№ 1856
гр. София, 17.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
СъдебниБорислав Люб. Тасев
заседатели:Мартина К. Коцева
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
и прокурора П. Г. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева
Наказателно дело от общ характер № 20221100200987 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:35 часа се явиха:
ПОДСЪДИМАТА А. В. Л. – редовно призована, явява се лично и с адв.
Р. Г. – от САК – надлежно упълномощен защитник на подс.Л., с
представено по делото пълномощно.
ОЩЕТЕНОТО ЛИЦЕ „Р.Б.“ ЕАД – редовно призовано, с връчено
съобщение по реда на чл.247в, ал.2 НПК, съдържащо въпросите, по които
неговия изпълнителен директор или упълномощен представител може да
вземе отношение в хода на разпоредителното заседание, в това число и
разясняващо правата му в процеса – на 04.05.2022 г.,чрез юрисконсулт М.Т. ,
не изпраща процесуален представител.
ПОДСЪДИМАТА А. В. Л.: Получила съм препис от обвинителния акт,
както и от разпореждането за насрочване на разпоредително заседание по
делото, с въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание, преди
повече от 7 дни. Запозната съм с правата си в процеса. Готова съм да взема
становище по въпросите по чл.248, ал.1 НПК. Да се даде ход на
разпоредителното заседание по делото.
Адв.Г.: В готовност съм за провеждане на разпоредително заседание.
Депозирал съм молба за получаване на преписи.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА така депозираната молба от 12.05.2022 г., от адв.
1
Р. Г. – от САК – в качеството му на упълномощен защитник на подс.А. Л.,
като с оглед осъществяване на пълноценна защита на конкретната подсъдима
и охраняване както на нейните процесуални права, така и на упълномощения
от нея защитник – адв. Р. Г. – от САК, във водения наказателен процес
ОПРЕДЕЛИ
ВРЪЧВА на адв. Р. Г. – от САК – упълномощен защитник на подс.А. В.
Л., преписи от всички актове и материали, конкретизирани в молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Готова съм да взема
становище по въпросите по чл.248, ал.1 НПК.
Адв.Г.: Да се даде ход на разпоредителното заседание по делото.
СЪДЪТ, след като съобрази становищата на страните, както и
обстоятелството, че на същите, а така също и на ощетеното – съгласно
повдигнатото обвинение спрямо подс. А. В. Л. – лице – „Р.Б.“ ЕАД, са
връчени съобщенията по реда на чл.247в, ал.1 и ал.2 НПК, разясняващи
правата им в процеса, в т.ч. – въпросите, визирани в нормата на чл.248, ал.1
НПК, по които могат да вземат отношение в разпоредителното заседание,
като съобрази и изпълнимостта на законовите изисквания относно връчването
на съобщенията, както и на обвинителния акт по отношение на подс. А. В. Л.,
и изтеклия 7–дневен срок от това връчване, като съобрази в тази връзка и
готовността на страните да вземат отношение по въпросите, обсъждащи се в
разпоредително заседание по смисъла на чл.248, ал.1 НПК, отчитайки и
редовната процедура по призоваване за днешното с.з. на ощетеното –
съгласно повдигнатото обвинение спрямо подс. А. В. Л. – лице „Р.Б.“ ЕАД,
чрез юрисконсулт М.Т., НАМИРА, че няма пречка да бъде даден ход на
разпоредителното заседание в днешното с.з., воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните за изразяване на становища по
въпросите, визирани в нормата на чл.248, ал.1 НПК, а именно:
Подсъдно ли е делото на съда;
Има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
Допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимата, на пострадалия или на неговите
2
наследници;
Налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила;
Налице ли са основания за разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването
на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов
език, и извършването на съдебно – следствени действия по делегация;
Взетите мерки за процесуална принуда;
Искания за събиране на нови доказателства;
Насрочване на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ: Относно въпросите по чл. 248, ал.1 НПК, считам, че
делото е подсъдно на СГС, съобразно изискванията на чл.35, ал.2 и чл.36, ал.1
НПК. Отсъстват основания, водещи до прекратяване или спиране на
наказателното производство понастоящем. Не е допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на неговия
защитник. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Делото не следва да се разглежда при закрити врати, да се
привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначават защитник,
вещо лице, преводач или тълковник, както и за промяна на взетата мярка за
процесуална принуда по отношение на конкретната подсъдима. Нямам
искания за събиране на нови доказателства, и моля да се насрочи съдебното
заседание, с призоваване на лицата, отразени в обвинителния акт.
Адв.Г.: Споделям казаното от прокурора.
Единствено по т.4 – бих предложил на съда съдебното производство да
бъде разгледано при условията на съкратено съдебно следствие, в
конкретност по реда на Глава 27, чл.371, т.1 НПК, тъй като, както по
отношение на свидетелите, така и по отношение на експертите, повтарянето
на разпитите няма да допринесе с нищо.
По отношение събирането на нови доказателства – ще помоля, ако
съдът допусне, една или две допълнителни задачи към Икономическата
експертиза, но това е свързано с нейните обяснения, затова на този етап няма
как да ги формулирам.
ПОДСЪДИМАТА А. В. Л.: Придържам се към казаното от моя
защитник, няма какво да допълня.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да постанови определението си.
СЪДЪТ след съвещание, с оглед разпоредбата на чл.248, ал.5 НПК, и
след като изслуша становищата на страните в днешното съдебно заседание,
3
предвид заявеното от същите, НАМИРА, че действително не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Настоящият съдебен състав счита и, че делото е родово и местно
подсъдно на СГС, на основание чл. 35, ал. 2 и чл.36, ал.1 от НПК.
Същевременно, след запознаване с материалите по делото и с
повдигнатото спрямо подс. А. В. Л. обвинение за престъпления по чл.201, ал.
1, вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.203, ал.1, вр. чл.201, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК,
настоящият съдебен състав прие, че на фазата на досъдебното производство
са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата,
в конкретност – да научи за какво престъпление е привлечена в това й
процесуално качество, по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1,
пр. 1 от НПК, изразяващи се в неясно, неточно и непрецизно формулирано
обвинение спрямо конкретно подсъдимото лице с изготвения и внесен в съда
за разглеждане обвинителен акт, конкретизиращ обвинението, предмет на
доказване по настоящото производство, поради което намира, че
образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено, поради
нарушено право на защита на подсъдимата А. Л. на досъдебен етап от
воденото производство.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Наказателно – съдебното производство по делото е образувано въз
основа на внесен на 17.03.2022 г. в СГС – НО, обвинителен акт по досъдебно
производство № 252/2018 г. по описа на ГДНП, пр. пр. № 18907/2018 г. по
описа на СГП, срещу А. В. Л., за престъпления по чл.201, ал. 1, вр. чл.26, ал.1
НК и по чл.203, ал.1, вр. чл.201, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК.
Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано настоящото
НОХД № 987/2022 г. по описа на СГС, НО, 4-ти състав.
С обвинителния акт, срещу подс. А. В. Л. е повдигнато обвинение за две
отделни престъпления, първото от които претендирано да е осъществено на
различни дати, през периода 03.05.2012 – 23.05.2014 г., в гр. София, при
условията на продължавано престъпление, с две и повече деяния (общо 6
деяния) – подробно описани в обвинителния акт, които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на
длъжностно лице – „старши финансов консултант – премиум клиенти“ в
„Главен офис София“ на „Р.Б.“ ЕАД, като присвоила чужди пари, в общ
размер 15 475,64 лв., собственост на „Р.Б.“ ЕАД, поверени й да ги управлява,
чрез нареждане на преводи на суми от различни сметки на различни,
конкретизирани в обвинението физически лица, към сметка с титуляр нейния
съпруг Б.З.С. – престъпление по чл.201, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 НК, а второто –
претендирано да е осъществено на различни дати, през периода 29.07.2016 –
19.03.2018 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с
4
две и повече деяния (общо 14 деяния) – подробно описани в обвинителния
акт, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в
качеството си на длъжностно лице – „старши финансов консултант – премиум
клиенти“ в „Главен офис София“ на „Р.Б.“ ЕАД, като присвоила чужди пари,
в общ размер 188 500 лв., собственост на „Р.Б.“ ЕАД, поверени й да ги
управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай, което е обусловено от изключително
високия размер на имотната вреда и заеманото отговорно служебно
положение от дееца, осъществено чрез нареждане от подс. Л. на преводи на
суми от различни сметки на различни, конкретизирани в обвинението
физически лица, към сметка с титуляр нейния съпруг Б.З.С., както и с титуляр
Д.Д.Д. – престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 НК.
Съображенията на Съда, с оглед допуснатите отстраними съществени
процесуални нарушения, предвид неточно, неясно, непълно и непрецизно
формулирано обвинение на досъдебна фаза, се свеждат до липса на описание
и конкретика на обстоятелствата, които следва да бъдат визирани във
внесения пред СГС обвинителен акт.
На първо място, в обстоятелствената и диспозитивна част на
обвинителния акт се сочи, че двете престъпления, за които е подведена към
наказателна отговорност подс. А. В. Л., са извършени от нея в длъжностно
качество – „старши финансов консултант – премиум клиенти“ в „Главен офис
София“ на „Р.Б.“ ЕАД, без да е посочено по какъвто и да е начин
длъжността на подсъдимата на коя от хипотезите на чл. 93, т.1 НК
отговаря. Изобщо липса отразяване какви са били възложените на
подсъдимата изпълнителни функции като длъжностно лице, и към коя
от хипотезите на чл.93, т.1 същите се отнасят. Липсва в тази връзка
цифром или словом приетата от държавното обвинение привръзка към
нормата на чл.93, т.1 НК, относно длъжностното качество на подс. Л.,
при което същата се твърди, че е осъществила инкриминираните
престъпни посегателства.
В обвинителния акт няма твърдения подсъдимата да е пазела
повереното чуждо имущество, а се съдържат такива единствено – при това с
изложена една фраза, че е управлявала доходността на всеки клиент в
портфейла. Тук следва да се посочи, че доходността на клиентите не е
имущество, в която насока от изложените фрагментарни обстоятелства в
обстоятелствената част на обвинителния акт досежно длъжностното качество
на подс. А. Л., не става ясно въз основа на какви служебни задължени,
съобразно длъжностната й характеристика, се твърди, че подсъдимата
е длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1 НК – конкретни, точни и
ясни твърдения в тази насока въобще липсват.
5
За да е налице длъжностно присвояване, за каквито престъпления е
повдигнато инкриминираното обвинение спрямо подс. А. В. Л., съдебната
практика безспорно указва – в случая конкретната подсъдима да е държала
или владеела предмета на престъплението от името и за сметка на банката; да
са й връчени или поверени инкриминираните суми да ги пази или управлява –
каквито твърдение в обвинителния акт няма. Изложените такива – достъп
до банкова сметка на клиент, не означава винаги активни права; управление
на доходност – не означава управление на имущество, в който смисъл Съдът
приема, че обвинителния акт страда от тежък порок – липса на ясни,
точни и еднозначни твърдения на прокурора по отношение на
конкретизираното длъжностно наказателно-правно релевантно
качество на подд. Л. при извършване на двете престъпления – в случая
какви са били конкретните й задължения по пазене и управление на
клиентските сметки; коя от хипотезите на чл.93, т.1 НК обхваща
съответните задължения на подсъдимата като длъжностно качество –
„старши финансов консултант – премиум клиенти“ в „Главен офис София“
на „Р.Б.“ ЕАД и респ. въз основа на какви твърдения се приема, че
подсъдимата отговаря на тази длъжностна характеристика, за която
прокурорът дължи да посочи ясно и непротиворечиво въз основа на какви
конкретни твърдения прави този свой извод.
На второ място, с оглед повдигнатото срещу подс. А. В. Л. обвинение,
съдържимо в пункт 1 от ОА, Съдът констатира още една съществена липса
на обстоятелство, което следва да намери словесно изражение във
формулировката на акта. Така, в обстоятелствената част на акта, при
описанието на обстоятелствата, относими до престъплението, описано в този
пункт, въобще не е посочено, дали инкриминираните чужди пари са били
поверени на подсъдимата Л. да ги пази или управлява; не е посочено
изобщо и чия собственост са тези пари, след като се твърди, че са
чужди. При това, не е налице необходимото единство между
обстоятелствената част и диспозитива на внесения за разглеждане в СГС
обвинителен акт и по отношение на този обективен признак от
престъплението, доколкото посочения елемент, съставляващ част от предмета
на доказване, е възведен от представителя на държавното обвинение едва
с диспозитива на обвинителния акт, като по този начин на подсъдимата не
е дадена възможност да разбере въз основа на кои точно фактически
твърдения е повдигнато обвинение при посочените в обвинителния акт рамки
досежно длъжностното й качество, задълженията, произтичащи от него, както
и досежно собствеността на инкриминираното чуждо имущество.
На трето място, и пак във връзка с изложените по-горе съображения,
Съдът констатира, че в обстоятелствената част на внесения за разглеждане
обвинителен акт, не се съдържат ясни и недвусмислени твърдения относно
механизма на осъществяване на всяко едно от деянията, по отделните
пунктове, включени в продължаваната престъпна дейност на двете
престъпления. Прави впечатление, че в обстоятелствената част на
6
обвинителния акт съвсем непълно и фрагментарно е споменато, че подс. А.
Л. е имала достъп до сметките на клиентите, без да бъде изрично упоменато
дали е имала активни права в тази връзка, т.е. имала ли е право сама да
нарежда превод от чужда сметка или не. Обратно, съдържа се твърдение,
което между впрочем е напълно неясно и откъслечно в насока, че вследствие
на попаднал документ у друг колега, била разкрита схемата на подсъдимата,
което е крайно недостатъчно, за да се приеме, че същата е вършила или не
сама нарежданията за преводите между отделните сметки. Нещо повече, на л.
3 от обвинителния акт, абзац предпоследен е посочено, че разкриването на
инкриминираните деяния е инициирано след случайно изпращане на
платежно нареждане не по определения ред, което представлява всъщност
загатване на механизма на осъществяване на тези деяния, а именно – чрез
платежни нареждания, за каквито документи впрочем в обвинителния акт
липсва каквато и да е фактология, но не и достатъчно ясно описание и
конкретика досежно начина, механизма на осъществяване на всяко от
отделните престъпления, за които подс. Л. е обвинена.
Все във връзка с гореизложеното, в обстоятелствената част на
обвинителния акт няма никакви твърдения в чия власт са се намирали
инкриминираните суми, предмет на процесните престъпления в отделните
им части, за всяко едно от инкорпорираните в тях деяния.
Няма и никакви фактически твърдения кой е изпълнявал
платежните нареждания, за които има частично загатване – дали това е била
подс. А. Л., или друго трето лице.
Липсват и нужните за пълнота и яснота на обвинението твърдения за
това, дали посочените банкови клиенти са ползвали услугата „личен
банкер“ в лицето на подс. Л., т.е. дали тя ги е обслужвала лично, или не.
Според Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС,
главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, и по този начин
да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване
правото на защита. В конкретния случай, липса пълно, ясно и точно
описание на механизма, начина на извършване на процесните
престъпления от страна на подс. А. Л.. Липсва изобщо описание на всеки
един от обективните признаци на основния състав на престъплението
„длъжностно присвояване“, регламентиран в нормата на чл.201 НК, а след
това и на тези, визирани в чл.203 НК – относно повдигнатото спрямо подс.
Л. в пункт 2 от обвинителния акт обвинение. Липсват фактически
обстоятелства, които да сочат какъв е приетия от прокурора механизъм на
осъществяване на изпълнителното деяние на всяко от престъпленията; не е
ясно по чие нареждане и въз основа на какви документи инкриминираните
суми са преминали от клиентските банкови сметки на различните
физически лица, упоменати в обвинителния акт, в сметките на посочените
като получатели лица. От изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт, не става ясно по какъв начин е осъществено всяко едно от
7
отделните деяния, включени в съответното продължавано престъпление, а
това е съществен и основен елемент от престъпния състав, очертаващ рамката
на конкретното обвинение за всяко от двете престъпления, за които подс. А.
В. Л. е привлечена към наказателна отговорност. Присвоителната дейност
може да бъде както фактическа, така и юридическа, като във всички случаи
дееца върши нещо противоправно със своената вещ; нещо, което може да
върши единствено нейният действителен собственик. В процесния случай, не
е ясно и конкретно посочено какво е действието, извършено от подс. Л.
във всяко едно от деянията, съставляващи част от продължаваната
престъпна дейност, и въобще за всяко едно от инкриминираните
престъпления, като доколкото се съдържат твърдения за осъществени от
подс. Л. трансакции, отклоняване и нареждане, без да се прави нужното
смислово разграничение в терминологията, не става ясно въобще каква е
волята на СГП. Тук следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на
ОА се използва термина трансакции и се твърди, че подсъдимата е
извършвала такива, а в диспозитива на обвинителния акт вече съдържанието
на процесните престъпления е – присвоила чрез нареждане на превод.
Впрочем, настоящият съдебен състав констатира, че в обвинителния акт
произволно и не детайлно се посочват понятия, без да бъде разяснен техния
смисъл, което допълнително рефлектира върху нарушено право на защита в
случая на подсъдимата Л.. В частност – говори се за трансакции, като липсва
яснота какво представлява според прокурора този термин и какво е имал
предвид при посочването му в обстоятелствената част на обвинителния акт,
доколкото при упоменаването му, се сочи движение/отклоняване на суми, а
всъщност трансакцията по своя смисъл означава операция по покупко-
продажба, същевременно – движението/ отклоняването на суми има различно
смислово и лингвистично значение.
В обвинителния акт всъщност липсват фактически твърдения за
посоченото основание за осъществените трансакции – захранване ли е то;
заем; сделка; плащане по фактура или някакво друго основание.
Отделно, механизмът на осъществяване на отделните деяния, свързан с
превод от една банкова сметка в друга банкова сметка,, предполага или
извършване на някаква онлайн банкова операция, която не предвижда
съставяне на писмен документ, или пък съставяне на такъв писмен документ,
който може да е и електронен, който да е изпълнен посредством банкова
операция. Подобни твърдения в обвинителния акт липсват, а те са основен
елемент от състава на престъпленията, за които е повдигнато обвинение
срещу подс. А. Л., доколкото изпълват с необходимото за охраняване правото
на защита на тази подсъдима съдържание обстоятелство касателно
механизма на осъществяване на тези престъпления.
В този смисъл, констатираните непълноти и съществени липси на
задължителни обстоятелства при очертаване на фактическата
обстановка, при която се твърди да са извършени престъпленията от подс. А.
В. Л., както и на механизма на осъществяването им, обуславят принципната
невъзможност от една страна, да се очертае по нужния категоричен, ясен и
8
безпротиворечив начин предметът на доказване по всеки от пунктовете на
обвинението, а от друга – подсъдимата да разбере фактическите и правни
рамки на повдигнатото й обвинение по начин, който да й позволи да
организират адекватно защитата си.
В крайна сметка, на всеки обвиняем е признато правото да се защити не
само срещу определени съставомерни признаци, а и срещу приетата в
обвинението фактическа обстановка, която обуславя извода на Прокуратурата
за съставомерността на съответното престъпление. В конкретния случай това
е невъзможно и тъй като съществуващите неясноти и непълноти не могат да
бъдат отстранени в съдебната фаза на производството, без да бъдат накърнени
правата на конкретното подсъдимо лице, то единствено възможният и
законосъобразен начин за отстраняването им, се явява връщането на делото
на прокурора за прецизиране на обвинението и на обвинителния акт в цялост.
На следващо място, налице е неяснотата и непълнота по отношение
на съдържанието на вменения във вина на подсъдимата съставомерен
признак по чл. 203, ал. 1 от НК, касаещ втория пункт от обвинението.
Действително, в диспозитива на акта се съдържа твърдението, че
„длъжностното присвояване е в особеното големи размери и представлява
особено тежък случай, което е обусловено от изключително високия размер
на имотната вреда и заеманото отговорно служебно положение от дееца“. В
обстоятелствената част на ОА, обаче, не са изложени никакви твърдения и
няма обосновка относно този обективен признак на престъплението по
чл.203, ал.1 НК – „особено големи размери“, тъй като не става ясно от какво
се извлича размера на присвоеното имущество – МРЗ към инкриминирания
период и на колко МРЗ се явява въпросната имуществена вреда, за да се
твърди, че отговаря на признака „особено големи размери“.
В обстоятелствената част на акта не са изложени никакви твърдения и
касателно прието от прокурора, че процесното деяние, описано в пункт 2 от
ОА, представлява „особено тежък случай“. Това съдържание е възведено
вече в диспозитива на акта, свързано с отговорното служебно положение на
подс. А. Л., без обаче да се сочат конкретики за това отговорно служебно
положение и в какво се изразява вменената на подсъдимата отговорност във
връзка с този обективен признак, след като в обвинителния акт липсват
каквито и да е твърдения за относимия в случая чл.93, т.1 НК, доколкото се
твърди, че подс. Л. е извършила престъплението в качеството й на
длъжностно лице – обстоятелства за което вече бяха изложени по-горе.
Константната съдебна практика е въвела изискването, за да се гарантира
правото на обвиняемия да разбере фактическите и правни рамки на
повдигнатото му обвинение, същото следва да съдържа посочване на всички
обективни и субективни признаци на вменения престъпен състав, визирани в
приетата за осъществена наказателно-правна норма от Особената част на НК,
както и максималната им конкретизация, съобразно фактите и
обстоятелствата, установени в хода на досъдебното производство. Само по
този начин едновременно би се гарантирало правото на обвиняемия да
9
разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение, по
начин, който да му позволи да организира защитата си в пълен обем, а на съда
и контролиращата съдебна инстанция – да очертае предмета на доказване и да
се произнесе с крайния си съдебен акт по конкретно повдигнатото обвинение.
В процесния случай, в обвинителния акт не са изложени каквито и да било
твърдения относно съдържанието и на тези признаци от обективна
страна на вменения на Л. престъпен състав по чл.203 ал.1 НК.
Същевременно, налице е отсъствие на съществени за предмета на
доказване по делото обстоятелства – нито в обстоятелствената, нито в
заключителната част на внесения обвинителен акт, не са конкретизирани
номерата на банковите сметки – както тези на ощетените физически лица,
така и тези на твърдените за облагодетелствали се. Необходимо е да се
съдържат ясни, точни и безпротиворечиви твърдения и описания относно
номерата на съответните банкови сметки, съставляващи част от фактологията,
свързана с предмета на доказване по делото, за да се осигури възможност на
подсъдимата да разбере недвусмислено фактическите и правни рамки на
повдигнатото й обвинение. В конкретния по делото случай, това не е сторено,
което на самостоятелно основание се явява предпоставка за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване и
на това констатирано съществено нарушение на процесуалните правила.
За пълнота, настоящият съдебен състав намира за необходимо да
посочи, че в обвинителния акт е допусната очевидна фактическа грешка, при
изписване на датата и годината на раждане на подсъдимата Л., която
фактическа грешка, с оглед констатираните процесуални нарушения, следва
да бъде отстранена след връщане на делото на прокурора.
В заключение следва да се посочи, че така внесения в СГС – НО
обвинителен акт, не отговаря на изискванията на процесуалния закон –
визираните в чл. 246, ал. 2 от НПК. Констатираните и изложени по-горе
процесуални нарушения, относими към непълно, неточно и неясно
повдигнато и предявено обвинение на досъдебен етап от воденото
производство, и до липса на основни и значими обстоятелства в този акт,
съставляващи част от предмета на доказване, настоящият съдебен състав
приема за съществени, доколкото препятстват възможността обвинителният
акт да изпълни процесуалната си функция в производството и водят до
ограничаване на правото на защита на подсъдимото лице.
Посочените процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени във
фазата на съдебното производство, без да бъдат накърнени правата на подс.
А. В. Л., и всяко от тях представлява самостоятелно основание за
прекратяване на образуваното съдебно производство и връщане на делото в
стадия, на който те са били допуснати. Ето защо единствено възможният и
законосъобразен начин за отстраняването им, се явява връщането на делото
на прокурора за прецизиране на обвинението и на обвинителния акт в цялост.
10
При наличие на основание за прекратяване на съдебното производство,
по другите въпроси, регламентирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 НПК,
СЪДЪТ СЧИТА че към настоящият момент не следва да взима отношение,
доколкото същите биха могли да бъдат решени и при разглеждане на делото
по общия ред, каквото искане бе направено от прокурора, но с оглед
заявеното от защитата желание за разглеждане на делото по реда на
особените правила, това би могло да бъде сторено след отстраняване на
констатираните и изложени съществени процесуални нарушения.
Само касателно изпълняващата се спрямо подс. А. В. Л. мярка за
неотклонение – „Подписка“, СЪДЪТ НАМИРА, че с оглед демонстрираното
до момента добросъвестно процесуално поведение от конкретното
подсъдимо лице и възможността с тази мярка за неотклонение да бъдат
изпълнени целите на мерките за неотклонение и занапред, същата следва да
бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл.249, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.248, ал.5,
т.1, вр. ал.1, т.3 и т.6 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД № 987/22 г.
по описа на СГС, НО, 4 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на посочените в мотивната
част на настоящото определение съществени нарушения на процесуалните
правила.
ПОТВЪРЖДАВА изпълняващата се спрямо подс. А. В. Л. мярка за
неотклонение „ПОДПИСКА“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране по реда на
Глава 22 от НПК, в 7 – дневен срок от днес, пред САС.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
12:15 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
11
2._______________________
Секретар: _______________________
12