РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Пловдив , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300501289 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „Кондютрийс“ЕООД,ЕИК-*****
против решение № 260983/26.03.21г.,постановено по гр.д.№ 14902/19г.по
описа на ПдРС,9-ти гр.с.,с което са отхвърлени предявените от дружеството
искове: осъдителен иск против „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД,ЕИК-***** и евентуален осъдителен иск против
„Електроразпределение Юг“ЕАД,ЕИК-*****,и двата с правно основание
чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5226лв.обезщетение за
пропуснати ползи от неполучено наемно възнаграждение вследствие на
неизпълнение на задължението на ответника да предостави ел.енергия до
имот,представляващ магазин № 2,находящ се в к.к.***** на партера на хотел
„*****“,вх.*****,за периода от 27.07.19г.до 30.08.19г.,което вземане
възникнало в полза на С. ИВ. Т. в качеството й на собственик на обекта и е
прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия от 16.09.19г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата
1
молба-19.09.19г.до окончателното й изплащане.
Жалбоподателката счита обжалваното решение за неправилно по
изложени във въззивната жалба съображения и моли ПдОС да го отмени и
постанови друго,с което да уважи предявените искове.Претендира разноски
за двете инстанции.
Въззиваемите дружества „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД и
„Електроразпределение Юг“ЕАД,и двете със седалище гр.**** считат
въззивната жалба за неоснователна по съображения,изложени в писмени
отговори.Претендират се разноски само за „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД.
Третото лице-помагач на страната на ответниците Застрахователна
компания „Уника“АД,изразява становище за правилност на атакуваното
решение и неоснователност на подадената жалба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца С. ИВ. Т. не е изразил
становище по жалбата.
ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства,
допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва
отхвърлителното спрямо нея решение страна,поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред ПдРС е предявен от „Кондютрийс“ЕООД иск с правно основание
чл.82 от ЗЗД против „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД и при
условията на евентуалност-иск с правно основание чл.82 от ЗЗД против
„Електроразпределение Юг“ЕАД.
Претендира се обезщетение за пропуснати ползи в резултат на
неизпълнение на договорно задължение.Твърди се,че С. ИВ. Т. е собственик
на описания по-горе магазин № 2 с идентификатор 51500.505.63.5.81 в к.к.
*****,партер на хотел *****,който отдала под наем на „Найс спайс
сторс“ЕООД с договор за наем от 01.06.19г.за периода 01.06.19г.-
2
31.08.19г.при наемна цена от 12 000лв.,от които 3000лв.за м.юни,платени при
подписването на договора и по още 4500лв.за месеците юли и август
2019г.С.Т. била сключила като собственик на магазина,договор за доставка на
ел.енергия с ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД,за който й
бил открит клиентски номер.На 27.07.19г.електрозахранването в магазина
било прекъснато,както и на другите магазини на първия етаж на
сградата,въпреки че наемателят бил заплатил всички сметки по издадените от
отв.дружество фактури.Наемателят заплатил на собственика сумата от
3774лв.наем за периода от 01.07.-26.0719г.и отказал да заплаща останалото
дължимо наемно възнаграждение,докато не бъде възстановено
електрозахранването.То обаче било възстановено чак на 31.08.19г.Така Т.
получила вместо договорения наем за три месеца от 12 000лв.,само 6774лв.и
разликата от 5226лв.представлявала пропусната полза за нея,която е в пряка
причинно-следствена връзка с неизпълнението на задължението на ответника
„ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД да доставя ел.енергия до обекта на
потребителя.Вземането на Т. от „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД
било прехвърлено с договор за цесия от 16.09.19г.на ищцовото дружество
„Кондютрийс“ЕООД,без за това прехвърляне да е уведомен длъжникът,но с
получаването на преписа от ИМ с приложенията,длъжникът следвало да се
счита за уведомен за прехвърлянето на вземането.На страната на ищеца е
конституирана като трето лице-помагач С.Т.,която намира предявените
искове за основателни.
При условията на евентуалност е предявен иск по чл.82 от ЗЗД за
същата сума против „Електроразпределение Юг“ЕАД в случай,че
първоначалният иск бъде отхвърлен.
И двамата ответници са оспорили исковете,както за наличието на
твърдените вреди,така и за причинно-следствената връзка между вредата и
твърдяното преустановяване на обекта с ел.енергия.Твърди се,че не е
преустановявано снабдяването с ел.енергия на проц.обект,като прекъсването
на електроснабдяването се дължало на причина,находяща се след границата
на собствеността.
Като трето лице-помагач на страната на двете ответни дружества е
конституирана ЗК“Уника“АД,която намира исковата молба за неоснователна.
3
По делото е безспорно наличието на договорно отношение между С.Т. и
„ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД.
Представени са по делото писмени доказателства,разпитани са по
делегация двама свидетели на ищеца-С. Ш. и М. К.,изготвени са и са приети
СТЕ и СгрЕ,като последната е във връзка с направеното от ответниците
оспорване по чл.193 от ГПК на договора за наем от 01.06.19г.и на договора за
цесия от 16.09.19г.
Въз основа на така събраните доказателства районният съд е приел,че
С.Т. действително е прехвърлила на „Кондютрийс“ЕООД вземането си от
„ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД,като за цесията следва да се
приеме,че длъжникът е уведомен,който факт следва да се съобрази на
осн.чл.235,ал.3 от ГПК,но намира,че материалноправно легитимиран да
отговаря по предявения иск е не „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД,а
„Електроразпределение Юг“ЕАД и поради това е отхвърлил иска против
първия ответник-„ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД.
При разглеждането на евентуалния иск е изложил мотиви,че
отговорността на електроразпределителното дружество не следва да се
ангажира в настоящото производство,тъй като ищецът-цесионер не е
материалноправно легитимиран да предяви иск против евентуалния
ответник,доколкото вземането на цедента против „Електроразпределение
Юг“ЕАД не е прехвърлено в полза на цесионера-ищец.Като носител на
задължението бил посочен главния ответник,против който искът вече е приет
за неоснователен.Така е отхвърлен и евентуалния иск против
„„Електроразпределение Юг“ЕАД.За пълнота на изложението ПдРС е
изложил и мотиви,че не се установява вредата да е в причинно-следствена
връзка с неизпълнение на договорно задължение на
електроразпределителното дружество,за което се позовава на констатациите
на вещото лице,изготвило СТЕ.
С въззивната жалба се представя договор за цесия,сключен между С.Т.
и ищцовото дружество за прехвърляне на вземането на Т. в размер на
5226лв.от „Електроразпределение Юг“ЕАД от 11.01.20г. и уведомление за
цесията до длъжника от цедента,които не са приети по делото като
преклудирани.Представен е в проведеното съд.заседание на 23.06.21г.и приет
4
друг договор за цесия между същите страни по отношение на същия ответник
за същото вземане,но с дата 01.06.21г.,без данни за уведомяване на длъжника
за тази цесия.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд
относно липсата на материалноправна легитимация по главния иск по
отношение на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД,но с оглед на
представения пред нея договор за цесия от 01.06.21г.приема,че и
„Електроразпределение Юг“ЕАД е материалноправно легитимиран да
отговаря по предявения евентуален иск по чл.82 от ЗЗД,като се касае за
факт,който е от значение за спорното право и който е настъпил след
предявяване на иска-чл.235,ал.3 от ГПК.
Независимо от този извод обаче въззивният съд намира и евентуалния
иск за неоснователен поради следното:
Разпоредбата на чл.82 от ЗЗД изисква,за да бъде присъдено
обезщетение за имуществени вреди (претърпяна загуба или пропусната
полза),те да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на
договорното задължение и да са могли да бъдат предвидени при пораждане
на задължението.
По делото се установява както от свидетелските показания,така и от
СТЕ,че за процесния период-28.07.-30.08.19г.обектът е бил с прекъснато
електрозахранване.Доказва се от представеният договор за наем,неуспешно
оспорен по реда на чл.193 от ГПК от ответниците,че обекта е отдаден под
наем,включително за проц.период и е уговорена наемна цена от 12
000лв,която е платена само отчасти-в размер на 6774лв.,(видно от
показанията на св.Ш.),а остатъка от сумата от 5226лв. е останал
неплатен.Именно този размер представлява пропуснатата
полза,т.е.установява се и наличието на вреда.
В СТЕ вещото лице коментира,че от прегледа на всички налични
записи от обаждания на потребители и от подадените отговори на сигнали за
отпаднало електрозахранване се разбирало,че прекъсването не е по
инициатива на оператора на електроразпределителната мрежа.Посочило е,че
при извършени проверки по сигнали на клиенти проверяващите техницина на
„Електроразпределение Юг“ЕАД са отразили,че причината е в съоръжение на
5
клиента,след търговското измерване.Районният съд се е позовал на
заключението,за да приеме,че не се установява вредата да е в причинно-
следствена връзка с неизпълнение от страна на „Електроразпределение
Юг“ЕАД на неговото договорно задължение.
Неоснователни са оплакванията в жалбата,че първостепенният съд
базира изводите си на становището на вещото лице,без да вземе предвид,че
то не е компетентно да дава заключения по правни въпроси и да прослушва и
коментира записи от телефонни обаждания на клиенти.Вещото лице е
изразило становище само от техническа,а не от правна гледна точка,но дори и
да се приеме,че не е следвало да обсъжда проверките по сигнали на
клиенти,то до същия извод за липса на причинна връзка между вредата и
твърдяното неизпълнение на задължението на евентуалния ответник се стига
и от настоящата инстанция след анализ на представените по делото и приети
неоспорени от страните справки за проведени телефонни разговори и
справки,изготвени чрез извличане на данни от действащата в отв.дружество
система OMS,съдържаща информация относно постъпилите в дружеството
сигнали за аварии в Центъра за обслужване на клиенти.Поради което не се
променя крайният извод за липса на причинно-следствена връзка между
вредата и неизпълнението на задължението от ответника.
С оглед на гореизложеното настоящата инстанция счита,че правилно
районния съд е отхвърлил исковете,като споделя изложените от него
подробни мотиви.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна,а решението на
ПдРС следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Разноски с оглед изхода на спора се дължат на въззиваемите
дружества,но тъй като се претендира присъждането им само от „ЕВН
България Електроснабдяване“ЕАД,то следва да се осъди жалбоподателя да
заплати разноски пред въззивната инстанция само на този въззиваем за
юрск.възнаграждение.Настоящата инстанция намира,че юрск.възнаграждение
следва да се определи на осн.чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във вр.с чл.78,ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПрП в размер на
150лв.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260983/26.03.21г.,постановено по гр.д.№
14902/19г.по описа на ПдРС,9-ти гр.с.
ОСЪЖДА „Кондютрийс“ЕООД, ЕИК-***** да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване“ЕАД,ЕИК-*****,гр.**** сумата от 150(сто и
петдесет)лв.юристконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7