№ 1146
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000503412 по описа за 2022 година
при участието на секретар Нина Вьонг, за да се произнесе, взе предвид следното.
Със свое решение 54 от 02.08.2022 г. по гр.д. 140/2021 г. ОС Видин:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на С. Б. С. чрез баща му и законен
представител Б. С. М. сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от травматични увреждания, настъпили
при ПТП на 12.08.2020 г. и сумата от 2039 лева обезщетение за имуществени вреди във
връзка със същото ПТП, ведно със законната лихва от 14.01.2021 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за неимуществени вреди над тази сума до предявения размер
от 150 000 лева.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати адвокатски хонорар на адв. Д. съобразно
уважената част от иска и държавна такса и разноски по сметка на ОС Видин.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по:
- въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната част. Поддържа се неправилно
приложение на материалния закон, довел до несправедливо определяне на обезщетение,
неотчитане на травматичните увреждания, емоционалните и физическите болки, както и
периода на лечение и възстановяване. Иска се присъждане на още 90 000 лева. Отправено е
доказателствено искане за съдебно-психологична или психиатрична експертиза, която да
отговори на въпросите, поставени пред първата инстанция. Претендира се възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
- въззивна жалба от ответника в осъдителната част. Поддържа се неправилно
приложение на материалния закон поради неотчитане на възражението за принос на
пострадалия. Претендират се разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими. Постъпили са отговори от
страните на жалбите на насрещната страна.
1
Евентуалният ответник „Лев инс“ АД оспорва въззивната жалба на ищеца и не
претендира разноски за настоящата инстанция.
Не е постъпил отговор от третото лице-помагач С. А. Б..
Въззивният съд е уважил доказателственото искане, тъй като СПЕ е поискана от ОС
Видин, който я назначил, но впоследствие заличил поради невъзможността в района на съда
да бъде намерено вещо лице със специалност детска психология. Ето защо, както и предвид
факта, че ищец по делото е дете на седем години, съдът е назначил съдебно-психологична
експертиза със следните въпроси, зададени от съда.
В съдебно заседание от 28.09.2023 г. е изслушано вещото лице А. П. А. и е прието
заключение на СПЕ.
При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
Пред въззивната инстанция няма развити оплаквания срещу приетото от първата
инстанция противоправно поведение на водача на мотопеда, неговата вина, причинени на
ищеца травми, причинната връзка между деянието на мотопедиста и травмите, както и че
деянието е извършено на територията на Република България. Не е спорно, че за
управлявания от С. А. Б. мотопед не е имало сключена застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП. Решението е обжалвано в цялост в
осъдителната му част, но сe поддържат оплаквания за несправедливо обезщетение и наличие
на принос.
По повод бланкетното обжалване на решението в осъдителната част въззивният съд
приема, че не са нарушени императивни материално-правни норми с приетото от СГС, че е
налице деликт: противоправно поведение на водача на нерегистриран мотопед и
отговорност на Гаранционния фонд. Няма оплаквания срещу приетите настъпили за ищеца
вреди и причинна връзка между двете. Презумпцията за вина не е оборена. Няма развити
въззивни оплаквания срещу приетия от първоинстанционния съд механизъм на пътния
инцидент: на 12.08.2020 г. около 21.30 ч. на ул. „Арчарица“ в с. Арчар по посока към гр.
Видин в дясната пътна лента се движел мотоциклет, управляван от непълнолетния С. А. Б.,
който возел пред себе си малолетния С. С.. Пътят е бил добре осветен, сух прав участък. Зад
мотоциклета се е движел товарен автомобил марка „МАН“ с peг. №******** с полуремарке
марка „ШМИЦ“, управляван от Н. Д. Г., застрахован при евентуалния ответник.
Наближавайки мотоциклета, шофьорът на товарния автомобил предприел маневра
„изпреварване“ и преминал в лявата лента за движение, а в това време мотоциклетистът
предприел маневра „обратен завой“ и също завил наляво. Шофьорът на товарния автомобил
натиснал спирачки, но не е имал необходимото време и разстояние, поради което се
сблъскал с мотоциклета, при което мотоциклетът заедно с водача и детето паднали на
платното за движение, а на детето са нанесени травматични увреждания. Товарният
автомобил се е движел със скорост около 75 км./ч., но дори и да се е движил с разрешената
скорост от 50 км./ч. са му били необходими 43 м., за да спре автомобилът, а разстоянието
между него и мотоциклета в при предприемане на маневра „обратен завой“ е било 28 м.
Следователно и при скорост от 50км./ч. сблъсъкът е бил неизбежен за водача на товарния
автомобил. Дали водачът на товарния автомобил е допринесъл противоправно за
настъпването на инцидента не е предмет на въззивната проверка поради липса на доводи в
тази насока, а и поради факта, че Гаранционният фонд е предпочитан ответник и
поведението на водача на незастрахованото МПС е противоправно.
Ето защо следва да се приеме за установено, че С. А. Б. е предприел маневра обратен
завой в нарушение на правилата за движение, като не е съобразил движещия се зад него
товарен автомобил, като е нарушил чл. 25 от ЗДвП, според който водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
2
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Няма оплаквания и срещу приетото относно имуществените вреди, доказани според
първата инстанция с платежни документи към УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ЕАД и възлизащи
на 2039 лв. извън аргументите на наличие на принос. Въззивният съд намира, че няма
нарушени императивни материално-правни норми с решението в частта относно
обезщетението за имуществени вреди за разходи във връзка с лечението на ищеца след
пътния инцидент.
Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, както и има ли основание за намаляване на обезщетението поради
принос на ищеца или на неговите родители.
За определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд съобрази
представената пред ОС Видин медицинска документация- три епикризи и две становища от
Клиника по изгаряния и пластична хирургия към УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД-София,
както и заключението на СМЕ, изготвено от ВЛ д-р. К.. Според последното, изготвено във
основа на документите по делото и след преглед на детето, при ПТП то е получило
конквасация /размачкване/на дясно ходило и увреда на м. екстензор халуцис лонги /дългия
разгъвач/ на палеца, в резултат от попадане на крачето му между гумата на товарния
автомобил и асфалта. Към момента на прегледа са били налице остатъчни явления,
изразяващи се в обширен груб цикатрикс по дорзалната повърхност на ходилото и
невъзможност за осъществяване на активно движение в областта на палеца. Детето не може
да вдига палеца нагоре и трябва майка му да му помага, като го повдига при обуване на
обувки. ВЛ е заявило, че на детето е приложено възможно най-доброто лечение, болничното
лечение е продължило около 40 дни. Детето вече може да се придвижва самостоятелно без
чужда помощ и без помощни средства, а прогнозата за развитие на здравословното му
състояние е добра. Налага се спазване на хигиенен режим без тежки натоварвания, избягване
на химически, топлинни и механични въздействия върху засегнатия участък на ходилото.
В болницата в гр. Видин, където първоначално е откаран С., са преценили, че случаят е
особено тежък, ходилото на детето е било премазано, имало е открита рана и са се виждали
сухожилията и мускулите, поради което насочили детето С. за лечение в УМБАЛСМ
“Н.И.Пирогов“ ЕАД-София, където е приет на 13.08.2020 г. След направени множество
изследвания и консултации е предприето оперативно лечение за възстановяване на
засегнатите сухожилия и мускули. Там е останал до 19.08.2020 г. на обезболяващи, след
което е насочен към Клиника за изгарания и пластична хирургия - деца в същата болница,
където са му направени нови изследвания и консултации и детето е подготвено за втора
операция. Установено е също фрактура на лява ключица средна трета. Следва серия от
оперативни интервенции, състоящи се в ревизия на раните, поставяне и сваляне на
аспираторни уредби, а на 03.09.2020 г. е извършена пластика с автотрансплантат, взет от
бедрото. Следват още няколко оперативни намеси предвид недоброто зарастване и приемане
на трансплантираната тъкан. На 23.09.2020 г. детето е изписано от лечебното заведение с
подобрения за домашно лечение с ХДР. Назначени са периодични контролни медицински
прегледи.
По делото е разпитана майката на С. Ц. Б. К.. Тя видяла сина си в болницата в гр. Видин и
поради опасност да се изгуби кракс на детето с линейка са откарани в София в Пирогов,
където са му правили три дни промивки с упойка. После са го преместили в изгаряния и
пластика, където са направени още две интервенции за поставяне на апарат за изсмукване на
течности. Цялото стъпало е било оголено до кост и е поставено матридерм и е изписан.
Имало е опасност от ампутация на крака, ако не изгради тъкан. Престоял е около 30-35 дни в
Пирогов на легло с болкоуспокояващи като майката е била с него през цялото време. Детето
3
било травмирано и психически, извикан е психолог, но той е отказал да разговаря с него.
След това са ходили често на контролни прегледи за проследяване на развитието. За
пластиката на ходилото е взета кожа от бедрото на детето. Два месеца след изписването от
болница детето е могло да стане от леглото и само да се обслужва. Има промяна в походката
му, не стъпва на цял крак. Не е тръгнал на детска градина, защото се притеснява някой да не
го бутне и да се нарани. Ходи с чорап на наранения крак и не иска да го сваля, играе само в
двора на къщата, за да е наблизо до майка си. Има голяма промяна в поведението на детето,
станал е нервен, изпитва страх, има кошмари, станал е затворен.
При определяне на обезщетението следва да се съобрази и заключението на СПЕ, изслушано
от настоящата инстанция. Според вещото лице-психолог детето, пострадало при пътно‐
транспортно произшествие, на 5 г. възраст и към настоящия момент ученик в първи клас,
има лични автентични спомени за травматичното събитие. То е било хоспитализирано,
претърпяло е оперативни интервенции, било е обездвижено около месец по време на
болничния престой, а впоследствие вкъщи процесът на възстановяване е продължил, като
движенията му са били ограничени и детето е имало нужда от помощ, за да може да се
придвижва. Изпитвало е болка и силен дискомфорт от ограничаване на възможностите да се
движи. Били са ограничени възможностите му да облекчава физиологичните си нужди по
естествен начин, което вероятно е довело до вторично изпускане по малка и голяма нужда,
което продължава и към настоящия момент (по данни на бабата по бащина линия, към
момента полагаща грижи за него в ежедневието). Веднага след процесното събитие, по
време на болничния престой, детето е било силно изплашено, плачело, нямало апетит,
страхувало се. Към настоящия момент последиците от травматичното събитие за детето все
още не са отшумели. Актуално - момчето има проблеми с изпускането по малка и голяма
нужда; храни се прекомерно; страхува се от движение с превозно средство; страхува се от
медицински интервенции, които продължават периодично да се провеждат (на около два
месеца). В резултат на процесното събитие детето С. С. е претърпяло психична травма. Към
настоящия момент тази травма не е преодоляна напълно - детето продължава да посещава
медицински специалисти, което то преживява като травматично; продължава да се страхува
да се вози в превозно средство; има данни за изпускане по малка и голяма нужда, както и за
прекомерно хранене - всички тези проблеми възникнали след процесното събитие по данни
на близките на детето. Психологичната терапевтична помощ вероятно ще улесни процеса на
възстановяване на детето, а също така може да бъде важна за предотвратяване на бъдещи
негативни последици, свързани с актуалните проблеми - свързани с изпускането на детето и
с хранителните проблеми. Освен терапевтична помощ за детето, би било полезно основният
грижещ се за него възрастен да бъде консултиран по какъв начин да оказва подкрепа на
детето и как да се справят с актуалните проблеми.
Продължаващата активна медицинска намеса във връзка с претърпяното физическо
увреждане (медицински прегледи на около два месеца, предстоящи други оперативни
интервенции) представлява за детето ретравматизиращ фактор, който възпрепятства
естественото възстановяване в психичен план на този етап.
Въззивният съд намира приетите заключения на СМЕ и на СПЕ за компетентно изготвени.
Свидетелските показания на майката следва да се кредитират, независимо от нейната
заинтересованост. Същите са последователни, житейски логични и в синхрон с
медицинската документация по делото, заключението на СМЕ и заключението на СПЕ. Ето
защо, оплакванията на ответника в тази насока са неоснователни.
При определяне на обезщетението следва да се съобразят конкретните увреждания: открита
рана, при която са се виждали сухожилията и мускулите, изразяващи се в размачкване на
дясно ходило и увреда на дългия разгъвач на палеца на десния крак и специфичния начин на
получаването им – попадане на крачето между гумата на товарния автомобил и асфалта. От
значение е също, че поради сериозността на травмата детето е транспортирано до гр. София,
където е престояло в лечебно заведение от 13.08.2020 г. до 23.09.2020 г. По време на
престоя са му правени множество оперативни интервенции, състоящи се в ревизия на
раните, поставяне и сваляне на аспираторни уредби, пластика с автотрансплантат, взет от
4
бедрото и коригиращи оперативни намеси предвид недоброто зарастване и приемане на
трансплантираната тъкан. Детето е било обездвижено по време на целия болничен престой и
за него се е грижила майка му. Впоследствие процесът на възстановяване е продължил в
домашни условия, като движенията му са били ограничени и детето е имало нужда от
помощ, за да може да се придвижва. Изпитвало е болка и силен дискомфорт от ограничаване
на възможностите да се движи, като е започнало да се придвижва и обслужва без чужда
помощ два месеца след инцидента. Без съмнение следва да се съобрази малката възраст на
детето – пет години, преживяната психична травма, която не е преодоляна и към момента
поради налагащите се периодични медицински прегледи. Предвид датата на събитието –
12.08.2020 г. и обществено-икономическите условия, отразени в застрахователните лимити,
обезщетението следва да се определи в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева.
Неоснователни са оплакванията за завишен размер на обезщетението, тъй като е имало
дълъг болничен престой с много оперативни интервенции, обездвижване през първите два
месеца, продължаваща активна медицинска намеса във връзка с претърпяното физическо
увреждане, която допълнително травмира детето.
Основателни са оплакванията за занижен размер предвид възрастта на детето и множеството
интервенции по време на болничния престой от четиридесет дни и продължаващите
лекарски прегледи след това. Не може да бъде уважена претенцията в пълен размер, тъй
като следва да се съобрази, че увреждането е едно, детето е било обездвижено за два месеца,
като към момента се придвижва само, без помощни средства и прогнозата за развитие на
здравословното му състояние е добра. Евентуално влошаване на състоянието му не може да
се предвиди към момента и би било основание на нова претенция. Прогнозата за
психическото му развитие също е добра, особено ако близките на детето съобразят
препоръките на назначеното от съда вещо лице – психолог, което присъденото с настоящото
решение обезщетение би улеснило.
Основателни са оплакванията, че ОС Видин не е разгледал направените надлежно
възражения за принос.
По повод спорния въпрос за принос на детето поради возене при неправоспособен водач
съдът излага следното. Съгласно т. 7 на Тълкувателно решение №1/2014 г. от 23.12.2015 г.
на ОСТК на ВКС е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в
автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако
този факт му е бил известен. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали съгласно чл.51, ал.2
ЗЗД, като съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. При
направеното разграничение между допринасяне на пострадалия за възникване на ПТП и
приноса му за настъпване на вредата, ОСТК на ВКС е посочило, че принос за настъпване на
вредата е налице, когато пострадалият не е допринесъл на настъпване на събитието, но с
поведението си е спомогнал за собственото си увреждане. Като рисково е определено
поведение, което е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по
отношение на когото е налице знание за определен факт или възможност за узнаването му
при проявена нормална дължима грижа. Поемането на предвидим и очакван риск, или
неговото неоправдано игнориране съставляват обективен принос, който е противоправен и е
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП.
Тежестта на доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса.
Налице е принос за настъпване на вредоносния резултат от пострадалото лице в хипотезата,
когато е пътувало в моторно превозно средство, управлявано от непълнолетен и
неправоспособен водач, при знание за тези факти. (р № 31 от 04.04.2019 г. по т.д. № 1267 по
описа за 2018 на Първо ТО на ВКС). В случая обаче пострадалият е бил на пет години,
поради което не може да се приеме, че качването му при неправоспособен водач е резултат
на свободен избор и съзнателно поет риск. В решение № 6 от 18.03.2021 г. по т.д. № 2722 по
описа за 2019 на Второ ТО на ВКС е посочено, че отговор на въпроса по въпроса за връзката
между действията на делинквента, водач на МПС и поведението на пострадалия малолетен,
5
пътувал без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло,
при преценката дали пострадалият, е допринесъл за настъпване на вредите, е даден в
решение № 44 от 23.06.2020 г. по т.д. № 1879/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. В
посоченото решение съставът на ВКС, съобразявайки практиката по приложението на
разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД относно необходимостта да се провежда разграничение
между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед на тяхното значение за
настъпване на конкретните вреди и споделяйки разрешението, че законовата регламентация
на задълженията на водачите на МПС изисква от тях полагането на завишена грижа, когато
на пътя има деца или когато в превозното средство пътуват деца, е приел, че преценката
дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, в
случай, че е малолетен и е пътувал без закопчан предпазен колан/без използване на
обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло, следва да се основава на
конкретните факти и обстоятелства по спора и при провеждане на разграничение между
поведението на делинквента и на пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на
вредите, като се отчита и вменената на водача завишена грижа, когато в превозното
средство пътува дете.
Ако се приеме, че подлежи на разглеждане доводът на евентуалния ответник „Лев инс“ АД,
че съгласно чл.133в, ал.2 от ЗДвП превозването на деца до 12-годишна възраст е забранено
на задната седалка на мотоциклет или мотопед и на предната седалка на лек автомобил,
освен ако за детето е поставена допълнителна специална седалка, то той би бил основателен.
По делото е безспорно, че детето се е возило в нарушение на този текст. Това обаче е
резултат на противоправното поведение на водача, който е виновен и за настъпването на
ПТП, за когото е предвидена административно-наказателна отговорност за возене на деца
под 12 години на мотоциклет или мотопед, а не на возеното на мотопеда дете.
Не може да бъде уважено възражението за принос поради неупражнен родителски контрол,
тъй като лицата, задължени да упражняват този надзор, не са ищци по делото. Вън от
съмнение е, че родителите на малолетния ищец са проявили трудно обяснима небрежност,
като са допуснали детето им да се качи на мотопед, управляван от петнадесетгодишен
неправоспособен водач. Тази тяхна небрежност обаче не може да се приеме за принос на
пострадалия и да доведе до намаляване на обезщетението. В рамките на друго производство
ответникът би могъл да заяви претенцията си срещу тях.
По изложените съображения решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част от
60 000 до 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, като бъде присъдено
допълнително обезщетение от 20 000 (двадесет хиляди) лева и да бъде потвърдено в
останалата част. Допълнителното обезщетение се дължи със законната лихва от деня,
определен от ОС Видин, срещу която няма доводи, до плащането.
Разноските за първата инстанция предвид липсата на проведено производство по чл. 248 от
ГПК не могат да се коригират от въззивния съд, като се присъждат разноски в полза на
ответниците, каквито се дължат. Следва да се увеличат дължимите от Гаранционния фонд
държавна такса по чл. 78, ал. 6 от ГПК с още 800 (осемстотин) лева (4 % от 20 000 лева) и
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв с още 864 лева (2592,34х80000/60000 –
2592,34).
Разноските за настоящата инстанция следва да се определят, като в полза на адв. М. Д. от
САК бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв от 1420 лева (10650х20000/150000).
Гаранционният фонд следва да плати по сметка на САС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
държавна такса от 400 (четиристотин) лева. Ищецът следва да заплати на Гаранционния
фонд юрисконсултско възнаграждение от 77 лева (20000/90000х350).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение № 54 от 02.08.2022 г. по гр.д. 140/2021 г. на ОС Видин в частта, в
която е отхвърлен искът на С. Б. С., ЕГН **********, представляван от баща си и законен
представител Б. С. М., ЕГН ********** срещу Гаранционен фонд за сумата от 60 000 лева
(шестдесет хиляди лева) до 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на пътно транспортното
произшествие от 12.08.2020 г., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение,
считано от 14.01.2021 г. до окончателното изплащане и вместо него постановява
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, Булстат ********* със седалище и адрес на управление
гр.София ул. “Граф Игнатиев“№2, ет. 4 да заплати на С. Б. С., ЕГН **********,
представляван от баща си и законен представител Б. С. М., ЕГН ********** още 20 000
(двадесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно
транспортното произшествие от 12.08.2020 г. със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 14.01.2021 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54 от 02.08.2022 г. по гр.д. 140/2021 г. на ОС Видин в
останалата му част.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, Булстат ********* със седалище и адрес на управление
гр.София ул.“Граф Игнатиев“№2, ет. 4 да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАДв на
адвокат Й. Д. от САК с адрес: гр. ***, бул.“***“ № ***, вх.***, ап *** адвокатско
възнаграждение за първата инстанция в размер на 864 (осемстотин шестдесет и четири)
лева.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, Булстат ********* със седалище и адрес на управление
гр.София ул.“Граф Игнатиев“№2, ет. 4 да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАДв на
адвокат М. Д. от САК с адрес: гр. ***, бул.“***“ № ***, вх.***, ап *** адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1420 (хиляда четиристотин и двадесет)
лева.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, Булстат ********* със седалище и адрес на управление
гр.София ул.“Граф Игнатиев“№2, ет. 4 да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна
такса от 800 (осемстотин) лева по сметка на ОС Видин и държавна такса от 400
(четиристотин) лева по сметка на Апелативен съд София.
ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН **********, представляван от баща си и законен представител
Б. С. М., ЕГН ********** да заплати на Гаранционен Фонд юрисконсултско възнаграждение
от 77 9седемдесет и седем) лева за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
Гаранционен фонд С. А. Б., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7