№ 33645
гр. София, 12.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20231110155455 по
описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 421521 от 30.12.2024 г. от адв. Н. И., оказал
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в качеството на
процесуален представител на длъжника М. М. Х. в производството по ч. гр.
дело № 25916/2019 г. по описа на СРС, 119 състав за допълване на решението
от 10.12.2024 г. в частта за разноските, с искане да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер 66 лева за оказаната на
длъжника М. М. Х. безплатна правна помощ в производството по ч. гр. дело
№ 25916/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Постъпила е молба с вх. № 421661 от 30.12.2024 г. от адв. М.Л., оказал
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в качеството на
процесуален представител на ответника М. М. Х. в производството по гр. дело
№ 55455/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, за допълване на решението от
10.12.2024 г. в частта за разноските, с искане да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер 88 лева за оказаната на ответника
М. М. Х. безплатна правна помощ в производството по гр. дело № 55455/2023
г. по описа на СРС, 119 състав, съразмерно с отхвърлената част от иска и с
искане за изменение на решението от 10.12.2024 г. в частта за присъдените на
ищеца разноски, с искане такива да не бъдат присъждани на ищеца.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбите – „Ф.“ ЕООД,
е подала отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбите и
моли да бъдат оставени без уважение.
Съдът намира, че исканията са процесуално допустими, доколкото същите
са направени от легитимирани лица, в преклузивния срок. По същество са
неоснователни по подробно изложени съображения в постановеното по делото
решение, които съдът не намира за необходимо да преповтаря. Само за
пълнота, и с оглед в доводите в молбите, съдът намира за необходимо да
добави следното:
Видно от мотивите на съдебно решение производството по делото е
1
образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
положителен установителен иск за признаване на установено, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер 1255 лева, представляваща непогасено
задължение по запис на заповед от 21.09.2018 г., платим на 21.04.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 10.05.2019 г. до окончателното плащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 05.09.2019 г. по ч. гр. д. № 25916/2019 г.
по описа на СРС, ГО, 119 състав.
Съгласно т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 от ГПК е
съществуване на вземането, основано на записа на заповед, каквото е и
развилото се производство по настоящото дело. При въведени от страните
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение,
по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване
подлежи и каузалното правоотношение.
В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 от
ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния
ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани
на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е
издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на
вземането по записа на заповед.
С оглед на гореизложеното, съдът намира за неоснователни възраженията
на адвокатите, направени в тази връзка.
Видно от мотивите на съдебно решение съдът е достигнал до извод за
недействителност на процесния договор за потребителски кредит – каузално
правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, поради
което и на основание чл. 23 ЗПК, е приел, че ответникът дължи връщане само
на чистата стойност по кредита. Видно от мотивите на съдебно решение по
делото е установено, че чистата стойност на кредита е сума в размер 1500
лева, получена от ответника, както и че доброволно платена от ответника е
сума в общ размер 475 лева, от която 245 лева преди подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК (които не се претендират от заявителя и не са били предмет на
делото) и 230 лева, платени в хода на делото (след подаване на заявлението, но
преди образуване на изпълнителното дело), която сума е отнесена към
погасяване само на валидно възникналото задължение за връщане на чистата
стойност на кредита /главницата/, която е в размер 1500 лева. Видно от
мотивите на съдебното решение съдът е приел, че ищецът се легитимира като
кредитор на вземане в размер на 1025 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК – 10.05.2019 г. до плащането, като е отхвърлил
иска за сумата над 1025 лева до пълния предявен размер от 1255 лева (сумата
2
от 230 лева) поради плащане в хода на делото.
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето
на иска поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като
отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на
неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност
за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е
отричала/претендирала съдебно предявеното право. Съдът е длъжен да отчете
извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на
решение относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за
разноските. Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото, същият
дължи заплащането на сторените от ищеца разноски (в този смисъл напр. опр.
№ 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение №
595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в
последното актове).
Неотносимо към предмета на делото, досежно тежестта за разноски, е
посоченото от адв. Любомиров решение на СЕС по дело С-714/22, в което е
прието, че режимът на разпределяне на съдебните разноски не трябва да
възпира потребителя да упражни правото да предяви пред съд иск за
установяване на неравноправния характер на договорна клауза и връщане на
платените въз основа на нея суми, в случаите когато за потребителя е
практически невъзможно или прекомерно трудно да определи обхвата на
правото си на връщане на тези суми т.е. техния размер. При задълбочен
прочит на решението на СЕС, а не при избирателното цитиране на негови
пасажи, се установява, че същото е постановено по преюдициално запитване
във връзка с въпроса за разпределянето на разноските по съдебното
производство, когато предявеният от потребител иск за установяване на
нищожност на неравноправна договорна клауза бъде уважен изцяло, а искът за
връщане на платени по силата на тази клауза суми – само частично, какъвто
не е предявеният в настоящото производство иск. В решението СЕС приема,
че макар искът на потребителя да е уважен само частично в частта за връщане
на сумите, в негова тежест на следва да се възлагат разноски, но само в
хипотеза, при която потребителят добросъвестно е упражнил правата си,
искът за обявяване на нищожност е бил уважен, искането за връщане е
уважено само частично, но поради това че за посочения потребител е било
практически невъзможно или прекомерно трудно да определи обхвата на
правото си на връщане на тези суми, при съображения че процесуалната
правна уредба, по силата на която същият потребител трябва да понесе част от
съдебните разноски във връзка с такова производство, може да го възпре да
упражни предоставените му от Директива 93/13 права. В решението е прието
още, че не може да се изключи възможността потребителят да е длъжен да
понесе част от съдебните разноски, които е направил, за да предяви иск за
установяване на неравноправния характер на договорна клауза, в случай на
частично уважаване — след обявяване на тази клауза за нищожна — на
искането му за връщане на недължимо платените въз основа на посочената
клауза суми, по-специално когато потребителят недобросъвестно упражнява
3
правото си на връщане.
С оглед на гореизложеното, както беше посочено по-горе, настоящото
производство не е образувано по иск на потребител за установяване на
нищожност на неравноправна договорна и иск за връщане на платени по
силата на тази клауза суми, определянето на чиито размер да е било
практически невъзможно или прекомерно трудно, за да е мислима хипотеза,
при която потребителят да е възпрян да упражни предоставените му от
Директива 93/13 права.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 421521 от 30.12.2024 г. на адв.
Н. И., оказал безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в
качеството на процесуален представител на длъжника М. М. Х. в
производството по ч. гр. дело № 25916/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, за
допълване на решение № 22371 от 10.12.2024 г., постановено по гр. дело №
55455/2023 г. на СРС, 119 състав, в частта за разноските, с искане да му бъде
присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер 66 лева за
оказаната на длъжника М. М. Х. безплатна правна помощ в производството по
ч. гр. дело № 25916/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 421661 от 30.12.2024 г. на адв.
М.Л., оказал безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в
качеството на процесуален представител на ответника М. М. Х. в
производството по гр. дело № 55455/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, за
допълване на решение № 22371 от 10.12.2024 г., постановено по гр. дело №
55455/2023 г. на СРС, 119 състав, в частта за разноските, с искане да му бъде
присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер 88 лева за
оказаната на ответника М. М. Х. безплатна правна помощ в производството по
гр. дело № 55455/2023 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 421661 от 30.12.2024 г. на
ответника М. М. Х., подадена чрез адв. М.Л., за изменение на решение №
22371 от 10.12.2024 г., постановено по гр. дело № 55455/2023 г. на СРС, 119
състав, в частта за присъдените на ищеца разноски, с искане такива да не
бъдат присъждани на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4