г ф.на Б на Н бюро на Г.обезщетения по щета №220034/01.07.2013г. за неимуществени вреди в размер на 19 785.51лв., равностойността на 10 116.17евро и
по щета №120336/01.07.2013г.
за имуществени вреди в размер на 19 829.96лв., равностойността на 10 138.90евро, причинени при ПТП, настъпило на 22.10.2012г.
по федерална магистрала К-в района на община О, окръг О, причинено от А.Й.К., като водач на лек автомобил „Н М“ с
ДНК, собственост
на РЛ, ведно
със законната лихва върху обезщетението,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата
молба ответникът А.К., чрез назначения особен представител – адв. М.М., е оспорил
предявения иск. Възраженията по основателността на иска, относими за настоящето
производство, поддържани във въззивната жалба, се изразяват във възражения за
изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Крайните изводи на окръжен съд Смолян следва да бъдат
споделени изцяло. На основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционното решение, съдържащи подробно описание относно
фактите и обстоятелствата, предопределящи наличието на предпоставките за
законово преминаване на правата на увреденото лице върху Гаранционния фонд,
като настъпилата суброгация е при хипотезата на чл.288а ал.1 и ал.3 от КЗ
/отм./ във вр. с чл.284 ал.2 т.3 от КЗ /отм./, във вр. с чл.288 ал.12 от КЗ
/отм./. Ищецът Г. ф.*** е предявил
регресен иск за възстановяване на сумата,
изплатена от Компенсационния орган на Г, за обезщетяване на вреди, причинени при ПТП настъпило на 22.10.2012г. по вина на ответника А.Й.К., който при управление на лек
автомобил „Н М“ с ДК№ , собственост
на Р Л, което
МПС е било без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по непредпазливост е причинил
неимуществени и имуществени вреди на трети лица - РА Х и И Й Х, които са предявили своите претенции
пред Н бюро на Г. Н бюро на б. а. з., в
качеството на Компенсационен орган е заплатило обезщетение при условието на
чл.284 ал.2 т.3 от КЗ /отм./ - при настъпило застрахователно събитие извън Република
България в държава членка или на територията на трета държава по време на
пътуване между териториите на две държави членки, а съгласно чл.288а ал.1 от КЗ
/отм./ Г ф.възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава
членка. Съгласно препращащата разпоредба на чл.288а ал.3 от КЗ
/отм./, след изплащането на обезщетение по ал.1 се прилага чл.288 ал.12 и 14.
Фактическият състав на регресния иск е безспорно установен в
първоинстанционното производство и неспорен в настоящето.
С оглед предметните предели на въззивната жалба,
спорният в настоящето производство въпрос е правен и той е: погасено ли е
вземането на ищеца по давност.
За да остави без уважение правопогасяващото възражение
на ответника, първоинстанционният съд се е позовал на §31
от ПЗР на КЗ. Съгласно цитираната преходна разпоредба, за давността, която е
започнала да тече при действието на отменения КЗ се прилагат чл.378 ал.1-6 и 9
и чл.379. Съгласно чл.378 ал.6 от КЗ регресните и суброгационни искове на
застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ по т.10-13, раздел ІІ,
б. „А“ от Приложение №1 /като т.10 е гражданска отговорност, свързана с
притежаването и използването на моторно превозно средство/ срещу причинителя на
вредата се погасяват в срок 5 години, считано
от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на
третото увредено лице. Преходната разпоредба е ясна и не подлежи на тълкуване
нейното действие. Тази разпоредба на практика възпроизвежда установената при
действието на отменения КЗ съдебна практика, включително и цитираната в
първоинстанционното решение - т. V.14 от ППВС№7/1977г. от 04.10.1978г.,
съгласно която регресните и суброгационни искове срещу причинителя на вредата
се погасяват по давност в срок 5 години, считано от датата на извършеното
плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Основанието
за регресните искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на
сумата на правоимащото лице и даденото от закона право на регрес. Това
основание в случая е установено от представените по делото като доказателства
преводни нареждания с наредител – Г. ф.и получател НББАЗ, с дати: 12.07.2013г. /л.236,
л.295/; 20.01.2014г. /л.240/; 04.09.2013г. /л.244/. Т.е. – първото и
най-отдалечено по време плащане е извършено на 12.07.2013г. и този е моментът
на извършеното изплащане от Г.на
правоимащото лице. Съгласно утвърдената съдебна практика регресните искове се
погасяват с обща петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, а началният момент на
погасителната давност е датата на плащане на обезщетението на правоимащия. За тези
искове тече погасителна давност, която не е обвързана от момента на настъпване
на вредата – на застрахователното събитие – в която насока са доводите,
съдържащи се във въззивната жалба. В конкретния случай от момента на
извършеното плащане – 12.07.2013г. до датата на предявяване на иска – 11.07.2018г.
петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД не е изтекъл.
Ето защо наведените доводи във въззивната жалба за
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради неправилно отчетена
погасителна давност, са изцяло неоснователни. Несъстоятелни са доводите,
свеждащи се до аналогия с разпоредбата на чл.229 от КЗ /отм./, регламентираща
друг вид право – правото на застрахования да
получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. /Всъщност
тази разпоредба е аналогична на разпоредбата на чл.435 от КЗ, а за исковете на
причинителя на вредата по чл.435 от КЗ, разпоредбата на чл.378 ал.5 от КЗ също
предвижда 5-годишна погасителна давност/.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира, че
като е постановил решението в горния смисъл, окръжният съд е постановил
правилно и законосъобнразно решение и същото следва да бъде потвърдено.
В представеното писмено становище от процесуалния
представител на въззиваемата страна се съдържа искане за присъждане на
разноските, сторени във въззивното производство. Такива обаче не следва да се
присъждат, тъй като не са представени доказателства за действително сторени
разноски пред въззивната инстанция.
Тъй като въззивната жалба е подадена от особен
представител, който, съгласно приетото в т.7 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк. д.
№6/2012г. не дължи ДТ за въззивно обжалване, то дължимата се ДТ следва да се
присъди с настоящето решение, като с оглед изхода от спора следва да се присъди
в тежест на жалбоподателя и следва да бъде в размер на 792,31лв.
В подадената от особения представител въззивна жалба
се съдържа искане за присъждане на разноски за въззивното производство за
особен представител. Особеният представител на ответника А.К. - адв. М. М. има
право на адвокатско възнаграждение за извършената от нея услуга за процесуално
представителство във въззивната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.47 ал.6
от ГПК, особеният представител се назначава на разноски на ищеца. Съобразно
резултата по делото, така извършеният разход остава изцяло или отчасти за
сметка на ищеца или ответникът се осъжда да му го възстанови по правилата на чл.78
ал.1-3 от ГПК. Тъй като
първоинстанционният съд не е определил и не е изискал от ищеца сума, която да
послужи за възнаграждение за особения представител за въззивното производство,
това възнаграждение следва да се определи от настоящата инстанция и следва да
се задължи ищецът /въззиваема страна/ да го внесе по сметката на ПАС в
едноседмичен срок от получаване на съобщението /а правото си на разноски
страната би могла да упражни по реда на чл.248 от ГПК/. Съгласно чл.47 ал.6 от ГПК, възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно
фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може
да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл.36 ал.2 от ЗА, но
не по-малко от една втора от него. Съобразено с материалния интерес,
минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е в размер на 1 718,46лв. Съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото и факта, че процесуалното
представителство се изразява само в подаване на въззивна жалба,
възнаграждението за особения представител следва да се определи в размер на
една втора от предвиденото минимално такова в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – или 859,23лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №77/27.02.2019г., постановено по търг. д. №59/2018г. по описа на Окръжен
съд Смолян, с което А.Й.К., с ЕГН **********,
е осъден да заплати на Г. ф.***,
сумата 39 615.47лв., представляваща сбор от изплатените
от Г ф.на Б на Н б на Г.обезщетения по щета
№220034/01.07.2013г. за неимуществени вреди в размер на 19 785.51лв., равностойността на 10 116.17евро и
по щета №120336/01.07.2013г.
за имуществени вреди в размер на 19 829.96лв., равностойността на 10 138.90евро, причинени при ПТП, настъпило на 22.10.2012г.
по федерална магистрала К-Б, в района на община О,
окръг О, причинено от А.Й.К.,
като водач на лек автомобил „Н М“ с ДК№, собственост на Р Л, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 11.07.2018г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.Й.К., с ЕГН ********** да
заплати в полза бюджета на съдебната власт сумата 792,31лв. – държавна такса за производството пред въззивната
инстанция.
Задължава Г. ф.*** да внесена по набирателната сметка на Апелативен съд
Пловдив сумата от 859,23лв. за адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред въззивната инстанция от особения представител
– адв. М.М.., в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: