Решение по дело №1424/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 130
Дата: 24 март 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20191510201424
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

23.03.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

НО, ІІІ

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

05 март

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

 
Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

      Роза Цветанова

 
         2.

 

 
Секретар:

Прокурор:

Председателя на състава

 
 


Сложи за разглеждане докладваното от

НАХ

 

1424

 

2019

 

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Обжалвано е наказателно постановление № 348а-1950, издадено на 03.12.2019 г. от Началник РУ-Дупница, упълномощен със Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 год., с което на В.Е.С., с ЕГН **********,***, чрез адв. К.Н.- САК, съдебен адрес:***, с което на основание чл.257, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно наказание -  ГЛОБА в размер на 500.00 (петстотин) лева за нарушение на чл.64 от ЗМВР.

Жалбоподателят,  в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. В Н., моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно.

Въззиваемата страна РУ Дупница – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

 Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срока, поради което същата е допустима, разгледана по същество същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С акт за установяване на административно нарушение  № 348а-1879-25 от 25.11.2019 год. било установено, че на 20.11.2019 г. около 10:40 часа, в РПУ Дупница В.Е.С. не е изпълнило устно полицейско разпореждане, издадено от  полицая Иван И., изразяващо се от напускане на служебното помещение в РПУ Дупница, като на лицето е разпоредено да остане на място до приключване на разпита, с което е нарушил разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР.

При предявяване на АУАН нарушителят пописал АУАН без да отбележи, че има възражение. Такова не е постъпила и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа и правна обстановка, като АНО е постановил налагане на глоба в размер на 500 лв. на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни - показанията на разпитания като  актосъставител  Й.К., която сътавила АУАН по данни на свидетелите И.И.  и Д.С., които поддържат подписания от тях, в качеството на свидетели АУАН.  От показанията на свидетелите, които са полицаи в РУ гр. Дупница, Отдел „Криминална полиция“, е видно че жалбоподателят бил извикан в сградата на РУ гр. Дупница, за да може св. И. да проведе беседа, тъй като имало данни Стойчев да е съпричастен към извършено престъпление кражба. При зададените въпроси лицето започнало да се държи агресивно, казал, че няма да са занимава повече с провеждащия беседата полицай, както и че ще ползва услугите на адвокат. В този момент станал и тръгнал към врата да излиза. Св. И. станал и му казал да се върне и да седна на стола, за да продължи с провеждането на беседа. Но вместо това Стойчев се отскубнал от ръката на св. И., блъснал го към вратата и се опитал да излезе. В това време в коридора е бил св. С., който станал свидетел на случилото се и тъй като лицето буйствало се наложила да използват помощни средства, като му поставили белезници на ръцете и разпоредили 24 часа полицейско задържане.

Разпоредбата на чл.257, ал.1 ЗМВР предвижда ангажиране на административно-наказателната отговорност на лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му в случаите, когато то не представлява престъпление, с налагане на наказание от 100 до 500 лева. Според ал.4 на чл.64 ЗМВР "разпорежданията на полицейските органи са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление..." 

В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е описано даденото от полицейския орган разпореждане към лицето /адресата на акта В.Е.С./ - да остане на място, за да бъде проведен разпита. Това разпореждане попада в кръга на правомощията на полицейския служител. Общата разпоредба на ал.1 на чл.64 ЗМВР установява изискване за издаване на разпорежданията в писмена форма. Издаването на разпореждания от полицейските органи в устна форма или чрез действия е предвидено в ал.2 на чл.64 ЗМВР наред с писмената форма, като законът поставя за тях допълнителни изисквания. Устното разпореждане предполага невъзможност за издаването му в писмен вид, съгласно ал.2 на чл.64 ЗМВР. В конкретната хипотеза, предвид установените обстоятелства, изискващи незабавна реакция от органите на реда, въвззивния състав намира, че устно даденото разпореждане е съобразено с разпоредбата на ал.2, предл. първо на чл.64 ЗМВР.

Безспорно даденото от полицейския служител разпореждане към В.Е.С., което е било задължително за него, при действието на императивната разпоредба на ал.4 на чл.64 ЗМВР, не е изпълнено, той не е останал на място.

Предприетото от В.Е.С. бягство при условията на дадено полицейско разпореждане за проверка представлява съзнателно действие, което препятства осъществяването на контролни и превантивни функции, възложени от ЗМВР на полицейските служители. 

Неизпълнението на разпореждането, действията по препятстване на изпълнение на възложени на полицейските органи контролни и превантивни  функции са описани в акта за установяване на административно нарушение и възпроизведени в наказателното постановление достатъчно конкретно, за да позволят на санкционираното лице да разбере срещу какви факти следва да организира защитата си.

Изложените в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление факти установяват нарушения на ал.4 на чл.64, във  вр. С ал.2, предл.първо на чл.64 ЗМВР, поради което настоящият съдебен състав намира за доказан обективния и субективен състав на разпоредбите на чл.257, ал.1 ЗМВР, послужили като основание за наказващия орган да наложи санкциите с наказателното постановление.

Установената степен на обществена опасност на деянието, предвид дръзкото поведение на В.Е.С., изразено в активните му действия при предприетото бягство правилно е преценена от наказващия орган с определяне на наказанията в максималния предвиден от закона размер.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че два пъти е санкционилан за едно и също нещо, тъй като поставянето на помощните средства- белезници и задържането за 24 часа (за което не е приложен документ), макар и да касаят едно и също лице за един и същи случай, то имат различна правна природа, прилагат се на различно правно основание, като задържането под стража за 24 часа подлежи на обжалване пред съответния съд. В конкретния случай не сме изправени пред хипотезата на чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК. Неоснователно е възраженето за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не  е посочена конкретната материално правна норма, доколкото чл. 64 от ЗМВР имал 7 алинеи, тъй като нарушението и обстоятелствата при които е било извършено е описано ясно, което не е довело до невъзможност на нарушителя да разбере в какво е обвинен, респ. същият е реализирал правото си на защита в  пълен обем. 

С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во от ЗАНН, Районен съд гр. Дупница

          Р    Е    Ш    И :

ПОТВЪРЖАДВА Наказателно постановление № 348а-1950, издадено на 03.12.2019 г. от Началник РУ-Дупница, упълномощен със Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 год., с което на  В.Е.С., с ЕГН **********,***, чрез адв. К.Н.- САК, съдебен адрес:***, на основание чл.257, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно наказание –„ГЛОБА“ в размер на 500.00 (петстотин) лева за нарушение на чл.64 от ЗМВР, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от получаване на  съобщението от страните, пред Административен съд - Кюстендил по реда на АПК.

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: