№ 371
гр. Ботевград, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20251810100799 по
описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима молба на ЗК „*****“ АД, ЕИК: *****, гр.
София, бул. „*****“ № 67а, срещу Агенция „*****“ (АПИ), гр. София, пл. „****“ № 3, с
правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 49 и 45 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) на ЗК „*****“ АД се твърди, че: На 07.12.2021 г., около 17:40
ч. при движение по ГП I-1 на км. 183 в посока към с. Новачене л. а. „Фолксваген Туран“ с
рег. № СВ ***** КА, управляван от собственика му С. В. К., е преминал през изровена дупка
в асфалта и реализирал ПТП, скъсвайки предна дясна гума. За ПТП бил съставен протокол
за ПТП № 1808624/07.12.2021 г. По щетата била образувана ликвидационна преписка в
ищцовото дружество № 2000-1261-21-000832 въз основа на договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС по полица № 93002110009650/08.02.2021 г., действаща от
09.02.2021 г. до 08.02.2022 г. на същ. л. а. Размерът на щетата, платена от дружеството, бил
165.91 лв. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП именно АПИ била стопанин на същ. път, като по
силата на чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП агенцията имала задължението да го поддържа в изрядно
състояние.
С оглед на изложеното ЗК „*****“ АД моли БРС да осъди АПИ да му плати сумата от
165.91 лв., представляваща платеното обезщетение по имуществената застраховка на
процесния л. а., и сумата от 57.69 лв. за мораторна лихва върху тази сума от 22.03.2022 г. до
13.01.2025 г., ведно със законната лихва от 14.01.2025 г. до окончателното й плащане: чл.
410, ал. 1, във вр. в чл. 49, 45, ал. 1, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претендират се и съдебно-деловодни разноски.
В отговора на исковата молба (ОИМ) на АПИ се възразява срещу основателността
на иска: Първо, процесният протокол за ПТП не бил надлежно съставен, нямал материална
доказателствена сила и не доказвал самото ПТП. Второ, договорът за застраховка не бил
надлежно сключен. Трето, не било надлежно доказаното процесното ПТП, респ. вредата,
причинена от него. Четвърто, пострадалият от ПТП бил допринесъл за настъпването му. С
оглед на изложеното моли БРС да остави без уважение предявения иск; претендират се и
разноски.
1
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
На 07.12.2021 г., около 17:40 ч. при движение по ГП I-1 на км. 183 в посока към с.
Новачене л. а. „Фолксваген Туран“ с рег. № СВ ***** КА, управляван от собственика му С.
В. К., е преминал през изровена дупка в асфалта и реализирал ПТП, скъсвайки предна дясна
гума и увреждайки предна дясна джанта. За ПТП бил съставен протокол за ПТП №
1808624/07.12.2021 г. ПТП – освен от протокола за това – се доказва още и от разпита на св.
С. В. К., а също и от САТЕ, която БРС кредитира изцяло. Възраженията на АПИ, че
протоколът за ПТП не съдържал снимков материал, е неприемливо, тъй като се касае до
протокол за ПТП, а не до оглед на ПТП. Другите възражения на АПИ, че протоколът за ПТП
не бил надлежно съставен, че нямал материална доказателствена сила и не доказвал самото
ПТП, са несъстоятелни, защото, първо, са бланкетни, второ, обстоятелствата по ПТП,
удостоверени в протокола за ПТП, се потвърждават от разпита на свидетеля и САТЕ.
Въпросният л. а. е бил застрахован „КАСКО на МПС“, видно от Застрахователна полица №
93002110009650/08.02.2021 г., действаща от 09.02.2021 г. до 08.02.2022 г. (л. 8 от гр. д. №
1986/2025 г. на СРС. Възражението на АПИ в обратния смисъл е прочее неоснователно.) По
щетата била образувана ликвидационна преписка в ищцовото дружество № 2000-1261-21-
000832. За тази вреда по л. а. застрахователят е платил на С. К. сумата от 165.91 лв. (видно
от платежно нареждане от 20.01.2025 г. на л. 32 от същ. гр. д.). Според САТЕ сумата,
необходима за възстановяването на л. а., е 187.01 лв., от които 97.04 лв. за нови части, 27.30
лв. за демонтаж и монтаж на увредените детайли, 31.50 лв., или общо 155.84 лв., без ДДС.
Възражението за принос на пострадалия в ПТП е несъстоятелно: липсват каквито и да било
данни за това.
По правото:
БРС намира, че е сезиран с осъдителен иск (ОИ) на ЗК „*****“ АД срещу АПИ, с
който се иска АПИ да бъде осъдена да плати на АД сумата от 165.91 лв., представляваща
платеното обезщетение на С. В. К. за реализирано ПТП на 07.12.2021 г., около 17:40 ч. при
движение по ГП I-1 на км. 183 в посока към с. Новачене, общ. Ботевград, по имуществена
застраховка с полица № 93002110009650 от 08.02.2021 г. „Каско“ на л. а. „Фолксваген Туран“
с рег. № СВ ***** КА, който л. а., като е преминал през необозначена дупка на пътя, е
разкъсал предната си дясна гума, и сумата от 57.69 лв. за мораторна лихва върху тази сума
от 22.03.2022 г. до 13.01.2025 г., ведно със законната лихва от 14.01.2025 г. до окончателното
й плащане: чл. 410, ал. 1, във вр. в чл. 49, 45, ал. 1, чл. 86, ал. 1 ЗЗД. АПИ оспорва иска по
основание и по размер.
