Р Е Ш
Е Н И
Е
№
град Д., 13.07.2018 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Д.КИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ПЕТКОВА
при
секретаря Галина Х., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 2593 по описа на ДРС за
2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял
І от ГПК:
Образувано е по повод искова молба,
подадена от А.А.К. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения
адвокат А.Д. ***, с която против „Е.Е.” ООД с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление: гр. Р., ***представлявано от управителя Н.Й.С.,
са предявени искове по чл.200, ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите за осъждането на ответното дружество да
заплати на ищеца следните суми: 1.) сумата от 24000 лева, представляваща
стойността на причинените неимуществени вреди (претърпените болки и страдания)
в резултат на настъпила до входа на гр. В. до *** „***” на 19.12.2015г. около
15,30 часа трудова злополука – ПТП, настъпило между управлявания от ищеца
товарен автомобил „***, при изпълнение на служебните му задължения, и товарен
автомобил „***”, с рег. №***с полуремарке рег. № ***,
вследствие на която ищецът получил счупване на тазобедрената става, ведно със
законната лихва, считано от 19.12.2015г. до окончателното изплащане на
вземането и 2) сумата от 1359,67 лв., представляваща стойността на причинените
имуществени вреди в резултат на същата злополука, от която: 1150 лв. – разходи
за закупуване на медицинско изделие – патерици, 151,67 лв. – заплатени
лекарства и помощни средства и 58 лв. – заплатени такси, ведно със законната
лихва, считано от 19.12.2015г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се сторените по делото разноски. Моли се съдът да допусне
предварително изпълнение на решението.
Претенциите на ищеца произтичат от
следните обстоятелства: по силата на трудов договор № 2635 от 17.05.2007г.,
сключен с ответника „Е.Е.” ООД, ищецът А.А.К. бил назначен на длъжността „куриер”. Впоследствие с
допълнително споразумение бил назначен на длъжността „*** на тежкотоварен
автомобил – дванадесет и повече тона”. На 19.12.2015г., около 15.30 ч. на входа
на гр. В. до *** „***” настъпила трудова злополука, призната за такава с
Разпореждане № 131 от 11.01.2016г. на длъжностно лице от Териториално поделение
на НОИ - град Р., на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО. Трудовата злополука е
възникнала при следните обстоятелства: на 19.12.2015г. през работно време
пострадалият управлявал товарен автомобил „***” с рег. № ****, собственост на
ответното дружество. На посочената дата около 15.30 ч. на входа на гр. В. до ***
„***” между управлявания от ищеца товарен автомобил и товарен автомобил „***”,
рег. №***с полуремарке рег. № ***, собственост на „***,
настъпило ПТП, вследствие на което ищецът получил счупване на тазобедрената
става. От 19.12.2015г. до 30.12.2015г. А.К. бил на лечение в Клиниката по ***ия и *** към ** – В.” АД, като претърпял оперативна
интервенция. Повече от 3 месеца ползвал патерици, като повече от половин година
се предвижвал със затруднения, имал болки при движение и отток на стъпалото.
Около 4-5 месеца се наложило постоянно да бъде обгрижван от своите близки, тъй
като не можел сам да се спрява с физиологичните си нужди, нито да се облича,
съблича, къпе и т.н. ** в дясната тазобедрена става били ограничени и
болезнени, клякането било невъзможно. От 19.12.2015г. до 18.07.2016г. ищецът бил
във временна нетрудоспособност. Провел и рехабилитация. Вследствие на
разместването на тазобедрената става при студено и влажно време А.К. изпитвал
постоянни остри болки и страдания. Настъпилото травматично увреждане причинило
на ищеца силен стрес, безпокойство, безсъние, повишена раздразнителност, честа
плачливост, загуба на самочувствие и силна депресия.
Възраженията на ответника произтичат от
следните обстоятелства: Действително ищецът е бил ** на ответника към датата на
настъпване на увреждането (19.12.2015г.), което било признато за трудова
злополука, декларирана от работодателя като такава. Ответникът не оспорва вида
на претърпяното от ищеца увреждане, нито продължителността на проведеното
лечение. Оспорва размера на претендираните обезщетения. Счита, че увреждането е
настъпило в резултат на проявена от ищеца груба небрежност – същият е нарушил
правилата за движение по пътищата, в резултат на което настъпило процесното
ПТП. Твърди, че дължимите на ищеца обезщетения следва да бъдат намалени с
полученото от него обезщетение по сключена от работодателя застраховка „Трудова
злополука” при „ЗАД Б.В.И.Г.” АД. В производството по делото е прието за
съвместно разглеждане направеното от ответника в срока по чл. 131 от ГПК
възражение за прихващане на претендираната сума от 24000 лева, представляваща
стойността на претърпените от ищеца неимуществени вреди, със сумата от 12716,66
лв., от която: сумата от 10200 лв. - разликата между изплатеното от ищеца на
ответника обезщетение за причинени щети на товарния автомобил, увреден при
процесното ПТП, и действителната пазарна стойност на автомобила в размер на
23000 лв., и сумата от 2516,66 лв. – обезщетение за имуществени вреди - стойността
на пратките, увредени в резултат на процесното ПТП, която сума била заплатена
на собствениците им, до размера на по-малката от тях. Увредените пратки били
със следните номера на товарителници: № **/19.12.2015г. със стойност на товара
666,81 лв; №**/19.12.2015г. със стойност на товара
230 лв.; №**/19.12.2015г.
със стойност на товара 60 лв.; №**/19.12.2015г. със стойност на товара 25 лв.;
№**/19.12.2015г. със стойност на товара 80 лв.; №***/19.12.2015г. със стойност
на товара 58,80 лв.; №**/19.12.2015г. със стойност на товара 162 лв.; №**/19.12.2015г.
850 лв.; № **/19.12.2015г. със стойност на товара 290 лв.; № **/19.12.2015г.
със стойност на товара 20 лв; № **/19.12.2015г. със стойност на товара 44,50
лв.
С определение от 18.10.2017г.
производството по делото е спряно до приключване на производството по н.о.х.д.
№4258/2017г. на РС – В., НО, 27-ми състав. Производството по делото е
възобновено с определение от 11.12.2017г.
Д.кият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
искове черпят правното си основание от разпоредбите чл. 200 от КТ във вр. с чл.
52 от ЗЗД. Ответникът е направил следните възражения: по чл. 201, ал. 2 от КТ
за намаляване на отговорността поради проявена от ищеца груба небрежност; по
чл. 200, ал. 4 от КТ за намаляване на дължимите обезщетения с изплатеното на
ищеца обезщетение по задължителна застраховка „Трудова злополука”. Ответникът е
релевирал и възражение за прихващане по
чл. 203, ал.2 от КТ. Исковете са предявени от и против надлежна страна, поради
което същите са допустими.
По делото не е спорно, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор
№2635 от 17.05.2007г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „куриер”,
а впоследствие длъжността *** на тежкотоварен автомобил – дванадесет и повече
тона”, съгласно допълнително споразумение от 01.06.2015г. Не се спори също, че
на 19 декември 2015г. около 15,30 часа е настъпило ПТП при входа на гр. В. до ***
„***”, квалифицирано като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО
с разпореждане № 131 от 11.01.2016г. на длъжностното лице при НОИ, ТП – Р.,
което не е обжалвано и е влязло в сила. Разпореждането има характер на
индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука
и представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1
от ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно положителния факт на трудовата злополука, като
елемент от фактическия състав на чл. 200 от КТ. В мотивната част на
разпореждането е посочено, че внезапното увреждане на здравето на пострадалия,
изразяващо се в счупване на тазобедрена става, е настъпило през време и във
връзка с извършваната работа.
От
представената от ищеца медицинска документация (епикриза, амбулаторни и
болничени листове, експертно решение на ТЕЛК) се установява, че за времето от
19.12.2015г. до 30.12.2015г. същият е бил на лечение в Клиниката по ***ия и *** към *** „*** – В.” АД, като за времето от
19.12.2015г. до 18.07.2016г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност.
Според заключението на вещото лице ** Р.М.
(*** – ***), извършил медицински преглед на ищеца и обсъдил представената по
делото медицинска документация, поради увреждането на тазобедрената става пълно
възстановяване на здравето на А.К. е невъзможно. Ищецът има лек дефицит в
движението на тазобедрената става, като белегът от оперативната рана е на
място, което не се вижда обикновено. Счупването е вътреставно, като тези
счупвания не се възстановяват напълно, като въпрос на време е да се развият
вторични артрозни промени, унищожавайки ставата. При промяна на времето и при
по-големи физически натоварвания според вещото лице е възможно да се прояват
болки и ограничения в ** в ставата, за лечението на които са необходими
физиотерапия, балнеолечение и обезболяващи лекарства. Препоръчително е провеждането
на поне един курс балнеолчение годишно. За ищеца е противопоказно физическо
натоварване на долните крайници и продължително стоене в изправено положение.
Според вещото лице непосредствено след травмата ищецът е претърпял много силни
болки поради разместване на ставата, наложило наместването й под обща
анастезия. След операцията болките постоянно са стихнали, като след 10 ден са
били поносими.
Вещото лице ** С.Н. (специалист по трудова медицина) е посочило в заключението си, че за
ищеца е противопоказно да осъществява трудови дейности, свързани с тежък
физически труд, продължително стоене на крака и ръчна работа с тежести.
По делото е приета и
съдебнопсихиатрична експертиза, вещото лице по която др. Ж.Н. (***) след съдебнопсихиатрично
освидетелстване на А.К. е дало заключение, че процесното ПТП е изиграло ролята
на масивна психотравма, доволо да рязко влошаване на психичното му състояние с характеристиката на остра
стресова реакция, чиято продължителност е била от порядъка на няколко часа.
Впоследствие влошеното психиатрично състояние на ищеца е продължило да
персистира, но с проявите на смесена тревожно депресивна реакция, която се
отнася към т. нар. разстройство в адаптацията, продължила около три месеца.
Съдът изцяло кредитира
заключенията на съдебно-медицинските експертизи, неоспорени от страните, като
пълни, обективни и компетентно изготвени, кореспондиращи и с останалите писмени
и гласни доказателства по делото.
По искане на ищеца по делото са събрани гласни доказателства, като са
разпитани водените от него свидетели Т. Д.Х. (съпруга на ищеца) и И.А.Р.(майка
на ищеца). Предвид близката родствена връзка между ищеца и свидетелите,
показанията на последните следва на основание чл. 172 от ГПК да се ценят в
съвкупност с всички останали доказателства, с оглед тяхното евентуално
пристрастие.
Свид. Х. споделя, че
поради трудовата злополука съпругът й А.К. бил в болница за времето от
19.12.2015г. до 31.12.2015г. Ищецът бил в болничен шест месеца след
изписването, а след това една година ползвал отпуск. Около месец – два А. бил
на легло, не можел да се изправя и да се обслужва сам, бил на памперси. Около
месец съпругът й не трябвало да се стъпва на краката си. Около два месеца не
можел да спи спокойно. Свидетелката се грижела за него. Впоследствие започнал
да се раздвижва, ползвал патерици. След злополуката А. се сринал психически,
бил отчаян, защото не можел да се грижи за жена си и двете си малки деца. Към
настоящия момент походката му била променена и нестабилна, клател се и
накуцвал, докато се предвижвал, имал и болки в пръстите на краката. При
застудяване и лошо време изпитвал силни болки. Противопоказно било да вдига
тежко. Около две години след инцидента започнал нова работа. Според
свидетелката след злополуката съпругът й не бил същият – преди бил спокоен, а
към настоящия момент бил нервен и избухлив. Семейството нямало финансова
възможност ищецът редовно да ходи на рехабилитация и на почивка.
Свид. Райкова споделя, че
след инцидента синът й се е променил – станал сприхав и притеснителен.
Походката му също се променила, накуцвал. Това се отразило и върху
самочувствието му. Изпитвал дискомфорт и болки при сядане и ставане, имал и травма
на пръстите на краката. При застудяване болките му се увеличавали. Около два –
три месеца след ПТП бил на легло, съпругата му го обгрижвала.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетлите Х. и ***, намирайки ги за логични и достоверни, основани
на преки впечатления от състоянието на
ищеца.
Налице са
предпоставките по чл. 200, ал. 1 от КТ, който предвижда, че за вреди от трудова
злополука, причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или **я,
работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг
негов работник или ** има вина за настъпването им. Отговорността на
работодателя при настъпила трудова злополука е обективна, безвиновна и се носи
независимо от това дали негов ** е действал виновно или не, тъй като е израз на
риска, възложен върху него именно в това му качество и като адресат на
задължението да осигурява здравословни и безопасни условия на труд. При
настъпило увреждане от трудова злополука за работодателя възниква задължение за
обезщетение.
В разглеждания
случай при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и
прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
следва да се отчетат следните обстоятелства: Ищецът е семеен мъж в
трудоспособна възраст. В резултат на злополуката на 19.12.2015г. същият е
получил тежко увреждане на таза, което е причинило силни болки, съпроводени с
ограничаване на ** и е довело до оперативна интервенция и имобилизация за
период от около два месеца. Въпрос на време е да се развият вторични артрозни
промени, унищожавайки ставата. Пълно възстановяване на тазобедрената става е
невъзможно. Следва да се отчете и продължителният период на временна
нетрудоспобност, в който ищецът е изпитвал физически болки. Наред с това А.К. е
изпитвал и емоционален дискомфорт поради затрудненото си придвижване и
необходимостта да бъде обслужван от своите близки. Към настоящия момент походката
му е променена, което му създава допълнителни неудобства, продължава да изпитва
физически болки. Съобразявайки всички посочени обстоятелства, при условията на
чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че размерът на справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза на 24 000 лв.
На репариране
подлежат не само неимуществените вреди, но и имуществените такива, претендирани
в случая като направени разходи от 1359,67 лв. От представените към исковата
молба фактури и касови бонове се установя, че ищецът е направил разходи за
лечението си в общ размер от 1359,67 лева, от които: 1150 лв. – разходи за
закупуване на медицинско изделие – патерици, 151,67 лв. – заплатени лекарства и
помощни средства и 58 лв. – заплатени такси към *** „Св. Марина – В.“ АД –
Клиника по ***ия и ***. Извършването на разходи за
лечение в посочения размер не е оспорено от ответника. Претенцията на ищеца за
обезщетение за имуществени вреди, следствие от трудовата злополука, е доказана
до претендирания размер от 1359,67 лв.
Налице са
предпоставките за разглеждане на възраженията на ответника с правно основание
чл. 201, ал. 2 и чл. 200, ал. 4 от КТ:
Съдържанието
на понятието груба небрежност при трудова злополука, поради липса на легална
дефиниция, многократно е разяснявано в практиката. Съгласно решение № 79 от
27.02.2012г. по в.г.д.№ 673/2011г. на ІV г.о. на ВКС, груба небрежност е
налице, когато пострадалият е съзнавал, предвиждал е неблагоприятните
последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. В
практиката няма спор, че „не всяко нарушение на правилата за здравословни и
безопасни условия на труд представлява груба небрежност, а само това нарушение,
което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е
положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка” (решения
№ 977 от 14.01.2010г. по г.д.№ 298/2009г. на ІV г.о., № 18 от 8.02.2012г. по
гр.д.№ 434/2011г. на ІІІ г.о.). Тежките нарушения на правилата за движение по
пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие, при което е
пострадал работникът или **ят, съставляват груба небрежност по смисъла на
чл.201 ал.2 от КТ (решение № 18 от 8.02.2012г. по гр.д.№ 434/2011г. на ІІІ
г.о.). Водачите на моторни превозни средства са длъжни да знаят и да се
съобразяват с правилата за движение, поради което винаги когато пострадалият
(като водач на МПС) създава реална възможност за настъпване на вредата, като
сам се поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата
(решение № 33 от 12.04.2018г. по г.д. №2292/2017г. на ІІІ г.о.). Конкретният
принос при грубата небрежност се преценява във всеки случай, съобразно всички
установени релевантни по съответното дело обстоятелства (решение от
27.02.2012г. по гр.д.№ 673/2011г. на ІV г.о).
Във връзка с възражението на ответника
за съпричиняване по негово искане е разпитан свидетеля К.И.Ц.(** на „Е.Е.” ООД). Свидетелят споделя, че вечерта на 18 срещу
19.12.2015г. А. *** е бил на работа – извършвал е курс по направлението Л. – Д.
и не е следвало да пътува на 19.12.2015г. следобяд по направлението Д. – В..
Курсът Д. – В. е трябвало да се извърши от друг ***. Свидетелят няма информация
защо ***ите са се разменили. Предполага, че това е
уговорка помежду им. Увреденият камион се палел с чип, всеки *** имал
персонален такъв. В случая камионът бил запален с чипа на другия ***, а не с
този на А.К.. На свидетеля било съобщено, че ищцът е заспал и поради това е
настъпила злополуката. Натоварените в камиона пратки, които били увредени, били
на стойност около 2500 лева. На свидетеля, заемащ длъжността „експерт
рекламационно производство”, било поверено да обезщити собствениците на увередните
пратки. Съдът, преценявайки показанията на свидетеля по реда на чл. 172 от ГПК,
кредитира същите, намирайки ги за обективни и логични.
Установи се,
че с влязла в сила на 16.11.2017г. присъда по н.о.х.д. №4258/2017г. на РС – В.,
НО, 27-ми състав, ищецът е признат за виновен за това, че на 19.12.2015г. в гр.
В., при управление на МПС – товарен автомобил „***” с рег. №P0174AP е нарушил
правилата за движение – чл.20, ал.1 от ЗДвП (”Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”) и по непредпазливост
е причинил значителни имуществени вреди на товарен автомобил „***” с рег.
№P0174AP, собственост на „Е.Е.” ООД на стойност 12800
лв. – престъпление по чл. 343,ал.1, б. „а” от НК, като на основание чл. 78а,
ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в
размер на 1000 лв.
Не е спорно, че А.К. на 27.10.2017г. е
заплатил на ответното дружество сумата от 12800 лв. – стойността на причинените
имуществени вреди, настъпили в резултат на процесното ПТП, който размер е
определен от наказателния съд в производството по н.о.х.д. №4258/2017г. на РС –
В..
Влязлата в
сила присъда по н.о.х.д. № 4258/2017г. по описа на ВРС, съгласно нормата на чл.
300 от ГПК, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което и съдът приема за
установено причиненото пътно-транспортно произшествие, неговата противоправност
(нарушение на правилата за движение от водача) и вината на водача. Предмет на
изследване в наказателното дело е поведението на увредителя, затова преценката
за извършеното от него е задължителна за гражданския съд. От мотивите на присъдата
по н.о.х.д. № 4258/2017г. по описа на ВРС се установява, че причина за
настъпване на ПТП е рязкото свиване на волана вдясно от страна на ищеца, в
резултат на което управляваният от него автомобил навлязъл в аварийната лента,
където бил спрял друг товарен автомобил и поради невъзможността за спиране
последвал удар между двете превозни средства. Скоростта на движение на т.а. „***“
била около 70 км/ч., което отговаряло на **то на участъка. Манипулациите по
управление на автомобила зависели изцяло от професионалните качества и умения
на ищеца. Ето защо съдът намира, че поведението на последния представлява груба
небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ и размерът на дължимите от
работодателя обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва да се
намали с 50%, с който процент работникът е допринесъл за вредоносния резултат,
нарушавайки правилата за движение – чл.20, ал.1 от ЗДвП (”Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”). Така,
предявеният иск по чл. 200 от КТ за претърпените неимуществени вреди се явява частично
основателен до размера на сумата от 12 000 лв., а иска за имуществени вреди – частично
основателен до размера на сумата от 679,84 лв.
В настоящата
хипотеза не са налице предпоставките за намаляване на дължимите обезщетения на
основание чл. 200, ал. 4 от КТ, тъй като съгласно удостоверение с изх. №10-309-1/01.03.2018г., издадено от „Б.В.И.Г.“, на ищеца не е
изплащано застрахователно обезщетение по застрахователен договор №18/040831,
сключен между посоченото застрахователно дружество и „Е.Е.“
ООД по повод претърпяната трудова злополука.
С оглед
становището на съда за частична основателност на предявения иск за
неимуществени вреди следва да бъде разгледано направеното от ответника
възражение за съдебно прихващане със сумата от 12716,66 лв., от която: сумата
от 10200 лв. - разликата между изплатеното от ищеца на ответника обезщетение за
причинени щети на товарния автомобил, увреден при процесното ПТП, и
действителната пазарна стойност на автомобила в размер на 23000 лв., и сумата
от 2516,66 лв. – стойността на обезщетенията, изплатени от ответника на
собствениците на пратките, увредени в резултат на процесното ПТП, до размера на
по-малката от тях.
По делото се
установи, че при настъпване на процесното ПТП в увредения автомобил са били
превозвани товари, собственост на трети лица. Съгласно съдебно-счетоводна
експертиза, назначена по искане на ответното дружество, в счетоводството на
ответника има данни за описаните в
писмения отговор пратки със съответните номера на товарителниците, които са
били натоварени в управлявания от ищеца камион при настъпване на процесното
ПТП. По описаните пратки са съставени рекламации и са сключени споразумителни
протоколи. На трети увредени лица, собственици на увредените пратки, са
изплатени обезщетения на обща стойност 2417,61 лв. Заключението по ССчЕ не е
оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно, добросъвестно и
компетентно изготвено.
Размерът на
претърпените от ответното дружество имуществени вреди в резултат на процесното
ПТП е част от фактическия състав на престъплението по чл. 343,ал.1, б. „А” от НК, за което ищецът е осъден с влязла в
сила присъда по н.о.х.д. № 4258/2017г. по описа на ВРС. В настоящото
производство не могат да се доказват имуществени вреди, по-големи от приетите в
наказателното производство. Влязлата в сила присъда относно размера на
присъдените вреди, когато последните са елемент от фактическия състав на
престъплението, формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за
гражданския съд. В решение № 3421/18.01.1980 г. по гр. д. № 1366/1979 г. I г.
о., в което е изведен правният извод, че „когато размерът на вредата е елемент
от престъпния състав, констатациите на присъдата относно размера на причинените
вреди са задължителни за съда, когато решава гражданското дело“. Тази формирана
с годините съдебна практика се поддържа и понастоящем, видно от разрешенията,
дадени в решение № 25/17.03.2011 г. по т. д. № 411/2010 г. на ВКС, ТК, II
отделение, решение № 53/02.11.1981 г. по н. д. № 41/81 г. на ОСНК. и Решение №
22 от 5.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 368/2010 г., I т. о., ТК. Вредите в размер
на 12800 лв., приети от районния съд в постановената присъда по посоченото наказателно
дело, са съставомерни. Именно поради това при определяне размера на
претърпените вреди от ответното дружество гражданският съд е обвързан от
влязлата в сила присъда.
Поради
изложеното възражението за съдебно прихващане между претенцията на ищеца за
неимуществени вреди и претърпените от ответното дружество имуществени вреди в
резултат на ПТП в размер по-голям от приетия от наказателния съд, се явява
изцяло неоснователно.
Върху
уважените размери на обезщетенията ответникът дължи законната лихва от датата
на настъпване на увреждането – 19.12.2015г. до окончателното изплащане на
задължението.
Относно
отговорността за разноски:
Съгласно представения списък по чл. 80
от ГПК ищецът претендира разноски в общ размер от 2011,77 лв., от които: 1300
лв. – адвокатско възнаграждение и 711,47
– депозити за вещи лица. Наведеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се явява неоснователно. Разпоредбата на чл.78, ал.5
от ГПК предвижда възможност за съда по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минималния
такъв, в случай когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се
явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В настоящия случай съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 вр. ал.2,
т.2 и т. 4 от Наредба №1/09.07.04 г. се установява, че минималния размер за
адвокатско възнаграждение за иска за неимуществени вреди (с цена 24 000
лв.) е 1250 лв., а за иска за имуществени вреди ( с цена 1359,67 лв.) е 325,18
лв. или общо 1575,18 лв. Съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 1300 лв. е в размер по-нисък от предвидения с Наредбата,
поради което не е налице основание за приложение на чл.78, ал.5 от ГПК. Поради изложеното и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
а именно в размер на 1005,74 лв., от които: 650 лв. – адвокатско възнаграждение
и 355,74 лв. – депозити за вещи лица.
Ответникът претендира разноски, както
следва: 4440 лв. – адвокатско възнаграждение, 220 лв.- депозит за вещо лице и 5
лв. – държавна такса за съдебно удостоверение. Ищецът релевира възражение за
прекомерност. Установи се, че минималния размер за адвокатско възнаграждение за настоящото
производство е 1575,18 лв. Предвид
фактическата и правна сложност на предявените искове, съдът намира, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до нормативно установения
минимум от 1575,18 лв. Поради това и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
има право на разноски, както следва: 787,59 лв. – адвокатско възнаграждение, 110
лв. – депозит за вещо лице и 2,50 лв. - държавна такса за съдебно удостоверение
или в общ размер 900,09 лв.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Д.кия районен съд сумата от 530 лв., съставляваща дължима
държавна такса, съразмерно на уважените части от исковите претенции.
По искането на ищеца за допускане на
предварително изпълнение на решението, съдът приема следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 242, ал.2, т.3 от ГПК съдът може да допусне по искане на
ищеца предварително изпълнение, когато от закъснението на изпълнението може да
последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би
станало невъзможно, или значително би се затруднило. В случая ищецът не е
установил нито значителност, нито непоправимост на вреди, които самият той би
търпял от закъснението на изпълнението. Дори не са и обосновани подобни вреди
за него. Поради това, съдът счита, че не следва да допуска предварително
изпълнение на решението.
Така мотивиран, Д.кият
районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„Е.Е.” ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление: гр. Р., ***представлявано от управителя Н.Й.С., да заплати на А.А.К. с ЕГН ********** ***,
на осн. чл. 200, ал.1 от КТ, следните суми:
-
сумата от 12000 лв. (дванадесет хиляди лева), представляваща стойността на
причинените неимуществени вреди (претърпените болки и страдания) в резултат на
настъпила до входа на гр. В. до *** „***” на 19.12.2015 г. около 15,30 часа
трудова злополука – ПТП, настъпило между управлявания от ищеца товарен автомобил
„***”, рег. №***, при изпълнение на служебните му задължения, и товарен
автомобил „***”, рег. №***с полуремарке рег. № ***,
вследствие на която ищецът получил счупване на тазобедрената става, ведно със
законната лихва, считано от 19.12.2015г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 12000 лева до първоначално
предявения размер от 24000 лева.
-
сумата от 679,84 лв. (шестстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки),
представляваща стойността на причинените имуществени вреди в резултат на същата
злополука, считано от 19.12.2015г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 679,50 лв. до първоначално предявения
размер от 1359,67 лв.
ОСЪЖДА
„Е.Е.” ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление: гр. Р., ***представлявано от управителя Н.Й.С., да заплати на А.А.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 1005,74 лв. (хиляда и пет лева
и седемдесет и четири стотинки) – разноски за производството.
ОСЪЖДА
А.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати на „Е.Е.” ООД с
ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр. Р., ***сумата от 900,09 лв. (деветстотин лева и девет стонки) – разноски за производството.
ОСЪЖДА „Е.Е.” ООД с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление: гр. Р., ***да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката
на Районен съд - Д., сумата от 530 (петстотин
и тридесет лева), ставляваща дължима държавна такса, съразмерно на
уважените части от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Д.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :