№ 10429
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. П.А
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П.А Гражданско дело №
20211110150721 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу М. Р. С. с
ЕГН: ********** и Р. Р. Р., с ЕГН: **********, с която са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД с искане да се
осъдят ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 857,08 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателно изплащане на сумите, 73,04 лева– мораторна лихва за
забава, начислена върху главницата за потребена топлинна енергия от 15.09.2018 г. до
24.02.2020 г. в условията на разделна отговорност при следните квоти: М. Р. С. – ½, или
сумата от 428,54 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане
на сумите, 36,52 лева – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за потребена
топлинна енергия от 15.09.2018 г. до 24.02.2020 г.; Р. Р. Р. - ½ или сумата от 428,54 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2017г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумите, 36,52 лева –
мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за потребена топлинна енергия от
15.09.2018 г. до 24.02.2020г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане.
1
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 30-дневен срок от публикуването им на страницата на продавача.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
Р. Р. Р. чрез назначения от съда особен представител. Исковете се оспорват като
недопустими и в тази връзка се излага, че не е налице пасивна процесуална легитимация на
ответника. Оспорват да е собственик на имота и да има качеството ползвател. Сочи, че от
представените документи от страна на ищеца не става ясно, че е налице дължимост на
претендираната сума. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да
отхвърли исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М.
Р. С.. Оспорва да е ползвател на топлинна енергия. Излага, че имотът е бивша собственост
на
П.А.Д. и Р. М.Д., чиито наследници по закон били настоящите ответници. Излага, че
след смъртта си П.А.Д. и Р. М.Д. са оставили за наследници М. Р. С./дъщеря/ и Л. Р. Р.а
/дъщеря/, която починала на 17.12.2006 г. и нейни наследници били Р. Р. Р. /син/ и Б. Р.
Р./син/, който починал на 03.03.2018 г. и оставил наследници И. И. Р.а /съпруга/ и И. Б. Р.а
/дъщеря/. Сочи, че И. И. Р.а и И. Б. Р.а са се отказали от наследството на Б. Р. Р.. Признава,
че настоящите ответници са съсобственици на процесния имот при равни квоти. Твърди, че
с разпореждане от 29.04.2020 г., постановено по ч.гр.д. ...690/2020 г. по описа на СРС, 168
състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която М.
Р. С., Р. Р. Р., И. И. Р.а и И. Б. Р.а са осъдени да заплатят на „ФИРМА“ ЕАД сумите общо в
размер на 3428,29 лева – главница, 292,17 лева – мораторна лихва, 124,41 лева – разноски,
при следните квоти : М. Р. С. – 4/8, Р. Р. Р. – 2/8, И. И. Р.а и И. Б. Р.а – 2/8. Сочи, че
предмета на ч.гр.д. 12690/2020 г. по описа на СРС, 168 състав е идентичен с този по
настоящото производство. Поддържа, че на 12.06.2020г. ответниците са изпълнили изцяло
задължението, обективирано в заповедта за изпълнение.
Излага, че предмет на настоящото производство е частта от вземането, предмет на
заповедта, за която са били осъдени И. И. Р.а и И. Б. Р.а , в качеството им на наследници на
Б. Р. Р., съответно за частта досежно отказите от наследството на наследодателя Б. Р. Р..
Сочи, че не е наследник, призован да наследява Б. Р. Р.и не е пасивно легитимирана да
отговаря по иска. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
2
Предявените са осъдителни искове за заплащане на задължение на цена по договор за
продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на пар.1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, в редакцията
касаеща процесния период „потребител на ел.енергия или природен газ за битови нужди“ е
физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване за домакинството си. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението
на ТЕ между потребителите в сграда Е.С.се извършва по системата за дялово разпределение
при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.
От приетия по делото като доказателство нотариален акт ..., том ..., дело № .../1969г.
се установява, че ..., бул.“Г.Т.“ № 95, р-н К.С. е бил собственост на П.А.Д. и Р. М.Д.. От
представено по делото удостоверение за наследници с изх.№ ... /15.10.1998г. (на л.27 от
делото) се установява, че Р. М.Д. е починал на 18.01.1978г. и е оставил за свои законни
наследници П.А.Д., М. Р. С. и Л. Р. Р.а. От представено по делото удостоверение за
наследници с изх.№ .../10.02.2003г. (на л.26 от делото) се установява, че П.А.Д. е починала
на 04.02.2003г. и е оставила за свои законни наследници М. Р. С. и Л. Р. Р.а.
По делото е представено и удостоверение за наследници на лицето Б. Р. Р., от което е
видно, че той е починал на 03.03.2018г. и оставил свои наследници, които са се отказали от
наследство по надлежния законов ред, но липсват доказателства по делото, от които да се
установява родствената и наследствена връзка между Б. Р. Р., Р. Р. Р. и Л. Р. Р.а. Липсват
данни по делото, че Л. Р.а е починала и респ. е била наследена от Б. Р. Р. и Р. Р. Р.. По тази
причина съдът намира, че ответник с пасивна материална легитимация по предявените
искове в настоящото производство се явява единствено М. Р. С.. Спрямо втория ответник -
Р. Р. Р. са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение на първия ответник:
Като страна по правоотношение, възникнало между собственик или ползвател на
топлоснабден имот и топлопреносното предприятие, потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – Е.С.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза.
Вещото лице установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоподаване през процесния период. За абоната е начислявана сума за ТЕ сградна
3
инсталация и БГВ. Общият топломер е отчитан ежемесечно и е от търговски тип, преминал
метрологичен контрол. Общата сума за ТЕ на абоната според вещото лице е 2329,06 лева,
като 1290,55 лева са за отопление на имота и сградна инсталация и 1038,51 лева са за НГВ.
Задължението за потребена ТЕ през периода от м.05.2017г. до м. 04.2019г. възлиза на
3475,38 лева.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва
данните на СТЕ, според която размера на потребената топлинна енергия за процесния
период е на стойност от 3475,38 лева. Ето защо искът за ТЕ се явява основателен в пълния
му предявен размер от 428,54 лева, като се спази принципът на диспозитивното начало.
По иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок от датата на публикуването на
задължението на интернет страницата на ищеца. В конкретния случай ищецът не е
представил никакви доказателства, от които да е видно кога са били публикувани на
интернет страницата му процесните задължения, поради което ответникът не е бил поставян
в забава и акцесорния иск за лихви се явява неоснователен.
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответницата, с отговора на исковата молба упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД
като прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца
вземания.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
известни общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
4
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск, в случая подаването на заявление по чл. 410 ГПК, така също и
съгласно чл.116, б.“а“ от ЗЗД –с признаване на вземането от длъжника.
По делото е изслушана ССчЕ според която има данни за извършени плащания на
задължения от страна на ответницата в полза на ищеца. Според заключението платени са
били следните суми от задълженията на аб.№ .... : 2571,21 лева – главница, 219,13 лева –
мораторна лихва, като вещото лице посочва, че дължими остават слените суми : 857,08 лева
–главница и 73,04 лева – мораторна лихва. Самата ответница е посочила в отговора на
исковата си молба, че на 12.06.2020г. е плащала задължения към ищеца, с което е признала
дълга си, респективно –е била прекъсната давността. По тази причина съдът намира, че
възражението й за погасяване на процесното задължение за главница за доставена ТЕ по
давност е неоснователно.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни. На основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 345,55 лева
съразмерно уважената част от исковете (50 лв. - д. такса, 600 лв. – депозит за вещи лица по
СТЕ и ССчЕ, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение).
По делото е представен договор за правна защита и представителство на ответника
М. С., с договорен и платен хонорар в размер на 300 лева. Ето защо и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК в полза на ответника С. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 23,56
лева, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ М. Р. С. с ЕГН:
5
********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК .... сумата от 428,54 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 31.08.2021г. до окончателно изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 36,52 лева – мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за потребена топлинна енергия от 15.09.2018 г. до 24.02.2020 г.,
КАКТО и исковете, предявени от „ФИРМА” ЕАД с ЕИК .... на основание чл. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 428,54 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017г. – 30.04.2019 г., и на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 36,52 лева – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата
за потребена топлинна енергия от 15.09.2018 г. до 24.02.2020г., против Р. Р. Р., с ЕГН:
**********, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Р. С. с ЕГН: ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., разноски в производството в размер на 345,55 лева
разноски, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК .... да заплати на М. Р. С. с ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 23,56 лева - разноски в производството,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА ООД, като трето лице - помагач
на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6