РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 21.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 22 януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА КАН дело №
371
по описа за 2019 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2
от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „МИГ
МА М.А.“***, представлявано от управителя М.А., срещу решение № 757/05.11.2019г., постановено по АНД № 1547/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0000813/27.06.2019 г. на началника на ОО „АА“, гр.Русе.
В жалбата се навеждат касационни
оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт поради противоречие с
материалноправни разпоредби и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила (необосноваността
не е касационно основание по чл.348 НПК, към който препраща нормата на чл.63,
ал.1, изр.2 ЗАНН). Изтъква подробни съображения по наведените оплаквания, които
обосновава с нарушение на чл.18 ЗАНН, липса на посочено в АУАН и в НП място на
извършването на нарушението, което може да очертае промяна в подсъдността на
спора, липса на конкретно описание на какво изискване за психологическа годност
не отговарял водач на товарен автомобил и липса на конкретна преценка за
приложение нормата на чл.28, б.“а“ ЗАНН. Претенцията е да се отмени решението
на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени
издаденото наказателно постановление.
Касационният ответник - ОО „АА“,
гр.Русе, не изпраща процесуален представител и не взема становище по основателността
на жалбата.
Представителят на РОП дава
заключение, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши задължителната проверка на обжалваното решение по
чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно оспорване и в законоустановения
срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е събрал
по надлежния ред допустими и относими по спора доказателства, установяващи
правнорелевантните за случая факти и обстоятелства. Извършил е задълбочен и
цялостен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
като ги е обсъдил както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Пълно и точно е
възприел фактическа обстановка, която изцяло се споделя от настоящия касационен
състав.
С оглед направените по
делото фактически констатации съдът е формулирал и напълно обосновани и в
съответствие със закона правни изводи за правилна установеност и безспорна доказаност
на нарушението на санкционираното дружество, което е допуснало осъществяване на
превоз на товари с водач, чието удостоверение за психологическа годност е било с
изтекъл срок на валидност след 28.11.2018 г. – нарушение на чл.7а, ал.2,
предл.последно ЗАвтП.
Въззивният съд счита,
че правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на
жалбоподателя, като приема липсата на неспазване изискването по чл.18 ЗАНН.
Изложени са съображения по наведени от дружеството доводи. Така мотивиран,
районният съд изцяло е потвърдил обжалваното пред него НП.
Решението на районния
съд е правилно.
Оспореният в настоящото производство
съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка и правилно приложен
към нея материален и процесуален закон. Изводите на първоинстанционния съд
относно правнозначимите факти са съответни на събрания по делото доказателствен
материал, а в настоящото касационно производство не се сочат убедителни доводи,
които да ги променят.
Неоснователно е възражението за
допуснато съществено нарушение на изискването по чл.18 ЗАНН, както в
административната, така и в съдебната фази на производството. Дори да е налице
такова нарушение, то не попада в обхвата на легалната дефиниция за съществено
процесуално нарушение по чл.348, ал.3 НПК, тъй като процесуалните права и
защитата на санкционираното дружество не са ограничени, а и липсват данни за
осъществени факти по всички хипотези на цитираната норма, поради което не е
налице основание да се приеме наличието на съществено процесуално нарушение.
Ако следва да се зачете доводът на касационния жалбоподател, това би влошило
положението му, тъй като наказващият орган би наложил две отделни наказания,
вместо едно както е в настоящия случай.
Неоснователно е и възражението
относно липсата в описание на нарушението на местоизвършването, като обуславящо
местната компетентност на районния съд. Доводите в касационната жалба в тази
насока са свързани с обстоятелството, че водачът с изтекъл срок на валидност на
удостоверението за психологическа годност, осъществил превози на товари зад
граница. Но в случая е повдигнато обвинение за възлагане превози на такъв водач
от транспортната организация със седалище в гр.Русе и липсват доказателства, че
това възлагане е осъществено извън страната, в чужбина. А и законодателят в
нормата на чл.48, ал.2 ЗАНН посочва правомощие да бъде издадено НП от орган,
пред който първо е образувано производство.
Засилената защита и ограничаване на рисковите
фактори за безопасността на движението по пътищата, са основна цел на
законодателя, приел изменението на закона чрез нормата на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр
по отношение на безопасното управление на превозно средство и личностните
качества на водача, извършващ превози. Във връзка с тази основна цел, неспазване
на изискването за психологическа годност на водачите, не може да бъде
определено като маловажен случай по определението на чл.93, т.9 НК, относимо
съгласно препращането с чл.11 ЗАНН. Предвид тези съображения, не са налице
обстоятелства за приложение нормата на чл.28, б.“а“ ЗАНН.
Настоящата инстанция,
след извършена служебна проверка на оспореното решение за неговата валидност,
допустимост и правилност, не констатира допуснати пороци в съдебния акт,
съставляващи касационно основание за отмяната му.
С оглед гореизложеното
касационният съд счита, че РС - Русе е постановил правилно съдебно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 757/05.11.2019г.,
постановено по АНД № 1547/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 38-0000813/27.06.2019г. на началника на ОО „АА“,
гр.Русе.
Решението не подлежи на обжалване и
на протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.