РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 27.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на втори декември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5015/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 52696/16.04.2018г., уточнена с молба от 23.04.2018 г.
и с молба от 14.06.2018 г., предявена от К.Е.П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против Г.Ф., със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът
К.Е.П.
твърди, че на 28.05.2017 г., около 14.30 часа, в района на бившето военно
летище в гр. Видин, Д.Д., при управление на лек
автомобил „БМВ Е30“ с рег. № *****,
нарушил правилата за движение по пътищата, не пропуснал движещия се
с предимство мотоциклет „Сузуки“ с рег. № *****, и реализирал пътно-транспортно
произшествие (ПТП) с посочения мотоциклет.
По случая било образувано досъдебно производство
№ 103/2017 г. по описа на ОД на МВР - Видин, пр. пр. № 1116/2017 г. по описа на
Районна прокуратура – Видин.
Ищецът
твърди, че при настъпване на описаното ПТП е бил водач на мотоциклет марка „Сузуки“ с рег. № *****. В резултат на ПТП, ищецът получил
следните увреждания: множество счупвания на костите на предмишницата,
мозъчно сътресение, фрактура на три пръста на стъпалото, т-образна разкъсно-контузна рана на ляво коляно, на двете ходила и на
коремната област, скъсване на кръстни връзки на двете колена.
На ищеца били извършени две оперативни интервенции. На 18.09.2017 г., ищецът
бил изписан за домашно лечение. Било предписано, ръката да бъде напълно
обездвижена, в продължение на 4 месеца.
Ищецът трудно покривал ежедневните си нужди и бил принуден да ползва
чужда помощ.
Ищецът
твърди, че от причинените му от описаното ПТП увреждания е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, не се чувствал добре,
нито физически, нито емоционално. Изживеният стрес и уплахата нарушили психо-физиологичната му концентрация. За дълго време,
ищецът бил лишен от обичайния си динамичен живот, а преживеният шок и стрес
щели да останат завинаги в съзнанието му.
Ищецът
твърди, че към датата на ПТП, гражданската отговорност на водача на лек
автомобил с рег. № ***** не е била застрахована.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 120 000
лева (с оглед допуснатото в отрито съдебно заседание на 11.03.2019 г. (л.
89 и л. 98) увеличение в размера на иска),
представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, както и сумата от 6 092.80 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляваща разходи за лекарства и консумативи.
Сумите
се претендират, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2018 г. – датата на
постановяване на отказа за изплащане на застрахователното обезщетение от страна
на ответника до окончателно изплащане на вземанията (с оглед уточнението,
направено с молбата от 14.06.2018 г., л. 36). Ищецът претендира и направените
по делото разноски.
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът - Г.Ф., е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен.
Ответникът сочи, че по делото няма категорични доказателства нито за твърдения
механизъм, нито за обстоятелствата и причините, довели до ПТП.
Евентуално,
ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който в нарушение на ЗДвП се е движел с несъобразена и
превишена скорост, без да съобрази
приближаващото МПС и не е носил необходимата екипировка за водач на
мотоциклет.
Ответникът
заявява и че размерът на претендираното
обезщетение не кореспондира със
съдебната практика, с принципа на справедливост, с икономическите условия в
страната и стандарта на живот.
Моли,
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
Третото
лице помагач на страната на ответника – Д.Н.Д., счита, че исковете са
неоснователни. Сочи, че мястото на инцидента – бивше летище с. Иново, общ.
Видин, не представлява „път“ съгласно пар. 6, т. 1 от
ДР на ЗДвП и правилата на ЗДвП не се прилагат при движение на превозни средства
по пистата. Поради това и не следвало да се ангажира отговорността на
Гаранционния фонд. Д.Н.Д. твърди, че причина за произшествието не е негово
виновно поведение, а изключително безотговорното и виновно поведение на ищеца. Твърди,
че К.П. се е движил по пистата със скорост над 150 км./ч., не е съобразил, че
по бившата писта се правят проби на спортен автомобил и не се е движил в дясно,
с оглед предпазване на другите участници в движението. Твърди, че е положил
дължимата грижа за предотвратяване на инциденти, тъй като е имало хора, които
са предупреждавали всички присъстващи за извършваните тестове. Единствено
ищецът не е пожелал да спре, за да бъде уведомен и не се е съобразил с
тестовете. Евентуално, третото лице – помагач счита, че е налице съпричиняване
от страна на ищеца. Претендира направените по делото разноски.
На 17.12.2019 г. и 10.12.2019 г., съответно ищецът и ответникът са
представили по делото писмени бележки, в които излагат съображения в подкрепа
на твърденията и възраженията си.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, причинени на територията
на Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен
искът, следва да бъде установено осъществяването на следните
кумулативно предвидени материалноправни предпоставки:
деликт с всички кумулативно дадени елементи от фактическия му състав
/противоправно деяние, вреди, причинно - следствена връзка между вредите и
деянието и вина на извършителя/;
непозволеното увреждане да е извършено на територията на Република
България и да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България, и виновният водач да няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 28.05.2017 г. (датата на
процесното ПТП), за лек автомобил „БМВ Е30“ с рег. № *****, управляван от Д.Н.Д.,
не е имало застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, респ.
гражданската отговорност на Д.Н.Д., при управление на този автомобил, не е била застрахована.
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че на 28.05.2017 г., на територията на пистата
на бившето „Летище Видин“, е реализирано пътно-транспортно произшествие между
лек автомобил „БМВ Е30“ с рег. № *****, управляван от Д.Н.Д., и мотоциклет „Сузуки“ с рег. № *****, управляван от ищеца К.Е.П..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на Д.Н.Д. в него се установява от
представения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие (л. 2 и сл. от ДП),
съставен на 28.05.2017 г. от разследващ полицай при ОД на МВР – гр. Видин. Протоколът за оглед на ПТП е съставен в съответствие
с чл. 129 и сл. НПК и има характера на официален свидетелстващ документ, с
обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените
обстоятелства при огледа на произшествието.
По
случая е било образувано досъдебно производство № 103/2017 г. по описа на ОД на
МВР - Видин, пр. пр. № 1116/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Видин,
което с постановление от 12.12.2017 г. на прокурор от
РП – Видин е било прекратено (поради наличието на случайно деяние по смисъла на
чл. 15 НК).
С
определение от 26.04.2018 г. по ЧНД № 66/2018 г. по описа на Районен съд –
Видин, постановлението от 12.12.2017 г. на РП-Видин е
било потвърдено. По настоящото дело няма данни дали определението на РС – Видин
е влязло в сила.
По
делото са събрани (и по делегация) гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите С.Д.И., Б.В. В., Б.Б.Н.и
И.А.А..
Свидетелят
С.Д.И. е присъствал на процесното
ПТП. На 28.05.2017 г., свидетелят и Д.Д. правили тест
на автомобил „БМВ Е 30“, който бил пригоден за дрифт
- за състезание. Заедно с тях били и И.А. и Б. В.. Автомобилът бил закаран с
платформа на летище Видин, където имало и други хора, малки деца, някои карали АТВ-та.
Свидетелят сочи, че са ги изчакали да свършат и ги предупредили, че ще правят
тест на автомобил. След като си тръгнали, започнали с теста – сложили гумите,
огледали пистата, направили няколко обиколки и спрели за безопасност - дошли и
други коли. Летището било дълго, като имало едно място, където се свивало
навътре. С колата, с която правили теста, влизали и излизали от дългата пряка.
След като предупредили дошлите, да отидат в долния край на пистата, продължили да правят тестове. Направили
поредната обиколка, когато два мотора влезли много бързо на пистата. Свидетелят
успял да предупреди единия моторист, да не ходи към тях. Другият моторист не
спрял и отишъл в горната част на пистата. Впоследствие, свидетелят разбрал, че
това е К., който бил братовчед на И.. Свидетелят слязъл от колата и преотстъпил
на И. да се вози, като Д.Д. шофирал. Те тръгнали от „малката
част и навътре“, където били сградите, като тази част, от която те излезли се намирала до сградите, извън пистата.
Включили се в пистата, но както излезли на пистата, колата се завъртяла обратно
на посоката на движение и изгаснала. Свидетелят и други хора тръгнали към
колата, за да помогнат да я запалят, като разстоянието било около 100 метра и
повече. Тогава се чул страшен удар. Свидетелят видял, че „моторът гърми във
въздуха“ и всички се затичали. Б. изтичал при моториста, а свидетелят - до
колата, от която изкарал И.А. и Д.Д.. Б. отишъл при
моториста, свалил му каската и го натискал към земята, за да не мърда. Свидетелят
заявява, че удар не е видял, а само е
чул гръм, и след като е погледнал е видял мотора във въздуха.
Било през
светлата част на деня, на пистата нямало други автомобили.
Свидетелят
сочи, че преди удара, другият моторист бил в дъното на пистата, а след удара
изчезнал. Свидетелят предупредил втория моторист, който бил в дъното. Не предупредил
К., но те били заедно. След като свидетелят предупредил единия моторист,
последният отишъл при другия моторист (К.) в долната част на пистата.
Ударът станал,
като мотористът се ударил странично в предната част на автомобила от страната
на шофьора. Колата била обърната по посока село Градец с предната си част, а не
към посока - град Видин. Според свидетеля, при завъртането, преди удара, колата
е угаснала и е изчаквала.
Свидетелят
Б.В. В. сочи,
че инцидентът е станал на самолетната писта в град Видин, през деня, някъде към
13:00 или 14:00 часа по обед. Свидетелят заедно с още около 15-20 човека били под
дървета до сградата на летището, на малък плац, странично от самата писта, за
да гледат дрифт с „направено“ БМВ. Свидетелят подчертава, че на всяко спускане,
хората с БМВ-то минавали с ниска скорост и предупреждавали другите, които били с
автомобили и мотори отстрани на пистата, да се пазят, тъй като ще има дрифт.
След няколко пъти смяна на гуми и почивки,
през които няколко от мотористите се пускали, те ги предупредили, че ще
тръгват. На малкия плац направили няколко завъртания и по този начин ги
предупредили, че ще излязат на голямата писта. Цялото движение било спряно.
Свидетелят не може да каже с каква скорост са излезли на пистата, тъй като бил
на около 50 - 60 метра. В един момент, свидетелят видял как моторът на едно момче се ударил в колата и
се взривил резервоарът му, „като на филм“. Свидетелят минал покрай колата, видял че момчетата
в нея са живи и побягнал към момчето с мотора, което лежало на пистата на
голямо разстояние от колата, според свидетеля на 150 метра. Мотористът бил в
много тежко състояние. Бил си вързал шлема отпред на възел. Свидетелят срязал
възела и му махнал шлема, защото започнал да се задушава. Изпитвал голяма болка в лявата ръка, но имал
ожулвания по цялото тяло. От лявата му ръка се виждали парчета кости.
На
пистата нямало никой друг никой. БМВ - то било в процес на дрифт, но те го
„изтървали“ и то изгаснало. Когато станало
ПТП, те били спрели, като при удара колата била изместена с близо 20 метра от
мястото на спиране.
За инцидента на 28.05.2017 г.,
свидетелят Б.Б.Н.разказва, че заедно с К. са
отишли на летището, за да карат мотори. Времето било слънчево и сухо. Двамата
карали по пистата, имало и други мотори, като никой
не ги предупредил, да се изместят от пистата, тъй като някой ще прави дрифтове. Свидетеля стоял на отбивката зад сградата, на
самата писта и си говорел с други момчета. След това отишли на единия край и се
върнали. На отбивката се чудели какво да правят, карали бавно и си говорели.
Свидетелят предложил на К. да направят още една обиколка. Върнали се от другия
край на пистата, К. карал най-отпред, а свидетелят на около 100 метра зад него.
Колата излязла от отбивката към сградата пред К. (от негово ляво) и направила
„някакви движения“. К. се опитал да избяга.
Свидетелят сочи, че са карали по средата на пистата,
тъй като е била най-чисто (отляво и отдясно имало камъчета).
Заявява, че не може да прецени с каква скорост се е
движел автомобилът, но се е движел, гумите пушели, колата също.
Автомобилът се въртял и станал ударът. Все едно „гръмна
нещо“ и свидетелят видял как К. „изхвърча“ във въздуха.
„Там“ било дълга права отсечка. Свидетелят имал
възможност да възприеме колата, но К. направил каквото можал - тръгнал „да
бяга“ на дясно, наклонил се, даже се изправил на мотора.
Преди катастрофата, свидетелят се движел с около 120
км.ч., а К. се движел с не повече от 150 км.ч.
К. спрямо пистата за движение се движел по средата.
Въпросната отбивка била каре, където се качвали
пътници и самолети. Там се събирали и тръгвали да правят дрифтове.
Преди да навлезе в пистата, свидетелят не видял автомобила, той излязъл много
бързо. При излизането си от т.нар. отбивка
автомобилът направил лек десен завой и тръгнал към тях.
Свидетелят уточнява, че при дрифтирането
автомобилът като излязъл от отбивката завил наляво с дрифтинг
и ударът бил от лявата му страна. Колата след удара била на изток от отбивката.
К. имал каска, бил с кожено яке, не специализирано
за каране с мотор, но кожени.
При
настъпване на инцидента, свидетелят И.А.А. е пътувал в лекия автомобил, управляван от Д..
Колата трябвало да завие надясно и да поднесе, тоест да направи дрифт, което
била целта. След като колата се завъртяла, спряла на място. В същия момент
настъпил ударът с мотоциклета. Свидетелят сочи, че при удара с мотоциклета,
автомобилът е бил спрял. Свидетелят не видял приближаването на мотоциклета.
А.
чул от другите, че преди да настъпи инцидента е имало човек, който е казал на
мотоциклетистите да не се движат докато дрифтират с
автомобила.
Мястото
представлявало самолетна писта, според свидетеля било Т-образно.
С
автомобила се намирали на правата преди отбивката за сградата, а мотоциклетът
дошъл по същата права от запад към тях.
Преди
да извършат дрифт тръгнали в пространството пред сградата и завивали наляво или
надясно. После се връщали пак в пространството пред сградата. Около пистата имало
трева и храсти.
По делото е прието основното и допълнителното заключение по автотехническата експертиза (АТЕ), извършената от вещото лице инж. А.П.А.. Вещото
лице, след като се е запознало и е анализирало събраните по делото писмени и гласни доказателства
е приело, че процесното ПТП е било реализирано при следния
механизъм:
На
28.05.2017 г., около 14.30 ч., на територията на пистата на бившето
летище-Видин, от западната част на пистата, в посока на изток или от с. Градец
към гр. Видин, се е движил мотоциклет „Сузуки“, с per. №
*****, управляван от К.Е.П.
със скорост около 128 км./ч. и не повече от 138 км/ч. Мотоциклетистът се е
движил около средната прекъсната линия на пистата, която е водеща за пилотите
при излитане и кацане на самолети.
