Р Е Ш Е Н И Е
№ 1210
гр.Пловдив, 28.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при
секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 2166/2020г.
по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Д.Г.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 20-1030-002222
от 12.03.2020 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с
което на основание чл. 174 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, са
и наложени административни наказания – глоба, в размер на 500 лева, и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на разпоредбата на
чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП.
В депозираната жалба се излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното НП. Оспорва се фактическата обстановка,
обективирана в НП. Същата посочва, че е посетила УМБАЛ „Св. Георги“, но и е
било отказано взимане на кръвна проба. Възразява се, че в АУАН е посочен час,
който се чете по друг начин, поради което е била преклудирана възможността да
предостави кръвна проба. Възразява се, че часът е посочен с „около“, Посочва
се, че в АУАН не е посочен административен номер.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбоподателката, редовно призована, за нея се явява адв. М., с пълномощно по
делото. По същество излага съображения, идентични с тези в депозираната жалба. В
допълнение посочва, че жалбоподателката е посетила УМБАЛ „Св. Георги“ в
по-късен час поради неясно изписване на часа на проверката в АУАН. Възразява
се, че липсва номер на АУАН. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде
отменено.
Въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана
страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 29.02.2020 г. жалбоподателката Д.Г.Д.
посетила заведение „Елеа“ в гр. Пловдив, заедно със свидетелката Д. Г. Д..
Докато последната присъствала, жалбоподателката употребила алкохол – една чаша
вино.
На 01.03.2020 г. около 01:22 часа
свидетелите Р.Ж. и В.Д., полицейски служители при ОДМВР Пловдив, изпълнявали
служебните си задължения в гр. Пловдив, Ж.К. „Тракия“, ул. „Недялко Каблешков.
При изпълнение на задълженията си, спрели за проверка лек автомобила марка
„Порше“, модел „Кайен“, с рег. № ***, управляван от жалбоподателката Д.Д..
Същата била изпробвана за наличие на алкохол в издишания въздух с Алкотест
Дрегер 7410+ с фабричен номер № ARSM
- 0071. С техническото средство било
отчетено наличие на 0.77 промила в издишания въздух. Предвид отчитането на
техническото средство, на жалбоподателката бил издаден Талон за изследване №
0055011, в който същата посочила, че не приема показанията на техническото
средство. С посочения талон била уведомена, че следва да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“
в срок до 45 минути. На жалбоподателката бил съставени АУАН бл. №
654537/01.03.2020 г., с който и било вменено административно нарушение по чл. 5
ал.3 т.1 ЗДвП.
В посочения срок, жалбоподателката не
се явила в УМБАЛ „Св. Георги“ . Същата се явила в по-късен час, поради което и
било отказано взимане на кръвна проба.
Въз основа на посочения АУАН било
издадено обжалваното НП.
Описаната по-горе фактическа обстановка
се установява от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – Д. Г. Д.,
Р.Ж. и В.Д.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като преки,
непосредствени и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал. Показанията на свидетелите се подкрепят и от приобщените по делото
писмени доказателства, а именно: Протокол за последваща проверк на анализатори
на алкохол, Копие от амболаторен дневник, Копие от тетрадка за алкохол, Талон
за изследване № 0055011, АУАН бл. № 654537/01.03.2020 г.
Относно
приложението на процесуалните правила и материалния закон:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената
Заповед № 8121з-825/13.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя
и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи
до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
В тази връзка не се споделят наведените
от процесуалния представител доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на досъдебното производство. Издаденият АУАН притежава номер,
който го индивидуализира и отличава от останалите издадени АУАН, а именно:
654537/01.03.2020 г., като според настоящия съдебен състав посоченото се явява
в достатъчна степен с оглед неговата конкретизация. Отделно, в същия, по
недвусмислен начин е посочен и часът на извършване на проверката, а именно:
1.22 часа, като за съда не възниква съмнение в изписаната първа цифра.
Посоченото обстоятелство се явява и неотносимо към явяването на
жалбоподателката в УМБАЛ „Св. Георги“, доколкото часът за явяването се определя
от Талона за медицинско изследване, не от АУАН.
От
правна страна съдът намира следното:
При така изяснената фактическа
обстановка, правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна
и субективна страна, жалбоподателката е осъществила всички съставомерни
признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Нарушителката, в качеството си на водач
на МПС, се е подложила доброволно на първичен тест с техническо средство,
за да бъде установено дали управлява МПС
след като е употребил алкохолни субстанции, който е отчел положителна проба от
0,77‰. Съдът счита за нужно да посочи, че процедурата по установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателката също е спазена. Следва
да се направи принципното разяснение, че доколкото описаното в АУАН и НП
нарушение е констатирано на 01.03.2020г., то приложимият ред ще бъде този,
разписан в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /наричана
за краткост по- долу Наредбата/.
Именно с помощта на техническото
средство е установено, че жалбоподателката е управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта 0.77‰. Съобразно изричната разпоредба на чл. 3, ал. 2 от
Наредбата, при съставянето на акт за установяване на административно нарушение
за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, контролният орган попълва и талон за изследване по
образец. Именно в изпълнение на това изискване е издаден талон за медицинско
изследване по одобрен образец, който е и подписан лично от жалбоподателката. В
изпълнение на изискванията на чл. 6, ал. 5, вр. чл. 3а от Наредбата, в
обособената за това графа, жалбоподателката саморъчно е изписала, че не е
съгласна с показанията на техническото средство. Съобразно изричната разпоредба на чл. 3а, т. 2
от Наредбата, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва
с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото
средство. Поради тази причина, в талона, съобразно разпоредбата на чл. 6, ал.6
от Наредбата е посочено мястото,където следва да се извърши изследването –
УМБАЛ „Св. Г.“, както и срокът за явяването – 45 минути. Доколкото несъмнено се
установи, че жалбоподателката не е посетила мястото за изследване в указания
срок, то приложима се явява нормата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, и
концентрацията на алкохол в издишания въздух се установява чрез измерванията на
техническото средство, а именно 0,77 на хиляда.
Съвсем коректно, за
това, че жалбоподателката е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта
от 0.77‰, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, наказващият орган е наложил
административно наказание „глоба” в размер от 500 лв. и лишаване на право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. Размерът на санкцията е строго фиксиран,
предвид което не подлежи на каквото и да било ревизиране от страна на настоящия
съдебен състав.
По приложението
на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл.
93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай
административно нарушение /, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай се
касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не
може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
От всичко изложено следва,
че по категоричен начин бе установено жалбоподателката да е извършила вмененото
и административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-1030-002222 от 12.03.2020 г., издадено от Началник група към
ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Д.Г.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 174 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, са и наложени административни наказания – глоба, в размер на 500 лева,
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП..
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС