Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260000
гр.Пловдив, 06.01.2023г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение ХХс, в открито заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
Цветелина Георгиева
при секретаря Ваня
Казакова и в присъствието на прокурора ....... .......................,
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 184
по описа за 2021г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Обективно съединени искове на
основание чл.274, ал.1, т.1, предл. последно от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД – гр. София, ЕИК ********* против Т.Г.С., ЕГН ********** ***,
Т.Х.Д., ЕГН ********** *** и Г.Х.С., ЕГН
********** ***, всички в качеството им на наследници и правоприемници на
починалия в хода на процеса техен наследодател Х.А.С., ЕГН **********,***. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят всеки от
тях от по 28 333,33лв, ведно със законната лихва, начиная от датата
на предявяване на исковете 16.03.2021г до окончателното им изплащане,
представляващи изплатено от ищеца на 16.03.2016г застрахователно обезщетение в
общ размер от 95 000лв, от които Х.А.С. е погасил частично сумата от 10
000лв, което обезщетение е изплатил по образувана пред него щета № 266848 в
полза на С. Г. Д., като наследник на починалата му майка В. Д. , следствие на
претърпяно от нея ПТП на **.**.**** в гр. ***, причинено виновно от ответника като водач на л.а. “Рено 19 Шамад” с ДК№ ****, като е избягал от
местопроизшествието, установено с влязла в сила Присъда № 10 от 21.01.2016г по НОХД № 2188/2015г по описа на ОС – Пловдив, както и сумата от по 8 633,33лв – обезщетение за забавено
плащане на главниците за период от три години преди предявяване на исковете 15.03.2018г
до 15.03.2021г, включително. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците Т.Г.С., Т.Х.Д. и Г.Х.С., всички в качеството им на
наследници и правоприемници на починалия в хода на процеса техен наследодател Х.А.С.,
ЕГН **********,*** оспорват исковете. Претендират
разноски.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Ищецът посочва, че на **.**.****. на ул.„***“ в гр. ***, първоначалният ответник Х.А.С. като
водач на л.а. “Рено 19 Шамад” с ДК№ **** предизвиква пътнотранспортно
произшествие. Поради това против него е образувано НОХД № 2188/2015г по описа
на ОС - Пловдив и с влязла в сила присъда е признат за виновен за това, че на
преждепосоената дата, при управление на процесното МПС е нарушил правилата за
движение на ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на В.М.Д., с което е
извършил престъпление по чл.343, ал.3, пр. III, б.„б", пр. I във вр с ал.1 във вр с чл.
342 ал. 1 от НК. Със същата присъда и на основание чл. 66, ал. 1 от НК
наложеното му наказание „лишаване от свобода за срок от две години и осем
месеца” е отложено с изпитателен срок от пет години. В мотивите и диспозитива
на горепосочената присъда е установено, че при извършване на процесното ПТП водачът
Х.С. е управлявал л.а. „Рено 19 Шамад“ след употреба на алкохол и след
причиняване на престъплението е избягал от мястото на събитието, с което
виновно се е отлонил от задължителна проверка за алкохол.
Към момента на произшествието за л.а. „Рено 19 Шамад“ е имало сключена с
ищеца валидна застраховка “Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №
08114002501542, валидна от 08.10.2014г до 08.10.2015г, покриваща гражданската
отговорност на застрахования Х.А.С. за причинените от него вреди на трети лица.
Поради това, на основание чл.267, ал.1 от КЗ, С. Г. Д. в качеството му на
наследник на починалата му майка В.М.Д., предявил пред ищеца писмена претенция
за получаване на застрахователно обезщетение във връзка с претърпените от него
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на майка му. По тази претенция
ищецът образувал преписка по щета № 266848 и на 16.03.2016г изплатил на С. Д. застрахователно
обезщетение в размер на 95 000лв, определен от застрахователно - експертна
комисия при „Дженерали Застраховане” АД и при отчитане на всички релевантни
обстоятелства за размера му.
С писмо с изх. № *********/03.11.2016г ищецът поканил ответника
доброволно да му заплати сумата от 95 000лв, като писмото последният получил на
07.11.2016г. Нито в дадения от ищеца срок, нито след това длъжникът извършил
плащане, поради което на 22.05.2020г ищецът подал Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за част от дължимото застрахователно
обезщетение, в размер на 10000лв и по него било образувано ч.гр.д. №5604/2020г
по описа на РС - Пловдив. Районният съд издал Заповед за изпълнение за сумите
10 000 лв, ведно с дължимата върху нея лихва и 3040лв – мораторна лихва, които
били изплатени от ответника, но разликата от 85 000лв за дължима главница, до
изплатените от ищеца 95 000лв, не му били заплатени и към момента на
предявяване на настоящия иск. Това пораждало за ищеца правен интерес на
основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ(отм.) за предявяване на осъдителните искове
против Х.А.С., респ. неговите наследници и
правоприемници в процеса, поради настъпилата в хода на делото смърт на Х.А.С..
С подадения по делото отговор от първоначалния ответник Х.А.С., не е
оспорил изложените от ищеца обстоятелства, освен твърдението, че е управлявал
автомобила след употреба на алкохол и се е отклонил от задължението си
да му бъде направена проверка за алкохол, а по отношение изплатените от него
10 000лв посочва, че са изплатени на основание самоучастие в застраховката
„Гражданска отговорност“.
За установяване твърденията на страните по делото беше изискано и
приложено приключилото НОХД № 2188/2015г по описа на ОС – Пловдив, по което с
влязла в сила присъда водачът Х.А.С. е признат за ВИНОВЕН в това, че на **.**.****
в гр. ***, обл. *** при управление на МПС - лек автомобил „Рено 19 Шамад"
е per. № **** нарушил правилата за
движение - чл. 20 ал. 2 изр. второ от ЗДвП - „водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението" и чл. 116 от ЗДвП - „водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора" и
по непредпазливост причинил смъртта на В.М.Д. от гр.***, починала на **.**.****г
в гр. *** и деецът е избягал от местопроизшествието,
поради което на
основание чл.343, ал.3, пр. III, б.„б", пр. I във вр с
ал.1 във вр с чл. 342 ал. 1 във вр. с
чл. 58а, ал. 1
във вр. с чл.54, ал. 1 във вр. с чл.2, ал.2 от НК го осъжда на две години и осем месеца
лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК се
отлага за изтърпяване с изпитателен срок от пет години.
В наказателното производство от Х.А.С. е извършено самопризнание за
деянието, поради което в проведеното открито съдебно заседание на 21.01.2016г
по НОХД на основание чл.372, ал.1 от НПК съдът е разяснил на подсъдимия С.
правата му по чл.371 от НПК и го е уведомил, че направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на
присъдата. В отговор подсъдимият С. е заявил, че разбира процедурата, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителия акт, които са: „На **.**.****, около ** часа Х.С. и съпругата
му Т.С., които били в дома си в гр.***, отишли да вземат внуците си от детската
ясла с управлявания от С. л.а. „Рено 19 Шамад” с ДК№ **** и се прибрали вкъщи. Х.С.
решил да отиде да си купи ракия и отново се качил в лекия автомобил „Рено 19
Шамад”, купил бутилка ракия и около ** - ** часа влязъл в ресторант „***“ в гр.***,
стопанисван от И.А.. Последният налял 100 мл. ракия на Х.С., за да го почерпи
за отминалия ***, след което отишъл до тоалетната. Х.С. изпил набързо алкохола
и напуснал заведението, преди А. да се е върнал, като се качил на автомобила си
„Рено 19 Шамад” и управлявайки го с ниска скорост се насочил към дома си. По
пътя настигнал движещата се по пътното платно пешеходка В. Д. и въпреки, че имал възможност и бил длъжен да
я възприеме като опасност, не реагирал чрез задействане на спирачната система
на автомобила и последвал удар между автомобила и пешеходката. След удара
пострадалата преминала през дясната част на предния капак на автомобила и
паднала върху пътното платно, удряйки главата си в асфалтовата настилка. В този
момент С. слязъл от колата, започнал да дърпа тялото към тротоара, след това се
качил в автомобила и напуснал местопроизшествието. Постадалата била откарана от
пристигналата линейка в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, но въпреки
оказаната медицинска помощ, починала на **.**.**** г в лечебното заведение.“
Обвиняемият С. е заявил изрично съгласието си да не се събират доказателства за
тези факти, също и че много съжалява за случилото се.
Наказателният съд е приел, че самопризнанието на С. се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства, допуснал е разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК и е
обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието на
подсъдимия без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част в обвинителния акт. Поради допуснатото разглеждане на делото по реда на чл.371
от НПК наложеното му с присъдата наказание е редуцирано с 1/3 по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК.
При провеждане на съкратено
съдебно следствие, на основание чл. 372, ал. 3 от НПК, съдът в мотивите на
присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят. Поради това настоящият съд
намира, че като граждански съд и в съответствие с разпоредбата на чл.413 от НПК
е обвързан и следва да приеме за установени всички онези факти, които вече са
били установени в наказателното производство, като част от обсотятелствената
част на обвинителния акт, самопризнанието на обвиняемия и които са и част от
присъдата. От всички тях, в пълен обем е обвързан и първоначалният ответник,
следователно той не разполага с възможността да ги оспорва в настоящото
производство, тъй като граждансият съд няма правомощия да ги преразглежда, а е
длъжне да ги приеме за установени. Ето защо съдът намира за доказани
твърденията на ищеца, че виновният водач С. е управлявал автомобила след
употреба на алкохол, причинил е ПТП, като е напуснал произшествието и по този
начин виновно се е отклонил от проверка за алкохол по смисъла на чл.274, ал.1,
т.1 от КЗ(отм.). При изпълнение на тази хипотеза за ищеца възниква правото да получи
от водача С. това, което дружеството е платило като застрахователно
обезщетение, за което няма спор, че е изплатено, както и няма спор, че
ответинък е бил редовно поканен да го възстанови, но от него това не е сторено,
освен извършеното частично плащане на главница от 10 000лв и дължимото върху
нея обезщетение за забавено плащане. Липсва извършено плащане и от
конституираните в хода на процеса правоприемници на първоначалния ответник,
поради което те дължат при равни квоти претендираната от ищеца обща сума от 85
000лв за изплатено от него засктрахователно обезщетение, т.е. от по 28 333,33лв,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете.
Предвид
основателността на главния иск доказан по основание е и искът за заплащане от
ответниците на обезщетение за забавено плащане, което се претендира за период
от три години преди предявяване на иска до датата на предявяването му.
Установяването му по размер се извъши служебно от съда, тъй като представлява просто
аритметично действие без необходимост от специални знания, като възлиза на 25901,37лв, а ищецът претендира общо 25 900лв. Така се явяват основателни
осъдителните искове ответниците да му платят от по 8 633,33лв, всеки от тях и
следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ищецът има право на извършените и претендирани от него съдебни разноски по
списък за заплатена ДТ за разглеждане на делото в размер на 4436лв, за
заплатено възнаграждение за разпит на свидетели от 75лв и за юрк.
възнаграждение от 450лв, общо 4961лв, дължими от ответниците при равни квоти,
т.е. от по 1653,67лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Т.Г.С.,
ЕГН ********** ***, Т.Х.Д., ЕГН **********
*** и Г.Х.С., ЕГН ********** ***, всички в качеството им на наследници и
правоприемници на починалия в хода на процеса техен наследодател Х.А.С., ЕГН **********,***,
да заплатят на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД – гр. София, ЕИК *********
всеки от тях сума от по 28 333,33лв, ведно със законната лихва, начиная от
датата на предявяване на исковете 16.03.2021г до окончателното изплащане на
сумите, представляващи изплатено от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД – гр.
София, ЕИК ********* на 16.03.2016г застрахователно обезщетение в общ размер от
95 000лв (от които Х.А.С. е погасил частично сумата от 10 000лв) по
образувана пред дружеството щета № 266848 в полза на С. Г. Д., като наследник
на починалата му майка В. Д. , следствие на претърпяно от нея ПТП на **.**.****
в гр. ***, причинено виновно от Х.А.С.,
ЕГН **********,*** като водач на л.а. “Рено 19 Шамад” с ДК№ ****, като е
избягал от местопроизшествието, установено с влязла в сила Присъда № 10 от 21.01.2016г по НОХД № 2188/2015г по описа на ОС – Пловдив, както и всеки от тях
да му заплати сумата от по 8 633,33лв –
обезщетение за забавено плащане на главниците за периода 15.03.2018г - 15.03.2021г,
включително.
ОСЪЖДА Т.Г.С., ЕГН ********** ***, Т.Х.Д., ЕГН ********** *** и Г.Х.С., ЕГН **********
***, всички в качеството им на наследници и правоприемници на починалия в хода
на процеса техен наследодател Х.А.С., ЕГН **********,*** да заплатят,
всеки от тях, на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД – гр. София, ЕИК ********* сумата от по 1653,67лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: