№ 3
гр. Търговище, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500291 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 540 от 03.11.2023 г., постановено по гр. дело № 758/2023
година по описа на Търговищкия районен съд, съдът е осъдил Р. Д. А. с ЕГН
********** от гр.Търговище, кв. З., бл. 31, вх. А, ет. 4, ап. 12 да заплати на Е.
А. М. с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв. З., бл. 51, вх. А, ет. 1, ап. 2
сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, изразяващо се в счупване на ключицата на дясната
ръка на ищеца на 28.07.2022 г., ведно със законната лихва от 28.07.2022 г. до
изплащане на задължението, като за разликата над 600 лв. и до пълния
предявен размер от 4 000 лв., е отхвърлил иска като неоснователен, на осн. чл.
45, ал. 1 във вр. с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД. Присъдени са разноски в производството.
Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е постъпила
въззивна жалба от Е. А. М. от град Търговище чрез адвокат П., в която се
излага основно следното:
Твърди се, че от назначената, изслушана и приета без възражения от
страните по делото СМЕ се установява, че счупването на дясната ключица с
масивен оток в областта на счупването и затруднени движения на дясната
1
ръка в областта на раменната става е причинило на ищеца трайно
затрудняване движението на дясната ръка в областта на раменната става със
среден срок на възстановяване 1.5-2 месеца, като при усилен физически труд
и студено и влажно време ще се усеща болка от това счупване и за в бъдеще.
Ищецът упражнява именно такъв усилен физически труд, тъй като /видно от
събраните по делото доказателства/ работи като общ работник в строителна
фирма и реално той ще търпи тези болки цял живот. Именно затова считат, че
размерът на предявения иск обективно отговаря на негативните последици,
които ще търпи пострадалия вследствие на счупването, причинено от
ответника по делото. Считат така определеният изначален размер на
обезщетението от съда за неправилен и незаконосъобразен, както и приетия
от съда процент на съпричиняване. Моли се за уважаване на иска изцяло до
пълния му предявен размер от 4 000 лева. със съответните от това последици.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от Р. Д. А. чрез
адв. А. С. Р., в който се излага становището, че присъденият размер на
обезщетението е съобразен с всички събрани по делото доказателства за
претърпените неимуществени вреди, които съдът е оценил и анализирал
правилно, но най-вече и с провокативното поведение на самия ищец, което е
предизвикало конфликта. Моли се за потвърждаване на решението в
обжалваната му част и за присъждане на разноски в производството.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивникът-ищец се представлява от адвокат П.,
който поддържа въззивната жалба и излага съображения, че размерът на
присъденото обезщетение е силно занижен. Моли за отмяна на решението в
обжалваната му част и за уважаване на иска изцяло, така, както е предявен,
ведно с присъждане на разноски в производството.
В съдебно заседание ответната страна чрез адвокат А. С. Р. оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди съдебното решение.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Пред РС – Търговище Е. А. М. е предявил иск срещу Р. Д. А. за сумата от 4
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които
ищецът е претърпял вследствие на причинена му от ответника средна телесна
2
повреда – счупване на ключица, на основание чл. 45 от ЗЗД.
По фактите по спора съдът установи следното:
Страните не оспорват, че на посочената в исковата молба дата, а именно:
28.07.2022 година, пред магазина до бл. 54 в кв. З. – 2 в гр. Търговище, между
тях е възникнал конфликт. Страните са били навремето много близки
приятели, с влошени взаимоотношения отпреди 3 години. Ищецът признава,
че е предизвикал ответника словесно и хвърляйки бутилка в близост, както и
че неговите действия са били провокирани и поради обстоятелството, че е бил
употребил алкохол. В дадените пред съда обяснения ответникът описва
сходна ситуация, а именно, че е бил предизвикан от ищеца с неприятни думи
и изрази. Ответникът обяснява в съдебно заседание: „В един момент излязох
иззад масата, отидох при него и го попитах: „Ти какво искаш от мен?“. Аз го
хванах за ръката докато посягаше и двамата паднахме на земята по гръб.
Тогава той започна да се обръща да мине отгоре ми да ме удря, но аз легнах
върху него, като не съм го удрял. Счупването му според мен се е получило
от тежестта ми, тъй като когато Ашкън се опитваше да ни разтърве, докато
аз се бях вкопчил в Е. на земята, бях го прегърнал, ни повдигаше поне три
пъти от земята и отново ни пускаше, но аз удар не съм му нанесъл.“ Според
показанията на свидетеля М.И., очевидец на конфликтната ситуация, същият
е забелязал, че Е. и Р. се карат за нещо като Р. хванал Е. отзад и започнал да
го налага. Свидетелят пояснява, че Р. е вдигнал Е., като бил зад гърба му,
тръснал го на земята и започнал да го налага. Конфликтът бил прекратен след
като присъстващи на случилото се ги разтървали. Е. се изправил и казал, че
го боли ключицата. Свидетелят не знае кой е започнал пръв физическият
сблъсък, но е категоричен в това, че е видял как Е. и Р. се бият.
Видно от приложената СМЕ, по делото е установено, че ищецът е паднал
върху дясното си рамо, при което е получено счупване на дясната ключица,
което затруднява движението на десен горен крайник в областта на рамената
става за около 45-60 дни и в този смисъл е осъществен медико-биологичният
признак на трайно затрудняване движението на дясната ръка. В рамките на
средните телесни повреди получената от М. е в по-лека степен. Търпят се
болки при такава травма. При всяка счупена кост болките в началото, а и
няколко дена след това, са доста силни. След време отшумяват болките, но в
областта на счупването при усилен физически труд и студено и влажно време,
3
според вещото лице, ищецът ще усеща това счупване.
По делото са разпитани свидетели за установяване на търпените от ищеца
неимуществени вреди, които съдът ще анализира по-долу.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по
чл. 45 ЗЗД следва да се установи при условията на кумулативност, че е
налице осъществено противоправно Д.ие/действие или бездействие/, вина,
вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на
противното.
В случая тези предпоставки са налице. Независимо от обстоятелството дали
поведението на ищеца е било недопустимо от гледна точка на правото и
морала, то ответникът е предприел такива действия, които са противоправни
– физически сблъсък и контакт с пострадалия, който паднал на земята. Дали
под въздействие на собствената си тежест или тежестта на тялото на
ответника, то несъмнено ищецът е получил травматични увреждания в
резултат на този физически контакт. Ясно е, че ако ответникът не бе реагирал
по описания начин, ищецът не би получил установената по делото травма.
Налице е и причинна връзка между поведението на ответника и настъпилото
физическо увреждане, а вината на ответника се предполага и не е оборена в
производството. Без значение е дали ответникът е действал при условията на
афект или не. Дори и в такава хипотеза той носи отговорност за причинени от
него в това му състояние вреди на друго лице.
Съдът приема, че по делото са установени предпоставките на чл. 45 от ЗЗД,
поради което искът се явява основателен по същество. Тук съдът държи да
подчертае, че той не е обвързан от мотивите на Постановление на Районна
прокуратура – Търговище от 22.08.2022 година за отказ да се образува
наказателно производство, нито от съдържащите се в досъдебното
производство материали. Съгласно формираната практика на ВКС актовете на
органите на досъдебното производство, макар да са официални документи по
см. на чл. 179 ГПК, не представляват в производството по предявен пряк иск
по чл. 45 от ЗЗД доказателство за противоправно Д.ие или не и за
поведението на участниците в него. Те нямат задължителна сила за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици на Д.ието и не
4
следва да бъдат ценени. Съгласно императивната норма на чл. 300 ГПК,
такава сила е придадена само на влязлата в сила присъда на наказателния съд
и то единствено относно това дали е извършено Д.ието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици на Д.ието, следва да бъдат
установени конкретно със съответните допустими от ГПК доказателствени
средства непосредствено в рамките на производството по разглеждане на
гражданското дело.
Основният спор в настоящото производство касае размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди и доколко е налице съпричиняване от
страна на ищеца.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния
етап от развитие на обществото в държавата. Основните обстоятелства за
определяне на размера на справедливото обезщетение в случая са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на
пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията,
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане
на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има
остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена
трудоспособност, степен на възстановяване, прогноза на отшумяване на
уврежданията и др.
5
В настоящия случай съдът отчита следното: На ищеца е причинена средна
телесна повреда, макар и в по-лека степен. Била е счупена дясната му
ключица и респективно се е наложило да бъде обездвижен десния му горен
крайник. Ищецът е в трудоспособна възраст и работи физически труд.
Наложило се е да ползва отпуск за временна нетрудоспособност. Състоянието
му след инцидента е описано от разпитаните по делото свидетели.
Свидетелката Мелике Таирова, която живее заедно с ищеца на семейни
начала, заявява следното пред съда: „Когато го закарахме в спешното
отделение беше някакъв ад - двама човека го държаха прав, за да могат да му
направят рентген. Направиха му рентген и д-р Михайлов констатира, че няма
счупване, но от спешното отделение ни казаха на следващия ден с диска,
който ни дадоха от рентгена, да отидем при ортопед на ул. „Шипка“. На
следващия ден, като отидохме, д-р С. констатира, че има счупване на
ключицата и му беше поставена шина, която трябваше да носи доста
продължително време - поне 45 дни. През това време вкъщи беше нещо
страшно. Е. не можеше да спи, като първите 20 дни го слагах на три
възглавници и спането му беше много трудно. Първите 7 дни бяха
непоносими болки за Е., а аз не можех да спя и ходех на работя без да съм
спала цяла нощ. Болки има все още, но вече не са толкова силни, вече са при
застудяване….. Психически също му се отрази зле този случай, защото от
болки започваше да плаче, а след него и детето започваше да плаче. Това
беше много тежко за семейството ни, защото в това време имахме и болен
човек на легло - баща му беше на легло.“
При така изложените факти съдът приема, че обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определено по справедливост на 15 000
лева. След инцидента ищецът е изпитвал силни болки в областта на счупената
ключица; наложило се е да бъде обслужван от жената, с която живее на
семейни начала - т.е. бил е безпомощен в ежедневното си обслужване. Извън
физическата травма инцидентът му е повлиял и психически, което е довело до
напрегната и тревожна обстановка в дома му. Възстановяването е
продължило около два месеца, но последиците ще бъдат доживот – ищецът
ще получава неприятни усещания и болка в областта на счупването при
влажно и студено време и при извършване на физически труд. А с оглед това,
което работи – в предприятие за строителни материали, той извършва
основно физически труд.
6
Относно съпричиняването на вредоносния резултат съдът приема следното:
В постановените по реда на чл.290 ГПК (редакция преди изменението от
ДВ бр.86/2017 г.) решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на
ВКС, ІV г. о., решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, І т.
о., и решение № 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, І т. о., е
прието, че приносът на пострадалия като основание по чл. 51, ал.2 ЗЗД за
намаляване на дължимото обезщетение за вреди от деликт следва да е
релевиран надлежно от ответника с възражение пред първоинстанционния
съд. Възражението за принос трябва да е конкретизирано чрез посочване на
фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в
причинна връзка и са допринесли за увреждането. Ако в отговора на исковата
молба липсват фактически твърдения за конкретното проявление на приноса,
съдът е длъжен да ги изясни по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК до края на първото
съдебно заседание. Прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, без
надлежно сезиране от ответника с основано на конкретни фактически
твърдения възражение за принос на пострадалия, е недопустимо.
В случая ответникът не е подал отговор на исковата молба. В съдебно
заседание неговият процесуален представител не е направил възражение за
съпричиняване. В исковата молба обаче самият ищец признава неизгоден за
него факт, а именно, че е налице съпричиняване от негова страна, което сам
той определя на 50%.
При така установената фактическа обстановка и отчитайки обективното
съотношение на приносите на двете страни за настъпване на вредите,
настоящият състав приема, че процентът на съпричиняване на вредите от
страна на ищеца е 50%. Ищецът е проявил поведение, което е създало условия
за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е обичайно в такава
ситуация да се очаква ответна реакция от насрещната страна чрез определено
поведение. От друга страна, вредите не биха настъпили, ако ответникът не бе
осъществил физически сблъсък с ищеца. Дори и под влияние на афект,
ответникът е можел да запази самообладание и да не предприема никакви
ответни мерки, водещи до физически контакт или е следвало да сезира
полицейските органи, в чиято компетентност е да предприемат действия при
неприемливо или хулиганско поведение. Вина за настъпване на травмата на
ищеца имат и двете страни и вината следва да бъде споделена по равно, което
7
предполага така определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди
да бъде намалено с 1/2 – т.е. ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 4 000 лева, така, както е претендирана с исковата молба.
Съдът не би могъл да присъди повече от това, което е поискано с исковата
молба.
С оглед изложените съображения, решението на Търговищкия районен съд
следва да се отмени изцяло в обжалваната му част и да се постанови ново по
съществото на спора, с което така предявеният иск да бъде уважен в пълен
размер със съответните от това последици, включително в частта за
разноските, като се присъдят на ищеца направените от него разноски в първа
инстанция в размер на 1 170 лева.
По разноските във въззивната инстанция: С оглед основателността на
въззивната жалба на въззивника следва да се присъдят направените от него
разноски във въззивното производство – 68 лева за внесената държавна такса
и 768 лева адвокатско възнаграждение с ДДС.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 540 от 03.11.2023 г., постановено по гр. дело №
758/2023 година по описа на Търговищкия районен съд, в частта му, в която
съдът е отхвърлил предявения от Е. А. М. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
кв. З., бл. 51, вх. А, ет. 1, ап. 2, срещу Р. Д. А. с ЕГН ********** от
гр.Търговище, кв.З., бл. 31, вх. А, ет. 4, ап. 12, иск за сумата от над 600 лева
до 4 000 лева, като в така отменената част постановява:
ОСЪЖДА Р. Д. А. с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв. З., бл. 31, вх. А,
ет. 4, ап. 12 да заплати на Е. А. М. с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв. З.,
бл. 51, вх. А, ет. 1, ап. 2, допълнително сумата от 3 400 /три хиляди и
четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, изразяващо се в счупване на ключицата на дясната
ръка на ищеца на 28.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
28.07.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.
45 и чл. 86 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ Решение № 540 от 03.11.2023 г., постановено по гр. дело №
8
758/2023 година по описа на Търговищкия районен съд, в частта му, в която
съдът е осъдил Е. А. М. да заплати на Р. Д. А. разноски в производството в
размер на 249,50 лв., определени по съразмерност и след компенсация.
ОСЪЖДА Р. Д. А. с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв. З., бл. 31, вх. А,
ет. 4, ап. 12, да заплати на Е. А. М. с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв. З.,
бл. 51, вх. А, ет. 1, ап. 2, направените по делото разноски в производството –
1 170 лева за първа инстанция и 836 лева за въззивната инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9