Приближавайки
Т-образното кръстовище в средата на пистата, където е административната сграда,
от ляво от карето е излязъл лек автомобил „БМВ Е-30“, с peг. № *****, управляван от Д.Н.Д., със
скорост около 27 км/ч, който е тренирал дрифт.
Мотоциклетът се е движил направо по дължина на пистата
в посока от запад на изток около средната в близост до средната разделителна
линия. Автомобилът БМВ е излязъл от „Карето“, т.е. от зоната, в която пътниците
са качват в самолетите, и навлизайки в пистата е завил наляво, като се е движил
е дрифт.
След
като водачът на л.а. БМВ е завил наляво в посока на изток, е навлязъл навътре в
дясната част на пистата и се е движил в кръгообразни траектория. Тъй като
траекториите на движение на автомобила и мотоциклета са се пресекли и въпреки,
че мотоциклетистът е направил опит да завие наляво, е настъпил удар в предната
лява част на мотоциклета и в предната
част на предния ляв калник на л.а. БМВ под относителна малък ъгъл на надлъжните
оси на двете МПС.
Ударът
е настъпил при висока скорост на мотоциклета - около 127 км/ч., като
мотоциклетът се е вклинил в предното ляво колело и предната лява врата на
автомобила. След като се е плъзнал и по задната лява врата мотоциклетът е
продължил напред и се е отклонил надясно. При удара мотоциклетистът се е ударил
с лявата си страна в лявата страна на автомобила и в предната му лява колона.
От този удар е излетял напред и с отклонение наляво, паднал е върху пистата и
след плъзгане, търкаляне и премятане се е спрял в мястото, където са четирите
петна от кръв, като е получил тежки наранявания. Намерен е на около 89 метра
след мястото на удара в слънчогледовата нива.
От удара л.а. БМВ е бил завъртян допълнително наляво и
е застанал в посока на запад, с въртящи се задни колела, а двигателят му не е
бил загасен, затова след удара се е придвижил в посока на запад на около 2,6
метра, като е оставил, подробно описаните и анализирани следи.
Мястото на удара по дължина на пистата е на 37 м след
ориентира, а по широчина е в зона от 1,80 до 2,1 м в дясно от средната
разделителна прекъсната линия.
Причините за настъпване на ПТП са в субективните
действия и на двамата водачи, защото са се движили нерегламентирано в
състезателно тренировъчен режим на неохраняема
самолетна писта, без организация на движението по нея за МПС, защото не е
предназначена за тях. Освен това те са управлявали своите МПС-та без да им е
осигурена сигурна безопасност на маневрите и действията им.
ВЛ е посочило, че в случая мотоциклетът е бил дясно
стоящ и при липса на пътни знаци, от професионална гледна точка той е бил с предимство
при преминаване през кръстовището.
На мястото не е имало нито пътни знаци, нито организация
за движение на автомобили и мотоциклети.
И двамата водачи най-вероятно са имали пряка видимост
един спрямо друг. Мотоциклетистът първо е имал възможност да се движи в десния
край на пистата и ударът не би настъпил. Най-вероятно е имал и възможност да
завие по-рано надясно и да предотварти удара със
своевременна реакция.
Водачът на автомобила също е имал видимост и е могъл
да види от далече приближаващия го от дясно мотоциклет е да спре своевременно
като пропусне мотоциклета.
Анализирайки данните по делото ВЛ по АТЕ е приело, че
в момента на удара двигателят на автомобила е работил, автомобилът е бил с
включена предавка за дрифтиране и след удара, задното
му ляво задвижващо колело е буксувало известно време, оставяйки двойна следа.
Задното дясно задвижващо колело не е буксувало, защото от него няма следа, но
то също е тласкало автомобила. Така чрез
двигателя си автомобилът се е придвижил напред, до спиране на двигателя, тъй
като след удара е бил завъртян и насочен в посока на запад. Управляемите му
предни колела са били силно завъртени надясно. Така предното дясно колело е било водещо, търкаляло се е без плъзгане или
с частично плъзгане, като е преодолявало съпротивлението на блокираното предно
ляво колело, което се е влачило по асфалта, оставяйки черната следа, а джантата
му е надрала асфалта.
В допълнителното заключение по АТЕ ВЛ е посочило, че е
трудно да се даде точен отговор относно скоростта на мотоциклета, тъй като той
много бързо ускорява, но също така е възможно, виждайки опасността, да е
намалил скоростта си до скоростта в момента на удара.
ВЛ е посочило, че водачът на лекият автомобил е имал
възможност да види мотоциклета в два момента: първо – когато е навлизал на
пистата (дори и да е имало храсти-видно от уточнението на ВЛ в о.с.з. на
02.12.2019 г.) - ако е погледнал надясно (на запад). Тогава мотоциклетът е бил
много далече и мотоциклетистът е имал достатъчно време да реагира да не допусне
удар, а водачът на л.а. БМВ, да го спре в десния-южния край на пистата, докато
двамата водачи се разберат, кой ще прави тест първи без да пречи на другия.
Преди ударът, за втори път, водачът на лекия автомобил отново е имал възможност
да види мотоциклетиста, ако е погледнал през левия си прозорец.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза, извършена от
вещото лице д-р М.Х.М. - специалист ортопед
- травматолог. Въз
основа на представената медицинска документация, и след личен преглед на ищеца,
ВЛ е приело, че вследствие на процесното ПТП, ищецът по делото К.Е.П., е получил следните травматични
увреждания:
-
Съчетана травма;
травматичен шок
- разстройство на здравето опасно за живота, изискващо спешно реанимационно лечение;
-
Открито
многофрагментно раздробено счупване на лявата раменна
кост в диафизарната й част - разстройство във
функцията на левия горен крайник за период по голям от 30 дни;
-
Открито
счупване на костите на лявата предмишница (билокуларно (на две места) счупване на лявата лакътна кост, изместване на главичката на лявата лъчева
кост в областта на лакътната става, счупване на дисталната част на лявата лъчева кост вътреставно
с изкълчване на главичката на лявата лакътна кост);
ВЛ е посочило, че това е тежка комплексна увреда на
костите на лявата предмишница с изкълчване на лакътната и гривнената стави, с
разкъсване на междукостната мембрана и напълно
нарушена функция. Покрива критериите за нарушаване на функцията на лявата лакътна, лявата гривнена стави и
на лявата предмишница за период по - голям от 30 дни.
-
Счупване
на трета, четвърта и пета предноходилни кости-
разстройство във функцията на левия долен крайник за период по - голям от 30
дни.
-
Разкъсно-контузии
рани в лявата мишнична и в лявата предмишнична области;
-
Разкъсно- контузна рана на дясната ръка;
-
Охлузни рани в
областта на корема, на лявата делтовидна област и на
левия хълбок;
-
Разкъсно- контузии
рани в областта на двете колена;
-
Охлузни рани на
двете ходила;
Последните
5 травми (включително) са свързани с временно нарушение на здравето не опасно
за живота.
След ПТП, по спешност на
ищеца е било проведено болнично лечение
в МБАЛ "Св. Петка" АД, гр. Видин. Лечението е продължило в В УМБАЛ
„Царица Йоанна- ИСУЛ“ ЕАД, Клиника по отропедия и
травматология, където са били проведени следните оперативни интервенции: На 02.06.2017 г.: сваляне на първично
поставените шевове на левия горен крайник; обилен джет-лаваж
на раневите повърхности; дебридман;
взимане на материал за микробиологично изследване и поставяне на външни фиксатори за стабилизация на фрактурите. Закрито наместване
на счупването на дисналния радиус и фиксация с две Киршнерови игли. Налагане на първично-отсрочени шевове и
стерилна превръзка с йодасепт. Под анестезия са били
сменени превръзките в областта на двете коленни стави и в областта на ходилата,
на предната коремна област, на дясната глутеална
област и на дясната китка. На 23.06.2017 г.: открито наместване на счупването
на лявата раменна кост с остеопластика с лиофилизирана спонгиоза и
фиксация с плака. Открито наместване на сегментното счупване на лявата лакътна кост и фиксация с 2 бр. заключващи плаки. Откриване с достъп по Хенри на счупването на
лъчевата кост и фиксация с плака. Поставена е остеопластика
с лиофилизирана спонгиоза.
Ревизия на лъчевия нерв. На 29.06.2017г.: открито наместване на счупването на дисталния радиус и фиксация с плака и 2 бр. Киршнерови игли.
Проведена е също медикаментозна терапия – водно-солеви
разтвори, антибиотици по антибиограма, аналгетици. Извадени са плаките в
областта на олекранона и на дисталния
радиус. В амбулаторни условия, ищецът е провеждал рехабилитация и физиотерапия.
В заключението по СМЕ е
посочено, че ищецът
е имал силни болки в острия период, поради многобройните охлузни
рани на голяма площ, многобройните счупвания с нарушаване на периоста, каскадните фрактури на левия горен крайник,
изкълчванията на лакътната и гривнената
стави, нарастване на фрактурните хематоми и
посттравматични отоци и нарушаването на целоста на
кожата. В постоперативните периоди силните болки са били в резултат от
преминаването през меките тъкани, наместването на фрактурите, постоперативните
хематоми и отоци и появилото се възпаление в резултат на бактериалната
контаминация. В периода на рехабилитация силния болков
симптом се дължи на преодоляване на контрактурите в
ставите, възстановяване на мускулната сила и обем и подобряването на функцията.
Страданията са свързани с едновременното засягане на левия горен и левия долен
крайници и с невъзможността да се ползват патерици, затрудненията в личния
тоалет и с мислите, че функцията на левия горен крайник няма да бъде
възстановена напълно.
По време на
извършения на 06.03.2019 г. клиничен преглед, ВЛ е установило функционален
дефицит в движенията на лявата предмишница, лявата лакътна и лявата гривнена
стави. Не е решен въпроса с двустранната
колянна нестабилност (не може да се направи МРТ и да
се диагностицират уврежданията детайлно в коленете
поради наличие все още на метални импланти). ВЛ е
посочило, че „в момента“ общото състояние на ищеца е добро, ходи на работа и се
стреми да преодолее функционалния дефицит в левия горен крайник.
В
допълнителното заключение, ВЛ по СМЕ е усточнило, че
в резултат на процесното ПТП К.Е.П. е получил
допълнително следните травматични увреждания:
- Контузия на левия лъчев нерв с нарушена проводимост
(пареза) - нарушение във функцията на левия горен
крайник за период по голям от 30 дни;
- Постконтузионна хондропатия и латерализация на колянното капаче
на лявата колянна става. Инсерционит
на предната кръстна връзка. Инсерционит на пателарния лигамент и на
сухожилието на четириглавия бедрен мускул в ляво -
разстройство във функцията на левия горен крайник за период по голям от 30 дни;
Ищецът е имал и болки и
ограничени движения в лявото коляно и невъзможни активти
движения на разгъваните на лявата китка и пръсти.
Страданията са свързани с
функционални нарушения в движенията на пръстите на лявата ръка за период около 1 година и на лявото коляно. Имал
е болки и ограничени движения в лявото коляно и невъзможни активти
движения на разгъваните на лявата китка и пръсти.
В открито съдебно заседание на
03.06.2019 г., ВЛ по СМЕ е уточнило още, че на ищеца ще останат белези, контрактура
в лакетната става, което означава, че лакетната става е фиксирана в 45 градуса в сгънато
положение и не може да се разгъне, разгъването от тези 45 градуса до неутрално
положение е невъзможно, а сгъването е възможно от тези 45 до 90 градуса. Също
ще му остане и контрактура на движенията в предмишницата.
Той има само 10 градуса възстановени от тези движения, а целият обем е около
160 – 170 градуса. Движенията в китката и палеца също са ограничени. Освен това
страда и лявото му коляно, където има нестабилност
заради слабост на мускулатурата. Има и поражения на хрущяла в резултат на
тази нестабилност в колянната става и ограничените
движения. ВЛ е
посочило, че левият горен крайник е понесъл основната енергия на
удара. След удара мотоциклетистът е летял известно време и ръката е поела основния удар, затова и там са съсредоточени
всички травми. Възможно е ако е имал наколенки и лакътници тежестта на фрактурите да бъде от по-лек
характер. Ако имаше предпазно облекло може би охлузванията в корема щяха да са
по-леки и с по-ограничен обем.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира.
С Експертно решение (ЕР) № 3737/190 от 04.12.2017 г. на ТЕЛК при МБАЛ – Св Петка АД, на ищеца е определена трайно намалена работоспособност 62 % за срок от 1 година.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля Е.П.Н., който е баща на ищеца. Свидетелят сочи, че на
28-ми май следобед му се обадили, че синът му е катастрофирал. Свидетелят
отишъл в болницата. Синът му бил много
зле, направили му промивка на ръката, в която имало пясък и трева. Прелели му 4
литра кръв. В болницата в гр. Видин останал 3 дни. След това го закарали в
София, за да го оперират. Ищецът бил в много тежко състояние. В болницата в гр.
София останал 35 дена. Свидетелят бил с него през цялото време и му помагал.
След като изписали ищеца от болницата в гр. София, свидетелят го гледал още два
- три месеца. Ищецът не можел нищо да прави с ръката си, не можел сам да се
къпе, да си мие зъбите. Получил и гангрена на ръката. Не искал да говори,
затворил се в себе си, преживял го много тежко.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Възраженията на
ответника, в тази връзка, са неоснователни. Водачът Д.Н.Д. е
нарушил разпоредбата
на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
предвиждаща, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.
Възраженията на ответника, в тази връзка, са неоснователни.
Видно
от писмо от областния управител на област Видин и заповед на министъра на
транспорта от 09.03.1999 г. (приложени в досъдебното производство), имот
„Летище“ в землището на с. Иново, община Видин, не се ползва по предназначение
(закрито е със заповедта на министъра от 1999 г.), като същото не е отворено за
обществено ползване.
Установява
се от събраните по делото гласни доказателства, че мястото на процесното ПТП
(бивше летище „Видин“) е било използвано за движение на пътни превозни средства
(а и пешеходци), поради което и представлява „път“ по смисъла на § 6, т. 6 от
ЗДвП.
Съгласно
§ 6, т. 6 от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначение или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или пешеходци.
Следователно,
процесното ПТП е реализирано на път (по смисъла на § 6, т. 6 от ЗДвП), който не
е бил отворен за обществено ползване.
Съгласно
чл. 2, ал. 3 ЗДвП, този закон се прилага и за пътищата, които не са отворени за
обществено ползване, освен ако не е определено друго (каквото не се
установява). Действително, съгласно чл.
2, ал. 3, изр. ІІ ЗДвП, компетентността на органите за контрол по ЗДвП не се
разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване. Това, обаче,
съвсем не означава, че не се прилагат правилата за движение по пътищата, тъй
като противното е посочено в чл. 2, ал. 3, изр. ІІ ЗДвП. Или с други думи, на
пътищата, които не са отворени за обществено ползване, установените в ЗДвП
правила се прилагат, но органите за контрол нямат правомощия да контролират
дали се спазват.
