Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 25.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и седми март
две хиляди деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря С.А.,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 10 по описа за 2019
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на М.
Расим Е. ***, депозирана против Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014г. – 2020г.(ПРСР 2014г.-2020г.) за
кампания 2016г., с изх.№ 02-270-6500/4279 от 12.11.2018г., издадено от
заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „З.“. С обжалвания акт
оспорващият е уведомен за оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично З.“ от
ПРСР 2014г.-2020г., съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН
27/040716/89400 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014г.-2020г.
за кампания 2016г. в размер на 0 лева. Оспорващият изразява недоволство от
уведомителното писмо, релевирайки доводи за неговата незаконосъобразност,
поради липса на мотиви, обосноваващи постановения отказ, както и поради
противоречие с материалния закон и неговата цел. Сочи, че не е допуснал
нарушения на Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 2014г. – 2020г. и е спазил всички изисквания,
разписани в посочения подзаконов нормативен акт. Въз основа на изложеното в
жалбата отправя искане за отмяна на уведомителното писмо, с което е отказано
финансово подпомагане за кампания 2016г. и преписката да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление. В съдебно
заседание, чрез процесуален представител адв.Т.Д.от ШАК, оспорващият поддържа
жалбата и искането за отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на
направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В
писмена защита излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си за
незаконосъобразност на оспорения акт.
Ответната стран.- з.и.д.на Д. фонд „Земеделие“, чрез
процесуалния си представител ст.юрисконсулт М.А., оспорва жалбата, като
изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в
кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Аргументира законосъобразност на
уведомителното писмо, като сочи, че същото напълно съответства на приложимите
материално правни разпоредби. Счита, че не е спазено базово изискване за
преминаване на пчеларството към биологично такова, за което се позовава на
изискванията на чл.11, ал.4 от Наредба № 4/24.02.2015г., регламентиращ
минимален период на преход към биологично производство. Въз основа на
изложените съображения моли за решение, с което оспорването да бъде отхвърлено.
Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Шуменският административен
съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
М.Я.Е. е регистриран с
Уникален регистрационен номер (УРН) 628835 в Интегрираната система за
администриране и контрол. За кампания 2016г. подал Заявление за подпомагане с
Уникален идентификационен номер 27/04071/689400 (л.32 и сл.), с което
кандидатствал за втора поредна година по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014г. – 2020г., направление „Биологично пчеларство“, като декларирал 180
броя пчелни семейства с код БПП 6 – „за биологично пчеларство в преход“. Към
заявлението са представени изискуемите документи, в това число и Стандартен
договор за инспекция на биологична селскостопанска продукция (л.29-30).
На 12.11.2018г. е издаден
оспореният в настоящото производство административен акт – Уведомително писмо
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014г. –
2020г. за кампания 2016г. с изх. № 02-270-6500/4279 от 12.11.2018г.(л.14-16), с
което М.Я.Е. е уведомен за оторизирана субсидия по мярката в размер на 0 лева.
В акта е посочено, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2016г.
пчелни семейства по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
пчеларство“, 2016г. е втора година от поетия от кандидата ангажимент по
направлението. В таблицата към Уведомителното писмо е отразено, че са заявени
пчелни семейства в заявлението за подпомагане за кампания 2016г. – 180 броя
(колона 2); установени пчелни семейства, които са регистрирани в БАБХ и са
установени от контролиращото лице – 180 броя (колона 3); установени пчелни
семейства след проверка за базови изисквания – 0 броя (колона 4); санкционирани
пчелни семейства – 180 броя (колона 5); оторизирани пчелни семейства за
изчисление на субсидия – 0 броя (колона 6); санкция за неспазване на базови
изисквания – 12321,54 лева (колона 7); оторизирана сума – 0 лева (колона 15). В
пояснителен текст относно колона 4 е посочено, че в тази колона се вписва
установения брой пчелни семейства, след изключване на пчелини с неспазени
базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и
изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б.
b. Направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на
плащания по м.11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от
23.02.2017г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание
чл.13 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. В пояснителен текст относно колона 5 е
отразено, че в тази колона се вписват недопустими за подпомагане пчелни
семейства след извършени проверки на място и/или административни проверки, и
спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба №4 от
24.02.2015г. В пояснителен текст относно колона 7 е посочено, че в тази колона
е отразена санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления
при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка
11 от ПРСР 2014 – 2020“, б. „b“ Направление „Биологично пчеларство“ от
Методиката за намаляване и отказване на плащания по м.11 „БЗ“ от ПРСР 2014 –
2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017г., издадена от Министъра
на земеделието и храните, н.основание чл.13 от Наредба № 4 от 24.02.2015г.
Неразделна част от оспорения акт са и таблица „Оторизирани суми (в лева)“ и
таблица „Извършени плащания (в лева)“, видно от които по направление
„Биологично пчеларство“ исканата сума е 12321,54 лева, оторизираната сума е 0
лева, изплатената сума е 0 лева.
Оспореният акт е издаден от П.С.-
з.и.д.на Д. фонд „Земеделие“.
Видно от представеното по
делото Решение от заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“,
съгласно Протокол №109 от 15.02.2017г. (л.20) за изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“ е избран Ж.Ж.. Последният със своя заповед №03-РД/715 от 27.06.2017г.(л.21),
издадена на основание чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ и
Решение на УС на ДФЗ по т.6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017г., е делегирал
правомощия на П.Д.С.– заместник изпълнителен директор на ДФЗ, да издава и
подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до
кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания (т.1 от Заповедта).
По делото е представена
Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г., утвърдена със Заповед № РД 09-144
от 23.02.2017г. на Министъра на земеделието и храните(л.48-58). Заповедта е
издадена на основание чл.13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. и с
нея е разпоредено Методиката да се прилага за заявления, подадени през кампания
2016г.
В Методиката – раздел V, б.
b. Направление „Биологично пчеларство“– А) Базови изисквания, е посочено, че:
при неспазване на базови изисквания, намалението се прилага към установения
брой пчелни семейства; когато е установено неспазване на поне едно базово
изискване за пчелин, установеният брой пчелни семейства в него се считат за
неизбираеми за подпомагане, за които земеделският стопанин не е спазил
ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които
засягат декларирания брой пчелни семейства; когато информацията от съответното
контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от ЗС за този пчелин
(кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице
предостави информация, че е биологичен или в обратния случай), ДФЗ намалява
размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни
семейства в пчелина.
В хода на съдебното
производство е изискана информация от Министерство на земеделието и храните
относно въведените в електронната система данни по смисъла на чл.49, ал.3 от
Наредба №4/24.02.2015г. от контролиращо лице „Лакон“ ООД през 2016г. за
заявените пчелни семейства от земеделския производител М.Я.Е.. От представения
формуляр за въведени данни в „Система за въвеждане на данни от външни
институции“ за кампания 2016г. (л.106) се установява, че по отношение на
оспорващия контролиращото лице е посочило, че всички пчелни семейства са под
контрол; установен брой пчелни семейства в пчелина 180; установено състояние на
пчелина „в преход“; както и че е спазено изискването да не се надвишават
минималните периоди на преход съгласно чл.38, ал.3 на Регламент на Комисията
(ЕО) № 889/2008г.
По делото е приложено и Заявление
за подпомагане с вх.№ 17995637/07.05.2015г., с което М.Я.Е. е кандидатствал по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014г. – 2020г., направление
„Биологично пчеларство“, като е декларирал 180 броя пчелни семейства с код БПП
6 – „за биологично пчеларство в преход“.
Въз основа на установените
по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване е
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
2014г. – 2020г. за кампания 2016г., с изх.№ 02-270-6500/4279 от 12.11.2018г.,
издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което
оспорващият е уведомен за оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“
от ПРСР 2014-2020г., съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН
27/040716/89400 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014г.-2020г.
за кампания 2016г., в размер на 0 лева. Писмото, макар и да е наречено
„уведомително“, не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и
законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане,
поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Видно от
известие за доставяне (л.17 от делото) уведомителното писмо е връчено на
неговия адресат на 06.12.2018г., поради което жалбата, подадена по пощата на
18.12.2018г., се явява депозирана в срок и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за основателна по следните
съображения:
При извършения контрол за
валидност на оспореното уведомително писмо съдът констатира, че същото е
издадено от П.С.- зам.изпълнителен
директор на ДФЗ. Съгласно чл.20а от ЗПЗП изпълнителният директор организира,
ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията
на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане
на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове ... по правилата на законодателството на Европейския съюз. В
чл.20а, ал.4 от с.з. е предвидена възможността Изпълнителният директор на фонда
да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от
националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. От приложените по делото
доказателства е видно, че изпълнителният директор на ДФЗ Ж.Ж. със своя заповед
№ 03-РД/715 от 27.06.2017г. (л.21-22) е делегирал на зам.изпълнителния директор
П.Д.С.да издава и подписва уведомителни писма от вида на процесното. С оглед
изложеното съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Оспореният акт е издаден в
писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност –
основание за отмяна по чл.146, т.2 от АПК. Разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона
е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка.
