М О
Т И В
И
към
присъда № 260003/09.03.2022 г. по НЧХД
№ 82/2021 г. по
описа наР.ския
районен съд, изготвени на 18.03.2022 г.
С тъжба по реда на
чл. 81 и сл. от НПК тъжителят Р.С.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е
повдигнал обвинение против Е.П.Н., роден на *** г. в гр. П., с адрес: гр.Р.,
ул. „Х.М.“ № ., българин, български гражданин, женен, осъждан, със средно
образование, безработен, с ЕГН: **********, за това, че:
- на 02.08.2020 г.,
в дома на частния тъжител Р.С.Н., с ЕГН: **********, находящ
се в гр.Р., ул. „Х.М.“ № ., е причинил на последния лека телесна повреда,
изразяваща се в следните увреждания: „охлузвания по челно – теменната област на
главата, по гърдите в дясно и в областта на корема, лек оток на горната устна
вляво, охлузване с кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната и долната устна на устата
вляво, охлузване по горното небце, избиване (експулсио)
на трети зъб горе вдясно и на зъбната корона на трети зъб горе вляво“,
представляващо разстройство на здравето извън случаите по чл.
128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК;
- на 02.08.2020 г.
в дома на частния тъжител Р.С.Н., с ЕГН: **********, находящ
се в гр.Р. ул. „Х.М.“ № ., нанесъл на частния тъжител Р.С.Н. обида, казвайки
думи унизителни за честта и достойнството му, а именно: „ще ти еба майката”, както
и наричайки го „боклук” и „нещастник”, в присъствие на частния тъжител Р.С.Н. -
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК и
- на 02.08.2020 г.
в дома на частния тъжител Р.С.Н., с ЕГН: **********, находящ
се в гр.Р. ул. „Х.М.“ № ., се заканил на частния тъжител Р.С.Н., с престъпление
против личността му (причиняване на телесна повреда), с думите: „Ще ти строша
главата” и „Ще те пребия”, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.
Тъжителят е предявил
против подсъдимия граждански иск за осъждането му да му заплати сумата в
общ размер на 6000,00 лева, от които 4000,00 лева, представляваща обезщетение
за причинени му неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 130,
ал. 1 НК, сумата от 1000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл. 144, ал. 1 НК и сумата от 1000,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на престъплението по
чл. 146, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от 02.08.2020 г. до окончателното ù изплащане.
С протоколно
определение от 22.04.2021 г. съдът е допуснал и приел за съвместно разглеждане
в наказателния процес предявения от тъжителя граждански иск.
Частният
тъжител, чрез повереника си адв. Т. П.
***, поддържа обвинението, пледира за признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения, както и за уважаване на
гражданския иск в пълния му размер
и присъждането на направените по делото разноски.
Адвокат-защитника на подсъдимия - адв. Е. А.
***, пледира съда да признае
подсъдимия
за невиновен
по повдигнатите му обвинения, като по
отношение на обвиненията за извършени престъпления по чл. 130, ал. 1 НК и чл. 146, ал. 1 НК, моли, в случай, че
съдът намери подсъдимия за виновен, да приложи института на реторсията
и да освободи подсъдимия от наказание. Моли съда да
отхвърли и предявения гражданск
иск, като неоснователен и недоказан.
В
последната си дума подсъдимият
моли
за справедлива присъда.
Съдът,
като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Частният тъжител Р.Н.
и подсъдимият Е.Н. са първи братовчеди. Двамата живеят в съседни имоти, находящи се на адрес: гр.Р., ул. „Х.М.“ № .. Между страните
по делото от няколко години има влошени взаимоотношения, като и двете страни
взаимно са търсели съдействието на полицията за разрешаването на конфликти
между тях.
На 02.08.2020 г.,
около 18,00 ч., в гр.Р. подсъдимят Е.Н. изпратил сина
си М. Н. в дома на частния тъжител Р.Н. и неговия брат А. Н.,***, за да поиска
от последния тонколона, която му била дадена преди много години. М. Н. влязъл в
двора и поискал от А. Н. въпросната тонколона, но последният отказал да му я
върне, заявявайки, че първо трябва да му заплатят щетите, които са му причинили
преди няколко дни, когато са увредили лекия му автомобил. Чувайки случващото
се, подсъдимият също дошъл на място, като междувременно частният тъжител също
излязъл от къщата и отишъл при брат си и сина на подсъдимия. При възникналия
скандал между четиримата подсъдимият ударил частния тъжител в главата с метална
тръба, която носел със себе си, като наричал Р.Н. „боклук“ и „нещастник“ и
крещял „ще ти еба майката“, а също така му казвал и че ще му строши главата и
ще го пребие. Виждайки случващото се, А. Н. също се намесил и вземайки метална
лопата, ударил с нея по главата сина на подсъдимия. Междувременно частният
тъжител взел стол, който се намирал на двора и с него ударил по главата
подсъдимия. Братът на частния тъжител също се намесил и последвала размяна на
удари между подсъдимия и двамата братя. Междувременно дошли съпругата и майката
на подсъдимия, които го извели и го закарали на преглед в болницата в гр. П..
След инцидента на
място пристигнали полицейски служители, а тъжителят и подсъдимият били откарани
в МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр. П., където на двамата били направени съответните
медицински прегледи, при което се установили следните травматични увреждания,
причинени на частния тъжител: охлузвания по челно – теменната област на главата, по
гърдите в дясно и в областта на корема, лек оток на горната устна вляво,
охлузване с кръвонасядане по лигавичната
повърхност на горната и долната устна на устата вляво, охлузване по горното
небце, избиване (експулсио) на трети зъб горе вдясно
и на зъбната корона на трети зъб горе вляво. По отношение на подсъдимия били
установени следните травматични увреждания: разкъсно –
контузна рана в тилната област на главата, охлузване
в основата на носа и по дясна ноздра, кръвонасядане с
лек оток на меките тъкани по долния клепач на лявото око, охлузване по лява ябълчна област и по полулигавицата
на горната устна на устата в ляво, кръвонасядане по лигавичната повърхност на долната устна на устата в ляво,
охлузване по десния лакът, кръвонасядане по гърба в
ляво, кръвонасядания по дясна мишница, разкъсно – контузна рана по дланна повърхност на лява ръка и охлузване по дясно коляно
и по дясна подбедрица.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
събраните
по делото и преценени по реда на чл.
14 от НПК доказателства: свидетелските показания, заключенията на вещото лице
д-р Ч. и писмените доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК.
По отношение на
обвинението за причинена лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК:
След извършения
обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
намери подсъдимия Е.П.Н. за виновен в извършването на престъпление по чл. 130,
ал. 1 НК, като наред с това счете и че са налице основанията за прилагане
институтът на реторсията, поради следното:
Съдът намира, че от
показанията на разпитаните по делото свидетели - А. Н., Г.К., Ф.Н., К.К., С.П.и М.П. се установява по един безпротиворечив
начин по делото, че на процесната дата в дома на
частния тъжител, находящ се в гр.Р., ул. „Х.М.“ № ., е възникнал конфликт между частния
тъжител Р.Н. и неговия брат А. Н., от една страна и подсъдимия Е.Н. и неговия
син М.П., от друга. Инцидентът е възникнал във връзка с отказа на А. Н. да
върне на Е.Н. тонколона, която А. Н. ползвал от няколко години. Установи се, че
вследствие на отказа подсъдимят нанесъл удар с
метална тръба в главата на частния тъжител, след което в боя се включил и неговият
брат А., който ударил с метална лопата св. М.П.. Установи се и че подсъдимият и
тъжителят си разменяли удари с крака и ръце, като частният тъъжител
успял да удари със стол по главата подсъдимия.
Посочените гласни доказателствени средства кореспондират и с приетите като
писмени доказателства съдебномедицинско удостоверение №.г. на МБАЛ „Р.
Ангелова” АД, гр. П., в което съответното компетентно медицинско лице е описало
следните травматични увреждания, които са били причинени на тъжителя: охлузвания
по челно – теменната област на главата, по гърдите в дясно и в областта на
корема, лек оток на горната устна вляво, охлузване с кръвонасядане
по лигавичната повърхност на горната и долната устна
на устата вляво, охлузване по горното небце, липса на зъби от горната зъбна
редица, както и съдебномедицинско удостоверение № .г. на МБАЛ „Р. Ангелова” АД,
гр. П., в което съответното компетентно медицинско лице е описало следните
травматични увреждания, които са били причинени на подсъдимия: разкъсно – контузна рана в
тилната област на главата, охлузване в основата на носа и по дясна ноздра, кръвонасядане с лек оток на меките тъкани по долния клепач
на лявото око, охлузване по лява ябълчна област и по полулигавицата на горната устна на устата в ляво, кръвонасядане по лигавичната
повърхност на долната устна на устата в ляво, охлузване по десния лакът, кръвонасядане по гърба в ляво, кръвонасядания
по дясна мишница, разкъсно – контузна
рана по дланна повърхност на лява ръка и охлузване по
дясно коляно и по дясна подбедрица. Показанията на разпитаните
свидетели относно причинените на тъжителя и подсъдимия увреждания кореспондират
и със заключенията на вещото лице по приетите съдебно – медицински експертизи,
в които вещото лице посочва, че описаните травматични увреждания в този си вид
и с тези морфологични характеристики е възможно да са в причинна връзка с
инцидент, настъпил на 02.08.2020 г.
Събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви
и взаимно допълващи се и водят до единствено възможен извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешното убеждение на съда, затова, че на 02.08.2020 г.
подсъдимият е извършил престъплендие по чл. 130, ал.
1 НК, като пострадалият е отвърнал веднага на дееца със същата такава телесна
повреда.
Деянието е извършено
от подсъдимия при пряк умисъл като форма на вина, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Като причина за
извършване на престъплението от подсъдимия следва да се отбележи ниското правно
съзнание и несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
Както се посочи, подсъдимият
и частният тъжител са си разменили взаимно леки телесни повреди, които са от
една и съща степен и вид. Описаните и коментирани по-горе увреждания на тъжителя
и подсъдимия съставляват лека телесна повреда извън случаите по чл. 128 и чл.
129 от НК.
Всеки от тях е
съзнавал противоправния характер на деянието си спрямо
другия. Двамата са предвиждали конкретните последици от своето посегателство и
са искали причиняването на точно такива по вид и степен увреждания.
Взаимната размяна
на еднакви по вид и характер телесни повреди, при които жертвата веднага след
преустановяване на нападението над нея на свой ред инициира и осъществява
нападение спрямо нападателя си, причинявайки му същите по степен увреждания,
обоснова справедливото, особено в случая, приложение на реторсия
по чл. 130, ал. 3 от НК. Както на частния тъжител, така и на подсъдимия, са
нанесени телесни увреждания, причинили разстройство на здравето по смисъла на
чл. 130, ал. 1 НК. Деянията не намират квалификацията си в чл. 128 и чл. 129 НК, доколкото причинените телесни увреждания не изпълват медико-биологичния
признак на тежка или средна телесна повреда. В Тълкувателно решение №
51/16.09.1989 г. по н. д. № 41/1989 г. на ОСНК на ВС се приема, че съдът може
да приложи чл. 130, ал. 3 НК и да освободи от наказание само лицата, които са
си причинили еднакви по степен на увреждане телесни повреди, т. е., когато и
двете телесни повреди са с разстройство на здравето или и двете са без
разстройство на здравето. В процесния случай страните
са си причинили увреждания, представляващи лека телесна повреда, съгласно
хипотезата на ал. 1 на чл. 130 НК. Макар и различни по брой и интензитет,
същите са еднакви по характер от гледна точка на материалния закон – същите не
се изчерпват единствено с причинена болка или страдание, а и в двата случая е
нарушена анатомическата цялост на тъканите, като е причинено разстройство на
здравето.
Предвид
обстоятелството, че телесната повреда е причинена от частния тъжител
непосредствено след инкриминираната телесна повреда от страна на подсъдимия,
както и че двете деяния са от един и същи вид – намират квалификацията си в чл.
130, ал. 1 НК, налице е хипотезата на чл. 130, ал. 3 НК за прилагане на
института на реторсията, поради което съдът не наложи
наказание на подсъдимия.
По отношение на
обвинението за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 НК:
Подсъдимият Е.Н. е
осъществил състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, като е казал думи,
унизителни за честта и достойнството на Р.Н. - в негово присъствие е казал „ще
ти еба майката“, „боклук“ и „нещастник“.
От обективна страна
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъпление по чл. 146, ал.
1 НК, като е казал думи унизителни за честта и достойнството пострадалия Р.Н..
Обидните думи са казани в присъствието на тъжителя и той ги е възприел ясно. Думите
обективно са обидни за честта и достойнството на всеки гражданин. Безспорно е,
че описаните думи засягат най-лични чувства на всеки човек и накърняват
неговото достойнство. Причиняват душевна болка и дълбока обида. Деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият
е съзнавал всички признаци от обективната страна на престъплението - че е казал
обидни думи в присъствието на Н. и че умишлено унизява честта и достойнството
на пострадалия. Той е разбирал общественоопасния характер
на това деяние, предвиждал е неговите общественоопасни
последици, желаел е тяхното настъпване. Противно на доводите, изложени от
адвокат – защитника на подсъдимия, съдът намери, че в случая не може да се
приложи институтът на реторсията, тъй като по делото
няма доказателства тъжителят да е отвърнал веднага с обида и по този начин
подсъдимият и тъжителят взаимно да са унижили честа и достойнството си, като на
отправените от страна на подсъдимия обидни изрази, частният тъжител да е
отговорил също с подобни обиди.
При определяне на
наказанието на подсъдимия Е.Н. за престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК съдът
съобрази сравнително не високата обществената опасност на деянието и високата
обществена опасност на дееца, с оглед миналите му осъждания, процесуалното му
поведение, както и начина на извършване на деянието, поради което наложи на
подсъдимия наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева, която да заплати в полза
на държавата по сметка бюджета на съдената власт.
Така определеното
наказание съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на извършеното
престъпление и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване
на законите и добрите нрави.
По този начин и с
това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
частната превенция.
Съдът не намери
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното
престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи
разпоредбата на чл. 55 от НК.
По отношение на
обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 НК:
Репликите на
подсъдимия, от които се извежда твърдяното престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК,
а именно „ще ти строша главата“ и „ще те пребия“ са точно установени по делото.
За да е налице престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, обаче, е нужно заканите да
са в състояние да възбудят основателен страх у пострадалия, че ще бъдат
осъществени. В конкретния случай настоящият състав счита, че заканите не са
породили у пострадалия необходимия страх, който съставът на чл. 144, ал. 1 от НК изисква, тъй като са изречени в присъствието на няколко свидетели, като от
материалите по делото е видно, че двете семейства отдавна са в конфликтни
отношения и между тях често избухват скандали и във връзка с такива инциденти
многократно се е налагала намесата на служители на полицията.
Предвид изложените
съображения, съдът призна подсъдимия за невиновен и го оправда по повдигнатото
с тъжбата обвинение.
По отношение на
предявения граждански иск за претърпените от пострадалия неимуществени вреди в
резултат от извършените от подсъдимия престъпления, съдът счита, че същият е
допустим и частично основателен по следните съображения:
В случая става дума
за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл. 45 ЗЗД. В кръга на
претендираните неимуществени вреди влизат най-общо
казано всички отрицателни последици, настъпили за пострадалия, при наличието на
които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според
което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деянието (чл. 51 ЗЗД). Налице е противоправно
поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от
деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява.
Размерът на обезщетението
за неимуществени вреди следва да възмезди пострадалия за всички отрицателни
последици, настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в
тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната незаместимост
на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и
несъвършено. По силата на чл. 52 ЗЗД съдът следва да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, от което следва, че не
само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта
(т. 13 от ППВС № 7/1959 г.). Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на
извършването, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
на здравето, причинените морални страдания и др. (ППВС № 4/1968 г.). Именно
съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди, съдът на основание чл. 52 ЗЗД счита, че е справедливо
гражданският иск за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.
130, ал. 1 НК да бъде уважен в размер на 2000,00 лева, като се вземат предвид
претърпените болки и страдания в резултат на получените травматични увреждания. В
останалата му част до пълния предявен размер искът бива отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
По отношение на
престъплението по чл. 146, ал. 1 НК съдът прие за справедливо обезщетние в размер на 200,00 лева за причинените на
тъжителя неимуществени вреди. Съдът прие, че
подсъдимият Н. с виновното си противоправно поведение
е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане, като е нанесъл на
тъжителя обида, с която е унизил честта и достойнството му, като между
виновното и противоправно поведение на подсъдимия и
настъпилия вредоносен резултат има пряка причинна връзка.
По разноските:
Съдът осъди подсъдимия
да заплати направените от частния тъжител деловодни разноски - държавна такса, депозит
за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 189, ал. 3 НПК, а така
също и да заплати в полза на държавата дължимата държавна такса върху уважената
част на предявения граждански иск.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИ: