№ 53
гр. гр. Добрич, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Ж.
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500672 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№ 269068/13.08.2021 г. от П. Г. Т. ЕГН ********** от град Д., чрез
адвокат М.С., срещу решение № 260489/28.07.2021 г. по гр.д.№ 4034/2019 г.
на РС-Добрич, с което е извършена делба на недвижим имот - Жилище –
апартамент със застроена площ от 70,91 кв.м., с идентификатор ***,
находящо се в град Д., ведно с прилежащото му избено помещение № 7 със
застроена площ от 10,47 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от
правото на строеж, равняващо се на 48,21 кв.м. от цялото място с площ от
1366 кв.м., съсобствен между съделители с квоти: Д. Г. М. ЕГН ********** от
град С. – 8/24 ид. части; Г. Г. Т. ЕГН **********, от град Д. – 4/24 ид. части;
П. Г. Т. ЕГН ********** от град Д. – 4/24 ид. части; ЕВ. АТ. Ц. ЕГН
**********, град С. – 1/24 ид. част; АН. ЛЮБ. Ж. ЕГН ********** от град С.
– 1/24 ид. част и ПЛ. ЕМ. Ц. ЕГН ********** от град С. – 6/24 ид. части. чрез
изнасянето му на публична продан.
Въззивникът счита решението за неправилно, незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като се
аргументира с необсъждане от районния съд на събраните доказателства, не
1
мотивиране на съдебния акт, с непълнота на доказателствата. Счита делбата
на апартамента да не следва да бъде извършена чрез публична продан, а по
реда на чл.349 от ГПК с оглед приоритетния принцип, залегнал в чл.69, ал.2
от ЗН, поне някой от съделителите да получи дял в натура. Въпреки липсата
на искане за възлагане на имота, но при изричното изразено от нея желание
да изплати дяловете на съсобствениците, следвало да бъде дадена възможност
за това чрез спиране на производството или определяне на друг способ за
извършване на делбата. Чрез възлагане на имота на нея щяло да се реализира
в пълен обем правото и като съсобственик да изплати дяловете на останалите.
Съдът следвало да напъти страните към доброволно уреждане на спора,
следвало да укаже на нея със съобщението за насрочване на първото съдебно
заседание от втората фаза последствията от неучастие в производството
лично, чрез молби или чрез представител. Иска отмяна на решението и
извършване на делба чрез възлагане на имота в неин дял.
В писмен отговор по въззивната жалба съделителите ЕВ. АТ. Ц., АН.
ЛЮБ. Ж. и ПЛ. ЕМ. Ц., тримата чрез упълномощения адвокат В.К., изразяват
становище за нейната неоснователност и правилност на решението. Предвид
неподеляемостта на жилището нямало друг способ за извършване на делбата.
Поведението на въззивницата да се укрива, да не отговаря на отправени
покани за доброволна делба било пречка за доброволно уреждане на
отношенията им. Искат потвърждаване на решението.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Производството по гр.д.№4034/2019г. на Добрички районен съд е за
делба на недвижим имот във фазата на извършването и. С влязло в сила на
16.02.2021г. решение №260333/10.12.2020г. по същото дело е допусната
делба на недвижим жилищен имот- Жилище – апартамент със застроена
площ от 70,91 кв.м., с идентификатор ***, находящо се в град Д., ведно с
прилежащото му избено помещение № 7 със застроена площ от 10,47 кв.м.,
ведно с припадащите се идеални части от правото на строеж, равняващо се на
48,21 кв.м. от цялото място с площ от 1366 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж 72624.623.552.1.48; 72624.623.552.1.29; под обекта
2
72624.623.552.1.44; над обекта няма, по кадастралната карта на града,
одобрена със заповед № РД-18-15/12.05.2005г., между съделители и при права
в съсобствеността: Д. Г. М. ЕГН ********** от град С. – 8/24 ид. части; Г. Г.
Т. ЕГН **********, от град Д. – 4/24 ид. части; П. Г. Т. ЕГН ********** от
град Д. – 4/24 ид. части; ЕВ. АТ. Ц. ЕГН **********, град С. – 1/24 ид. част;
АН. ЛЮБ. Ж. ЕГН ********** от град С. – 1/24 ид. част и ПЛ. ЕМ. Ц. ЕГН
********** от град С. – 6/24 ид. части.
С обжалваното съдебно решение делбата е извършена по реда на чл.348
от ГПК при преценка за липса на възлагателни претенции, респ.липсата на
предпоставките на чл.349 ал. 2 от ГПК за възлагане на неподеляемия
апартамент. Решението е правилно.
Няма спор по фактите относно жилищното предназначение на делбения
имот, неговата неподеляемост, установена със заключение на вещо лице,
произхода на съсобствеността - по силата на наследяване, като съделителите
са дъщеря и внуци на наследодателите Г.Ц.П., починал на ***г. и П.Д.П.,
починала на ***г., поради което не е необходимо повторно да бъдат
обсъждани всички доказателства във връзка с тези факти. Пред въззивната
инстанция се изтъква единствено неправилно приложение на нормата на
чл.349 от ГПК, респ. хипотезата на ал.2 от същата норма, тъй като качеството
на съделителите на дъщеря и внуци на наследодателите принципно изключва
хипотезата на чл.349, ал.1 от ГПК, която касае съпруг, което по съществото
си е оплакване във връзка със способа за извършване на делбата.
Изборът на способ за извършване на делбата е обусловен от
поделяемостта на имота съобразно броя на съделителите. Несъмнено целта на
делбата е всеки съсобственик да получи реален дял от наследствените имоти,
когато това е възможно. В хипотеза, при която броят на съделителите е
по-голям от броя на делбените имоти или от имотите не могат да се обособят
еднородни дялове съобразно броя на съделителите, принципа за реален дял за
всеки съсобственик е неприложим. Ако имотът е неподеляемо жилище
законът предвижда различни основания, при които може да се възложи в дял
на един от съделителите, като специално са защитени права на някои от тях –
наследници, които са живели с наследодателя при откриване на наследството,
преживял съпруг, или бивш съпруг, на когото е предоставено упражняването
на родителските права. Така според разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК , при
3
делба на неподеляем жилищен имот, всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище,
може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари. Този способ за делба на
неподеляем жилищен имот е допустим само при възникнала по наследяване
съсобственост, т.е. при сънаследствен имот /така и постановките на т.7 и 8 от
ТР № 1 от 19.05.2004 год. по т.д.№ 1/2004 год. на ОСГК на ВКС , по
приложението на чл.288 ал.3 от ГПКотм., аналогичен на чл.349 ал.2 от ГПК/.
Целта на нормата на чл.349 ал.2 от ГПК е да се задоволи жилищната
нужда на този от наследниците, за който наследствения имот, предмет на
делба е единствено жилище . Приложимостта на нормата по чл. 349 ал.2 от
ГПК обаче е предпоставена от изричното упражняване от страна на някой от
съделителите на потестативното по своя характер право на възлагане в срока
по чл.349, ал.4 от ГПК- първото заседание след влизане в сила на решението
за допускане на делбата. Настоящият случай не е такъв.
Никой от съделителите в срока по чл.349, ал.4 от ГПК, не е предявил
възлагателни претенции, в това число и въззивницата П.Т., в който смисъл и
твърденията и в жалбата. При това положение липсва основание за обсъждане
наличието или липсата на фактическия състав за възлагане по чл.349, ал.2 от
ГПК. Въззивницата П.Т. е сторила искане за възлагане едва с въззивната
жалба, при липса на твърдения и данни по делото за допуснати от съда
процесуални нарушения, осуетяващи своевременното упражняване на това
право от въззивницата, при което да е допустимо въззивният съд да разгледа
искането и за възлагане на неподеляемия имот. Сочените от нея
неизпълнения на задължения на съда за напътстване на страните към
споразумение или друг способ за уреждане на спора, липсата на указания при
изпращане на съобщение за насрочване на първото по делото съдебно
заседание за извършване на делбата на последствията от неучастието в
процеса , лично или чрез представител, нямат характер на такива. Не отговаря
и на истината, че не е дадена възможност за доброволно уреждане на спора-с
тази цел е било отложено разглеждането на спора за 09.07.2021г.
В този смисъл приложеният способ за извършване на делбата е
единствено възможният, тъй като жилището е неподеляемо и не е обект на
възлагателна претенция по чл.349, ал.2 от ГПК, заявена в преклузивния срок
4
по чл.349, ал.4 от ГПК. Интереса си от придобиване на имота въззивницата
може да реализира чрез участие при наддаването и изкупуване на делбения
имот, заплащайки суми за уравнение на признатите права на останалите
съсобственици-съделители.
Поставеното по реда на чл. 348 от ГПК решение за извършване на
делбата е законосъобразно и на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено.
Съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция, право на
розноски имат въззиваемите, от които единствено ПЛ. ЕМ. Ц. е удостоверил
извършването на разходи за въззивното производство в размер на 800лева
адвокатско възнаграждение, платено по договор от 12.01.2022г., които следва
да му се присъдят изцяло, поради неоснователност на възражението на
въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 4 вр. ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения- при защитаван интерес от 6/24ид.част от имот
с пазарна стойност от 64 000лева, минималния размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 7, ал. 4 вр. ал. 2, т. 4 от наредбата възлиза на 1010лева.
По тия съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260489/28.07.2021 г. по гр.д.№ 4034/2019
г.на Добрички районен съд.
ОСЪЖДА П. Г. Т. ЕГН ********** от град Д. да плати на ПЛ. ЕМ. Ц.
ЕГН ********** от град С., сторени във въззивното производство съдебно-
деловодни разноски в размер на 800лв. адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6