№ 1339
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000502835 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №4399/21.07.2024 г. по гр. д. №9032/2023 г. по описа на
Софийски градски съд е осъдено ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД,
с ЕИК *********, да заплати на Л. Л. С. с ЕГН:**********, сумата от 30 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, в резултат на настъпило застрахователно събитие -
ПТП на 23.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Посоченото решение е обжалвано от ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, в
неизгодната за него уважителна част – за присъдения размер на обезщетение
за неимуществени вреди за сумата над 5000 лева до присъдения размер от 30
000 лева. Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се,
първоинстанционният съд е присъдил прекомерен размер на обезщетение,
като в тази насока не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното
ПТП телесни увреждания, претърпените психически травми и принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено
в обжалваната част, като предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди да бъде уважен до сумата от 5 000 лева и отхвърлен над
този размер. Прави се искане да се присъдят направените съдебни разноски
съобразно изхода на спора.
1
В установения от закона срок, въззиваемата и ищца в
първоинстанционното производство - Л. Л. С., не е депозирала отговор на
въззивната жалба. В проведеното о. с. з. нейният процесуален представител
излага доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли в обжалваната
част решението на първата инстанция да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
В първоинстанционното производство е прието за безспорно
установено, че към датата на ПТП е налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение на ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, и л. а. „Ситроен“, с който при управлението му от Е. Г., са
причинени на ищцата процесните телесни уреждания.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие
на 23.12.2020 г. – до сумата от 5 000 лв. (в частта, в която
първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
2
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Спорът
в настоящото въззивно производство се съсредоточава върху това, дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост,
уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на
заместващото обезщетение.
От приетата от първоинстанционния съд, като компетентно изготвена и
неоспорена от страните, авто-техническа експертиза се установява, че на
23.12.2020 г., е настъпило процесното ПТП в гр. София на паркинг на магазин
Лидъл, бул. „Ген. Скобелев”. Паркингът се състои от правоъгьлна площ с
асфалтово покритие, като от двете му страни перпендикулярно са обособени
паркоместа, за перпендикулярно паркиране на автомобилите. ПТП-то е
настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост.
Процесният лек автомобил „Ситроен” е бил паркиран на паркомясто,
перпендикулярно на площта за движение на автомобилите с предната му част
към сградата на магазин Лидъл. В определен момент водачът на л.а. Ситроен е
привел автомобила в движение на заден ход. В същото време, пострадалата
пешеходка се е движила отзад автомобила от ляво на дясно за неговата посока.
Водачът на автомобила е изгубил контрол върху управлението на автомобила,
като вместо спирачка е натиснал газта и е завъртял кормилното колело на
автомобила на дясно. Вследствие на действията на водача, автомобилът се е
ускорил неконтролируемо от водача. Автомобилът със задната си част е
ударил пешеходката в гръб, при което тя е била отхвърлена в посоката й на
движение и се е установила върху платното за движение. След удара л. а.
Ситроен е продължил да се ускорява, като със задната си част е достигнал до
паркиран микробус на отсрещната редица на паркоместа и се е ударил в него,
при което се е установил.
Съгласно заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от вещото лице К. С., в резултат на инцидента ищцата е получила следните
телесни повреди: контузия с хематом по медиална повърхност на дясно бедро
в средна и долна трета и коляно; частично разкъсване на външната странична
връзка на капачката; възпаление на сухожилия от външната страна на дясна
коленна става, външната колатерална връзка и предна кръстна връзка. Л. С. е
изпитвала интензивни болки 15 дни след случилото се, а след това те
постепенно са затихвали до края на възстановителния период, който е
продължил 76 дни. През това време Л. С. е била в отпуск поради временна
неработоспособност. Кракът на Л. С. е бил имобилизиран 30-35 дни.
Описаните травматични увреждания са настъпили в резултат на ПТП-то.
Според вещото лице предвид естеството на процесните травми е възможно да
са останали остатъчни усложнения от травмата на дясното коляно – липсата
на чувствителност в определена област и болки при натоварване.
При обсъждане на авто-техническата експертиза и съдебно-
медицинската експертиза, изготвена от вещото лице К. С., настоящият
съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически)
изводи, тъй като те са изготвени след преценка на всички събрани по делото
доказателства, като са отговорили подробно на всички поставени релевантни
въпроси. Ето защо въззивният съд кредитира също обсъдените експертизи.
От свидетелските показания на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели Н. З. и Е. Г., които са свидетели – очевидци при
3
настъпването на инцидента, се установява точният механизъм на процесния
удар на пострадала. Тъй като този механизъм е изяснен без противоречиво и
от авто-техническата експертиза не е необходимо техните свидетелски
показания да бъдат обсъждани в детайли.
От свидетелските показания на разпитаната в първоинстанционното
производство свидетелка З. А., която е майка на ищцата, се установява, че
след инцидента тя изпитвала силни болки и затруднения в придвижването си.
Наложило се свидетелката да се премести от гр. Благоевград в гр. София, за да
може да се грижи за пострадалата си дъщеря. След третия месец от инцидента
свидетелката не издържала финансови и се наложило да се върне в гр.
Благоевград, за да може да работи. Тя била последвана от дъщеря си, тъй като
все още изпитвала затруднения в придвижването си и имала нужда от помощ.
След третия месец от инцидента дъщеря й провела рехабилитация,
постепенно се възстановила и започнала работа в полицията в гр. Благоевград.
Към момента на разпита на свидетелката дъщеря й още има болки и
изтръпване в увредено коляно, при натоварване същото се подува и тя започва
да накуцва.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелката З. А.,
тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл.
172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са,
потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като
субективните възприятия за изживените от ищцата болки и страдания са
непосредствени.
От установените по делото фактически обстоятелства се изяснява по
безспорен начин механизмът на настъпването на процесното ПТП и
наличието на причинно - следствената връзка между него и получените
увреждания на пострадалата, довели до претърпените неимуществени вреди.
Относно размера на дължимото обезщетение:
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания, вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – края на 2020 г., както и високия нормативно
определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица
(арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма). Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
4
Въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищцата за
причинените й от противоправното поведение на делинквента неимуществени
вреди е в размер на 30 000 лв. Законодателят е определил висок нормативен
максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди при причиняване на
неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. чл. 492,
т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение
да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Заместващото
обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде
морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати
изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания.
В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – края на 2020
г., и наложилите се морални норми в обществото, самият механизъм на
причиняване на увреждането, респ. съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания (контузия с хематом по медиална повърхност на
дясно бедро в средна и долна трета и коляно; частично разкъсване на
външната странична връзка на капачката; възпаление на сухожилия от
външната страна на дясна коленна става, външната колатерална връзка и
предна кръстна връзка), на пострадалата на възраст - 29 години при
настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна
инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата
болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 30
000 лв. Апелативният съд, при съобразяване с опитните правила, взема
предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП
пострадалата неминуемо е изживяла силен стрес и уплаха. Също така с оглед
на деликатната област на травмата същата е изпитвала интензивна болка през
първите 15 дни след увреждането, едва след период от около три месеца е било
възможно започването на рехабилитация и са възможни остатъчни
проявления на изтръпване и болки в коляното без яснота за периода, след
който напълно ще изчезнат.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди в резултат от
процесното ПТП, възлиза на сумата от 30 000 лв. Тъй като правният извод, до
който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада изцяло с крайните
правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззиваемата - ищца следва да се
присъдят сторените разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273
ГПК поради неоснователната въззивна жалба. Въззивният съд определя
дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, което е под
минималните размери за адвокатски възнаграждения съгласно Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно решението
на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, вземайки предвид не високата
правна и фактическа сложност на делото, това че във въззивното производство
5
не са събирани доказателства и че процесуалният представител на Л. Л. С. не е
изготвил отговор на въззивната жалба.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4399/21.07.2024 г., постановено по гр. д.
№9032/2023 г. по описа на Софийски градски съд, в обжалваната част от ЗАД
„ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *********. В останалата част
решението, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК, чл. 38, ал. 2
ЗА ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *********, да заплати
на адв. Б. Б. Е., САК, № **********, сумата от 600 лева – за осъществено
безплатно процесуално представителство във въззивното производство на Л.
Л. С..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6