РЕШЕНИЕ
№ 640
гр. Бургас, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20212100100462 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от М. Т. А. с ЕГН
********** от гр.С., ул. „Л. К.“ № *5, чрез пълномощник адв. Янко Георгиев Калпакчиев от
ОК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ № 4, партер, против
Гаранционен фонд с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Средец, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представляван от управителите Стефан
Георгиев Стоилков и Максим Нанев Колев да бъде осъден да заплати сумата от 26 000 лв.
обезщетение за претърпени морални вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва
от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и направените
по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, на 03.05.2018г. около 21.30 ч. в
гр.Средец, ищцата разговаряла със свои познати пред магазин „Сиана“. Лек автомобил
извършил маневра на заден ход, при което се качил на тротоара и блъснал А.. Ищцата
паднала и получила кръвонасядания в дясната седалищна област, счупване на долния край
на лъчевата кост на дясната ръка. Така получените травми наложили гипсова имобилизация
на ръката за 3 месеца, за който период не могла да работи като * в хлебозавод „А.“ в С..
Твърди, че болките в дясната ръка продължават и до днес. По повод инцидента е било
образувано ДП № 176/2018г. по описа на РУ-Средец (вх.№ 283/2018г. по описа на РП-
Средец), за извършено престъпление по чл.343 ал.1, б.“б“ от НК, което е било спряно поради
неразкриване на извършителя с постановление от 07.02.2019г. Описани са подробно
събитията от 03.05.2018г., довели до уврежданията на ищцата, както и несъставянето на
констативен протокол, фотоалбум, неизвършване на експертизи.
Ищцата счита, че отговорността на ответника – Гаранционния фонд (ГФ)
1
произтича от разпоредбата на чл.557 ал.1, т.1 от КЗ, която го прави пасивно материално-
правно легитимиран да обезщети причинените вреди в случай, че не се установи причинно –
следствената връзка между деяние извършено от неустановен водач и настъпилите вреди.
Ищцовата страна излага становище относно обезщетителния характер на имуществената
застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са
определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл.558 от КЗ е било отправено заявление
до ГФ за изплащане на обезщетение, но без резултат. Претендират се направените по делото
разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, т. 2, вр. с чл. 36,
ал. 2 от ЗА.
Постъпилият в срок писмен отговор от ответника, съдържа оспорване на
претенцията изцяло както по основание, така и по размер. На първо място, ответникът
направи бланкетно възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, след като не
било установено, какви са били нейните действия. Второ, ищцата не е приложила никакви
доказателства, установяващи изложените в исковата молба факти. Постановлението на
прокуратурата представлява диспозитивен документ, а не официален свидетелстващ такъв.
Няма съставени констативен протокол за ПТП, списък със свидетели, установени следи от
автомобила. Оспорен беше механизма на настъпилото ПТП, както и причинно-следствената
връзка между претендираните физически увреждания и процесното ПТП. На следващо
място се излага от ответната страна становище относно неоснователността и
необосноваността на предявената искова претенция, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно
трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки
конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди
увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не
съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е
незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните
неимуществени вреди) и завишено по размер. В случай, че съдът уважи исковата претенция,
би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищцата и претендираното обезщетение не
би имало възмездителен характер.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа исковата
молба и моли съда да уважи иска в пълен размер като основателен и доказан. В подкрепа на
иска ангажира свидетелски показания.
В съдебно заседание ответният Гаранционен фонд чрез процесуалния си
представител, изрази становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Позовава се на свидетелски показания.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния
съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между
2
пострадалия и ответното дружество е видно, че е била заведена щета под № 20210239/
25.09.2020г. при Гаранционния фонд (л.11). Исковата молба е постъпила в съда след липсата
на произнасяне от фонда.
Предявеният иск е с правно основание чл. 558 ал.5, вр.чл.557 ал.1, т.1 от КЗ и
чл.52 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Образуваното досъдебно производство № 269 ЗМ - 176/2018г. по описа на РУ-
Средец е спряно с постановление на прокурор при РП-Средец на 07.02.2019г. (л.9).
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.40-44), вещото
лице д-р Хр.Х. счита, че медикобиологичният характер на увреждането на пострадалата се
изразява в счупване на лъчева кост на дясната ръка в дистална част. Била е извършена
гипсова имобилизация и направена рентгенова снимка. В приложеното съдебно-медицинско
удостоверение № 93/2018г. издадено на 08.05.2018г. от д-р Галина Милева е отразено и
кръвонасядане в областта на дясна седалищна област и отразен отток на меките тъкани.
Описан е периодът на лечение – около 5-6 месеца с оглед възрастта на пострадалата.
Според показанията на свидетеля С. А. – собственик на * при мястото на
инцидента, през лятото на 2018г. в гр.Средец около 9-10 часа вечерта, пострадалата била
застанала на тротоара пред съседния магазин със своя приятелка. Забелязал лек автомобил,
който се движел на заден ход към тротоара. Затичал се и казал на двете жени да се дръпнат,
но в този момент автомобилът ударил М. и тя паднала. Шофьорът слязъл и попитал какво
става, а ищцата казала, че я нима нищо. Водачът предложил да я закара до болницата, но тя
отказала и той си заминал. Едва вкъщи установила, че ръката е подута и счупена, на
следв.ден свидетелят я видял с гипс на дясната ръка. Давал показания в полицията за
инцидента, но не познавал шофьора, нито запомнил номера на колата. Няколко месеца
ищцата не ходила на работа, само на раздвижване. Ръката продължава да я боли в студено
време.
Според свидетелката С. П. – приятелка на М.А., през лятото преди 2 или 3
години с пострадалата били пред магазинче в гр.Средец, било вече тъмно след 8 часа
вечерта. Кола дала на заден ход и съборила ищцата, която паднала на земята и си ударила
ръката. Не видяла шофьора, нито номера на колата. Пострадалата се изправила , а водачът
си тръгнал. М. била в гипс и доста време била в болнични. Когато се срещали, М. казвала,
че ръката я боли и сега. Знае, че ищцата се е лекувала, но не и с какви хапчета.
Представените доказателства разкриват следната фактическа обстановка.
На 03.05.2018г. около 21.30 ч. в гр.Средец, ищцата се намирала със свидетелката С.П. пред
магазин „Сиана“. Било тъмно и лек автомобил извършил маневра на заден ход, при което
блъснал ищцата. М.А. паднала и получила кръвонасядания в дясната седалищна област,
счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка в дистална част. Така получените
травми наложили гипсова имобилизация на ръката за 3 месеца, за който период не могла да
работи. Така изложеното се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели,
3
заключението на вещото лице по приетата СМЕ и не на последно място изложеното в
постановлението на прокурор от РП-Средец. Ищцата без съмнение и впоследствие дълго
време е понасяла и понася негативните физически и психически последици от получените
увреждания, които съдът приема за установени в заключението на приетата СМЕ.
Механизмът на станало произшествие е изяснен в показанията на разпитаните
свидетели, на които съдът се опира изцяло. Причините са обективни – настъпването на
нощта и субективни – невнимание на водача на неустановения лек автомобил, който не е
спазил ЗДвП по отношение управлението на заден ход. Нараняването на М.А. е било
вследствие на падането ѝ на тротоара, като резултат от блъскането ѝ от автомобила.
Наличието на постановление за спиране на досъдебното производство, не
изключва възможността на ищцовата страна да се позове на престъпно деяние, вследствие
на който е налице и увреждане на ищцата. В подкрепа на този извод са събраните по делото
доказателства.
Изложените факти водят до следните правни изводи. На основание чл.557
ал.1 т.1 от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответния Гаранционния фонд. Водачът причинил ПТП,
както и лекият автомобил, не са били установени. Водачът на неустановения автомобил,
ударил пострадалата М.А., управлявайки неустановено МПС е извършил нарушение ЗДвП,
като не се е уверил при движение на заден ход, че зад автомобила няма препятствия, респ.
хора, поради което е причинил на пострадалата средна телесна повреда - счупване на долния
край на лъчевата кост на дясната ръка в дистална част и лека такава - кръвонасядания в
дясната седалищна област. Ответникът „Гаранционен фонд“ отговаря на основание чл.557
ал.1 т.1 от КЗ, след като по делото се установи, че вина за причиненото ПТП има водач на
МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено. Или следва да бъде
уважена исковата претенция спрямо „Гаранционния фонд“, отговарящ на извъндоговорно
основание, а именно възложената му от закона обезпечителна функция на правото на
обезщетение на увредените лица при ПТП при условията на чл.557 от КЗ, след като е налице
описаната хипотеза. Налице е доказана причинно-следствена връзка между деянието на
неустановения водач на МПС, което е ударило М.А. и причинените вреди. Налице са и
другите предпоставки за уважаване на предявената претенция – причинени са увреждания
на здравето на ищцата при станалото ПТП, които са в пряка и непосредствена последица от
същото – вследствие на удар от задната част на автомобила. Причинено е било счупване на
дясната ръка и кръвонасядания у ищцата. Тези увреждания са били съпроводени с
преживяването на значителни болки и страдания от М.А., посочени в исковата молба и
допълнени с показанията на свидетелите П. и А., които описаха неработоспособността на
пострадалата няколко месеца. В.А. не е могла да си служи с дясната ръка. На обезщетение
подлежат болките и страданията с начален момент удара при самото произшествие на
03.05.2018 г., включващи всички негативни възприятия понесени във връзка с ПТП – болка,
притеснения, уплах и др. и до настоящия момент – свързани все още с последиците от
травмата – страх, несигурност.
4
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на
обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед
събраните по делото доказателства, като счита, че искът за присъждане на обезщетение за
посочените неимуществени вреди, се явява основателен и следва да го уважи, но частично
спрямо претендирания размер. Явно е, че след претърпяното произшествие, М.А. за дълъг
период от време ще изпитва болки, както и траен дискомфорт. От показанията на
свидетелката П. се установи, че пострадалата е понесла тежко станалото. Следва да се има
предвид и обстоятелството, че към 03.05.2018г. пострадалата е била на 55 год.
Претърпените болки и страдания от ищцата вследствие на преживяното,
съдът преценява, че отговарят на сумата от 12 000 лв. За да определи обезщетението в такъв
размер, съдът взе предвид и формираната съдебна практика при сходни казуси (напр.
Решение № 66/ 03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на І г.о.). Направеното от ответната
страна възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, беше взето предвид от съда.
Или иска по чл. 557 от КЗ се явява основателен до размера на 12 000 лв., като
в останалата част до пълния предявен размер от 26 000 лв. – за разликата от 14 000 лв., се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищцовата страна претендира на основание чл. 86 от ЗЗД и законната лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от завеждане на исковата
молба. С оглед уважаването на иска, това е законова последица.
Останалата част от възраженията на процесуалния представител на
„Гаранционния фонд“, са неоснователни. Механизмът на станалото ПТП беше установен,
доколкото съдът положи усилия да събере относимите доказателства. Показанията на св.А.
и П., както и наличната медицинска документация, установиха наличието на счупване на
дясната ръка на М.А. и кръвонасядания, вследствие на настъпило ПТП. Пряката причина е
удар в задната част на лекия автомобил, който не е бил идентифициран от същите тези
свидетели. За друга причина за травмите, не се съобщава. При това положение,
единственият възможен извод е, че причинилото ПТП превозно средство е напуснало
местопроизшествието.
Възражението, че вина за станалото ПТП носи и ищцата, също не може да
бъде споделено. Пострадалата се е намирала на тротоара, което е безспорно. Дали е паднала
пак на тротоара или на асфалта, не е от значение. Нормално човек не очаква, че МПС би го
блъснало след като е на тротоара – място забранено за всякакви автомобили при всички
обстоятелства.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищцата не следва да бъдат
присъждани разноски, предвид освобождаването от заплащането на държавни такси и
разноски с нарочно определение № 175/ 12.04.2021г. на съда. На основание чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата, в полза на адвоката, защитавал ищцата, следва да бъде присъдено
5
възнаграждение, предвид оказаната на М.А. безплатна адвокатска помощ на основание
сключения договор за правна защита и съдействие (л.47), в който е посочено, че основанието
за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата. Или
налице е предвиденото основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд процесуално
представителство. Съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. След като
адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата се присъжда в полза
на процесуалния представител на страната, то с настоящият съдебен акт Гаранционният
фонд следва да бъде осъден да заплати на адв. Янко Калпакчиев общо сумата от 890 лв,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7 ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съответстващ на уважената част от предявения иск за сумата от 12 000 лв. от предявената
претенция в размер на 26 000 лв.
В тежест на ответника – Гаранционен фонд следва да се присъди и държавна
такса върху присъдената сума от 12 000 лв. – 600 лв. дължими по сметка на съда, както и
сумата от 120 лв. – разноски по делото.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищцата следва да заплати в полза на
„Гаранционен фонд“ направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Разноските са 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, изчислено според чл.78 ал.8 и чл.37
от Закона за правната помощ или това е сумата от 162 лв. съобразно отхвърлената част от
иска.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представляван от
управителите Стефан Георгиев Стоилков и Максим Нанев Колев да заплати в полза на М.
Т. А. с ЕГН ********** от гр.С., ул. „Л. К.“ № *, чрез пълномощник адв. Янко Георгиев
Калпакчиев от ОК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ № 4, партер,
сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лв., като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на нанесени телесни повреди от
настъпило на 03.05.2018 год. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 17.03.2021 г., до окончателното й изплащане, като
иска до претендираните 26 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представляван от
6
управителите Стефан Георгиев Стоилков и Максим Нанев Колев да заплати в полза на адв.
Янко Георгиев Калпакчиев от ОК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас,ул. „Анушка
Драгиева“ № 4, партер, сумата от 890 (осемстотин и деветдесет) лв. адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представляван от
управителите Стефан Георгиев Стоилков и Максим Нанев Колев да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лв. дължима
такса върху уважената част от иска и разноски.
ОСЪЖДА М. Т. А. с ЕГН ********** от гр.С., ул. „Л. К.“ № *, чрез
пълномощник адв. Янко Георгиев Калпакчиев от ОК-Бургас, със съдебен адрес:
гр.Бургас,ул. „Анушка Драгиева“ № 4, партер, да заплати в полза на „Гаранционен фонд“ с
БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представляван от управителите Стефан Георгиев Стоилков и
Максим Нанев Колев сумата от 162 (сто шестдесет и два) лв. разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7