Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 176/3.2.2020г. Година
2020 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На двадесет и девети януари Година две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от
Председателя наказателно административен характер дело номер 5201 по описа за
две хиляди и деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 18-0436-000304/20.09.2018г. на началник на РУ 02 Варна към ОДМВР - Варна ,
с което на О.Р.Й. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 180
лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА на осн. чл.175 ал.1
т.4 от ЗДП; ГЛОБА в размер на 20 лева на
осн. чл.185 от ЗДП и ГЛОБА в размер на 10 лева
на осн. чл.183
ал.1 т.1 пр.І от ЗДП.
ОСЪЖДА О.Р.Й., ЕГН ********** ***, на осн. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.36
ал.2 от ЗАдвокатурата , вр.
чл.18 ал.3 от НМРАВ №1/09.07.2004г.
направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт
в размер на 300 / триста/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на О.Р.Й. срещу НП на началник на РУ 02
Варна към ОДМВР - Варна, с което са му наложени административни наказания ГЛОБА
и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
В
жалбата въззивникът оспорва фактическата обстановка, твърдяна с наказателното
постановление. Счита, че сигнал за спиране не му е бил подаден правилно, поради
което и не е бил възприет от него. Счита още, че тъй като не притежава валидно
СУМПС за категорията на управляваното превозно средство, то за него не
съществува задължение да носи такова.
В
с. з. въззивника поддържа жалбата чрез процесуален представител.
По съществото на делото поддържа
основанията за отмяна, изложени с жалбата. Счита, че е налице съществено
разминаване между АУАН и НП, като в АУАН
са посочени за нарушени чл.100 ал.1 т.3,
т.6 и т.1 , а в НП липсва т.6. Установено е , че въззивникът не
притежава СУМПС, а му е вменено във вина , че не носи такова. Моли съда да
отмени наказателното постановление. Алтернативно моли за намаляване на
наказанията до предвидения в закона минимален размер.
Представител
на органа, издал НП, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Претендира възнаграждение.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На
20.08.2018г. , около 18,00 часа въззивника Й. управлявал мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ в гр. Варна, по
Алея първа.
По същото време на „Алея първа“ в
посока към комплекс „Рапонги“ бил установен екип на
ОДМВР-Варна, в състава на който влизали св. Е. и св. К.. При управлението на
автомобила по алеята , от св. К. на
въззивника бил подаден сигнал да преустанови движението си.
Св. К. бил униформен и подал сигнала със стоп- палка по образец, а
мотоциклетите на полицейските служители били оборудвани като полицейски и съответно-
обозначени като такива.
На пътното платно, състоящо се от две
платна за движение нямало препятствия, което осигурявало видимост.
Св. К. след първоначално подадения
сигнал видял, че въззивникът завива леко вляво и предполагайки, че няма да
спре, навлязъл още в пътното платно и отново подал сигнал със стоп- палка.
Вместо да се съобрази със сигнала на полицейските служители, въззивникът Й.
продължил движението си.
Св. Е., който се намирал върху
служебния мотоциклет, го привел в движение и последвал въззивника, като успял
да го спре на около 500 метра напред.
При проверката на документите на
въззивника Й. било установено, че същия не носи удостоверение за ГТП, както и СУМПС.
За горното св. И. съставила акт за
установяване на административно нарушение, в съдържанието на който подробно
описала установеното. Деянията били квалифицирани като такива по чл.103 от ЗДП;
чл.100 ал.1 т.6 от ЗДП , чл.100 ал.1 т.3 от ЗДП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП. Акта
бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който вписал в съдържанието му наличието на
възражения.
Възражения постъпили в срок по административнонаказателната
преписка, но част от тях били преценени като неоснователни.
Горната
фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП
се установява по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства –
показанията на св. Е.; св. К. и св. И.,
докладни записки;протокол за полицейски обиск; справка за нарушител;
приложеният по административнонаказателната преписка АУАН и др.
Преди
да приеме за установена изложеното по – горе фактическа обстановка , съдът
прецени възраженията на въззивника, че не е виновен за нарушението. Съдът не
възприема подобна позиция, предвид на следното:
Видно
от показанията на св. Е. и св. К., сигнал за спиране е бил подаден двукратно,
по надлежния ред, при ясна видимост. От действията на въззивника се извежда, че
той е възприел сигнала и умишлено не е преустановил движението си – след
подаване на първия сигнал за спиране, той завил леко вляво, което наложило св. К.
да навлезе допълнително на пътното платно и отново да подаде сигнал със стоп-
палка.
Показанията
на св. Е., св. К. и св. И. напълно кореспондират с отразеното в писмените
доказателства по делото - докладни записки;протокол за полицейски обиск;
справка за нарушител и АУАН.
Пред
съда депозира показания и св. Д., като показанията на същата имат за цел да
подкрепят защитната позиция на въззивника. Показанията на тази свидетелка съдът
не кредитира от една страна предвид на установената емоционална обвързаност на
свидетелката с въззивника Й. – същата съжителства на съпружески начала с въззивинка, и от друга страна предвид на противоречието
между тях и тези на незаинтересованите от изхода на делото свидетели. При
преценка дали да кредитира показанията на св. Д. съдът взе предвид и
обстоятелството, че свидетелката говори за начина на извършване на проверката ,
като е категорична досежно собствените си възприятия, които обаче не са такива
на въззивника Й..
На
20.09.2018г. въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление, видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел
описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушенията била
дадена правна квалификация по чл.103 от ЗДП; чл.100 ал.1 т.6 от ЗДП и чл.100
ал.1 т.1 от ЗДП . На основание санкционната норма на чл.175 ал.1 т.4; чл.185 и
чл.183 ал.1 т.1 пр.І от същия закон, на
въззивника били определени административни наказания.
За
да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
по отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми
от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните
по преписката доказателства, при липса на спорни обстоятелства е направил
единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП и е дал правилна правна квалификация на
извършените от въззивника нарушения. Въз основа на квалификацията на деянията
правилно е бил определен приложимият закон.
При безспорно изяснена фактическа
обстановка с наказателното постановление по отношение на наказанието по т.1 е
определено административно наказание, съответстващо на тежестта на извършеното
административно нарушение, в рамките на предвидения размер и предвидената
санкция.
Съдът намери, че не са налице основания за
намаляване размера на наказанието, тъй като по делото не са установени
смекчаващи отговорността обстоятелства – напротив обстоятелствата на извършване
на нарушението – въззивникът възприел сигнала за спиране, но вместо да спре
демонстрирал абсолютно незачитане на установения в страната ред за движение по
пътищата и контрол върху това движение, както и завишената степен на обществена
опасност на нарушителя, който, видно от
приложената справка за нарушител е извършител на нарушения на правилата за
движение по пътищата, сочат, че определеният размер на административното
наказание съответства на степента на обществена опасност на нарушението и
нарушителя.
По
отношение на наказанията по т.2 и т.3 от НП, същите са с императивно определен
размер и не е предоставена възможност за прецизирането им.
Що се отнася до възраженията за отмяна
на наказателното постановление, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът
констатира тяхната неоснователност предвид на следното :
Въззивникът оспорва фактическата
обстановка, твърдяна с наказателното постановление. Счита, че сигнал за спиране
не му е бил подаден правилно, поради което и не е бил възприет от него.
Съдът категорично не споделя подобна
позиция, като мотивите за това са изложени по- горе при анализа на събраните
доказателства, поради което и не следва да се преповтарят.
Въззивникът счита още, че тъй като не
притежава валидно СУМПС за категорията на управляваното превозно средство, то
за него не съществува задължение да носи такова.
Подобна позиция не може да бъде
споделена, тъй като като водач на моторно превозно
средство, преди да го приведе в движение въззивникът е бил длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория . Липсата на такова СУМПС по никакъв начин не освобождава водача от
задължението му по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП.
В съдебно заседание се счита, че е
налице съществено разминаване между АУАН
и НП, като в АУАН са посочени за нарушени чл.100 ал.1 т.3, т.6 и т.1 , а в НП липсва т.6.
Доколкото наказващия орган се е
произнесъл в хипотезата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, прецизирайки извършените
нарушения, за които въззивникът Й. следва да бъде санкциониран, съдът намери,
че не е налице съществено разминаване между АУАН и НП. Напротив – задълженията
на наказващия орган са били изпълнени в пълен обем, охранявайки правото на
защита на въззивника.
Предвид
изложеното по- горе, съдът потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото
разноски за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :