Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 09.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на
двaдесет и шести май две хиляди и двадесета
година състав:
Председател:
Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от
съдията гр.д. N 8/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът В.Н.А. твърди, че по настояване на „Интер Групс“ ЕООД ***, заминава на работа във Франция, където
пристига на 29.09.2019г., започва работа
на 30.09.2019г. в 08.00 ч., на длъжност според трудов договор „дърводелец“ и
работи на машина гатер като работник с опит след две последователни кампании на
същото място/2017 и 2018г/, при норма от 18 палета дневно, преизпълнявана до 25
палета.През посочената година, прекият му началник, французинът Д., му включва
и втора лента, с която достига резултат до 35 палета, но посоченият началник
увеличил още оборотите на втората лента, с което направил да е невъзможно да се
работи, при което на 14.10.2019г. в 10.00 ч. ищецът напуснал работа на
основание правото му по чл.283 от КТ-изпълнението на поставената от прекия му
работодател задача представлявало реална опасност за живота и здравето му.На
30.10.2019г. ищецът получил писмо от ответника за даване на писмени обяснения
за неявяване на работа в продължение на 11 последователни дни, каквито изпратил писмено, след което получил
заповед за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение,
както и, че дължи 3-месечно БТВ за срока на предизвестие.Ищецът се обърнал към
Инспекция по труда, която извършила проверка, от която разбрал, че подписът му
фигурира във ведомости за заплати и премии, както и е подал молба за отпуск,
верността на които обстоятелства ищецът оспорва.Претендира, че уволнението му е
незаконно и ответникът следва да му заплати обезщетение, че е останал без
работа от 15.10.2019г. до 06.01.2020г., както и трудово възнаграждение от
30.09.2019г. до 14.10.2019г., с искане да се отмени наложеното му плащане на
обезщетение като противоречащо на законния срок от 30 дни, посочен в договора. В
съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но поддържа исковете
с писмена молба до съда.
Ответникът „Интер Групс“
ЕООД *** чрез управителя си оспорва исковете при възражение, че ищецът сам
признава, че е напуснал работа, с което не е
изпълнил задължението по чл.283 от КТ да уведоми устно или писмено
работодателя си, за да се констатира дали е имало сериозна и непосредствена
опасност за живота и здравето му, като обяснението си за неявяване на работа
ищецът изпратил по пощата и видно от същото е налице злоупотреба с правото по
чл.283 от КТ, вр. чл.8 от КТ, като не е спазена и
формата по чл.335, ал.1 от КТ за писмено прекратяване на трудовия договор, при
което е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина, с оглед на което не се
дължи парично обезщетение за оставане без работа.Претендира, че прекратеният
трудов договор, сключен до завършване на определена работа, е срочен и съгласно
чл.326, ал.2 от КТ се прекратява с 3-месечно предизвестие, но не повече от
остатъка на договора, при което съгласно чл.221, ал.4 т.2 от КТ срокът на
обезщетение е 3 месеца.Оспорва иска за неплатено трудово възнаграждение. В
съдебно заседание ответникът чрез адвокат пълномощник поддържа възраженията
срещу исковете, представя писмени доказателства, и по иска за неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.10.2019г. до 14.10.2019г. излага
следните обстоятелства: ищецът има начислено за м.октомври 2019г., но
неизплатено трудово възнаграждение, но не в претендирания
размер, и от това възнаграждение удръжки не са правени, като през м.септември
2019г. на ищеца е изплатен аванс от 500 лв. на ищеца.В устните прения адвокат
пълномощникът на ответника претендира за отхвърляне на исковете по чл.344, ал.1
т.1 и т.3 от КТ и за частично уважаване на иска за неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.10.2019г. до 14.10.2019г., за който му
начислено след удръжки трудово възнаграждение в размер на 1 164 лв., както и
сумата 443 лв. за положен извънреден труд, общо 1 247 лв., изплатен му е
аванс от 500 лв., като през м.септември 2019г. ищецът бил 2 дни в неплатен
отпуск и няма отработени дни, при което искът за неплатено възнаграждение следва
да се уважи до сумата 747 лв..