Поради
изложеното, Д.Н.Д. е бил длъжен да контролира лек автомобил „БМВ Е30“ с рег. № *****.
Несъмнено се установи, че той не е сторил това – всички свидетели (с изключение
на бащата на ищеца) сочат, че той е дрифтирал, т.е.
използвал е техника на шофиране, при която умишлено е извел превозното средство
извън контрол (при движение на по-ниска предавка с високи обороти на двигателя,
при което при рязкото завиване наляво автомобилът влиза веднага в занасяне на
задните колела, завиване волана на обратно, за да може задницата да продължи да
се движи и когато задните гуми тръгнат
надясно водачът завива волана също на дясно, за да преустанови завиването и дрифта. Едновременно, за да го продължи пък той регулира с
газта и така се получава едно движение в кръг с плъзгане на задните гуми –
видно от обясненията на ВЛ по АТЕ в о.с.з. на 02.12.2019 г.).
Тук следва да се посочи, че разпоредбата
на чл. 20, ал. 1 ЗДвП няма изискване към формата на фина – умишлено или
непредпазливо. Освен това, нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо
доколкото не е установено нарушение от страна на водача на режима на скоростта
на движение, в резултат на което водача губи контрола за движение върху лекия
автомобил. Нарушение на чл. 20, ал. 1 ще има тогава, когато водачът губи
контрол върху автомобила поради други причини, извън режима на скорост. Такива
биха могли да бъдат липсата на внимание при управление, разсейване, заспиване и
др. Всяко нарушение на режима на скоростта в резултат на несъобразяване с
пътните условия е нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, каквото в случая не се
установява (в този смисъл са: решение
353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91 г. на ВКС, решение 35/26.02.2016 г. по н.д.
№ 96/16 г. на ВКС, ІІ НО, решение 5/2012
г. по н.д. 2900/2011 г. на ВКС, решение № 43/2015 г. по н.д. 1604/14 г. на ВКС, І НО.
Водачът Д. е допуснали нарушение на чл. 5, ал. 1, т.
1 ЗДвП, съгласно който всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, както и не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората. Освен това, видно от АТЕ, мотоциклетът е бил дясностоящ
и при липса на пътни знаци, от професионална гледна точка той е бил с
предимство при преминаване през кръстовището (чл. 48 ЗДвП).
Въпросът, дали ищецът е бил предупреден
или не е бил предупреден за предстоящия дрифт, не е решаващ, тъй като това няма
отношение към задължението на лицата да спазват правилата за движение по
пътищата
(отделно от това, предупреждаването на участниците в движението за опасност,
става и по други начини – съгласно ЗДвП).
Следователно,
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ КЗ, Гаранционният фонд, дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени и имуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се
явява К.Е.П..
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност
на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно
като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и
отчете вида и характера на доказаните уврежданията, възрастта на ищеца към
датата на ПТП, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора, общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпял ищеца, прогнозата
за здравословното състояние на ищеца, начина, по който ПТП се е отразило на
психиката на ищеца (решение №
13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП (2017 г.) и
към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на К.Е.П., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 80 000 лева.
По
отношение на иска за обезщетение на имуществени
вреди:
По
делото е представена фактура № Фактура с № **********/29.05.2017 г. за сумата
от 11.60 лв. и фактура № **********/31.05.2017 г. за сумата от 5.80
лв., издадени от МБАЛ „Св. Петка“ АД, като доставчик на услугите
потребителска такси за по 1 ден болничен престой, и двете с получател К.Е.П..
Видно от фискални бонове от същите дати, сумите по фактурите са били заплатени.
Представени
са и **********/27.06.2017 г. за сумата от 4 800 лв., фактура с №
**********/04.07.2017 г. за сумата от 1200 лв., фактура с №
*********/04.07.2017 г. за сумата от 58 лв. и фактура с №
**********/14.08.2017 г. за сумата от 17.40 лв., всички издадени от
УМБАЛ „Царица Йоанна-Исул“ ЕАД и с получател К.Е.П., за доставени 4 бр.
заключващи плаки 3,5 мм, заключваща плака за лъчева
кост, и потребителски такси.
Видно
от СМЕ, извършена от д-р М.М., направени разходи за
медицински услуги и консумативи описани във фактури, са били необходими и са
свързани с лечението на К.Е.П..
Поради изложеното, съдът приема, че по делото
се установява, че в резултат на процесното ПТП, ищецът е претърпял имуществени
вреди в размер на сумата от 6092.80 лева, съставляваща сбора от сумите по
посочените фактури.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика
(решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването
и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта
вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване
с вероятности или с предположения. Както
в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС,
II ТО, решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента
или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В настоящия случай,
ответникът твърди, че ищецът е съпричинил вредоносния
резултат, тъй като в нарушение на ЗДвП се е движел с несъобразена и превишена
скорост, без да съобрази приближаващото
МПС и не е носил необходимата екипировка за водач на мотоциклет.
Свидетелят
Б.Н.сочи, че при настъпване на процесното ПТП, ищецът е имал каска.
След
инцидента, свидетелят Б. В. първи е отишъл при ищеца. Свидетелят заявява, че е срязал възела и махнал
шлема на ищеца. С оглед на така събраните доказателства, съдът приема, че
ищецът не е допуснал нарушение на чл. 137 е ЗДвП, според който водачите на
мотоциклети и мотопеди използват защитни каски.
Останалите
възражения, обаче, са основателни.
Според АТЕ, ищецът е управлявал мотоциклета със
скорост около 128 км./ч., но не повече от 138 км/ч. Според показанията на св. Б.Б.Н., ищецът е управлявал мотоциклета със скорост 150
км./ч. Самият ищец при разпита си в досъдебното производство на 09.08.2017 г. е
признал, че е карал с „висока скорост, над 120 км/ч.“ (протоколът за разпит е
подписан от ищеца и представлява и изходящ от него документ, съдържащ неизгодни
за него офакти). Във всички случаи, тази скорост,
освен че е била превишена е била и несъобразена с интензивността на движението
и не е дала възможност на ищеца да спре
пред възникналото препятствие, с което ищецът е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Видно от АТЕ, и двамата водачи са имали пряка видимост един спрямо друг и
ищецът е имал възможност да завие
по-рано надясно и да предотврати удара със своевременна реакция.
Ищецът е допуснал и нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗДвП,
според който на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно
най-вдясно. Всички доказателства (гласни и писмени) установяват, че ищецът се е
движил по средата на „пистата“. Видно от
АТЕ, ако мотоциклетистът се е движил в десния край на пистата, ударът не би
настъпил.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението
на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е
длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение № 117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013
г. на ВКС, І ТО).
Както
беше посочено, и двамата водачи са имали възможност да предотвратят удара и са
взели неправилни решения. Видно от АТЕ,
причините за настъпване на ПТП са в субективните действия и на двамата водачи,
защото са се движили „нерегламентирано“ и въпреки, че са имали пряка видимост
един спрямо друг, не са реагирали своевременно. Това дава основание да се
приеме, че приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде
определен в размер на 50%, с колкото и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, следва да
бъдат намалени определените застрахователни обезщетения.
Поради
изложеното, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде уважен за сумата от 40 000 лева
(80 000 лв. – 50 %), а за разликата до пълния предявен размер, искът за
неимуществени вреди следва да се отхвърли.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде
уважен за сумата от 3046.40 лева (6092.80 лв. – 50 %), а за разликата до пълния
предявен размер, искът за имуществени вреди следва да се отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от КЗ, лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при
спазване на чл. 497 КЗ. Разпоредбата на чл. 497 КЗ,
ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията към
застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от три месеца от
предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ.
Няма
спор между страните, че ищецът е поканил ответника със заявление, получено от
последния на 05.01.2018 г. (съдът приема, че в уведомлението на л. 6 от делото
е допусната техническа грешка относно годината, в която уведомлението е
получено от ГФ), както и че с Решение № 06-3/29.03.2018 г., ГФ е отказал да
изплати обезщетение. С оглед гореизложеното, лихвата върху обезщетенията следва
да бъде определена от 29.03.2018 г.
Относно разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. Т.И.П., сумата от 1377.63 лева (4051.86 лв. х 0.34).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
455.40 лева от общо направените
разноски в размер на 690 лева (690 лв. х 0.66), вкл. депозити за АТЕ (200 лв. +
300 лв.), депозит за СМЕ (100 лв.) и депозит за свидетели (90 лв.). На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр.
чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 450 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 297 лева (450 х 0.66) за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1891.86 лева, които
включват: 1721.86 лева – държавна такса и 170 лева – депозит за АТЕ и СМЕ (500
лв. х 0.34), от внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е
освободил ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: ***, да заплати на К.Е.П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***,
-
на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата
от 40000 лева - главница,
представляваща обезщетение за
претърпените от К.Е.П. неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.05.2017 г. по вина на Д.Н.Д., управлявал лек
автомобил „БМВ Е30“, с рег. № ***** без
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ към датата на произшествието, ведно със законната
лихва, считано от 29.03.2018 г. до окончателното плащане, и
-
на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата
от 3046.40 лева - главница, представляваща обезщетение за претърпените от К.Е.П. имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 28.05.2017 г., по
вина на Д.Н.Д.,
управлявал лек автомобил „БМВ Е30“, с рег. № ***** без сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на
произшествието, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2018 г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за разликата над 40 000 лева до пълния
предявен размер от 120 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, и за
разликата над 3046.40 лева до пълния предявен размер от 6092.80 лева –
обезщетение за имуществени вреди, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: ***, да заплати на адвокат Т.И.П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***-13, офис 5, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 1377.63 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Е.П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати
на Г.Ф., с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 455.40
лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 297 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Ф.,
с адрес: ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1891.86 лева
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
е постановено
при участието на Д.Н.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: *** - трето лице помагач на
ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: