№ 63
гр. Търговище , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета И. Петрова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Анета И. Петрова Административно
наказателно дело № 20203530200913 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „КАДЕМ-91“ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр. O., представлявано от управителя С. И. Д., действащ чрез
процесуалния пълномощник адв. Д. М. от АК - Търговище, против
Наказателно постановление №38-0001821 от 29.10.2020г. на Директора на РД
“Автомобилна администрация” – гр. Русе, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
5000 лева на осн.чл. 97 ал.1 ЗАвтПр за констатирано нарушение по чл. 37 ал.1
предл.посл. от Наредба №Н-3/07.04.2009г. на министъра на транспорта.
Визира се незаконосъобразност на обжалваното НП поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – липса на посочени в НП
дата и място на извършване на описаното нарушение, обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, т.е. липса на
реквизити по чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН. От НП не ставало ясно на коя дата
жалбоподателят е отказал да представи изисканите от него документи и кои
са тези документи. По този начин се нарушавало правото на защита на
жалбоподателя. Използваният в НП термин „информация“ не се покривал с
1
използваното от чл. 97 ал.1 ЗАвтПр понятие „документ“. На следващо място
се изтъква невъзможност на жалбоподателя да представи своевременно
исканата информация поради факта, че същата се намирала на лаптоп, който
по това време се намирал в камион на дружеството, пътуващ за ФРГ. Сочи се,
че информацията е съществувала, но е била налице обективна пречка за
представянето й в рамките на срока, който не бил съобразен с тази пречка.
Жалбоподателят е позовава и на обявената в страната извънредна епидемична
обстановка, при която е можело да му се предостави по – дълъг срок за
представяне на исканата информация. Освен изложеното, в жалбата се
изтъква, че в обжалваното НП не е налице обсъждане на приложението на чл.
28 ЗАНН. В с.з. жалбата се поддържа от адв. Моллов.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация”
– гр. Русе, не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо
към АНПреписка директорът на същата настоява за потвърждаване на
обжалваното НП и прави на осн.чл. 63 ал.4 ЗАНН възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай, че същият
надвишава размера, предвиден в чл.7 ал.2 т.2 НМРАВ.
Районна прокуратура – град Търговище, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата – НП е връчено на визирания
нарушител на 05.11.2020г., видно от инкорпорираната в същото разписка, а
жалбата против същото е входирана в ОО“АА“ - Търговище на 10.11.2020г.,
при което съдът приема, че последната е подадена в законния 7-дневен срок
от процесуалния пълномощник на визирания нарушител и съответно се явява
редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по АНПреписка АУАН №279050/01.10.2020г.,
същият е съставен против „КАДЕМ-91“ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр. O., представлявано от управителя С. И. Д., за това, че „на
01.10.2020г. около 16.30 часа в ОО „АА“ гр.Търговище, ул.“Никола
Маринов“№5, при извършване на комплексна проверка и съставен
констативен протокол от 01.10.2020г. на дружеството – превозвач,
извършващо обществен превоз на товари с лиценз за международен превоз на
2
товари срещу възнаграждение №13922 от 09.09.2015г., валиден до
08.09.2025г., се установило следното нарушение: превозвачът не представя за
проверка информация от паметта на дигиталния тахограф Continental
Automotive DTCO 1381, със сериен №**********, монтиран на влекач „ДАФ
ФТЦФ 85.460“ с рег. №Т 0309АК от категория ППС N3 за периода от
01.02.2020г.до 00.00 часа на 17.07.2020г., попадащ в периода на извършваната
комплексна проверка; изискана информация с писмо №81-00-55-
759/3/21.09.2020г. на директора на РД“АА“ – Русе и в деня на проверката;
извършен е превоз на товари с международна товарителница CMR от
18.06.2020г. по маршрут гр.Исперих, Р България за Република Унгария.“.
Актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение по чл. 37 ал.1
предл.посл. от Наредба №Н-3/07.04.2009г. на министъра на транспорта. Актът
е подписан от актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител.
Като доказателства са описани копие на констативен протокол от
01.10.2020г., копие от протокол на контролна проверка на дигитален
тахограф, разпечатка от паметта на тахографа и копие на CMR от 18.06.2020г.
Визираният нарушител е записал, че няма възражения срещу акта на
предназначеното за целта място в последния, а и няма данни в рамките на
законовия тридневен срок от същия да са постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно
постановление №38-0001821 от 29.10.2020г. на Директора на РД
“Автомобилна администрация” – гр. Русе, в което по идентичен с АУАН
начин са възпроизведени фактите и обстоятелствата, описващи нарушението.
АНОрган е квалифицирал установените по преписката факти като
административно нарушение по чл. 37 ал.1 предл.посл. от Наредба №Н-
3/07.04.2009г. на министъра на транспорта, за което е наложил на
жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на
5000 лева на основание чл. 97 ал.1 ЗАвтП. В НП АНОрган е мотивирал, че
след проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН,
след преценка на събраните доказателства и предвид тежестта на
нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл. 12
ЗАНН, няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН. Към АНПреписка са
приложени описаните в АУАН писмени доказателства, както и СРМПС на
посочения в НП влекач. За изясняване на констатациите по акта в съдебно
заседание са разпитани като свидетели актосъставителя Г. М., свидетеля по
3
акта Х. М. и допуснатия по искане на жалбоподателя свидетел И. Х.. От
показанията на свидетелите М. и М. следва, че извършената на 01.10.2020г.
проверка е била планирана като същата е осъществена в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – град Търговище в присъствието на
управителя на провереното дружество. Актосъставителят поддържа изцяло
констатациите в съставения АУАН като уточнява, че проверката е извършена
във време и място, точно посочени в изпратеното до провереното дружество
писмо. Същият сочи, че описаната като липсваща информация е следвало да
бъде „свалена“ от тахографа и съхранявана в офиса на дружеството, като
превозвачите подавали декларации именно за това на кое място ще
съхраняват тези данни. Свид. М. си спомня, че за целия проверяван период
информацията за времето, предхождащо и следващо посочения в НП период,
била налична, а липсвала само информация за този описан междинен период.
Свид. М. излага в показанията си същите факти, като допълва, че принципно
писмата до проверяваните лица се изпращали предварително с указания за
необходимите документи и в случай, че нямало данни за връчване на писмото
проверката се отлагала, като се спазвала практиката да са изминали поне
десетина дни от връчване на писмото до деня на проверката, за да може
лицето да подготви изисканите документи. Същият свидетел посочва, че при
проверката се установило, че с описания влекач е извършен превоз до ФРГ на
18.06.2020г., а липсвала информация за данните на дигиталния тахограф на
влекача за този ден и изобщо за описания период. Свидетелят Х./шофьор в
дружеството – жалбоподател/ посочва в показанията си, че на 13.09.2020г. се
наложило да тръгне към ФРГ, за да смени друг шофьор на дружеството, като
при потегляне взел със себе си служебния лаптоп, на който се оказала
записана информацията от дигиталните карти на камионите. Същият описва,
че тази информация се „сваляла“ на 28 дни и се записвала на лаптопа, като
запис на диск се правел само при поискването й от контролните органи.
Според свидетеля той се върнал в България на 15-18 октомври 2020г. Съдът
изиска и прие като доказателства изпратените до дружеството –
жалбоподател покани за планираната проверка и известия за връчване, като от
същите следва, че изпратената на 19.08.2020г. първа покана с насрочена за
17.09.2020г. проверка не е връчена, което е наложило изпращането на втора
покана от 21.09.2020г. за насрочена на 01.10.2020г. проверка и тази покана е
била връчена лично на управителя на дружеството на 25.09.2020г. Тези
4
документи показват, че управителят на дружеството е разполагал с 5
календарни дни за подготовка на изисканите за проверката документи.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени
наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при
издаването на НП.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице –
служител на ИА”АА”, РД“АА“ – Русе, имащо правомощия за това ex lege, по
силата на чл. 92 ал.1 ЗАвтП. При прегледа на този акт съобразно
изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени внимателно съдържанието му и
стигна до извода за липса на реквизити по смисъла на чл. 42 т.3 ЗАНН. В
съставения АУАН са посочени ясно датата и часа на извършената проверка,
при която е констатирано описаното нарушение. Но цитираната норма на
ЗАНН не изисква това, а визира като задължителен реквизит на акта датата на
извършване на нарушението. В случая липсва посочване на дата на
извършване на нарушението, а това е равнозначно на липса на задължителния
реквизит по чл. 42 т.3 предл.първо ЗАНН. Важността на този реквизит
произтича не само от ролята му на гаранция нарушителят да разбере в какво
точно нарушение е обвинен, но и от значението му като начален момент за
протичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН, определени като давностни съгласно
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на ОСС на
ВКС и ВАС, тъй като не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен АУАН след изтичане на една година от
извършване на нарушението. Налице е липса и на друг реквизит в АУАН –
място на извършване на нарушението. И в това отношение актосъставителят
се е ограничил да посочи само мястото на извършване на проверката, но не и
приетото от него място на извършване на описаното нарушение. В
показанията си свидетелите, извършили проверката, посочват, че тя е
осъществена в сградата на ОО“АА“ – Търговище, а в изисканата и приета
покана до дружеството за планираната проверка също са определени дата и
място за представяне на изисканите документи. Въпреки това в АУАН липсва
ясно изявление на актосъставителя относно установеното от него време и
място на извършване на нарушението. При така констатираната липса на два
особено важни за АНПроизводство реквизити на акта съдът намира, че при
5
съставяне на последния са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които го правят незаконосъобразен.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно чл. 92
ал.2 ЗАвтПр наказателните постановления се издават от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени
от него длъжностни лица. Досежно компетентността на АНОрган по делото е
приложена Заповед №РД – 08-30/24.01.2020г. на министъра на ТИТС, с която
в т.І.6 са оправомощени директорите на РД“АА“ да издават НП за установени
нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП
АНОрган е имал законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След
преценка на тази компетентност съдът прави проверка за наличие на
реквизитите по чл. 57 ЗАНН. При същата съдът установи, подобно на
проверения АУАН, липса на реквизити по смисъла на чл. 57 ал.1 т.5
предл.второ и трето ЗАНН, а именно на дата и място на извършване на
нарушението. Въпреки вмененото му съгласно чл. 52 ал.4 ЗАНН правомощие
да провери акта с оглед на неговата законосъобразност, АНОрган не е сторил
това и е възпроизвел в НП допуснатата в АУАН липса на тези два реквизита.
И в НП е посочена датата на извършване на проверката/01.10.2020г./, но не е
конкретизирана датата на извършването на описаното нарушение. Липсва и
изрично посочване на мястото на извършване на нарушението. Липсата на
посочена дата на извършване на нарушението в НП поставя страните в
АНПроизводство и съда, контролиращ законосъобразността на същото, пред
невъзможност да преценят изтичането на давностните срокове по чл. 34
ЗАНН и при това положение се предпоставят условия за издаване на АУАН
след изтичане на тези срокове. Липсата на посочено място на нарушението е
пропуск, представляващ съществено нарушение на процесуалните правила,
защото не позволява на визирания нарушител да разбере в извършването на
какво точно нарушение е обвинен, но и не дава възможност да се прецени
каква е местната подсъдност на казуса при съдебен контрол. В НП липсва и
реквизита по чл. 57 ал.1 т. 5 предл.посл ЗАНН – посочване на
доказателствата, които потвърждават нарушението. Липсата на посочване на
тези доказателства, въз основа на които АНОрган е стигнал до извода за
извършено административно нарушение, прави издаденото НП не само
6
незаконосъобразно, но и необосновано. АНОрган е пренебрегнал и още един
задължителен реквизит – да посочи пред кой съд подлежи на обжалване
издаденото НП, което е задължително да стори съгласно изискването на чл.
57 ал.1 т.10 ЗАНН. В случая е посочено, че НП подлежи на обжалване пред
районния съд по местоизвършване на нарушението. Написано по този начин
това указание е недостатъчно с оглед пълноценното упражняване на
процесуалните права на визирания нарушител, в частност на правото му да
обжалва, тъй като той следва да упражни това си право в определен законов
срок/7-дневен/ и липсата на точно указание за компетентния съд го поставя в
затруднение да подаде надлежно жалбата си. А в случая и предвид липсата на
посочено място на извършване на нарушението даденото указание за
обжалване пред съда по местоизвършване на нарушението се оказва напълно
неясно. И в АУАН, и в НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 37
ал.1 предл.посл. от Наредба №Н-3/07.04.2009г. на министъра на транспорта. В
случая е изписано по съвсем съкратен начин наименованието на наредбата,
която е озаглавена Наредба №Н-3/07.04.2009г. за необходимите мерки за
изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби
от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за
необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и
(ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета. Съгласно цитираната норма превозвачите и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, са длъжни да извличат и съхраняват
информацията, записана в паметта на дигиталния тахограф и в картата на
водача, и да я предоставят за проверка при поискване от контролен орган.
Според дадената в чл. 2 т.2 б.“н“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно
тахографите в автомобилния транспорт легална дефиниция на понятието
7
„извличане“ от дигитален тахограф, същото означава копиране, заедно с
електронния подпис, на част или на пълен набор от файловете с данни,
записани в електронната памет на бордовото устройство или в паметта на
картата за тахограф, при условие че при този процес не се изменят или
изтриват записани данни. Посочената като нарушена норма в НП визира
извличане и съхранение на информацията, записана в паметта на дигиталния
тахограф, а това съобразно цитираното легално понятие предполага запис по
електронен път и съхранение на електронен/магнитен носител на тази
информация. Относно последното по делото не се събраха данни за това
дружеството да не е извършило извличане и съхранение на визираната
информация за периода от 01.02.2020г. до 17.07.2020г. Дори напротив, от
показанията на свидетеля Х. следва, че такава информация се извличала на
всеки 28 дни и се съхранявала в електронен вид на служебния лаптоп. А и
изпратената от проверяващия орган покана до дружеството изрично се казва,
че при използване на дигитални тахографи информацията от дигиталните
карти и от паметта на дигиталните тахографи следва да се представи на
магнитен носител. АНОрган в случая е приел, че дружеството не е изпълнило
задължението си да представи посочената информация на контролните органи
при поискване. Същевременно санкционната норма, въз основа на която е
наложена имуществената санкция с обжалваното НП, е тази на чл. 97 ал.1
ЗАвтПр и съгласно същата, който откаже достъп на контролните органи до
гаражите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността му или не
представи за проверка свързани с превозната дейност документи, се наказва
с глоба или с имуществена санкция от 5000 лв. Под свързани с превозна
дейност документи могат да се приемат издадени лицензи за такава дейност,
товарителница и др. подобни, каквито дружеството – жалбоподател е
притежавало и е представило при проверката. При съпоставяне на посочените
в НП като нарушена и санкционна норми се установява определено
несъответствие, доколкото нарушената норма регламентира задължения за
извличане, съхранение и представяне на информация, докато приложената в
случая санкционна норма визира представяне на документ, който по
естеството си представлява изявление в писмена форма или може да се
тълкува и като „електронен документ“, който означава всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визуален запис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014
8
на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година. При така
приетата за нарушена законова норма следва, че избраната и приложена от
АНОрган санкционна разпоредба не е адекватна и предвид факта, че нормата
на чл. 104 от ЗАвтПр визира специално административно-наказателни
хипотези, свързани с нарушения на правилата за ползване на тахографите.
Именно чл. 104 ал.7 ЗАвтПр гласи, че на превозвач или на лице по чл. 12б, ал.
1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния
тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги
предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена
санкция 2000 лв. Правилното подбиране на санкционната норма предполага
прецизно установяване на нарушението и точната форма на изпълнителното
деяние, в което същото се изразява. В направената по случая проверка
контролните органи не са изяснили това дали дружеството изобщо е
извършило извличане на информацията от дигиталния тахограф за посочения
период, дали съхранява същата за срока, посочен в закона, или просто не
представя тази извлечена и съхранявана информация. Неслучайно и
санкционната норма на чл. 104 ал.7 ЗАвтПр визира две форми на
изпълнителното деяние на нарушението – не съхранява и отказва да
представи. В случая липсва направен отказ от страна на представителя на
дружеството да представи исканата информация, а относно задължението му
да извлече и съхранява същата не са налице събрани данни и установени
факти. Изложените съждения водят до извода за несъответствие на
визираното в НП нарушение и приетата за нарушена законова норма с
приложената санкционна разпоредба, а това несъответствие не позволява да
се разбере точно за какво нарушение е наказан жалбоподателя като по този
начин се ограничава правото му на защита н АНПроцес. Всички констатирани
пропуски и несъответствия представляват съществени нарушения на
процесуалния закон и като такива са достатъчно основание за пълна отмяна
на обжалваното НП без да се прави проверка по съществото на фактите и
правилното приложение на материалния закон. НП следва да отговаря на
всички изисквания, които законът поставя към него и най – вече на
реквизитите на съдържанието му. Само с изискваното от закона съдържание
НП би могло да бъде законосъобразен санкционен акт, който да ангажира
административно-наказателната отговорност на нарушителя без да
9
ограничава процесуалните му права в АНПроизводство.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.
С оглед липсата на направена от жалбоподателя претенция за
присъждане на разноски по чл. 63 ЗАНН, съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
Поради гореизложените съображения обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно Постановление №
38-0001821 от 29.10.2020г. на Директора на РД „Автомобилна
администрация” – гр. Русе, оправомощен от министъра на ТИТС, с което за
допуснато нарушение на чл. 37 ал.1 предл.посл. от Наредба №Н-
3/07.04.2009г. на министъра на транспорта на „КАДЕМ-91“ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр. O., представлявано от управителя С. И.
Д., е наложено административно наказание на основание чл. 97 ал.1 ЗАвтПр,
а именно имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10