По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона
предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, освен презумпцията за вина
по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, нито пък неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 155, във
вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК (общоизвестни или служебно известни факти). На основание чл.
146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът указва на страните, че всяка от тях е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения, като в противен случай
съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата
на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва на страните, че всички факти по делото са спорни.
С оглед на възприетата по-горе фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи: Първо, че между ЗК „*****“ АД и С. В. К. е била сключена застраховка „Каско“ на
л. а. „Фолксваген Туран“ с рег. № СВ ***** КА към 07.12.2021 г. с полица №
93002110009650/08.02.2021 г. (чл. 399 и сл. КЗ). Второ, на 07.12.2021 г., около 17:40 ч. при
движение по ГП I-1 на км. 183 в посока към с. Новачене, общ. Ботевград, е реализирано
ПТП със същ. л. а., който е навлязъл в необозначена дупка на същ. път. Трето, от това ПТП
л. а. е претърпяло следните вреди: спукана предна дясна гума и увредена предна дясна
джанта. Четвърто, вредата от спуканата гума е в размер на 187.01 лв. (Вж. чл. 45, ал. 1
ЗЗД.) Пето, вредите, които се принтират в по-малък размер, действително са били заплатени
от застрахователя на застрахования, видно от платежно нареждане от 20.01.2025 г. на л. 32
2
от същ. гр. д.; чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ). Шесто, АПИ чрез своите работници и служители
стопанисва ГП I-1, км. 183 в посока с. Новачене, който е част от републиканската пътна
мрежа (чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП). Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП именно АПИ
е стопанин на същ. път, като по силата на чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП агенцията имала
задължението да го поддържа в изрядно състояние. По делото се установи като несъмнено,
че АПИ не е изпълнила това си задължение, предвид на съществуването на дупка на ГП I-1
на км. 183 в посока към с. Новачене, общ. Ботевград, която не е била обозначена. От
доказването на деянието (ПТП), вредите (платеното обезщетение на застрахования) и
причинната връзка между тях следва, че вината на работниците и служителите на АПИ се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД); а АПИ не е оборила тази
презумпция. Противоправността е правен извод, който следва от това, че АПИ не е
изпълнила задължението си да стопанисва надлежно пътната мрежа, допускайки в нея
наличието на дупка, която дори не е била обозначена (чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП, във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД). АПИ не доказа нито на съпричиняването на процесното ПТП от пострадалия (чл.
51, ал. 2 ЗЗД), нито че нейните служители са поддържали изрядно процесния главен път (чл.
19, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 ЗП). Прочее тези възражения са неоснователни. При това БРС
намира, че, като е заплатило на С. В. К. сумата от 165.91 лв., която АПИ е дължало на
пострадалия К. на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, по този начин ЗК „*****“ АД се е
суброгирало на основание чл. 410 КЗ в правата на удовлетворения кредитор срещу
длъжника за това, което е платило – 165.91 лв., ведно със законната лихва от 21.03.2022 г.
(когато АПИ е била поканена от застрахователя да плати главницата, видно от писмото с вх.
№ 2066/21.03.2022 г. на АПИ, л. 33 от гр. д. №1968/2025 г. на СРС), до 13.01.2025 г. (денят,
предхождащ датата на завеждане на ИМ в СРС – 14.01.2025 г.), която възлиза в размер на
57.69 лв., ведно със законната лихва от датата на ИМ: 14.01.2025 г., до окончателното й
плащане (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищцовото дружество (чл. 78, ал. 1
ГПК) в размер на 20 лв. за депозит за свидетел, 400 лв. за САТЕ и 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение (чл. 25, ал. 1 НЗПП, във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 78, ал. 8 ГПК). Искането за
присъждане на максимално възнаграждение за юрисконсулт от 450 лв. е неоснователно, тъй
като делото не разкрива фактическа или правна сложност, а и юрисконсултът не се е явил в
нито едно о. с. з. На основание чл. 77 ГПК АПИ следва да бъде осъдена да плати на БРС
сумата от 50 лв. за ДТ по иска, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на ИЛ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „*****“, гр. София, пл. „****“ № 3, да плати на ЗК „*****“ АД,
ЕИК: *****, гр. София, бул. „*****“ № 67а, сумата от 165 (сто шестдесет и пет) лева и 91
ст., представляваща платеното обезщетение на С. В. К. за реализирано ПТП на 07.12.2021 г.,
около 17:40 ч. при движение по ГП I-1 на км. 183 в посока към с. Новачене, общ. Ботевград,
по имуществена застраховка с полица № 93002110009650 от 08.02.2021 г. „Каско“ на л. а.
„Фолксваген Туран“ с рег. № СВ ***** КА, който л. а., като е преминал през необозначена
дупка на пътя, е разкъсал предната си дясна гума, и сумата от 57 (петдесет и седем) лева 69
ст. за мораторна лихва върху тази сума от 22.03.2022 г. до 13.01.2025 г., ведно със законната
лихва от 14.01.2025 г. до окончателното й плащане: чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. в чл. 49, 45, ал.
1, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Агенция „*****“ да плати на ЗК „*****“ АД сумата от 620 (шестстотин
и двадесет) лева за съдебно-деловодни разноски: чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
ОСЪЖДА Агенция „*****“ да плати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Ботевградския районен съд сумата от 50 (петдесет) лева за държавна такса: чл. 77
ГПК, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
4