Районният съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема следното:
Предявени са искове по чл.344, ал.1 т.1 и
т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ, и иск по чл.124, вр. чл.128 т.2 от КТ, и във връзка с последния следва да се
разгледа оплакването на ищеца за неправилно определено от работодателя
обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, доколкото не се твърди да са направени
удръжки от дължимо възнаграждение на ищеца и защита срещу вземане на
работодателя по чл.221, ал.4 т.2 от КТ може да се търси при конкретно
реализиране на това вземане чрез събирането му или претендирането му по исков
ред.За периода от 15.10.2019г. до 06.01.2019г. ищецът с уточняваща молба от
17.01.2020г. конкретизира, че претендира съгласно чл.219, ал.1 от КТ сумата
7 438.12 лв. като обезщетение за оставане без работа, тъй като в периода
от 15.10.2019г. до 05.11.2019г. остава без работа поради упражняване на правото
му по чл.283 от КТ , а през периода от 05.11.2019г. до 06.01.2020г. остава без
работа, защото е дисциплинарно уволнен.
С доклада по делото, по предявените
искове, съдът признава, че със Заповед на представител на ответника, считано от
05.11.2019г., е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, на основание чл.330,
ал.2 т.6 от КТ.
Заповедта, с N 39/05.11.2019г., издадена от управителя на
ответника, е за налагане на дисциплинарно наказание на основание чл.187 т.8 и
т.10 от КТ и чл.190, ал.1 т.2 и т.7, вр. чл.188 т.3
от КТ, поради неявяване на работа в продължение на повече от единадесет
последователни работни дни, и за прекратяване на трудово правоотношение N 870/24.09.2019г. на ищеца, за изпълнение
на длъжността дърводелец, с код по НКПД: 71152002, считано от 05.11.2019г., на
основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ. В
същата е посочено, че служителят дължи
обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 3-месечно брутно трудово
възнаграждение за срока на предизвестието.
Между страните, на 24.09.2019г. в *** е
сключен трудов договор N
870/24.09.2019г. за
изпълнение от ищеца на длъжността дърводелец, с код по НКПД: 71152002, като
служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие –
ползвател под негово ръководство и контрол, в Република Франция, считано от
27.09.2019г.В трудовия договор е постигнато съгласие за нормална
продължителност на работния ден от 7 часа и максимална от 10 часа, за нормална
продължителност на работната седмица от 35 часа, максимална -48 часа/44 часа
средно с период от 12 последователни седмици/, за 1 час обедна почивка и между
дневна почивка не по-малко от 12 часа и седмична почивка по работен график, при
продължителност съобразена с трудовото законодателство на Република
Франция.Постигнато е съгласие за заплащане на извънредния труд, който от 36-ия
до 43-ия час се заплаща с увеличение 25 % и от 43-я час с 50 % увеличение при
35 часова работна седмица.Уговореното трудово възнаграждение е в размер на
2 975.25 лв., с 19.62 лв. на час съгласно минималната ставка на приемащата
държава, с допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер за
прослужено време-0.6 %, платимо от 20-то до 25-то число.Едно от изрично
посочените задължения на служителя е да съобразява поведението си с правила за
здравословни и безопасни условия на труда, утвърдени от работодателя.Срокът за
предизвестие за прекратяване на трудовия договор е уговорен на 30 дни и за
двете страни по договора.На 28.09.2019г., на основание чл.121, ал.4 от КТ и
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, е издадена
заповед за командировка в чужбина на ищеца
по маршрут Кърджали-гр.Контр, Република
Франция-Кърджали, за период от 28.09.2019г. до завършване на определена работа,
със задача полагане на труд в предприятие-ползвател, съгласно длъжностна
характеристика.Не е спорно соченото от ищеца обстоятелство, че започва работа
на 30.09.2019г. в 08.00 ч., на длъжност според трудов договор „дърводелец“ и
работи на машина гатер като работник с опит след две последователни кампании на
същото място/2017 и 2018г./, при норма от 18 палета дневно, преизпълнявана до
25 палета, както и, че поради несъгласие с възложената му от прекият му
началник, французинът Д., норма, на 14.10.2019г. в 10.00 ч. ищецът напуска
работа.Това свое поведение ищецът обосновава с правото му по чл.283 от КТ-изпълнението на поставената му от прекия му работодател задача
представлявало реална опасност за живота и здравето му.На 28.10.2019г.
ответникът чрез управителя си уведомява ищеца, че е извършил нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1 от КТ, представляващо неявяване на работа
в течение на 11 последователни работни дни в периода от 14.10.2019г. до
28.10.2019г., и му отправя покана да се яви на 01.11.2019г. в 9.00 ч., или при
невъзможност за явяване по уважителни причини, на 04.11.2019г. в 9.00 ч., на
работното място в ***, за да бъде изслушан и да представи писмени обяснения за
извършеното нарушение.На 30.10.2019г. ищецът излага писмени обяснения, в които
сочи, че започва работа на 01.10.2019г. към фирма „Бризард“
в „La Provinciale Saint Leger
Vauban”, Франция, с пряк
началник Д., като дърводелец на машина „Гатер“, при норма 25 палета дневно,
увеличена от прекия му началник на 35 палета дневно чрез включване на втора
лента. Последният увеличил още оборотите на втората лента, което довело до
невъзможност да се работи, и което ищецът се опитал да му каже, но той не му
обърнал внимание, по която причина на 14.10.2019г. ищецът напуснал работа,
защото бил подложен на условия на труд извън нормалните, създаващи потенциална
опасност за злополука.В писмените си обяснения ищецът счита, че е надвишена
нормалната продължителност на работния ден и на работната седмица; не е пълно
заплащането на извънредния труд; не е изплатен извънредния труд, положен в
почивни и празнични дни; не е платено възнаграждение за работа през официални и
други празници съгласно ставката за увеличен размер в приемащата държава; не са
платени пътните разходи за отиване на работника до мястото на работа и за
връщането му обратно, които са за сметка на работодателя, а даденият му аванс
му е удържан от заплатата, при което пътните разходи са били за негова
сметка.Писмените обяснения са получени от ответника на 01.11.2019г.
В изпълнение на възложената доказателствена тежест ищецът не установява основателни
причини за преустановяване изпълнение на трудовите му задължения на
14.10.2019г. и за неявяване на работа в следващите 11 работни дни.
Съгласно чл. 283 от КТ работникът или
служителят има право да откаже изпълнението или да преустанови работата, когато
възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му, като
незабавно уведоми прекия ръководител. В тези случаи продължаването на работата
се допуска само след отстраняване на опасността, по нареждане на работодателя
или на непосредствения ръководител.В случая не е спорно, че ищецът не е
уведомил прекия си ръководител, че е налице непосредствена опасност за живота и
здравето му.Ищецът изтъква, че е бил подложен на условия на труд извън
нормалните, създаващи потенциална опасност за злополука, но за тези
обстоятелства не ангажира доказателства.Отказ от изпълнение или преустановяване
на работата съгласно чл.283 от КТ няма за последица самоволно напускане на
работа и неявяване в рамките на работното време.Липсата на конкретни
доказателства за причините за поведението на ищеца пречи съдът да извърши
контрол дали в действителност е била
налице сочената в чл.283 от КТ опасност.Опасността следва да е сериозна и непосредствена. Опасността е сериозна,
когато последиците от реализирането й са тежки и застрашават с настъпването на
тежки трудови злополуки, авария в производството и други подобни неблагоприятни
последици. Опасността е непосредствена, когато е близка по време, предстоящо е
нейното настъпване и реализиране с тежките последици, които я съпровождат.
Двете изисквания са кумулативни, т. е. опасността за живота и здравето на
работещите трябва да бъде едновременно сериозна и непосредствена.Очаквано е при
такава опасност работодателят да реагира адекватно.Ищецът твърди, че се опитал
да каже за опасността на прекия си ръководител, но той не го е чул.Същевременно
обаче е можел да се обърне към контролните органи в приемащата държава, но не е
сторил това, нито е уведомил писмено прекия си ръководител за опасността, с цел
разрешаване на посочения от ищеца превишаващ нормата за изпълнение работен
режим.Така е не е налице хипотезата на чл.219, ал.1 от КТ, съгласно която работник
или служител, който на законно основание е отказал изпълнението или е преустановил
работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и
здравето му, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което не е работил.Ищецът не се явява на работа
в продължение на 11 работни дни без основателна причина, което представлява
тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1 т.2 от КТ.Това обосновава
и упражненото от работодателя му право на дисциплинарно уволнение.То е наложено
от компетентен орган, при установено виновно извършено от ищеца нарушение на
трудовата дисциплина и спазване на сроковете и процедурата по налагане на
наказание „дисциплинарно уволнение“, в т.ч. приемане на писмени обяснения от
ищеца преди налагане на наказанието, с оглед на което искът по чл.344, ал.1 т.1
от КТ за незаконност на уволнението е неоснователен и подлежи на отхвърляне.Предвид,
че не е налице хипотезата на чл.219, ал.1 от КТ, както и на чл.225, ал.1 от КТ-ищецът не е останал без работа на законно основание поради възникнала
сериозна и непосредствена опасност за живота му, както и поради незаконно
уволнение, то същият няма право да получи обезщетение от 7 438.12 лв. за
оставане без работа. /конкретизирано с
уточняваща молба от 17.01.2020г./, за периода от 15.10.2019г. до 06.01.2020г/ от
15.10.2019г. до 04.11.2019г. включ. за оставане без работа при условията на
чл.219, ал.1 от КТ и за периода от 05.11.2019г. до 06.01.2020г. за оставане без
работа поради незаконно уволнение. Поради това и на отхвърляне като
неоснователен подлежи и иска за обезщетение за оставане без работа.
Искът за неплатено трудово възнаграждение е
основателен за периода от 01.10.2019г. до 14.10.2019г. и частично доказан до
размер от 1 247.81 лв., и неоснователен за разликата до пълния му предявен
размер на претендираното трудово възнаграждение/за
редовен и извънреден труд/ от 2 663.91 лв. и за деня 30.09.2019г., при твърдения на
ищеца, че работи в посочения период, преди което на 27.09.2019г. му е изплатен аванс от 500 лв. за пътуването
му във Франция.
От ответника е представен фиш за заплати
на ищеца за м.октомври 2019г. и извлечение от разчетно-платежна
ведомост за същия месец, видно от които основната заплата на ищеца за 23
работни дни е 2 975.23 лв., с надбавки от 443.82 лв., като за отработени 9
дни му е начислена заплата от 1 164.23 лв.
с надбавки от 443.82 лв., общ осигурителен доход 1
608.05 лв., и след съответни начисления за задължителни осигурителни
вноски и данък по ЗДДФЛ, е начислена сума
за получаване от 1 247.81 лв.Във фиша за работна заплата на ищеца не е
начислен отделно аванс и независимо от представеното в съдебно заседание
платежно нареждане от 27.09.2019г. за сумата 500 лв. аванс по тр.възнаграждение, наредено от ответника в полза на ищеца,
съдът не приема, че то е част от начисленото на ищеца възнаграждение за
м.октомври 2019г.На първо място, с отговора на исковата молба и в срока по
чл.131 от ГПК ответникът не сочи това обстоятелство, при което дали същото
съществува или не е ирелевантно за делото като преклудирано при условията на чл.147 от ГПК, при липса и на
упражнено право на прихващане в срока по чл131 от ГПК, защото платежното
нареждане сочи за свое основание аванс за трудово възнаграждение за м.септември
2019г., като не е спорно, че съгласно трудовия договор ищецът започва работа
при ответника на 27.09.2019г.Плащането на аванс на ищеца за м.септември 2019г.
прави неоснователно искането му за присъждане на трудово възнаграждение за дата
30.09.2019г., с оглед на което искът по
чл.124, вр. чл.128 т.2 от КТ е основателен и
доказан до начисления нетен размер на трудово възнаграждение на ищеца от
1 247.81 лв. и за периода от 01.10.2019г. до 14.10.2019г..
Уговореният срок за прекратяване на
договора e доказано да е
уговорен с предизвестие от 30 дни, от всяка от страните по договора.Съгласно
чл.326, ал.2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов
договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.В случая не е
налице срочен трудов договор, защото договорът между страните е сключен до
завършване на определена работа, аргумент от представената от ищеца заповед за
командировка, и извършената от „Инспекция по труда“ –Кърджали проверка при
работодателя.Налице е трудов договор по чл.68, ал.1 т.2 от КТ, който е за
неопределено време/чл.67, ал.1 т.1 от КТ/, когато срокът на предизвестието е 30
дни-чл.326, ал.1 изр.1-во от КТ.Съгласно чл.221,
ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.Съответно на това
правило и безсрочното трудово правоотношение, съществувало между страните,
дължимо от уволнения е брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието от
30 дни, а не това, претендирано от работодателя с
уволнителната заповед.Ищецът претендира съдът
да отмени заповедта в частта й относно определеното обезщетение, но без да
излага твърдения, че претендираното му обезщетение е
удържано от ответника.Последният изрично се
позовава на липсата на направени удръжки на обезщетението от други дължими на
уволнения плащания.С Решение N 364/03.05.2010г. на ВКС по дело N 894/2010г., III г.o., е прието, че спорът за заплащане след
отмяната на дисциплинарното уволнение на удържана сума за обезщетение на
основание чл.221, ал.2 от КТ е трудов и Кодексът на труда не
допуска удръжки от работодателя в този случай,
ако липсва доброволно плащане или съгласие от уволнения работник или служител,
защото чл.272 от КТ определя допустимите удръжки и то само от трудовото
възнаграждение. С оглед на това и
доколкото вземането на ответника не е
реализирано, то за ищеца ще е налице правен интерес да оспори посочения размер
на обезщетение в уволнителната заповед, когато то реално се удържи от ответника
или се претендира по исков ред.При това, съдът не следва да се произнася по
искането за отмяна на заповедта в частта й за обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, тъй като не съществува процесуален ред за това.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете, но не доказва направата на такива.Ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.Доказаните разноски от ответника
са 400 лв. за адвокатско възнаграждение.При съобразяване на чл.7, ал.1 т.4 от
Наредба N 1/09.07.2004г. за минималните размери за адвокатските възнаграждения
ответникът има право на адвокатско възнаграждение от 150 лв. поради
неоснователност на иска по чл.344, ал.1 т.1 от КТ.За разликата от 250 лв. на уговореното
и платеното адвокатско възнаграждение ответникът има право на адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от паричните/оценяеми/
искове, възлизащо на 219.12 лв..Или общо
ответникът има право на разноски от 369.12 лв., които са в тежест на
ищеца.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото на основание чл.83, ал.1 т.1 от ГПК, при което на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, вр. чл.1 от ТДТГПК в тежест на ответника следва да се
възложи държавната такса по делото съразмерно с уважената част от иска по
чл.124, вр. чл.128 т.2 от КТ, възлизаща на 50 лв.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Н.А. с ЕГН **********,***, срещу „Интер Групс“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, иск за признаване за незаконно на дисциплинарното му уволнение, извършено
със Заповед N 39/05.11.2019г. на управителя на „Интер Групс“
ЕООД с ЕИК ***, издадена на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ, с която е
прекратено трудовото правоотношение с В.Н.А. за изпълнение на длъжността
„дърводелец“ по трудов договор N 870/24.09.2019г., и иск за заплащане на обезщетение за оставане
без работа в размер на 7 438.12 лв. за периода от 15.10.2019г. до
06.01.2020г.
ОСЪЖДА срещу
„Интер Групс“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, да заплати на В.Н.А. с ЕГН **********,***, сумата 1 247.81
лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.10.2019г. до 14.10.2019г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, за разликата над сумата 1 247.81
лв. до пълния му предявен размер от 2 663.91 лв. и за деня 30.09.2019г.
ОСЪЖДА В.Н.А. с ЕГН **********,***,
да заплати на „Интер Групс“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, сумата 369.12 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА „Интер
Групс“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, да заплати по
сметка на РС-Кърджали държавна такса по делото в размер на 50 лв. по частично
уважения иск по чл.124, вр. чл.128 т.2 от КТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването
му.
Съдия: