Р Е Ш Е Н И Е
№
86
11.01.2024 г.
град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на тринадесети декември
две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Ирена Симеонова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КнОП
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
касационно
административнонаказателно дело № 267 по описа за 2023 г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Юрисконсулт
Д Д А като пълномощник на ДИРЕКТОРА НА НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ КЪМ АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. “М“ № 3 и съдебен адрес:*** обжалва Решение
№ 311/23.08.2023 г. по а.н.д. № 522/2023 г. на РС - Дупница.
Релевираното касационно основание е по чл. 348
ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане се свързва с доказано противоправно деяние по относимия санкционен
състав. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно.
В
приложени писмени бележки, ответникът, чрез адв. М. изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Подадена е и частна жалба от адв. М.
против Определение от 03.10.2023 г. по а.н.д. № 522/2023 г., с която моли
същото да се отмени и да й се присъдят разноски, като размера бъде съобразен с
Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В писмена молба процесуалният
представител на НТУ, юр. А, моли частна та жалба да се отхвърли и да се остави
в сила определението.
Представителят
на КнОП дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и не са налице касационните основания за неговата отмяна,
поради което моли за оставяне в сила на решението. Частната жалба намира за
основателна.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК в
преклузивния срок по чл. 211 ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № BG08112022/5800/Р8-1874/21.03.2023 г. на Директора на Национално тол
управление /НТУ/ към АПИ, с което на С.П.Х., на основание чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 2 от Ззакона
за пътищата, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800 лв.
От
събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата
страна на спора, че на 28.10.2022 г. в 18.47 часа, по път А-3, при км. 72+831,
който е включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно Приложение към т. 1
на Решение № 101/20.02.2020 г. на Министерски съвет е засечено от контролно
устройство на АПИ да преминава без заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2
от Закона за пътищата, състав от ППС с влекач „Р М с рег. № ****, с обща
техническа допустима маса над 12 тона, е засечено да се движи с влекач с 5 оси,
от контролно устройство с ид. № 10092. Съставен е снимков материал със запис от
нарушението. На 08.11.2022 г. в 11.20 часа на ГКПП – Кулата на излизане от
страната посоченото ППС е управлявано от нарушителя, като при извършена
проверка в информационната система по номера на ППС е установено посоченото
управление на ППС, за което е съставен АУАН.
От
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за допуснати
съществени процесуални нарушения досежно правната квалификация на нарушението,
недоказаност на деянието относно неговото авторство и маловажност на случая.
Съдът е установил нарушение на чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ЗАНН, т.к. в АУАН и
НП не е посочена относимата материално правна норма, като употребата на чл. 179
ал. 3а от ЗДвП като нарушена материално правна норма и санкционна такава
представлява неправилно приложение на материалния закон и е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
По
отношение на това дали бордовото устройство на товарния автомобил е било
изключено или неправилно включено в електическото захранване, съдът
е установил липса на представени такива доказателства, както и за управление от
дееца на товарния автомобил на 16.03.2022 г. Описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, не обосновават признаците от състава на
нарушението по чл. 179 ал.3а от ЗДвП, като не е посочена и нарушената правна
норма съдържаща задължителни предписания, чието неизпълнение обосновават
деянието по горния текст. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон, решението е правилно.
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл. 13 от НПК във вр. с
чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона.
Правилен
е извода на съда за допуснато съществено процесуално нарушение в съдържанието
на АУАН и НП досежно реквизита по чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ЗАНН, а именно – описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и липсата на посочена нарушена законова
разпоредба. Правната квалификация на деянието съдържа нормата на чл. 179 ал. 3а
от ЗДвП, която е санкционна такава. Относимото нарушено правило за поведение се
съдържа в нормата на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП. Неоснователно е възражението на
касатора, че нормата на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП съдържа едновременно нарушеното
правило за поведение и санкцията. Сходното съдържание на двете правни норми не санира
пропуска за прилагане на относимото за деянието правило за поведение поради
самостоятелното действие на двете норми. Липсата на посочена относима към
деянието правна квалификация представлява съществено нарушение на процедурата
по административно наказване досежно императивно предвиденото съдържание на
АУАН и НП, нарушава правото на защита на дееца и е самостоятелно основание за отмяна
на НП.
В
случая обаче се явява недоказано и авторство на деянието. Нормата на чл. 179
ал. 3а от ЗДвП въвежда като субект на отговорността водача, който управлява ППС
от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което ППС не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминато разстояние, съгласно изискванията на ЗП за участъка от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС.
Обвинението срещу дееца е в първата хипотеза на санкционната норма – за това,
че на 28.10.2022 г. при с. Усойка, на път А-3 в посочената отсечка от пътя и в
посочения час управлява описаното ППС в обхвата на платена пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП, което
действие се приравнява на неизпълнение на задълженията за установяване на
изминато разстояние. Размерът на дължимата тол такса по см. на чл. 10б ал. 4 от
ЗП се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни по реда,
предвиден в наредбата по чл. 10 ал. 7 от ЗП или чрез закупуване на маршрутна
карта, като част от декларираните тол данни представлява броя оси на ППС. Доказателствата
по делото на районния съд установяват обективните съставомерни елементи от
състава на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, но не и авторството на деянието на датата по
обвинението.
Настоящият
състав на съда счита за недоказано управление на 28.10.2022 г. на посоченото
ППС от наказаното физическо лице. Във възражението на лицето срещу АУАН не се
съдържа признание за управление на съставомерната дата. Тежестта за
установяване на авторството принадлежи на АНО. В резултат на проявената от съда
активност е установено, че в извършената проверка в системата на ИТС, от
получената информация липсват данни за самоличността на водача на датата по
обвинението - на 28.10.2022 г. и няма данни кое лице е управлявало ППС. При тези
доказателства, необоснован е извода на АНО за управление от наказания субект.
Липсата на доказано авторство на деянието води до незаконосъобразност на
оспореното НП.
Отделно
от горното е налице и нарушение на материалния закон. Доказателствата по делото
сочат, че за посочения участък от пътя: с. Усойка, бордовото устройство на автомобила
не е отчело тол данни. По делото са налице доказателства, че е заплатена
частично дължимата тол – такса, което не се и оспорва от страните. Незаплащането
на останалата дължима тол - такса, в случая би осъществила състава на чл. 179
ал. 3б от ЗДвП, а не на чл. 179 ал. 3а. Неправилното посочване на нарушената
правна норма, води до незаконосъобразност на издаденото НП, съответно до
неговата отмяна.
На
основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Поради
изхода от спора касаторът няма право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Що
се отнася до частната жалба съдът счита същата за основателна.
С
отмененото НП на жалбоподателя Х. е било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 800 лева, т.е. минималният размер на адвокатското възнаграждението
следва да е в размер на 480 лева, определен съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /Наредбата/.
В
случая, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 700
лева, като за това е представен договор за правна защита и съдействие, в който
изрично е посочено, че плащането в размер на 700 лева е извършено в брой /лист
7 от въззивното дело/. От изложеното се налага изводът, че неправилно ДРС е
приел, че молбата за изменението на постановеното решение, в частта му за
разноските е неоснователна, доколкото същият е присъдил такива в размер на 200
лева. Следва да се вземе предвид, че производството пред РС – Дупница е
приключило в едно заседание, като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. Участието на процесуалния представител се свежда до изготвяне на
жалбата и процесуално представителство. В този смисъл касационният съд, счита
че размерът на адвокатския хонорар следва да е в размер на 480 лева, а именно
минимално определеният размер на възнаражданието , съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредбата.
С
подобни на горните мотиви, следва да се присъди и адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева и за настоящето касационно производство, доколкото е
представен договор за правна защита и съдействие за заплатени в брой 600 лева.
Мотивиран
от горното, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 311/23.08.2023 г.
по а.н.д. № 522/2022 г. на РС – Дупница, в частта, с която се отменя оспореното
НП.
ОТМЕНЯ Определение № 359/03.10.2023
г. постановено по а.н.д. № 522/2023 г. и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Решение № 311/23.08.2023 г.,
в частта за присъдените разноски, като
ОСЪЖДА НТУ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, да заплати на С.П.Х., с посочен по – горе адрес и
лични данни, сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, дължими разноски по
въззивното дело.
ОСЪЖДА НТУ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, да заплати на С.П.Х.“, с посочен по – горе адрес и
лични данни, сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, дължими разноски по
касационното дело.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.