№ 1674
гр. Варна, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100502087 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ОБЩИНА ВАРНА, представлявана от
Ив.Н.П.ещу решение №2526/27.07.2022г., постановено по гр. дело
№20213110113439 по описа на Районен съд - гр. Варна, 12 с-в, с което е
осъдена да заплати на Д. Д. К., ЕГН: **********, посочените в решението
суми. Жалбоподателят счита, че решението е поставено при неправилно
приложение на материалния закон и тълкуване на събраните в хода на делото
доказателства. Твърди, че в мотивите е изложено, че са доказани безспорно
факти и обстоятелства, налагащи категоричен извод за присъждане на
обезщетение в целия претендиран размер, който счита за неправилен. Твърди,
че събраните в хода на делото доказателства, макар и да установяват
преживяното от ищцата травматично увреждане, не доказват наличието на
причинно-следствена връзка между това увреждане и останалите елементи на
фактическия състав по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. От друга страна излага,
че решението на ВРС не е съобразено със задължителната съдебна практика
по приложението на чл. 52 от ЗЗД, обективирана в ППВС № 4 от 23.12.1968г.
1
и решения на ВКС по чл. 290 от ГПК, като размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишен. В мотивите на
решението са посочени принципните правила и обстоятелствата за
определяне на този размер, но не са съобразени тежестта на увреждането и
какво налага да се приеме, че точно с присъдената сума последиците ще
бъдат преодолени. По изложените съображения моли да бъде отменено
обжалваното решение, а на негово място да бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В условията
на евентуалност, моли значително да се намали размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с константната съдебна
практика, както и да се намали размера на присъденото адвокатско
възнаграждение. Моли за присъждане на сторените разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение съгласно Закона за правната помощ.
Чрез депозирания писмен отговор, въззиваемата страна – Д. К. изразява
становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Счита, че
законосъобразно съдът е уважил предявения иск с оглед представените по
делото доказателства. Излага, че след като е анализирал правилно всички
събрани по делото доказателства, съдът уважил иска за предявения размер,
като присъденото обезщетение отговаря на всички критерии за
справедливост. Счита, че първоинстанцонният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено, а жалбата –отхвърлена като
неоснователна.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.49 във вр.
чл.45 ЗЗД, предявен от Д. Д. К., ЕГН: **********, срещу Община Варна, за
заплащане на сумата от 19 000 /деветнадесет хиляди/ лева – представляваща
разликата между сумата от 1000,00 лв.- присъдена с влязлото в сила решение
№260610/22.02.2021г. по гр. дело №5060/2020г. по описа на ВРС, изменено с
решение №1351/28.07.2021г. по гр.д. №1187/2021г. по описа на ВОС, която е
била предявена като частична претенция до пълната сума от 20000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди
вследствие на травматични увреждания на лявата раменна кост, причинени от
инцидент на 11.11.2018 г. в гр. Варна– спъване в счупена тротоарна плочка,
2
залитане и падане, предизвикано от неизпълнение на задължения на
ответника да поддържа тротоара в състояние безопасно за движение на
пешеходците, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното заплащане на главницата. Ищцата твърди, че на 11.11.2018 г.
сутринта движейки се по лявата страна ул. „Никола Йонков Вапцаров“ в
посока Морската градина, се спънала в счупена тротоарна плочка, кракът
потънал в образувалата се дупка, загубила равновесие и паднала на лявата си
страна, като ударила ръката си в областта на лявото рамо. На следващия ден,
след постъпването на болнично лечение, се установила фрактура на главата
и шийката на ляв хумерус с дислокация на фрагменти, като на 16.11.2021г.
била оперирана за смяна на част от раменната става и е извършена
имобилизация в ортеза за 50 дни. Сочи, че е извършвала рехабилитация в
периода след 31.01.2019 г., като от тази дата до м.02.04.2019г. трикратно са
извършвани рехабилитационни терапии с продължителност от 6-7 дни, от
които не е имало значително подобрения и са извършени още няколко
рахабилитационни терапии в периода от м. май до м. август 2019 г., като и
след последната не е било движението на рамото не е било напълно
възстановено. Ищцата излага, че изпитвала силна болка, стрес от приемането
в болница и дълго продължаващото лечение; поради преживяното физическо
психическо страдание се чувствала непълноценна; чувствала ограничения
заради травмата, затруднения при движение на ръката, налагало се да пие
обезболяващи, била потисната, не могла да се обслужва сама вкл. да се
облича и къпе, в областта на рамото останал белег. В исковата молба се
излага, че Община Варна следва да отговаря за търпените вреди, тъй като не е
изпълнила задължението си да поддържа тротоара в състояние безопасно за
движение на пешеходците. Излага, че с влязло в сила решение / решение
№260610/22.02.2021 г. по гр.д. №5060/2020г. по описа на ВРС, изменено с
решение №1351/28.07.2021г. по гр.д. №1187/2021г. по описа на ВОС/ Община
Варна е осъдена да заплати сумата от 1000 лв.-частичен иск от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за търпени вследствие на същия инцидент
вреди. В настоящото производство се претендира разликата над присъдените
1000 лв. до претендирания пълен размер на вредите от 20000 лв. По
изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на разноски.
Ответникът Община Варна чрез депозирания отговор на исковата молба
3
в срока по чл.131 ГПК оспорва претенцията, като поддържа, че
претендираната сума е завишена и не съответства на реално претърпените от
ищеца вреди. Твърди, че макар и установена с влязло в сила решение вината
на Община Варна не обхваща пълния претендиран от ищеца размер на
обезщетението без доказателства, обосноваващи категоричен извод за
причинноследствената връзка между поведението на ответника и всички
възникнали за ищцата негативни последици. Моли за отхвърляне на исковата
претенция или намаляване на претендирания размер на обезщетението.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид,
събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
От приетите по делото медицински документи се установява, че на
12.11.2018 г. ищцата постъпва в болнично заведение за оперативна
интервенция – частична смяна на раменна става на 16.11.2018г., след което е
изписана на 21.11.2018 г.
От приобщената епикриза и лист за преглед, се установява, че на
31.01.2019г. ищцата е приета в Клиниката по физикална и рехабилитационна
медицина в МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, за провеждане на лечение
на последиците от счупване на горен десен крайник, по терапевтична схема,
като е изписана на 07.02.2019 г.
От заключението на приетата по делото СМЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява, че представената по делото
медицинска документация се отнася за описаната от ищеца травма.
Вследствие на падането, ищцата е получила многофрагментно счупване на
шийката и главата на лявата раменна кост. След такава травма се изпитват
много силни болки, усилващи се при опит за движение на крайника, а при
обездвижване – болките значително намаляват. Оперативната интервенция за
смяна на ставата с изкуствена такава, е проведена под анестезия, в
следоперативния период се приемат болкоуспокояващи, конците се свалят на
12-тия ден, а след зарастване на раната се започва рехабилитация. Посочено
е, че след травмата около 50 дни има затруднения в самообслужването и има
нужда от помощта на трети лица. Останалият след операцията белег обуславя
4
загрозяване. Според вещото лице пълно възстановяване след подобно
счупване е невъзможно, като постигнатото от ищеца възстановяване, отнело
около 7 месеца, е окончателно възможното такова. Ищцата е с ограничени
движения в ставата и намалената мускулна сила на левия крайник. В открито
съдебно заседание вещото лице разяснява, че при ищцата е била необходима
рехабилитация от около 7 месеца, за да се достигне до раздвижване в
максималната възможна степен, като няма вероятност за бъдещ напредък.
Към настоящия момент ищцата може да си вдигне ръката си - при движение
напред на ръката до 90 градуса /а би трябвало да е до 180 градуса;
страничното- до 60 градуса /а трябва да бъде до 120 градуса/; при задно
движение на ръката - 20 градуса при до 60 градуса норма. Разяснява, че
невъзможността за пълно възстановява е обусловена от увредения участък-
раменната става е висяща става, има много малка ставна повърхност към
лопатката и една голяма глава, която е подпряна и цялата биомеханика се
осъществя от мускулатурата, която е около ставата. При извършената
оперативна интервенция е невъзможно пълно анатомично възстановяване,
въпреки интензивно провежданата от ищеца рехабилитация. Ръката е
възстановена до степен ищецът да може да се самообслужва. Ограничените
движения в лявата раменна става ще останат завинаги.
В о.с.з., проведено на 20.05.2022г. е разпитан свидетелят К.Г.К.-съпруг
на ищцата, който разказва, че на 11.11.2018г. сутринта ищцата му се обади да
му каже, че е претърпяла инцидент, след което той веднага отишъл на
мястото, където тя стояла седнала на бордюра. Завел я в МБАЛ „Св. Анна“,
където било установено, че има надробена лява раменна става. След пет дни
била извършена операция за подмяна на ставата с керамична такава, като
престояла общо 10 дни в болницата. Последвало обездвижване за около 40
дни чрез ръкав през врата. След това започнала ежедневна рехабилитация,
която е продължила около година и половина, две. Свидетелят сочи, че се
грижел за съпругата си и домакинството. Излага, че Д. страда от ограничаване
на подвижността на ръката – не може да я вдига нагоре, а само до нивото на
гърдите в свито състояние в лакътя и не може да я вдигне от рамото в права
позиция, не може да вдига тежко. Уточнява, че по принцип съпругата му си
служи с по-силна дясна ръка. Разказва, че докато е била обездвижена ръката,
Д. е приемала обезболяващи, имала е проблеми със съня, имала е нужда от
непрестанни грижи вкл. от помощ за поддържане на хигиената си. Тя все още
5
изпитва болки и бодежи при смяна на времето и в ежедневието и
домакинството си служи с дясната ръка. След инцидента Д. се притеснявала
да излиза и изпитвала страх да върви сама по тротоара. Преди това, въпреки,
че е пенсионерка, работила, но след инцидента спряла тъй като вече не
можела да се справя с тази работа.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, по които е образувано настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледани по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
За ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо
кумулативното установяване на следните предпоставки: вреди, причинени на
ищеца, същите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил
работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа, извършващият работата да има вина за причинените
вреди.
Общината носи отговорност по общия ред за непозволено увреждане на
6
основание чл. 49 във вр с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, когато претенцията се основава
на твърдения за претърпени вреди поради бездействие на органите на
общината по изпълнение на задълженията, вменени с различни нормативни
актове. Изпълнението на задълженията на Общината по упражняване на
контрол и надзор в случая не съставлява осъществяване на правомощия в
изпълнение на административна дейност, нито изпълнение на властнически
правомощия, които едностранно да предизвикват правни последици,
обвързващи определен кръг правни субекти; те не се осъществяват в
административно производство; не създават отношения на власт и
подчинение, поради което претенцията за причинени от неизпълнението
вреди следва да се осъществява по общия исков ред за обезщетяване на вреди
от непозволено увреждане.
Във връзка с отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да се има
предвид още, че при деликта когато едно лице действа и от това действие
последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно,
като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие
последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията,
които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа
предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези
действия да не са дали очаквания резултат.
Съобразно разясненията, съдържащи се в т.2 на Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК, решението по
уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право.
Доколкото с предходно влязло в сила решение №260610/22.02.2021 г. по
гр.д. №5060/2020 г. по по описа на ВРС, изменено с решение
№1351/28.07.2021 г. по гр.д. №1187/2021 г. по описа на ВОС/, Община Варна
е осъдена да заплати на Д. К. сумата от 1000 лв.-частичен иск от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за търпени вследствие на същия инцидент
вреди, то обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
7
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането.
Тъй като в настоящото производство предмет на делото е разликата
/остатъка/ от вземането, то се касае до същото субективно материално право,
същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен
иск обем. Следователно, предвид правоустановяващото и преклудиращото
действие на СПН е недопустимо в настоящия последващ исков процес за
остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и
правната му квалификация.
Следователно, безспорно е, че именно в резултат на спъването си в
разбития тротоар, ищцата е паднала на земята, при което падане е получила
описаните по-горе наранявания, които са наложили оперативна интервенция,
обездвижване, рехабилитация и трайно затруднение в движенията на левия
горен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца.
По настоящото дело е допустимо разглеждането на правопогасяващите
възражения на ответника за останалата част от вземането, но не и досежно
наличието на всички елементи на фактическия състав, пораждащ в полза на
ищцата претендираното вземане, които вече са установени със сила на
присъдено нещо.
В мотивите към т. 18 на ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. дело №1/2000г.
на ОСГК на ВКС се приема, че със СПН се ползва само решението по
отношение на спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото. Съгласно задължителните
разяснения към т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК
на ВКС предмет на делото, образувано по частичния иск, е само предявената
част от вземането.
За да се произнесе относно размера на претендираното в настоящото
производство обезщетение, съдът съобрази следното:
Съобразно установената чрез решения, постановени на осн. чл. 290
ГПК, актуална съдебна практика, по иска за обезщетение, в тежест на ищеца е
8
да докаже пълно наличието на вреда. Когато вредата е имуществена, ищецът
не е длъжен да доказва вида и паричната равностойност на всяко намаляване
на имуществото му и на всяка пропусната възможност за увеличаването му, а
когато вредата е неимуществена той не е длъжен да доказва всяко свое
психично изживяване и всяка своя телесна болка или друго страдание, т.е.
когато искът е установен в своето основание (налице е вреда), но няма
достатъчно данни за неговия размер, съгласно чл. 162 ГПК съдът определя
размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В тежест на
пострадалия е докаже пълно наличието на вреда, но не и в какво точно се
състои вредата.
Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да
бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща
имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите,
предписани в разпоредбата на 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на цитираната разпоредба не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
Доколкото, както беше посочено по-горе, със СПН се ползва само
решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото, т.е. по делото,
образувано по частичния иск, предмет на разглеждане е само предявената
част от вземането, то е необходимо излагане на допълнителни съображения
относно справедливия размер на цялото обезщетение
Съдът, като съобрази начина на получаване на травматичното
увреждане, характера на претърпените телесни увреждания, възрастта на
ищцата, и като отчете преживените от нея физически болки и страдания,
свързани с последващия възстановителен период, счита, че справедливият
размер на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди е 15
000 лв. За да определи този размер, съдът взе предвид както претърпените в
момента на получаването на травмата силни болки, така и наложилата се
оперативна смяна на раменната става и продължителния възстановителен
период. Също така от заключението на СМЕ се установява, че при завършено
9
лечение и осъществени множество рехабилитационни процедури,
движенията в раменната става са ограничени, като тези ограничения и
неудобство ще остане завинаги, което означава, че не се очаква подобряване
на състоянието или пълно възстановяване на ищцата за в бъдеще. Съобрази
също, че след травмата за продължителен период от време пострадалата не
могла да се обслужва сама, както и, че в резултат на увреждането вече не е
можела да живее по обичайния за нея начин и се е наложило да напусне
работата, която е заемала след пенсионирането си.
По изложените съображения, съдът намира въззивната жалба за
частично основателна. Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която искът е уважен за разликата над 15 000лв. до
претендираните 19 000лв., съответно –потвърдено в останала част.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба, Д. К. следва да
бъде осъдена да заплати на Община Варна част от направените съдебно-
деловодни разноски. Доколкото се претендира се юрисконсултско
възнаграждение съгласно закона за Правната помощ и ДТ – 380 лв., съдът
определя въззиваемата да заплати сумата от 780.00 лв. /вкл. 700лв –
юрисконсултско възнаграждение мин. размер и 80лв. – част от ДТ/.
Предвид частичната неоснователност на въззивната жалба,
въззивникът следва да заплати на въззиваемата сумата от 3160 лв.,
представляваща съразмерна част от претендирания адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2526/27.07.2022г., постановено по гр. дело
№13439/2021 г. по описа на ВРС, 12–ти състав в ЧАСТТА, с която Община
Варна, ЕИК *********, представлявана от Кмета - Ив.П. Е ОСЪДЕНА да
заплати на Д. Д. К., ЕГН: **********, на основание чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД,
сумата над 15 000лв. до 19 000,00лв., представляваща разликата между сумата
от 1000,00 лв. присъдена с влязлото в сила решение №260610/22.02.2021 г. по
гр.д. №5060/2020г. по описа на ВРС, изменено с решение №1351/28.07.2021 г.
по гр.д. №1187/2021 г. по описа на ВОС, която е била предявена като
частична претенция до пълната сума от 20000 лв., представляваща
10
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – вследствие на
травматични увреждания на лявата раменна кост, причинени от инцидент на
11.11.2018 г. в гр. Варна, по ул. „Никола Йонков Вапцаров“ в посока от бл.11
в ж.к. „Чайка“, срещу бензиностанция „Петрол“ в посока Морска градина –
спъване в счупена тротоарна плочка, залитане и падане, предизвикано от
неизпълнение на задължения на ответника да поддържа тротоара в състояние
безопасно за движение на пешеходците, ведно със законната лихва от датата
на увреждането -11.11.2018 г. до окончателното заплащане на главницата
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: ********
срещу Община Варна, ЕИК *********, с административен адрес: гр. Варна,
бул. „Осми приморски полк” № 43, представлявана от Кмета - Ив.П., за
заплащане на горницата над 15 000.00 лв. до 19 000.00 лв., представляваща
разликата между сумата от 1000,00 лв. присъдена с влязлото в сила решение
№260610/22.02.2021 г. по гр.д. №5060/2020 г. по описа на ВРС, изменено с
решение №1351/28.07.2021 г. по гр.д. №1187/2021 г. по описа на ВОС, която е
била предявена като частична претенция до пълната сума от 20000 лв.,
претендирани като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди вследствие на травматични увреждания на лявата раменна кост,
причинени от инцидент на 11.11.2018г. в гр. Варна, по ул. „Никола Йонков
Вапцаров“ в посока от бл.11 в ж.к. „Чайка“, срещу бензиностанция „Петрол“
в посока Морска градина – спъване в счупена тротоарна плочка, залитане и
падане, предизвикано от неизпълнение на задължения на ответника да
поддържа тротоара в състояние безопасно за движение на пешеходците,
ведно със законната лихва от датата на увреждането -11.11.2018 г. до
окончателното заплащане на главницата, на основание чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2526/27.07.2022г., постановено по гр. дело
№13439/2021 г. по описа на ВРС, 12–ти състав в ОСТАНАЛАТА му част.
ОСЪЖДА Д. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Община Варна, ЕИК *********, с административен адрес: гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, представлявана от Кмета - Ив.П.
сумата от 780.00 /седемстотин и осемдесет/ лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *********, с административен адрес: гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, да заплати на Д. Д. К., ЕГН:
11
**********, с адрес: ********, сумата от 3160.00 /три хиляди сто и
шестдесет/ лева, представляваща извършени в производството разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12