Решение по дело №1160/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 19.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тридесет и първи май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 1 160  по описа за 2018 г.

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД да заплати следните суми:

1. на Д.Г.В. - 35 000,00 лева на основание иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 06.02.2014 г., плюс законната лихва от 26.01.2015 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат В.О. – 1 281,88 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 1 400,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Д.В. е със съдебен адрес – адвокат В.О.,***, ж. к. “******, а З. „Л.И.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за разликата над 35 000,00 лева до пълния предявен размер от 80 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Д.В. да заплати на З. „Л.И.” АД 160,31 лева разноски по делото и 112,50 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето 750,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса и разноски.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[6] В исковата молба от 26.01.2018 г. Д.В. заявява, че на 06.02.2014 г. е участвала в ПТП, предизвикано от В.П.. Вследствие на това ПТП Д.В. е получила вътрешноставно счупване на латералния кондил на голямопищялната кост на лявата подбедрица и контузия на главата.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на В.П. е била застрахована при ответника З. „Л.И.” АД (Л.И.). Д.В. оценява на 80 000,00 лева болките и страданията, които е претърпяла и ще търпи от описаните увреждания.

 

[8] Ответникът Л.И.не е изплатил обезщетение на ищцата. Затова Д.В. моли съда да осъди Л.И.да ѝ заплати 80 000,00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Тя търси и законната лихва от 26.01.2015 г.

 

2.           На ответника

 

[9] Л.И.е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. не дължи обезщетение на Д.В., защото произшествието е настъпило изключително по нейна вина, или евентуално тя е съпричинила ПТП, защото не се е съобразила с отстоянието до автомобила и при ограничена видимост е навлязла рязко на пътното платно ;

2. тя не е претърпяла твърдените увреждания;

3. търсеното обезщетение е прекомерно. Л.И.твърди, че не дължи и обезщетение за забава (писмен отговор, л. 148-151);

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[10] Д.В. е била родена на *** г. Тя е била в добро здравословно състояние (показания на свидетеля  В., л. 277).

 

[11] На 06.02.2014 г. около 17:55 часа В.П. е управлявала лек автомобил „Опел“ по ул. „Христо Силянов“ с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към ул. „Хан Кубрат“. Кръстовището на ул „Христо Силянов“ с ул. „Възрожденска“ е било регулирано със светофарна уредба - трисекционна за МПС и двусекционна за пешеходци, която е работела в нормален режим.

 

[12] На зелен сигнал на светофарната уредба за пешеходци на кръстовището между ул. “Христо Силянов“ и ул. „Възрожденска“, Д.В. е предприела пресичане на ул. „Възрожденска“ по продължение на левия тротоар на ул. Х.С.от дясно на ляво спрямо посоката на автомобила, управляван от В.П.. Пешеходката се е движела по пешеходна пътека. В същото време водачът В.П. е предприела маневра завой наляво също на зелен светофар на светофарната уредба, регулиращ нейната посока на движение.

 

[13] Свидетелят Ф. е управлявал лек автомобил в обратната посока на движението на автомобила на В.П. и е предприел десен завой за навлизане в ул. „Възрожденска“. Той е забелязал ищцата и я е изчакал. В.П. не е направила това обаче, и е предизвикала ПТП с Д.В., въпреки че тя е била видима за нея и В.П. е могла да спре и да изчака (решенията на наказателния съд, л. 128-135; заключението на вещото лице М., л. 287-291; показанията на свидетелите И.Ф. и Н.Ф., л. 275-276). Не се спори, че към този момент ГО на В.П. е била застрахована при ответника Л.И..

 

[14] От удара с автомобила Д.В. е получила контузия на главата и вътреставно счупване в страничния кондил на голямопищялната кост на лявата подбедрица. Тя е била транспортирана до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където са били извършени прегледи и образни изследвания – рентгенографии.

 

[15] На 10.02.2014 г. е била предприета оперативна интервенция, като е била извършена кръвна репозиция с налагане на метална остеосинтеза “L”-плака и остеопластика. Поставена е била мека шина в екстензия на коленната става (епикризата, л. 190).

 

[16] На 14.02.2014 г. ищцата е била изписана от болницата с назначена медикокаментозна антибиотична терапия. Тя е била насочена за рехабилитация (епикризата, л. 190).

 

[17] На 21.03.2014 г. Д.В. е постъпила в болница за провеждане на рехабилитация. При изписването ѝ на 28.03.2015 г. пострадалата се е придвижвала с две патерици. Лекарите са констатирали отток на лявата коленна става с данни за синовиална реакция и силно затруднено самообслужване (епикризата, л. 202).

 

[18] Възстановяването е продължило от шест до осем месеца, като ищцата е изпитвала силни болки през първите 15-20 дни (заключението на вещото лице д-р К., л. 268-270). Ищцата е била почти шест месеца в отпуск поради временна неработоспособност (болничните листа, л. 22-27). През периода на възстановяване тя се е нуждаела от чужда помощ (показанията на свидетеля В., л. 277-278). На 15.04.2015 г. Д.В. е постъпила в болница за отстраняване на металната остеосинтеза (епикризата, л. 229).

 

[19] При прегледа вещото лице К. е установил, че костите на лявата коленна става на ищцата са остеопоротични. Тя има остеохондроза в тази става, болезнени движения при по-голямо натоварване и ограничена флексия. Възможно е да настъпят дегенеративни промени, налагащи подмяна на ставата. В областта на лявата коленна става ищцата има оперативен белег (заключението на д-р К.). Тя изпитва неудобство от него (показанията на свидетеля В., л. 277).

 

[20] Увреждането на ищцата е по-леко от това, което е било предмет на обезщетяване по решение на САС 479-2019-4-ти с-в по гр. д. 3212/2018 г. Това е така, защото пострадалият по решението на САС е имал варизи и към момента на прегледа му от вещото лице той все още е имал нужда от чужда помощ, докато това не е така при ищцата (показанията на д-р К., л. 273; решението на САС е било постановено по повод обжалване на решение на настоящия съд по гр. д. 13 262/2016 г.).

 

[21] Д.В. не дължи държавна такса. Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 292). Л.И.е заплатил: 250,00 лева за вещо лице (л. 194, л. 259 и л. 284); 30,00 лева за свидетел (л. 195); 5,00 лева държавна такса за съдебно удостоверение (л. 196).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[22] Д.В. е предявила иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът е частично основателен за 35 000,00 лева.

 

1. По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[23] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[24] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял имуществени/неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[25] Съдът установи, че:

1.           на 06.02.2014 г. Д.В. е участвала в ПТП, предизвикано от В.П. (в тази му част решението на наказателния съд е задължително за настоящия съд);

2.           от него Д.В. е получила увреждания;

3.           ГО на В.П. е била застрахована при Л.И.;

4.           от уврежданията Д.В. е претърпяла неимуществени вреди;

5.           Л.И.не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищцата.

 

[26] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[27] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 06.02.2014 г.

 

[28] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.). 

 

[29] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[30] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[31] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ  (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм)).

 

[32] Икономическата обстановка в страната в периода 06.02.2014 г.-19.11.2015 г. се е променяла, но не съществено. Така например минималната работна заплата е била:

- 340,00 лева от 01.01.2014 г.^[1].

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[2];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[3]. Увеличението на МРЗ от 06.02.2014 г. до 19.11.2015 г. е било 11,76%.

 

[33] Съдът установи, че към момента на ПТП Д.В. е била на 60 години. От ПТП тя е получила контузия на главата и вътреставно счупване в страничния кондил на голямопищялната кост на лявата подбедрица. Тя е била транспортирана до болница, където са били извършени прегледи и образни изследвания – рентгенографии. Четири дни по-късно лекарите са я оперирали, като са извършили кръвна репозиция с налагане на метална остеосинтеза “L”-плака и остеопластика. Те са поставили и мека шина в екстензия на коленната става.

 

[34] Четири дни след операцията ищцата е била изписана от болницата с назначена медикокаментозна антибиотична терапия. Тя е била насочена за рехабилитация. На 21.03.2014 г. Д.В. е постъпила в болница за провеждане на рехабилитация. При изписването ѝ на 28.03.2015 г. пострадалата се е придвижвала с две патерици. Лекарите са констатирали отток на лявата коленна става с данни за синовиална реакция и силно затруднено самообслужване.

 

[35] Възстановяването е продължило от шест до осем месеца, като ищцата е изпитвала силни болки през първите 15-20 дни. Ищцата е била почти шест месеца в отпуск поради временна неработоспособност. През периода на възстановяване тя се е нуждаела от чужда помощ. На 15.04.2015 г. Д.В. е постъпила в болница за отстраняване на металната остеосинтеза.

 

[36] Сега костите на лявата коленна става на ищцата са остеопоротични. Тя има остеохондроза в тази става, болезнени движения при по-голямо натоварване и ограничена флексия. Възможно е да настъпят дегенеративни промени, налагащи подмяна на ставата. В областта на лявата коленна става ищцата има оперативен белег, от който изпитва неудобство.

 

[37] Увреждането на ищцата е по-леко от това, което е било предмет на обезщетяване по решение на САС 479-2019-4-ти с-в по гр. д. 3212/2018 г. Това е така, защото пострадалият по решението на САС е имал варизи и към момента на прегледа му от вещото лице той все още е имал нужда от чужда помощ, докато това не е така при ищцата. Увреждането на пострадалия по решението на САС е било от 19.11.2015 г., а съдът е определил 45 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди^[4].

[38] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита и, че случаят по цитираното решение на САС е по-тежък от настоящия и е от година, когато МРЗ е била по-висока с 11,76% отколкото към момента на настъпване на настоящото увреждане. Затова съдът приема, че 35 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от Д. В.. Ето защо съдът уважава иска за 35 000,00 лева, като го отхвърля за разликата до пълния предявен размер от 80 000,00 лева.

 

[39] Л.И.е възразил, че Д.В. е допринесла за настъпването на уврежданията си, защото не се е съобразила с отстоянието до автомобила и при ограничена видимост е навлязла рязко на пътното платно. Съдът не установи това. Ето защо възражението е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[40] Ищцата търси и разноски. Тя не е направила такива, но е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[41] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 35 000,00 лева при предявен размер от 80 000,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И.да заплати на адвокат О. 1 281,88 лева адвокатско възнаграждение (80 000,00-10 000,00х0,03+830,00х35 000,00х80 000,00).. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И.да заплати по сметка на СГС 1 400,00 лева държавна такса.  

 

[42] Л.И.също търси разноски. Той е направил такива за 285,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[43] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 45 000,00 лева при предявен размер от 80 000,00 лева. Затова съдът осъжда Д.В. да заплати на Л.И.160,31 лева разноски по делото и 112,50 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х45 000,00/80 000,00).

Съдия: