Решение по адм. дело №454/2025 на Административен съд - Плевен

Производство с правно основание чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е въз основа на жалба от „ПТЗК Единство“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Левски, [улица], представлявано от А. А. А., против Ревизионен акт № Р-04001524002826-091-001/08.01.2025г., издаден от Б. И. Б. на длъжност началник сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и С. Д. Ц. – ръководител на ревизията, в частта в която е потвърден с Решение №45/17.04.2025г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - гр.В.Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, поправен с Решение № 45А/24.04.2025г., с който на „ПТЗК Единство“ ЕООД за данъчен период 01.04.2024г- 30.04.2024г. е отказано приспадане на данъчен кредит в размер на 811 лв. и са определени лихви в размер на 30,48 лв. Посочва се, че издадения ДРА е неправилен и се иска отмяната му.

В срока по чл. 163, ал.2 от АПК вр. пар.2 от ДР на ДОПК отговор от ответника не е депозиран.

В съдебно заседание жалбоподателят, се представлява от А. А. А., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“-В.Търново, се представлява от юрисконсулт Т. Х., който излага становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. Подробни съображения страната излага в писмена защита с вх.№6588/25г. Претендира юрисконсултско възнаграждение по списък по чл.80 от ГПК.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по 156, ал. 1 от АПК, доколкото Решение №45/17.04.2025г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-В.Търново при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на дата 29.04.2025г. по електронен път. Жалбата е подадена на 08.05.2025г. чрез адм.орган в законовия 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Безспорно е по делото, че „ПТЗК Единство“ ЕООД е с последна му регистрация по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС от 22.12.2022г., както и е вписано в регистъра на земеделските стопани към МЗ за 2021, 2022, 2023 и 2024г.

Не се спори и относно обстоятелството, че със СД с вх.№ 15002081639/14.05.2024г. „ПТЗК Единство“ ЕООД е деклариран от данъчнозадълженото лице ДДС за възстановяване по реда на чл.92, ал.3 т. 2 от ЗДДС в размер на 811 лв., като данъчният кредит е формиран от следните фактури, включени от кооперацията в дневника за покупки и СД по ЗДДС, а именно фактури № **********/26.04.23г., издадена от „ М и М Агро“ ЕООД с данъчна основа 3840 лв. и ДДС с ПДК 768 лв. и фактура № 1 *********/ 27.04.23г. , издадена от ЕТ „****“ с данъчна основа 215 лв. и ДДС с ПКЗ 43 лв. При извършена проверка в информационната система на НАП за обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица с получател „ПТЗК Единство“ ЕООД били установени за процесния период 01.04.24г.-30.04.2024г. декларирани следните фактури: № ********** от 05.04.2024г., издадена от „АСМ“ ЕООД, № **********/02.04.2024г., издадена от „Рапул България“ и № **********/04.04.2024г. , издадена от „ПТЗК ЕДИНСТВО И“. Установено било, че получената доставка от „Рапул България“ не е отразена в дневника за покупки за м.04.24г., не е включен Протокол по чл.117 от ЗДДС в дневниците за покупки и за продажби и не е начислил дължимо ДДС в размер на 1287 лв. При извършената в ИС на НАП се установило още, че „ПТЗК Единство“ ЕООД не е отразил в дневника за продажби и СД по ЗДДС издадена от него фактура № **********/04.04.2024г. с получател „ПТЗК Единство И“ ЕООД с [ЕИК] на стойност 312900 лв., като доставката не била документирана в съответствие с чл. 163в от ЗДДС.

С акт за прихващане или възстановяване по чл.92, ал.11 от ЗДДС № Р- 04001524002826-171-001/24.07.2024г., издаден от главен инспектор по приходите, било прието, че поради непредставяне на изискани документи – справка за извършените облагаеми доставки по чл. 93, ал.3 т.2 от ЗДДС и доказателства за заведено счетоводство, не може да се установи правомерността на ползвания данъчен кредит и реалността на получените доставки.

Установява се още от данъчната преписка по делото, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р- 04001524002826-020-001/12.06.2024г. е възложена ревизия на „ПТЗК Единство“ ЕООД. Ревизията била възложена на С. Д. Ц. – Главен инспектор по приходите ( ръководител на ревизията) и И. Д. С. – Ч. – главен инспектор по приходите, като предмет на ревизията били задълженията за ДДС за периода от 01.04.2024г.-30.04.2024г. бил определен срок на ревизията – 3 месеца от връчване на ЗВР. Заповедта била връчена на 25.06.24г. на „ПТЗК Единство“ ЕООД.

Със заповед за изменение на ЗВР № Р- 04001524002826-020-002/20.09.2024г., срокът на ревизията бил удължен до 25.10.2024г., като било указано в 14 дневен срок да бъде издаден ревизионен доклад.

В хода на ревизията били направени насрещни проверки на други задължени лица, както и е отправено искане за извършване на насрещна проверка от други ОП № Р- 04001524002826-141-001/16.07.2024г.

С искане № Р- 040011524002826-040-001/11.07.24г., връчено на 19.07.24г., били изискани от „ПТЗК Единство“ ЕООД представяне на документи.

С искане № Р-040011524002826-040-002/20.08.24г., връчено на 30.08.24г., били изискани от „ПТЗК Единство“ ЕООД извлечения от банковите сметки на дружеството за процесния период, както и декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК. В предоставения 14 дневен срок по двете искания, данъчнозадълженото лице не представило документи, не дало писмени обяснения, както и не депозирало изисканите декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК по образец.

В хода на ревизията били изискани документи , сведения и писмени обяснения от „ПТЗК Единство И“ ЕООД и „Рапул България“ ЕООД, като последното дружество предоставило информация във връзка извършените доставки – л. 69 – л.120. С Протокол за извършена насрещна проверка № П- 22220224130121-141-001/08.08.2024г. на „Рапул България“ ЕООД било установено, че фактура с №**********/02.04.24г. и кредитно известие с № **********/01.06.24г., с получател ПТЗК Единство“ ЕООД са отразени в отчетните регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС на дружеството и в СД по чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчни периоди – м.04.24г. и м.06.24г.

Видно от заверено копие на фактура № **********/04.04.2024г. – л. 71 от делото, с получател „ПТЗК Единство И“ ЕООД с [ЕИК], издател оспорващия, е документирана доставка на 420000 кг. слънчоглед – реколта 2023г., с единична цена 0,745 лв., на стойност 312 900 лв., като в графата ДДС не е отбелязана сума, а като основание за неначисляване на ДДС е отбелязано „обратно начисляване по чл. 163, ал.2 от ЗДДС“.

С уведомление № Р- 04001524002826-113-001/20.08.2024г. и уведомление № Р- 04001524002826-139-001/20.08.2024г. на основание чл. 124, ал.1 от ДОПК „ПТЗК Единство“ ЕООД е уведомено, че с в хода на ревизионното производство са установени обстоятелства по чл.122, ал. 1 т.2, 4 и 5 от ДОПК. Уведомленията са връчени на данъчнозадълженото лице на 30.08.2024г. – л.55 и л.59 от делото.

Установява се от приобщената по данъчната преписка справка - л. 63- 68 от делото, че към 24.07.2024г. оспорващият има задължения общо в размер на 19790,80 лв. по изпълнително дело *********/2023г. при публичен изпълнител.

С Ревизионен доклад (РД) № Р-04001524002826-092-001 от 11.11.2024г. , органите по приходите приели за установено, че през периода 01.04.24г. – 30.04.2024г. задълженото лице е получило доставка по глава XIXа от ЗДДС, като не е изпълнило задължението си по чл.117 от ЗДДС в 14 дневен срок да изготви протокол, с който да начисли дължимия от получателя по доставката ДДС. „ПТЗК Единство“ ЕООД не е отразило фактура №**********/02.04.24г., издадена от „Рапул България“ ЕООД в дневника за покупки за м.04.24г., не е включил протокола по чл.117 от ЗДДС в дневниците за покупки и за продажби за м.04.24г., с което не е начислил дължимото ДДС в размер на 1287 лв. за царевица с данъчна основа 6435 лв. Ревизионният екип установил, че на 01.06.24г. е издадено кредитно известие към издадената фактура и е издадена нова фактура на „ПТЗК Единство И“ ЕООД, заплатена на 13.06.24г. по банков път. Като не е включил в дневника за покупки за м.04.24г. протокол за обратно начисляване на ДДС по чл.117 от ЗДДС за получената доставка на царевица от „Рапул България“ ЕООД на 02.04.2024г. , на 18.04.2024г. дължимото ДДС в размер на 1287 лв. е станало изискуемо.

В РД било отбелязано още, че задълженото лице има доставки на стоки в процесния период, които не е отразил в дневника за продажби и СД по ЗДДС, а именно доставка по фактура № **********/04.04.24г. с получател „ПТЗК Единство И“ ЕООД на стойност 319 000 лв.

В РД било прието, че на основание чл. 122 ал.2 т.15 от ДОПК не се признава правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 811 лв. по фактури с № **********/26.04.25г. с контрагент „М и М Агро“ ЕООД и фактура № **********/27.04.2023г. с контрагент „Джори – Л.Л.“ ЕТ, като резултатът – ДДС за внасяне възлиза на сумата от 1287 лв. на основание чл.175 от ДОПК вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми се дължи лихва в размер на 30.48 лв.

Въз основа на РД бил издаден РА № Р- 04001524002826-091-001/08.01.25г. от Б. И. Б. – Началник на сектор, възложител на ревизията и С. Д. Ц. на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, с който били възприети изцяло фактическите и правни изводи на екипа и потвърдени констатациите в РД.

РА е връчен по електронен път на данъчнозадълженото лице на 17.01.2025г.-л. 25 от делото.

Срещу РА била подадена жалба с вх.№ 2303/29.01.2025г. от „ПТЗК Единство“ ЕООД по електронен път.

С уведомление изх.№ 55-0005-5/07.02.2025г. ДЗЛ е уведомено за отстраняване на нередовност по жабата. В срока по чл. 147, ал.2 от ДОПК нередовността е отстранена.

С Решение по жалба срещу ревизионен акт № 45/17.04.2025г. директорът на Дирекция „ОДОП“- В.Търново потвърдил РА в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 811 лв. за данъчен период м.04.24г., но относно начисления ДДС в размер на 1287 лв. счел РА за незаконосъобразен. Органът приел, че съгласно чл. 163а ал. 1 от ЗДДС, при доставки на стоки, изброени в Приложение № 2, задължението за начисляване на ДДС е на получателя, който следва да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС. В хода на ревизионното производство от дружеството доставчик е представено КИ № **********/01.06.2024 г. по извършената към жалбоподателя доставка, което на практика анулира първоначалната фактура и заличава задължението за начисляване на ДДС. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, когато след издаване на фактура възникне основание за корекция на данъчната основа или при разваляне на доставката, доставчикът следва да издаде кредитно известие. В случая „Рапул България“ ЕООД е изпълнил това свое задължение, като през м. 06.2024 г. е издал кредитно известие № **********/01.06.2024 г. на „ПТЗК Единство“ ЕООД към фактура№ *********/02.04.2024 г. При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че жалбоподателят не отразил това кредитно известие в дневника за продажби/покупки за м.06.2024г., нито в следващи данъчни периоди. Директорът на Дирекция „ОДОП“ установил, че за данъчен период м. 06.2024 г. няма подадена справка-декларация по ЗДДС. Приел, че жалбоподателят не е отразил за данъчен период- м.04.2024 г. доставката по фактура № *********/02.04.2024 г., издадена от „Рапул България“ ЕООД, в дневника за продажби, като не е съставил протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС и не е начислил данък, съгласно изискванията на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС и чл. 163 т. 1 от ЗДДС, с което е допуснал нарушение на горните изисквания. Впоследствие обаче през м.06.2024 г. на жалбоподателя е издадено кредитно известие № **********/01.06.2024 г. на същата стойност към фактура № *********/02.04.2024 г. И по това КИ от жалбоподателя не е издаден протокол, с който да сторнира/намали начисления данък, както и да го включи в дневника за продажби за данъчен период м. 06.2024 г. С оглед на така установените факти, приел, че дължат единствено лихви в размер на 30,48 лв. върху сумата на дължимия ДДС в размер на 1 287,00 лв. за периода между изискуемото начисляване и корекцията му чрез издаване на кредитното известие (15.05.2024г. - 15.07.2024г.). В обжалвания РА законосъобразно са определени дължимите лихви за просрочие в размер на 30,48 лв. В частта на начисления ДДС в размер на 1 287 лв. обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Предвид изложеното отменил РА № Р-0400152400826-091-001/08.01.2025 г., издаден от Б. И. Б., на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и С. Д. Ц., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията, в обжалваната част за данъчен период м.04.2024 г., в която е начислен ДДС в размер на 1 287,00 лв. , както и потвърдил РА № Р-0400152400826-091-001/08.01.2025 г. в останалата обжалвана част за данъчен период м.04.2024 г., в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 811,00 лв. и са определени лихви в размер на 30,48 лв.

Установява се от представеното заверено копие на заповед № 651/11.08.2023г. на директор на ТД на НАП-В.Търново, че органите по приходите, компетентни по чл.112, ал.2 т.1 от ДОПК да издават заповеди за възлагане на ревизии е Б. И. Б. – началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-В.Търново.

С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия от лице по чл. 12, ал. 2 т.1 от ДОПК. РД е издаден от компетентните органи в рамките на определените им правомощия в посочената по-горе заповед. РА е издаден в съответствие с правилото в чл.119, ал.2 от ДОПК от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. Издателите на РА са разполагали с материална и териториална компетентност и такава по степен, предвид обстоятелството че са част от териториалната дирекция на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ – [населено място], която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата, посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис. В тази насока е и справката на л.144 от делото.

При провеждането на ревизията са спазени разпоредбите на чл. 113, ал.2, чл.114, ал.1 изр.1 и чл. 117, ал.1 от ДОПК, като от ревизираното лице са изискани документи и обяснения, приобщени по реда на чл. 115, ал. 3 изр.2 от ДОПК.

РД включва изискуемите елементи по чл.117, ал.2 т.1- 10 от ДОПК, връчен е на 22.11.24г. надлежно на ревизираното лице, като дружеството не се е ползвало от правото си по чл. 117, ал.5 от ДОПК и не е депозирало възражение.

При преценка за спазване на чл.119, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че не е спазен 14 дневния срок от изтичане на срока за подаване на възражения. РА е издаден на 08.01.25г., при връчен РД на 22.11.24г. с предоставено право за възражение в 14 дневен срок т.е. срокът за изготвяне на РА е бил 19.12.2024г. Това нарушение обаче се приема от състава за несъществено, тъй като не е повлияло на правото на защита на данъчнозадълженото лице предвид подадените жалби срещу РА и решението на директора на Дирекция „ОДОП“, видно от настоящето производство.

РА е съставен и в изискуемата писмена форма и по образеца, утвърден от изпълнителния директор на НАП, като съдържа реквизитите по чл. 120, ал.1 т.1- 8 от ДОПК. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.

С оглед на горното съдът приема, че при издаването на РА не е допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалите правила, обуславящо отмяната му на това основание.

По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон, съдът съобрази следното:

Спорът по делото се състои в това дали е налице право на данъчен кредит в размер на 811 лв. по фактури, издадени от „М и М Агро“ ЕООД и ЕТ „Джори –Л. “, както и дължи ли сумата от 30,48 лв. лихва за забава върху начислен ДДС по фактура на „Рапул България“ ЕООД и издадено кредитно известие на същата стойност.

Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит:

Правилно и обосновано органите по приходите са приели, че са налице предпоставките на чл. 122, ал.2 вр. ал.1 т.4 и 5 от ДОПК.

Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК алтернативно и изчерпателно регламентира обстоятелствата, при наличието на които органите по приходите могат да проведат ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното само ако наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства, което в настоящия случай е сторено. Доказателствената тежест за тяхното установяване е на органите по приходите, като наличието на едно от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК би било достатъчно за провеждане на облагането по аналог. Следователно, в спорното производство по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е било да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на процесуалния ред за това. В процесния случай в тежест на дружеството е да установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в РА.

В случая по делото са налице доказателства за многократно отправени искания към данъчнозадълженото лице да представи документи, с които да докаже законосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури вкл. декларация за предмет на дейност, търговски и производствени обекти, в които осъществява дейността, адреса на обекта на съхранение на активите и за обектите, от които осъществява дейността; справка за извършените облагаеми доставки; оборотна ведомост и главна книга, счетоводни справки за налични ДМА и СМЗ към 30.04.2024г., декларация за притежавани/наети съдове за съхранение на гориво за зареждане на машини – собствени или наети, подземна или стояща на собствената си тежест и др., монтирана нивомерна система; източници на финансиране на дейността – документи и счетоводно отразяване, фактури за извършени и получени доставки за периода 01.04.2024г.-30.04.2024г. и всички други придружителни документи – договори, приемно-предавателни протоколи, транспортни документи, товарителници, счетоводни регистри.). Изисквани са и писмени обяснения от данъчнозадълженото лице. Първични счетоводни документи, както и на счетоводни регистри /хронологични и аналитични/, които да съдържат информация за операциите, отчетени по съответните счетоводни сметки, оборотни ведомости и главна книга, а оттам и доказателства за счетоводство, водено в съответствие със Закона за счетоводство и Националните счетоводни стандарти не са представени както в хода на ревизионното, така и в съдебното производство. Ето защо съдът приема за доказано, че данъчнозадълженото лице не е изпълнило задължението си да води такава счетоводна отчетност, която да е достатъчна за установяване на задълженията по ЗДДС в съответствие с разпоредбата на чл. 123 от ЗДДС вр. чл. 242 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. От тук безусловно са налице предпоставките на чл. 122, ал.1 т.4 от ДОПК и ревизията правилно е проведена по особения ред.

Същевременно условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в глава седма от ДОПК- чл. 68 – чл.72 от ЗДДС.

Една от основните кумулативни предпоставки, обуславящи съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС възникването на правото на приспадане на данъчен кредит са притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, вкл. последващото им използване в облагаемата дейност на търговеца. Данъчният документ следва да съдържа и реквизитите по чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС, като т. 2 от посочената разпоредба поставя изискване първият екземпляр да съдържа гриф „оригинал“. Разпоредбата чл. 79, ал. 7 от ППЗДДС предвижда, че оригиналът на данъчния документ се предоставя на получателя по доставката. В чл. 58, ал. 2 от правилника е уредено, че при изгубване, унищожаване или кражба на оригинала на документ регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната дирекция на НАП по регистрацията си и осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си.

В случая тази предпоставка, предвидена в 71, т. 1 от ЗДДС, а именно получателят на доставката да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от закона, в който данъкът е посочен на отделен ред, не е налице. В настоящия случая в хода на ревизията е приобщено копие от процесните фактури, но не и оригиналите им. Оригинални документи не бяха представени както на съда, така и на вещото лице. Нещо повече, видно от заключението на вещото лице по назначената СИЕ в дневника за продажби към Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 15002081639/14.05.24г. за данъчен период м.04.24г. „ПТЗК Единство“ ЕООД не е декларирало продажби за същия период.

На следващо място, не е достатъчно само издаването на фактури за признаване правото на данъчен кредит за доставка на стоки, респ. на услуги, респ. установено плащане на стойността им. Следва по категоричен начин да се установи, че стоките са предадени на получателя или че фактурираните услуги са действително осъществени. Както в хода на ревизионното производство, така и при обжалване на РА по административен ред и в съдебното производство пред АС-Плевен, жалбоподателят не доказа получаването на декларираните от него доставки. Недоказано от „ПТЗК Единство” ЕООД е и наличието на условието на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а именно, че дружеството е използвало стоките и услугите за извършваните от него облагаеми доставки, при това при липса на ограничителните предпоставки на чл. 70 от ЗДДС. По делото не бяха представени доказателства – приемно-предавателни протокол, стокови разписки, товарителници и др. документи, удостоверяващи прехвърлянето на правото на собственост върху вещите по фактури № 1000025152826.04.23г., издадена от М и М Агро“ ЕООД и фактура № 1000922005827.04.2023г. , издадена от ЕТ „Джори –Л. “.

С оглед на горното, съдът приема, че не са налице визираните в закона предпоставки, при които за жалбоподателя би възникнало право на данъчен кредит, поради което правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Ето защо жалбата срещу РА в тази част следва да бъде отхвърлена.

По отношение на начислените лихви за невнесено в срок ДДС обаче съдът приема жалбата за основателна.

Действително към м.04.2024г. на основание фактура № **********/02.04.24г. на стойност 6435 лв. за данъчно задълженото лице е възникнало задължение за внасяне на ДДС на стойност 1287 лв., а поради забава е начислена лихва в размер на 30, 48 лв. за периода от 15.05.15.07.24г. Към фактурата обаче е издаден кредитно известие от 01.06.24г. и е издадена нова фактура.

Основен принцип на правато е, че акцесорното задължение следва съдбата на основото такова. Недопустимо е да се събират лихви без да съществува главница, върху която да бъдат начислени същите. Задължението за заплащане на лихвите отпада в момента, в който е заличена с обратна сила главницата с издаденото кредитно известие. Обратното означава неоснователно обогатяване на държавата за сметка на данъчнозадълженото лице и погазване на принципа за справедливост и пропорционалност при определяне на данъчните задължения.

Предвид гореизложеното, съдът приема, РА в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за сумата от 811 лв. е законосъобразен и обоснован, издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени са и процесуалните и материалните разпоредби по издаването му. Ето защо жалбата срещу РА в тази част следва да бъде отхвърлена изцяло. В останалата част от обжалвания РА последният е постановен в нарушение на материалния закон и като неправилен следва да бъде отменен.

С оглед изхода по делото, следва да се присъдят разноски в полза на НАП, съобразно отхвърлената част от жалбата, а именно сумата от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно депозиран списък с разноски. Оспорващият не е претендирал разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Административен съд гр.Плевен, IX състав,

ОТХВЪРЛЯ жалба на „ПТЗК Единство“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Левски, [улица], представлявано от А. А. А., против Ревизионен акт № Р-04001524002826-091-001/08.01.2025г., издаден от Б. И. Б. на длъжност началник сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и С. Д. Ц. – ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение №45/17.04.2025г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - гр.В.Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, поправен с Решение № 45А/24.04.2025г., с който на „ПТЗК Единство“ ЕООД за данъчен период 01.04.2024г- 30.04.2024г. е отказано приспадане на данъчен кредит в размер на 811 лв.

ОТМЕНЯ по жалба на „ПТЗК Единство“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Левски, [улица], представлявано от А. А. А., Ревизионен акт № Р-04001524002826-091-001/08.01.2025г., издаден от Б. И. Б. на длъжност началник сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и С. Д. Ц. – ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение №45/17.04.2025г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - гр.В.Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, поправен с Решение № 45А/24.04.2025г., с който на „ПТЗК Единство“ ЕООД са определени лихви в размер на 30,48 (тридесет лева и четиридесет и осем стотинки) лв.

ОСЪЖДА „ПТЗК Единство“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Левски, [улица], представлявано от А. А. А., да заплати по сметка на НАП сумата от 200 (двеста) лева за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. чл.160 ал.7 от ДОПК решението не подлежи на обжалване.