В разглеждания случай
административният орган не е посочил фактически и правни основания за
издаването на акта. В уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно
материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане. Не е изложено
въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени базови
изисквания. Не са посочени и конкретните базови изисквания, които не са спазени
от кандидата. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от
цитираната в акта Методика. Извършеното позоваване на раздел V, б. b.
Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката, не може да преодолее липсата
на фактически основания. В тази част от Методиката се съдържа посочване на
правилото, че пчелните семейства се считат за неизбираеми за подпомагане при
установено неспазване на базово изискване, както и указание за начина на
прилагане на намаляване на плащане при различие между информацията от
съответното контролиращо лице за пчелин и заявената от ЗС за този пчелин. Дори
и при внимателен прочит на цитираната част от Методиката, не може да се направи
извод за конкретните базови изисквания, които кандидатът не е спазил и заради
които му е отказано финансово подпомагане. Не представлява изложение на
фактически мотиви по смисъла на закона и извършеното в акта бланкетно
посочване, че пчелните семейства са недопустими за подпомагане „след извършени
проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията за
допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015г.“. В
цитираната Наредба са регламентирани различни изисквания спрямо кандидатите за
подпомагане по мярката, посочени са подпомаганите дейности, изброени са
условия, при които плащанията се отказват или намаляват. В тази връзка
административният орган е следвало да конкретизира кои условия за допустимост
за участие по мярката не са спазени от кандидата. Не са изложени и правни
основания за издаване на акта. Посочените в акта разпоредби на чл.30 от ЗПЗП,
чл.37 от ЗПЗП и чл.49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., регламентират
съответно: създаването и съдържанието на ИСАК, и създаването и поддържането на
електронна система с данни за извършени през текущата година проверки. Представената
по делото справка относно данните, въведени от контролиращото лице „Лакон“,
също не сочи на несъответствие със заявените от кандидата данни, с оглед на
което цитираното правно основание по чл.49 от Наредба №4/24.02.2015г. не може
да се приеме като фактическо основание за издаване на уведомителното писмо. Не
би могло да се приеме, че мотивите към акта се съдържат в представената по
делото административна преписка, тъй като в преписката липсват документи с
такова съдържание. Съдът намира за необходимо да отбележи, че представеното с
преписката становище от С.Г.- директор на дирекция „Директни плащания“ не
съставлява такъв „друг“ документ по смисъла, вложен в ТР №16/31.03.1975г. на
ВС, ОСГК, който да може да замести мотивите към уведомителното писмо, доколкото
не изхожда от административния орган, който е издал акта.
Посочването на фактическите
обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно
условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено
задължение води до немотивираност на оспореното уведомително писмо. Ето защо съдът намира, че оспореният акт е
немотивиран, а немотивираността препятства упражняването на съдебен контрол и е
основание за отмяна
на оспорения акт, с оглед
разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.
Оспореният
административен акт е издаден и в противоречие с материалния закон. От
административния орган е прието, че броят на пчелните семейства, които са
регистрирани в БАБХ и са установени от контролиращото лице, е равен на броя,
деклариран от земеделския стопанин – 180 броя, но след проверка за базови
изисквания, са установени 0 броя пчелни семейства. За тази своя констатация –
неспазване на базови изисквания, административният орган се е позовал на раздел
V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за
направленията по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б. „b“ Направление „Биологично
пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от
ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017г., издадена
от Министъра на земеделието и храните, на основание чл.13 от Наредба № 4 от
24.02.2015г. В цитираната Методика, раздел V, б. b. Направление „Биологично
пчеларство“, А) „Базови изисквания“, липсва изброяване на базови изисквания.
Тази Методика е утвърдена със заповед, издадена на основание чл.13 от Наредба №
4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за
периода 2014 – 2020г. В чл.13 от Наредбата е предвидено, че когато при проверка
на място или административни проверки се установи, че за съответните пчелни
семейства не са спазени базовите изисквания съгласно Приложение № 2, плащанията
за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена
от министъра на земеделието, храните и горите. Очевидно е, че според цитираната
разпоредба, базовите изисквания, които следва да бъдат спазени за пчелните
семейства, се съдържат в Приложение №2 към Наредбата, а не в утвърдената
Методика. Както вече бе изложено, такива базови изисквания не се и съдържат в
Методиката. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.19, ал.2 от цитираната
Наредба, съгласно която земеделските стопани, подпомагани по Наредбата, трябва
да спазват базовите изисквания по съответното направление, посочени в
приложение №2. В Приложение №2, т.2 „Биологично пчеларство“ (направлението, по
което е кандидатствал оспорващият) към Наредба №4 от 24.02.2015г. се съдържат
следните базови изисквания: Постоянни и временни пчелини не се устройват на
разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за
производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко
от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на
племенни пчелни майки; Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на
повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската
пътна мрежа. По делото липсват доказателства за неизпълнение на някое от
гореизброените базови изисквания. Липсват и констатации в този смисъл от
административния орган. Липсата на доказателства за неспазване на базови
изисквания, регламентирани в Приложение №2, т.2 към Наредба №4 от 24.02.2015г.,
води до незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо и представлява
самостоятелно основание за отмяна, поради нарушение на материалния закон.
За пълнота съдът намира за
необходимо да посочи, че волята на административния орган следва да бъде ясно
изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в
преписката, към които актът препраща. Волята на административния орган не
следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на
административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания –
такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. В
тази връзка не се споделя тезата на административния орган, заявена чрез
процесуалния му представител в съдебно заседание, че оспореният акт е
законосъобразен, тъй като не е спазено базово изискване за преминаване на
пчеларството към биологично такова. В оспореното уведомително писмо липсва
констатация за неспазване на такова изискване. Не се съдържа такава констатация
и в документите по административната преписка. Заявените в съдебно заседание
обстоятелства не могат да бъдат свързани с фактите, релевантни за издаването на
оспорения акт, още повече, че не лежат в основата на упражнената компетентност
на неговия издател, а посочените мотиви, с оглед на които се извършва съдебният
контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, предположения
на съда или други обстоятелства, които имат някаква връзка с поставения за
разрешаване случай, но не се вместват в юридическия факт, респ. фактическия
състав, който поражда властническото правомощие на административния орган.
Мотивите имат съществено значение както за адресата на административния акт,
така и за съда. Непосочването на фактическото основание за издаване на акта в
разрез с императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК е абсолютно
основание за отмяна на процесния акт, тъй като това са юридическите факти, от
които органът черпи упражненото от него публично право и са необходим
ограничителен белег на това право. Този извод произтича и от нормата на чл.170,
ал.1 от АПК, която ограничава съдебното установяване само относно онези факти,
които са обективирани във фактическото основание на оспорения акт.
Административният орган следва да посочи всички фактически и правни основания
за издаването на акта си в съдържанието на самия акт или в друг документ, към
който актът препраща и който се намира се в административната преписка.
Недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие със съображения, които не се
съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които актът
препраща.
По изложените съображения
съдът приема, че обжалваното уведомително писмо е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено. Предвид разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва
да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по
прилагането на закона.
При този изход на спора съдът
намира за основателно предявеното от оспорващия в жалбата и в хода на устните
състезания искане за присъждане на направените разноски по делото. Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая от представените по
делото доказателства се установява, че направените от оспорващия разноски са в
размер общо на 510 лева, представляващи внесена държавна такса в размер на 10
лева (л.13) и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, договорено и
заплатено в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие №**********/27.02.2019г. (л.71).
По тези съображения, ДФЗ като юридическо лице, в чиято структура е издателят на
акта, следва да бъде
осъден да заплати на М.Я.Е. направените по делото разноски в общ размер на 510
лева.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Я.Е., с ЕГН **********, с адрес ***, Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014г. – 2020г. за
кампания 2016г., с изх.№ 02-270-6500/4279 от 12.11.2018г., издадено от
заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд “Земеделие” – гр.София за ново произнасяне по подаденото от М.Я.Е.
с ЕГН ********** Заявление за подпомагане с УИН 27/040716/89400 и Приложение за
кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014г. – 2020г. за кампания 2016г., в
14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по
прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - гр.София да заплати на М.Я.Е.
с ЕГН **********, с адрес ***, претендираните от него разноски по делото в
размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: