№ 417
гр. Русе, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520201699 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Г.Г., в качеството му на Председател на
ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово, против наказателно постановление №
18-001639 от 29.07.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”
гр.Русе, с което на Кооперацията, на осн. чл.415, ал.1 от КТ е наложена
“Имуществена санкция” в размер на 1500.00лв. за извършено нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ. Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща
упълномощен процесуален представител, който поддържа наказателното
постановление и моли Съда да го потвърди като правилно и законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
За наказаното ЮЛ, редовно призовани, се явява упълномощен
процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното
постановление поради допуснато нарушение на чл.34 от ЗАНН, както и
поради наличието на нарушения на материалния закон.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
По повод постъпил в Дирекция „Инспекция по труда“-Русе сигнал от
работник на ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово, за неизплатени трудови
възнаграждения, в периода от 24.11.2020г. до 14.01.2021г. свид.Р.Р. и П.П. –
инспектори в Д”ИТ”-Русе, извършили проверка за спазването на трудовото
законодателство в кооперацията. Въз основа на представените от
председателя на кооперация С.П. документи, в това число и ведомостите за
начислени и изплатени трудови възнаграждения и документи за банкови
преводи за 2020г., проверяващите констатирали, че работодателят е начислил,
но не е изплатил в пълен размер трудовото възнаграждение на работниците в
кооперацията, за няколко поредни месеца през същата година. Вместо това,
на работниците били изплащани аванси от тези заплати в различни размери.
Свид.Р. приел, че изцяло неизплатена от работодателя била и заплатата на П.
БЛ. П., на длъжност „Шофьор автобус“ в ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” за
м.януари, 2020г.
За извършената проверка свид.Р.Р. съставил Протокол изх.№ ПР
2034429/19.01.2021г., в който, за отстраняване на констатираните множество
еднотипни нарушения, дал задължителни предписания на работодателя, като
съгласно чл.404, ал.1, т.12 от КТ, в т.4 от тези предписания било указано, че в
срок до 04.02.2021г. работодателя следва да изплати пълното трудовото
възнаграждение за м.януари, 2020г. на П. БЛ. П..
Препис от протокола бил връчен на 19.01.2021г. лично на С.П., в
качеството му на председател на кооперацията и като такъв - представляващ
работодателя.
На 21.01.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда“-Русе постъпила
молба от С.П. за удължаване срока за изпълнение на дадените предписания, в
това число и на процесното. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“-
Русе дал съгласие този срок да бъде удължен до 25.02.2021г., за което С.П.
бил уведомен лично.
В периода от 18.03.2021г. до 09.06.2021г. свид.Р.Р. извършил
последваща проверка, по работни места и по документи, за спазване на
трудовото законодателство от страна на ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО”
с.Ряхово. При извършената документална проверка, свид.Р. приел, че
2
дължимото трудово възнаграждение за м.януари, 2020г. на П. БЛ. П. отново
не било изплатено от Кооперацията.
С оглед установеното свид.Р. преценил, че ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО”
с.Ряхово е извършило нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, за това, че не
изпълнило задължителното предписание за изплащане на трудовото
възнаграждение за м.януари, 2020г. на П. БЛ. П.. За това нарушение, свид.Р.
съставил против ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово акт.
Въз основа на този акт, Директорът на Д“ИТ”-Русе издал обжалваното
наказателното постановление, с което за нарушението и на осн. чл.415, ал.1
от КТ наложил на ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово “Имуществена
санкция” в размер на 1500.00лв.
В хода на съдебното следствие, при разпита му в качеството на
свидетел, П.П. заявил категорично, че заплатата му за м.януари, 2020г. била
изплатена изцяло от Кооперацията.
Това обстоятелство, се потвърждава и от представената от
упълномощеният процесуален представител на наказаното ЮЛ ведомост на
Банка ДСК за изплатени по банков път трудови възнаграждения на работника
П.П.. От тази ведомост се установява, че пълното трудово възнаграждение на
П. за м.януари, 2020г. било преведено по банков път, на два пъти - на
07.02.2020г. и на 06.03.2020г.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само
на това основание, в това число и отстояваното в жалбата и в хода на
съдебните прения, нарушение на правилата на чл.34 от ЗАНН.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описана пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
3
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин била осигурена възможност на нарушителя
да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си.
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1, изречение второ от ЗАНН, не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на административно нарушение в продължение на три месеца
от откриване на нарушителя. Следователно, нормативно регламентирания
начален момент, от който започва да тече срока по чл.34, ал.1, изр. второ от
ЗАНН за съставяне на АУАН, е моментът на откриването на нарушението и
нарушителя. Действително законът прави разграничение между понятията
"откриване" на нарушението /нарушителя/ и "установяване" на нарушението,
като последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се
счита за открито тогава, когато има необходимите и достатъчни данни за
неговото извършване и за самоличността на нарушителя, т.е. когато са
констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение /действие или
бездействие/ на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на
допуснато административно нарушение.
В настоящият случай Съдът намира, че срокът по чл.34, ал.1, изр.2 от
ЗАНН за съставяне на процесният АУАН е спазен.
По мнение на Съда, началният момент на срока по чл.34, ал.1, изр.2 от
ЗАНН в конкретният казус, следва да бъде момента, в който компетентните
органи на Дирекция „Инспекция по труда“ са установили всички елементи от
състава на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, а именно, че не е изпълнена
принудителна административна мярка – дадено задължително писмено
предписание за изплащане на трудово възнаграждение.
В конкретният случай моментът, в който за трудовите инспектори
фактите по нарушението следва да се считат за установени бил момента на
извършване на последващата проверка – в периода от 18.03.2021г. до
09.06.2021г. Именно в началната дата на тази проверка станало ясно, че
ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово не изпълнила задължително
предписание, дадено с Протокол изх.№ ПР 2034429/19.01.2021г.
Несъмнено, до тази дата, за компетентните органи на Дирекция
4
„Инспекция по труда“ липсвала яснота дали Кооперацията е изпълнила
предписанията или не и това обстоятелство е нямало как да им бъде служебно
известно в по-ранен момент.
От така изложеното става ясно, че процесният АУАН се явява
законосъобразно издаден в тримесечният срок по чл.34, ал.1 изр.2 от ЗАНН.
В същото време обаче, от събраните по делото доказателствата се
установи по несъмнен начин, че състава на нарушението не е осъществен от
обективна страна от ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово, тъй като още
преди даване не предписание № 4 от Протокол изх.№ ПР
2034429/19.01.2021г., работодателя ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово е
изпълнил задължението си да изплати трудовото възнаграждение за м.януари,
2020г. на работника П. БЛ. П.. От представените писмени доказателства се
установява, че това било сторено на 06.03.2020г.
Действително, предписанието било дадено на работодателя по реда на
чл.404, ал.1, т.12 от КТ, за отстраняване на допуснато нарушение на
трудовото законодателство, а именно по чл.128, т.2 от КТ, от компетентните
контролни органи и при спазване изискванията на закона, и като такова
подлежало на изпълнение. Даденото задължително предписание е
индивидуален административен акт, който поради неоспорване от адресата му
е влязъл в сила и представлява стабилен акт, който породил целените с него
правни последици.
Независимо от това обаче, доколкото действието, предписано от
трудовите инспектори в крайна сметка било изпълнено от работодателя,
преди изтичане на даденият му срок, то ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” не е
осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.415, ал.1 от
КТ и неправилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност за това нарушение.
Поради това, като издадено в противоречие с материалния закон,
обжалванато наказателно постановление следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
5
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
По делото ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово се представлявало от
упълномощен процесуален представител – адв.Емил М. от АК-Русе, на когото
заплатило хонорар в размер на 350.00лв., съобразно приложените по делото
адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък с на
разноските. В хода на съдебните прения, адв.М. претендира присъждането в
пълен размер на разноските за адвокатско възнаграждение.
От страна на АНО е направено своевременно възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съгласно чл.63д, ал.2 от
ЗАНН.
Договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение
надвишава определения минимум в нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1
от 9.07.2004г. /335.00лв./ за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба.
С оглед това, отчитайки материалния интерес по делото /1500.00лв./,
както и че конкретното дело не се отличава с фактическа и правна сложност и
при липса на съществени спорни обстоятелства, то и възражението за
прекомерност се явява основателно. По мнение на Съда, обоснованият и
справедлив размер на адвокатското възнаграждение в конкретният случай
следва да бъде в минималния размер, съгласно НМРАВ, а именно в размер на
335.00 /триста тридесет и пет/ лв.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Директорът на
Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, част от структурата на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“.
С оглед на изложеното, понастоящем Изпълнителна агенция „Главна
6
инспекция по труда“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово, ЕИК:********* разноските за
адвокатско възнаграждение в размер от 335.00лв.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 и чл.63д,
ал.2 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-001639 от 29.07.2021г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, с което на
ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово, ЕИК:********* на осн. чл.415, ал.1 от
КТ е наложена “Имуществена санкция” в размер на 1500.00лв. за извършено
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, да
заплати на ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово, ЕИК:*********,
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
335.00/триста тридесет и пет/лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7