Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково, 13.01.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд…………................................……………….………… в открито
заседание на тринадесети декември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА И.
при секретаря Димитрийка Христова ………..........……………и в
присъствието на
прокурора
……………..………….…………………………………………….…………. като разгледа
докладваното от съдия И В А Н О В А гр.д.№ 500 по описа за 2019 год., взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.151, вр. чл.142, ал.2,
т.1, вр.чл.141 от Закона за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/, вр. § 5, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на
ЗПКОНПИ, за сума в размер на 456 396.34 лева.
ИЩЕЦЪТ – КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ
НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО /КПКОНПИ/ твърди, че с решение №
619 от 17.04.2019 год. на КПКОНПИ е
образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, въз основа на уведомление от 10.11.2017 год. на Специализирана
прокуратура за привличане на ответника – Д.Г.М. в качеството на обвиняем по ДП
№ 160 / 2015 год. на ГДБОП – МВР, за престъпления по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК, по 252, ал.1, пр.1 от НК и по чл.214, ал.2,
т.1, вр. ал.1, вр. чл.213
а, ал.2, т-.4, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, попадащи в обхвата на чл.108, ал.1, т.11,
т.17 и т.23 от ЗПКОНПИ. Въз основа
на изготвен обвинителен акт е било образувано НОХД № 3383 / 2017 год. по описа
на СпНС. Проверката за установяване на значително
несъответствие в имуществото на ответника е започнала с протокол от 01.12.2017
год. – по реда на ЗОПДНПИ / отм./ и е за период от 01.12.2007 год. до
01.12.2017 год. За проверявания период ответникът реализирал доходи, приходи и
източници на финансиране в размер на 63 359.97 лева, в това число приходи
от продажба на недвижим имот в размер на 2 000 лева и усвоени суми от кредитна
карта в размер на 61 359.97 лева. Размерът на направените обичайни и извънредни разходи възлизал на
96 357.84 лева, включващи разходи за издръжка на домакинство –
35 983.51 лева; разходи за пътуване и престой в чужбина – 60 032.66
лева; платени публично правни задължения – 359.67 лева. Установеният нетен
доход за периода е в отрицателен размер – на 33 015.87 лева. Разходите,
направени за придобиване на имущество са определени в размер на 483 719.62
лева, в това число – облага от извършена престъпна дейност – 1 540 лева;
предоставени заеми от проверяваното лице – 7 600 лева; инвестиционен доход
– 18 822.75 лева; получени суми от трети лица чрез системата на бързи
плащания в общ размер на 1 285.87 лева; разходи за застрахователни вноски
в „ОББ – Мет Лайф ЖЗД“ АД в
размер на 7 868.38 лева; вноски по банкови сметки от трети лица в размер
на 237 492.70 лева; разходи за погасителни вноски по кредитна карта в
размер на 57 894.66 лева; разходи за вноски по банкови сметки в размер на
150 615.26 лева. От съпоставката между стойността на нетния доход и
имуществото следвал извода за значително несъответствие, възлизащо на сума в размер на 516 135.49 лева. С оглед на
изложеното, моли за решение, с което съдът да отнеме в полза на държавата
имущество на стойност 456 396.34 лева, включващо - сумата от 1 540 лева –
представляваща причинена имуществена вреда, вследствие на извършена престъпна дейност от ответника; -
сумата от 7 600 лева – представляваща предоставени заеми от ответника; -
сумата 174 514.72 лева – представляваща извършени вноски по банкови сметки
от проверяваното лице; - сумата от 236 558.84 лева – представляваща
извършени вноски по банкови сметки от трети лица; - сумата от 9 491.75
лева – представляваща получени лихви по банкови сметки; - сумата от
18 822.65 лева – представляваща доход от продажба на инвестиционни дялове
от Договорен Фонд „ОББ Патримониум Земя“ и сумата от
7 868.38 лева – представляваща извършени вноски по застрахователни полици,
сключени от ответника в Застрахователно дружество „ОББ – Мет
Лайф ЖЗД“ АД. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Д.Г.М. –
оспорва иска.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
С писмо изх. № 436 от
07.08.2017 год. на Специализирана прокуратура /СП/, ищецът е уведомен за
образувано срещу ответника М. и други четири лица, досъдебно производство № 160
/ 2015 год. по описа на ГДБОП – МВР, пр.пр.№ 436 /
2015 год. по описа на СП. С писмото е изпратен обвинителен акт, от съдържанието
на който се установява, че на ответника е повдигнато обвинение - за
това, че за периода от м.септември 2014 год. до 05.02.2016 год. в гр.Хасково
ръководел организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел
да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.252 и чл.354 а от НК, като
групата е създадена с користна цел – престъпление по 321, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК; - за това, че
за периода от неустановена дата на месец юни 2015 год. до неустановена дата на
месец януари 2016 год. в гр.Хасково, действайки като физическо лице, без
съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.2,
ал.1 от ЗКИ, за които се изисква такова разрешение, като срещу задължение да
бъдат върнати получените в заем суми, ведно с лихва и неустойка при забава,
предоставял на физически лица парични кредити в български лева на обща
равностойност 8 500 лева, като общия размер на раздадените кредити е
8 500 лева, в резултат на което получил неправомерен доход в размер на
1 490 лева от лихвите – престъпление по чл.252, ал.1 от НК; - за това, че на 20.10.2015 год. в
гр.Хасково като извършител в съучастие с други лица, с цел да набави за себе си
и другиго имотна облага – сумата от 600 лева, принудил И. П. К. чрез сила, за
да извърши нещо противно на волята му – да даде сумата от 600 лева и му
причинил имотна вреда в размер на 500 лева, като деянието е извършено от две
лица – престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213 а, ал.2, т.4, пр.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Въз основа
на обвинителния акт е образувано НОХД 3383 / 2017 год. по описа на
Специализиран наказателен съд, доказателства за приключване на делото с присъда, влязла в сила към момента на
приключване на устните състезания, не се представят.
С протокол
от 01.12.2017 год. е образувана проверка за установяване на наличие на
значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника, с период
на проверката от 01.12.2007 год. до 01.12.2017 год.
Като
писмено доказателство по делото е приет нотариален акт № 190 за продажба на
недвижим имот от 28.08.2015 год., видно от който е, че ответникът заедно с
други четири лица се е разпоредил в
полза на „Енфо – Агро“ ООД
– с.Леново с три ниви, придобити по наследство, находящи
се в землището на с.Леново, Община Асеновград за сума в размер общо на
2 110 лева.
По делото
бе представено удостоверение, издадено от временно изпълняващия длъжността към
Отдел за подкрепа на Правителствения съвет на гр. Г., Община Г., от което се
установява, че в регистъра на живущите фигурира името на ответника, вписан на
18.11.2005 год. и отписан на 26.06.2018 год. Като писмено доказателство,
представено от ответника бе приета и нотариално заверена декларация от господин
Х.А. Н. А., с която е удостоверено, че с ответника са живели заедно на адрес –
гр.Г., ул.“Перу“ 61, ет.4, ап.13, за периода от месец февруари 2006 год. до
месец септември 2011 год. През посочения период двамата работели заедно в
дискотека „Бакара“ на плаж Г. /В./, изпълнявайки
функции по контрол на достъпа и персонала, като ответникът е работел без трудов
договор.
От страна
на ответника бе представен договор за
паричен заем от 20.10.2010 год., сключен между него в качеството му на заемател и Н.М.И. – заемодател. Съгласно чл.1 от договора
заемодателят предоставя на заемателя сумата от
100 000 евро, със срок за връщане до 10 години. Достоверността на датата
на договор, приет като писмено доказателство бе оспорена от ищеца, на основание
чл.181 от ГПК. В производството по оспорване на документа бяха събрани гласни
доказателства, чрез разпита на посочения от ответника като свидетел Н.М.И., от
показанията на който се установява, че от дълги години се познава със
семейството на ответника, определяйки отношенията помежду им като много
близки. От страна на „Уникредит Булбанк“ през 2008 год. му бил предоставен заем в
размер на 200 000 евро, част от които в размер на 100 000 евро решил
да инвестира в нощен клуб в И.. За целта предоставил сумата на ответника, като двамата
подписали договор за заем. Знаел, че ответникът работел в нощен клуб в И. и бил
добре платен. Живеел на квартира заедно с едно
момиче, имената на което не посочва. Нещата не потръгнали и заведение не
било открито. Ответникът му предложил с предоставените му пари да „играят на
борсата“. През 2016 год. заемните средства му били върнати от сестрата на
ответника. От показанията на свидетеля А. се установява, че познава ответника
от 2006 год. Двамата живеели в гр.Г.,
намиращ се на около 60 км. от В.. Ответникът работел на черно – без трудов
договор в дискотеки като охранител, като споделял на свидетеля, че
получава около 140 – 150 евро на вечер.
През лятото работел всеки ден, а през останалото време – само в четвъртък,
петък, събота и неделя. Ответникът живеел в апартамента на един испанец, като
свидетелят споделя, че не му е известно дали е плащал наем, който по това време варирал от 500 до 800 евро на
месец. Приятелката на ответника – Б. Максимова дошла в И. след 2006 год.
Двамата живеели заедно с родителите й. Свидетелят твърди, че даваните от него
на ответника пари били предназначени за майка му, която живеела в Т..
Ответникът давал парите на майка си, а тя от своя страна ги предавала на
майката на свидетеля. Обяснява още, че комисионните за паричните преводи от И.
за Т. били големи. Парите, предназначени за майка му, привеждал по сметка на
ответника – по банков път или по „Western Union“ и „MoneyGram“, като
размерът на сумите бил различен – 300 евро, 600 евро, 900 евро, 1 200 евро
– толкова, колкото имал възможност да праща. При оформяне на платежния документ
не посочвал основанието за превода. Ответникът често пътувал до Б. и до Т..
Твърди, че поради здравословни проблеми,
които имала майката на ответника,
привеждал парите по сметка на последния, а не по сметка на майка му. От
показанията на свидетеля В. се установява, че през 1999 – 2000 год. двамата с
ответника живеели заедно в И. – гр.А.. Работели като охранители в дискотеки.
Заплащането ставало всяка вечер – на ръка. През 2001 год. се върнали в Б.. През
2004 – 2005 год. ответникът отново се върнал в И., установявайки се в гр.Г., В.обл.. Работели като охранители в дискотеки – само нощна
смяна. В гр.Г. не живеели в собствена квартира – в началото живеели при техни
приятели – тираджии, които се прибирали веднъж в
месеца. След време ответникът се установил да живее при испанец на име – Х.А.Н.А.,
който бил шеф на охраната в дискотеката и не плащал наем – всичко било на
приятелски начала. Свидетелят се прибрал от И. през 2010 год., а ответникът
останал там поне още две три години.
Плащали им по 150 евро на вечер. Ответникът работел и на други места.
Свидетелят обяснява, че е работил на трудов договор за периода на пребиваването
си в И. – 2004 год. – 2010 год., като е плащал и осигуровки, а грешката на
ответника била, че не си бил направил договор, тъй като закъснял с подаването
на документите и не могъл да се възползва от Закона за емигрантите. Твърди, че
който е искал е могъл да си изкара трудов договор. Ответникът често се прибирал
в Б.. По – късно ответникът се установил да живее заедно с приятелката си – Б.,
родителите на която имали жилище в И.. Ответникът имал планове – търсели
заведение с някакъв човек от Б., но намеренията им не се осъществили, поради
кризата, която ударила И.. През 2007 год. - две години след като ответникът
дошъл в И., започнал да търси финансова помощ да наеме и разработи заведение,
но кризата настъпила през 2008 год.
По
искане на страните по делото бе назначена счетоводна експертиза от представеното по която
заключение се установява, че от представените по делото документи не се
установявали данни за получени от ответника доходи от управление и собственост
на ЕТ и търговски дружества, в т.ч от
дивиденти. Липсвали данни за подадени годишни данъчни декларации за получени
доходи в Б. от упражняване на свободна професия или селско стопанска дейност,
както и за други доходи, за които да е установен законен източник.
Констатираните от експерта други доходи били от продажба на недвижими имоти, обективирана в НА № 190 от 28.08.2015 год., като съгласно
решение на ищеца, пазарната оценка на припадащата се част на ответника от
продажната цена възлиза на 2 000 лева, получена през 2015 год. Размерът на
сумите, получени и погасени от ответника от банкови заеми /кредитна карта Visa
Gold с № 433780097355934 по
кредитна карта Visa Gold
Kredit от ОББ, активна в периода
02.05.2012 год. – 31.05.2019 год., с лимит до 30.09.2014 год. – 5 000
лева, а след тази дата – 7 500 лева/, по години и общо за периода от
01.12.2007 год. до 01.12.2017 год., вещото лице е определил на 61 359.97
лева – получени и 57 894.66 лева – погасени, при което
разликата помежду им от 3 465.31 лева е посочена в колона „нетен размер на
ползвани средства“. Плащанията по застраховка Живот“ по полица № ********** от
06.06.2012 год. възлизали на 2 056.23 евро, а
плащанията по застраховка „Живот“ по полица № ********** от 06.06.2012 год. – на 2 056.23 евро. Приходът, реализиран
при извършено обратно изкупуване през 2016 год. е определен на 3 086.78
евро, равняващи се на 6 037.22 лева. През 2013 год. ответникът закупил акции от ОББ Патримониум
Земя за 97 000 лева, а през следваща 2014 год. – акции от ОББ Евро пари –
за 66 498.22 лева, или общо – 163 498.22 лева. Приходът от обратното
откупуване на акциите през 2016 год. възлизал на 183 018.75 лева, при
което разликата от 19 520.53 лева е определена като нетен доход. Като
приход вещото лице отчита само приходите от лихви, установени при движение на
банкови сметки на ответника, които общо за проверявания период били в размер на
13 200.98 лева. Разходите за обслужване на сметните и платените данъци
върху лихвите са определени общо на 2 746.97 лева, при което нетния размер
на приходите от лихви е определен на разликата от 10 454.01 лева. Обобщени
приходите за периода са в общ размер на 265 619.92 лева. Размерът на
обичайните разходи за издръжка на
домакинство по данни на НСИ за проверявания период са определени от вещото лице
общо на 36 250.12 лева. Разходите за задгранични пътувания за проверявания
период, при вариант за основно местоживеене в Б., са определени в размер общо
на 55 660.08 лева. Обобщени за периода, разходите са в общ размер на
91 910.20 лева. Размерът на нетния доход, определен като разлика
между доходите и приходи, общо за
периода е определен от експерта на 173 706.72 лева. За посочения период
нямало сведения по делото за направени разходи от ответника за придобиване на
движими или недвижими вещи, на ограничени вещни права, дружествени дялове,
парични вноски в имуществото на ЕТ и ЮЛ. За проверявания период били извършени
разходи на парични средства в размер на 359.67 лева – публично правни
задължения и за вноски по банкови сметки на името на ответника в размер общо на
466 764.13 лева, от които 225 843.25 лева – вноски, направени от
ответника и 240 920.88 лева – вноски от трети лица. Подробен опис на
движението по банкови сметки е направен в Приложение № 1 към заключението.
Освен посочените в таблицата на стр.10 от заключението, преводи / вноски от
трети лица от ответника са получени и чрез системата за бързи разплащания общо
1 285.87 лева. По този начин общо направените разходи за периода са в общ
размер на 700 592.78 лева. Размерът на несъответствието /недостиг на
парични средства/, определен като разлика между нетния доход и разходите за
проверявания период е в размер на 526 886.06 лева.
Вещото
лице Н. е изготвил и втори вариант на заключението си, при който основното
местоживеене и месторабота на ответника за периода от 01.12.2007 год. до
пролетта на 2014 год. са били в И., съобразно приетите като писмени
доказателства удостоверение от Кметството на гр.Г. и декларация от Х.А., което
според експерта предполагало и друг подход относно отговорите на задачите,
касаещи разходите за издръжка и пребиваване в чужбина. Изхождайки от
показанията на свидетелите А. и В., вещото лице определя размера на
получаваното от ответника годишно възнаграждение в размер на 43 200 евро –
за работата му като охранител в дискотеки, при което за периода от 2007 год. до
2014 год., полученото от ответника възнаграждение е определено на
497 939.38 лева, като вещото лице е приспаднало дните, през които
ответника се е връщал в Б.. Размерът на сумите, получени и погасени от
ответника от банкови заеми /кредитна карта Visa
Gold с № 433780097355934 по
кредитна карта Visa Gold
Kredit от ОББ, активна в периода
02.05.2012 год. – 31.05.2019 год., с лимит до 30.09.2014 год. – 5 000
лева, а след тази дата – 7 500 лева/, по години и общо за периода от
01.12.2007 год. до 01.12.2017 год., вещото лице е определило на 61 359.97
лева – получени и 57 894.66 лева – погасени, при което
разликата помежду им от 3 465.31 лева е посочена в колона „нетен размер на
ползвани средства“. Плащанията по застраховка Живот“ по полица № ********** от
06.06.2012 год. възлизали на 2 056.23 евро, а
плащанията по застраховка „Живот“ по полица № ********** от 06.06.2012 год. – на 2 056.23 евро. Приходът, реализиран
при извършено обратно изкупуване през 2016 год. е определен на 3 086.78
евро, равняващи се на 6 037.22 лева. През 2013 год. ответникът закупил
акции от ОББ Патримониум Земя за 97 000 лева, а
през следваща 2014 год. – акции от ОББ Евро пари – за 66 498.22 лева, или
общо – 163 498.22 лева. Приходът от обратното откупуване на акциите през
2016 год. възлизал на 183 018.75 лева, при което разликата от
19 520.53 лева е определена като нетен доход. Като приходи вещото лице
отчита извън посочените по-горе такива, само приходите от лихви, които общо за
проверявания период са в размер на 13 200.98 лева. Съгласно представения
договор за заем от 20.10.2010 год., ответникът получил на посочената дата заем
в размер на 100 000 евро, равняващи се на 195 583 лева. Доходите от продажба на недвижими имоти, съгласно НА №
190 от 28.08.2015 год. и решение на ищеца, са в размер на 2 000 лева,
получени през 2015 год. Обобщени приходите за периода са в общ размер на
959 139.28 лева. Размерът на обичайните разходи за издръжка на домакинство
по данни на Евростат и НСИ за проверявания период е в
размер общо на 201 456.90 лева. Разходите за задгранични пътувания /извън
тези до И. и обратно/ за периода от 2007 год. до 2014 год. са определени на
сумата от 1 525.55 лева. Обобщени за периода разходите са в общ размер на
202 991.44 лева. Размерът на нетния доход е определен на 756 147.84
лева. Разходите за плащане на публично правни задължения са в размер на 359.67
лева. По отношение на вноските по банкови сметки, направени от ответника,
вещото лице приема, че същите не следва да се вземат предвид като доход, тъй
като представляват само преобразуване на
средства от вече получен в брой доход. Същият не бил и разход, доколкото оставал
в патримониума на лицето. Преводите от трети лица
също не се отчитали като приход, тъй като липсвали сведения да са от законен
приходоизточник. Не се отчитали като разход и преводите към трети лица,
доколкото техния размер е бил по-малък от постъпилите средства от трети лица,
т.е не били за сметка на доходите на
ответника. По този начин общо направените разходи за периода са определени в
размер на 232 542.78 лева. При този вариант нямало несъответствие
/недостиг на средства за покриване на разходите/. За 2013 год., за 2014 год.,
за 2015 год. и за 2017 год. имало недостиг на парични средства, но доколкото
имало натрупан излишък през предходни
години, недостигът за годината се покривал от него.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните прави изводи:
Предпоставките за уважаване на иска, чиято правна квалификация се
съдържа в нормите на чл.151, ал.1,
вр. чл.142,
ал.2, т.1, вр.чл.141 от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/, вр. § 5, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на
ЗПКОНПИ /Закона/ се изразяват в наличието на следните
условия – проверяваното лице да е привлечено
като обвиняем за някое от престъпленията по чл.108, ал.1 от Закона и да може да
се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито
– чл.107 от Закона. Съгласно ал.2 от същия текст обоснованото предположение е
налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице. В § 1, т.3 от Допълнителните разпоредби на
Закона като „значително несъответствие“ е дефиниран този размер на несъответствието
между имуществото и нетен доход, който надвишава 150 000 лева.
Приложимостта на ЗПКОНПИ се обуславя от това, че
проверката, образувана с протокол от 01.12.2017 год. – по време на действие на
Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество –
отменен, не е приключила, съгласно § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ. В чл.112, ал.3
от Закона е предвидено, че проверката обхваща период от 10 години назад,
считано от датата на започването й – в разглеждания случай – от 01.12.2007 год.
до 01.12.2017 год.
Безспорно по делото се
установи наличието на първата от посочените по - горе предпоставки – ответникът
М. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК; по чл.252, ал.1, пр.1 от НК и по чл.214,
ал.2,т.1, вр.ал.1, вр.
чл.213 а, ал.2, т.4, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, попадащи в предметния обхват на чл.108,
ал.1, т.11, т.17 и т.23 от Закона, видно от приложения по делото обвинителен
акт от 02.08.2017 год. на Специализирана Прокуратура, съгласно изискването по
чл.110, ал.2 от Закона, въз основа на който е образувано НОХД № 3383/2017 год.
по описа на Специализиран наказателен съд.
От събраните по делото
доказателства съдът приема, че не е налице значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл.107, ал.2, вр. § 1, т.3 от ЗПКОНПИ /Закона/, поради което не може да
се направи извод за обосновано
предположение, че ответникът притежава незаконно придобито имущество, което на
основание чл.141 от Закона да подлежи на отнемане в полза на държавата –
обстоятелство, обуславящо неоснователност на предявения иск, по следните
съображения:
При отговора на въпроса – налице е
ли „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т.3 от ДР на Закона, съдът
изхожда от следните безспорно установени по делото данни, а именно: Размерът на
получените от ответника приходи са в
общ размер на 265 616.92 лева, включващи сумите, както
следва: 2 000 лева – получена от продажба на наследствени имоти,
съгласно НА № 190 от 28.08.2015 год.; 6 037.22
лева – от застраховки „Живот“; 13 200.98
лева – приходи от лихви по суми по банкови сметки; 183 018.75 лева – получени суми от безналични
ценни книжа и 61 359.97 лева –
получени кредити. Към размера на получените от ответника приходи в размер на
265 619.92 лева, съгласно първия вариант от заключението на вещото лице Н.
следва да се прибави и сумата от 497
939.38 лева – получено от ответника възнаграждение като „охранител“ в
дискотеки по време на пребиваването му в гр.Г., И., размерът на която е
определен от експерта във втория вариант от заключението по допуснатата по
делото съдебно – счетоводна експертиза, което съдът цени в посочената част като
обективно дадено. В тази насока съдът цени приетото като писмено доказателство,
представено от ответника и неоспорено от ищеца, а именно - удостоверение на
временно изпълняващия длъжност към Отдел за подкрепа на Правителствения съвет
на гр.Г., Община Г., от което се установява, че в отдел Статистика на Общината,
в регистъра на живущите в града, ответникът е вписан на 18.11.2005 год. –
поради смяна на местоживеенето му от гр.А. /В./, като отписването от регистрите
е извършено на 26.06.2018 год. – поради изтичане на срока. Досежно
пребиваването на ответника в К. И., съдът цени и събраните по делото гласни
доказателства, чрез показанията на свидетелите А. и В., установените от които
фактически обстоятелства относно размера на получаваните от ответника доходи за
осъществяваната от него дейност като „охранител“ в дискотеки, не бяха опровергани
от страна на ищеца. Изхождайки от посочените доказателства – писмени и гласни,
вещото лице в изготвения от него втори вариант определя размера на средно
дневното възнаграждение от 118.36 евро, като съобразявайки се с установените от
показанията на свидетели обстоятелства относно сезонната заетост на ответника,
определя възнаграждението в посочения по-горе общ размер от 497 939.38
лева – за периода от 2007 год. до края на 2014 год. Като неоснователно в тази
насока съдът намира изразеното от ищеца
становище за недопустимост на свидетелските показания, предвид липсата на
изискване за писмена форма като условие за действителност на договора, по силата на който ответникът е
изпълнявал посочената по-горе дейност. С оглед на изложеното, възприемайки отчасти
данните, установени от експерта и в двата варианта от заключението, съдът
приема, че размерът на приходите следва да бъде определен на 763 556.30
лева / 265 619.92 лева + 497 939.38 лева/. Съдът не цени заключението
на вещото лице Н. в частта, в която в размера на приходите, съгласно втория
вариант, определен общо на 959 139.28 лева, е включена и сумата от
195 583 лева, представляваща левовата равностойност на 100 000 евро -
кредит, получен от ответника, съгласно договор за паричен заем от 20.10.2010
год., сключен с Н.М.И. – заемодател, приемайки за недоказано заявеното от
ответника твърдение, че като законен източник на средства следва да бъдат
включени и получените от него заемни средства съгласно цитирания по-горе
договор, достоверността на датата на който бе оспорена от ищеца, на основание чл.181 от ГПК. От страна на
ответника не бяха представени доказателства, установяващи получаването на
сумата, което прави невъзможна преценката на валидно сключен между него и трето
на спора лице договор за заем, предвид реалния характер на сделката. В тази
насока съдът изхожда от съдържанието на чл.2 от договора, в който изрично се
посочва, че заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя на 20.10.2010 год., а съгласно чл.3 – предаването
на сумата ще се извърши на ръка. От показанията на свидетеля Н.И. – посочен в
оспорения договор като заемодател не се установяват конкретни факти и
обстоятелства по предаване на сумата, нито такива, доказващия нейния произход.
Като непоследователни съдът намира показанията на посочения свидетел, който от
една страна твърди, че заемната сума представлявала част от получен от него през
2008 год., заем от „Уникредит Булбанк“ в размер общо
на 200 000 евро, от които предоставил в заем на ответника 100 000
евро, но предаването е станало едва през 2010 год. – т.е две години след
сключване на договора за банков кредит. Неубедителността на показанията на
свидетеля И. съдът преценя и на плоскостта на фактите и обстоятелствата,
установени от показанията на свидетеля В.,
от които се установява, че ответникът е
имал намерение да открие заведение в И. с финансовата помощ на „някакъв човек
от Б.“, но това е било през 2007 год. Свидетелят уточнява още, че през
следващата 2008 год. „дошла кризата“ и много заведения започнали да фалират.
Изложените по-горе обстоятелства налагат извода, че оспореният документ –
договор за паричен заем е съставен за нуждите на процеса и не доказва
твърдението на ответника, поради което от определения във втория вариант на
заключението размер на доходите на ответника – 959 139.28 лева следва да
се приспадне сумата от 195 583 лева, определена като левова равностойност
на 100 000 евро, съгласно договор за паричен заем от 20.10.2010 год., при
което като размер на доходите следва да се приеме посочената по-горе сума от
763 556.30 лева.
Досежно размера на обичайните
разходи за издръжка на ответника за проверявания период, съобразно данни на
Евростат и НСИ в Б. и И., съдът цени втория вариант
от заключението на вещото лице Н., определен на обща сума от 202 991.44 лева, включваща 201 465.90
лева – обичайни разходи за издръжка на домакинство и 1 525.55 лева –
разходи за задгранични пътувания. В тази насока съдът цени втория вариант от
заключението на вещото лице Н., в подкрепа на който са събраните по делото
писмени и гласни доказателства, посочени по-горе, установяваща периодът на
престоя на ответника в К. И. и съответстващия разход за този престой във всяка
от страните, като разходите за пътувания до И. и обратно не са включени от
експерта, поради това, че са част от общите разходи за издръжка по Евростат.
При
това положение разликата между посочените по-горе две суми – 763 556.30
лева – приходи и 202 991.44 лева –
разходи, определя размера на
„нетния доход“ по смисъла на § 1, т.8 от Закона, на 560 564.86
лева.
Размерът
на разходите за придобиване на
имущество през проверявания период, определени в първия вариант от заключението на вещото лице Н. е в размер
общо на 700 592.78 лева,
включващи следните суми – 57 894.66 лева – погашения по кредитна карта;
8 043.26 лева – плащания по застраховки „Живот“; 163 498.22 лева –
разходи за закупуване на ценни книжа; 2 746.97 лева – разходи за
обслужване на банкови сметки и платени данъци върху лихви; 359.67 лева –
платени задължения за данъци и такси; 466 764.13 лева – вноски по
собствени банкови сметки, в това число 225 843.25 лева – вноски, направени
от ответника и 240 920.88 лева – вноски, направени от трети лица и
1 285.87 лева – преводи от трети лица – бързи разплащания. От така
определения размер – 700 592.78 лева следва да се приспадне сумата от 225 843.25 лева – вноски,
направени от ответника по банкови сметки, при което като разходът следва да
бъде определен на разликата в размер на
474 749.53 лева / 700 592.78 – 225 843.25 /, ценейки втория
вариант от заключението на вещото лице Н., в частта, в която експертът приема, че същите не следва да се вземат като
доход, тъй като представляват само
преобразуване на средства от вече получен в брой доход. Същите не може да се
приемат и като разход, доколкото остават в патримониума
на лицето.
Размерът
на несъответствието /недостиг на парични средства/, определен като разлика между
нетния доход от 560 564.86 лева
лева и общия размер на разходите за
придобиване на имущество от 474 749.53
лева, възлизащ на положителна величина от 85 815.33 лева, не обосновава извод за наличие на значително несъответствие по смисъла на § 1,
т.3 от ДР на Закона – надвишаващо 150 000 лева за целия проверяван период
- обстоятелство, обуславящо неоснователност на иска.
Като неоснователно съдът намира становището на
процесуалния представител на ответника за недопустимост на иска, като такъв,
предявен след изтичане на срока по чл.112 от Закона, предвид задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 04.06.2020 год. по тълкувателно
дело № 1 по описа за 2018 год. на ОС на ГК, съгласно които изтичането на
срока по чл.112, ал.1 и ал.2 от ЗПКОНПИ,
не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото
на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито
от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е предвиденият срок
за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на
произхода и местонахождението на имуществото, за което има данни, че е
придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен и е допустимо
образуване на производство и след изтичане на този срок.
Като
необосновано съдът преценя и становището на процесуалния представител на
ответника за недопустимост на иска, като такъв, предявен след изтичане на срока
по чл.153, ал.1 от Закона, съгласно който искът се предявява в срок до три
месеца от последния акт по налагане на обезпечителните мерки. Безспорно в случая
е, че искът е предявен на 23.07.2019 год., а съгласно чл.125, ал.2 от Закона,
запорът се смята наложен от датата и
часа на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице или от
банката, сторено на 25.04.2019 год., видно от писмо изх.№ 13602 от 10.05.2019
год. на ДСИ при РС – София, т.е в
тримесечния срок, съгласно цитираната норма от акта по налагане на
обезпечителната мярка – запор върху свободен депозит в лева, открит в „Първа
инвестиционна банка“ ЕАД, съгласно определение
от 22.04.2019 год., постановено по гр.д. № С – 30 / 2019 год. по описа
на Софийски градски съд, в което изрично е посочено, че тримесечния срок за
предявяване на иска започва да тече от налагане на мерките. Освен като
необосновано, съдът намира въведеното от ответника възражение за недопустимост
на иска на посоченото основание, и за ирелевантно,
затова защото пропускането на срока по чл.153, ал.1 от Закона се явява относимо единствено и само относно последиците на
допуснатото обезпечение, но не и на допустимостта на иска.
При
преценка на валидността на решение № 619 от 17.04.2019 год. и на решение № 1520
от 17.07.2019 год. на КПКОНПИ, съдът не констатира нарушения, които да
опорочават посочените две решения, доводи в каквато насока се съдържат в
подадения след изтичане на срока по чл.131 от ГПК, отговор на исковата молба,
поради което освен като неоснователни съдът преценя същите и като преклудирани.
С
оглед на изложените по-горе доводи, съдът счита, че искът се явява допустим, но
разгледан по същество е неоснователен, предвид липсата на доказателства за значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл.107, ал.2, вр. § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ /Закона/, поради което следва
да се отхвърли.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва
да се присъдят сторените от него разноски в размер общо на 5 055 лева, от
които 4 500 лева – възнаграждение за адвокат и 555 лева – възнаграждение
за вещо лице.
На
основание чл.157, ал.2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество, вр. чл.78, ал.6 от ГПК, ищецът
следва да заплати държавна такса в размер на 18 255.83 лева.
Р Е Ш И
По
предявения от КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, БУЛСТАТ ***,
със седалище и адрес на управление - гр.***, с адрес за призоваване – гр.*** против Д.Г.М.,
ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.***– адвокат С.Ч., И
С К с
правно основание чл.151, вр. чл.142 ал.2,
т.1, вр. чл.141 от Закона за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/, вр.
§ 5, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПКОНПИ, ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА
ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, БУЛСТАТ ***,
със седалище и адрес на управление - гр.***, с адрес за призоваване – гр.*** против Д.Г.М.,
ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.***– адвокат С.Ч., осъдителен И
С К с
правно основание чл.151, вр. чл.142 ал.2,
т.1, вр. чл.141 от Закона за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/, вр.
§ 5, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПКОНПИ, за сума в общ размер на 456 396.34 лева, включваща 1 540
лева – причинена имуществена вреда, вследствие на извършена престъпна дейност от Д.Г.М.; - 7 600
лева – предоставени заеми от Д.Г.М.; - 174 514.72
лева – извършени вноски по банкови
сметки от Д.Г.М.; - 236 558.84 лева – извършени вноски по
банкови сметки от трети лица; - 9 491.75 лева – получени лихви по банкови сметки; - 18 822.65 лева – доход от продажба на инвестиционни дялове от
Договорен Фонд „ОББ Патримониум Земя“ и 7 868.38 лева – извършени вноски по
застрахователни полици, сключени от Д.Г.М. в Застрахователно дружество „ОББ – Мет Лайф ЖЗД“ АД.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, БУЛСТАТ ***,
със седалище и адрес на управление - гр.***, с адрес за призоваване – гр.***,
да заплати на Д.Г.М., ЕГН ********** ***,
с адрес за призоваване – гр.***– адвокат С.Ч., сумата от 5 055 /пет хиляди петдесет и пет/ лева
– деловодни разноски.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, БУЛСТАТ К.,
със седалище и адрес на управление - гр.***, с адрес за призоваване – гр.***,
да заплати на сумата в размер на
18 255.85 лева – държавна такса, която сума да се приведе по сметка на
Окръжен съд – Хасково.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: