№ 14517
гр. София, 29.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110144849 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Фирма срещу
К. Т. Х., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо ответника да бъде признато за
установено, че дължи на ищеца сумата от 283.79 лв., представляваща
задължение за потребена електрическа енергия за обект, с клиентски №
*******, находящ се на адрес /административен адрес/ за периода от
17.03.2019 г. до 15.07.2019 г., ведно със законна лихва от 10.11.2020 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 36.95 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 13.06.2019 г. до 28.10.2020 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 55342/2020 г. по описа
на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на електрическа енергия при
Общи условия, чиито клаузи са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника електрическа енергия, като той не е заплатили
дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия абонатът
разполагал с десет дни да заплати консумираната електрическа енергия, след
който срок вземането ставало ликвидно и изискуемо. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба
и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез особения си представител
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове.
Посочва, че не била доказана действителната консумирана ел. енергия. Молят
1
съдът да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски. Пред
съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно обстоятелството, че Фирма е променило фирмата
си на Фирма.
По делото е представено заявление за продажба на ел. енергия за битови
нужди от 08.06.2018 г., с което ответникът е поискал да му бъде доставяна ел.
енергия до обект в /административен адрес/, къща. Представена е и
декларация по получено съгласие на съсобственици от 08.06.2018 г.
По делото е представено извлечение за задълженията на ответника с
отразени плащания и начислени лихви за периода от 17.03.2019 г. до
15.07.2019 г.
Представени са 4 броя фактури, както и справка за консумация за
процесния имот за периода 17.03.2019 г. до 15.07.2019 г.
Представена е и лицензия за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г., издадена в полза
на ищеца, както и Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия.
От представения сертификат за публикувана реклама издадена от
„Телеграф“ ЕООД се установява, че на 26.11.2007 г. в брой. 927 е
публикувано във в. „Телеграф“ общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на Фирма, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059 от
07.11.2007 г. и общи условия за използването на електроразпределителните
мрежи на „Електроразпределение Столично“ АД, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-056 от 07.11.2007 г.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която настоящият
състав кредитира като компетентно изготвена, се установява, че измерената и
отчетената електрическа енергия със СТИ фабр. № 0824486 за периода от
17.03.2019 г. до 15.07.2019 г. е в размер на 371 KWh /нощна/ и 1773 KWh
/дневна/, като отразените в приложените фактури съвпадали с показаните като
редовен отчет в електронния масив на ищеца. Вещото лице е посочило, че
СТИ било в техническа изправност и отговаряло на изискванията.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
състав кредитира като компетентно изготвена, се установява, че всички
посочени в исковата молба фактури били осчетоводени, като вземане по
дебита на счетоводна сметка 4112 „клиенти ел. енергия НН-битови“,
аналитична партида К. Т. Х.. Съгласно заключението общия размер на
задължението за главница бил 430.18 лв., като на 22.07.2019 г. било
извършено плащане на сума в размер на 146.39 лв., с което частично била
погасена фактура № ********** от 20.04.2019 г., като по останалите фактури
нямало извършено плащане и размерът на дължимата главница след
2
извършеното плащане бил 283.79 лв. Вещото лице е посочило, че по
процесната партида за предходни фактури били извършвани плащания.
Съгласно заключението общия размер на дължимата сума по процесните 4 бр.
фактури бил 283.79 лв., като общия размер на начислената лихва за забава
върху главниците от процесните фактури за периода от изпадане в забава до
28.10.2020 г. бил 36.95 лв. Съгласно заключението осчетоводяването на
фактурите било извършено в хронологична последователност в съответствие
с изискванията на Закона за счетоводството, като счетоводството по
отношение на процесните фактури било водено редовно.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл.
327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил електрическа енергия в твърдените количества и
достъп до разпределителната мрежа и за ответника е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, а според ал. 4 публикуваните
общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично
писмено приемане. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си.
По делото не се спори, а и от представените по делото доказателства в
т.ч. заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди от 08.06.2018 г., с
което ответникът е поискал да му бъде доставяна ел. енергия до обект в
/административен адрес/, къща, както и декларация по получено съгласие на
съсобственици от 08.06.2018 г. се установява, че ответникът е потребител на
електрическа енергия, доставяна до процесния имот, като собственик на
същия. Поради изложеното съдът счита, че е налице валидно облигационно
отношение по договор за продажба на електрическа енергия /арг. чл. 92 ЗЕ/,
по който ответникът е купувач на такава. В този смисъл той е носител на
права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от клаузите
на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ищеца.
Съгласно заключението по съдебно-техническа експертиза измерената и
отчетената електрическа енергия със СТИ фабр. № 0824486 за периода от
17.03.2019 г. до 15.07.2019 г. е в размер на 371 KWh /нощна/ и 1773 KWh
/дневна/. Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза общия
размер на задължението за главница за доставената ел. енергия бил 430.18 лв.,
като на 22.07.2019 г. било извършено плащане на сума в размер на 146.39 лв.,
с което частично била погасена фактура № ********** от 20.04.2019 г., като
по останалите фактури нямало извършено плащане и размерът на дължимата
главница след извършеното плащане бил 283.79 лв. С оглед на
гореизложеното настоящият състав намира, че така предявения иск за
главница следва да бъде уважен в пълен размер.
3
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно клаузата на чл. 19, ал. 2 от Общите условия на ищцовото
дружество, потребителят следва да заплати дължимите суми на
електропреносното предприятие в срок от 10 дни от издаването на фактура за
съответния период. В съответствие с правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД денят за
изпълнение на задължението е определен, поради което длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Съгласно приетата по делото и неоспорена
съдебно-счетоводна експертиза общия размер лихвата за забава върху
главниците от процесните фактури за периода от изпадане в забава до
28.10.2020 г. е в размер на 36.95 лв., поради което така предявения иск следва
да бъде уважен в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят /ищец/
следва да се присъдят сумите от 25 лв. държавна такса в исковото
производство, 144 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство,
550 лв. депозити за вещи лица, 200 лв. депозит за особен представител
/внесени с платежно нареждане от 02.06.2023 г./, 25 лв. платена държавна
такса в заповедното производство и 96 лв. адвокатско възнаграждение в
заповедното производство. Следва да се посочи, че на ищеца не следва да се
присъжда допълнително сумата от 200 лв. за депозит за особен представител,
доколкото съгласно направеното отбелязване на лист 145 от делото сумата по
представеното първоначално платежно нареждане от 26.01.2023 г. не е
постъпвала по сметка на съда.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма /с
предишно наименование Фирма/, ЕИК *********** със седалище и адрес на
управление: /административен адрес/ срещу К. Т. Х., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/, по 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. Т. Х.
дължи Фирма сумата от 283.79 лв., представляваща задължение за потребена
електрическа енергия за обект, с клиентски № *******, находящ се на адрес
/административен адрес/ за периода от 17.03.2019 г. до 15.07.2019 г., ведно
със законна лихва от 10.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 36.95 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.06.2019 г. до
28.10.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
55342/2020 г. по описа на СРС, 39 състав.
4
ОСЪЖДА К. Т. Х., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, да
заплати на Фирма /с предишно наименование Фирма/, ЕИК *********** със
седалище и адрес на управление: /административен адрес/, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1040 лв. разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5