Определение по дело №412/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

24.11.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.25

Година

2011

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 120/25.07.2011 г., постановено по гр. дело № 201/2011 г. по описа на Районен съд – П. е отхвърлен иска предявен от И. В. П. от гр. П., ул. „Х. Д.” № *, ЕГН *, съдебен адрес: гр. П., пл. „С.” № *, . 1, офис 12, против „Д. З.” гр. С., район „О.”, бул. „К. Д.” № *, представлявано от изп. директори К. В., Д.М., Б. Ч. и М. Х., за заплащане на сумата от 3 700 лв. по Договор за застраховка „Каско фамилия”, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъден И. В. П. от гр. П., ул. „Х. Д.” № 58, ЕГН *, съдебен адрес: гр. П., пл. „С.” № *, . 1, офис 12, да заплати на „Д. З.” гр. С., район „О.”, бул. „К. Д.” № *, представлявано от изп. директори К. В., Д. М., Б. Ч. и М. Х. сумата от 432 лв. (четиристотин тридесет и два лева) разноски по делото.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. Стела Янкова от АК – Велико Търново, като пълномощник на И. В. П. от гр. П. против Решение № 120/25.07.2011 г., постановено по гр. дело № 201/2011 г. по описа на Районен съд – П..

В същата се прави оплакване, че решението в неправилно. Излага се, че на базата на точно изяснена фактическа обстановка, съдът направил погрешни правни изводи. Не намирал опора в закона и договора между страните изводът, че ответникът бил освободен от задължението да покрие щетите по застрахованото МПС. Анализът, изложен в съдебния акт бил непълен и не разкривал действителната договорна воля между страните. Във въззивната жалба се прави отказ от иска, в частта му за сумата над 2 251 лв. до пълно предявения размер от 3 700 лв.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в обжалваните му части и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. Излага се, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С Определение от 04.10.2011 г., постановено по в.гр.д. № 118/2011 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е прекратено производството по в.гр.д. № 1118/2011 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, в частта му за сумата над 2 251 лв. до пълно предявения размер от 3 700 лв. - като предявеният иск от И. В. П. от гр. П. против „Д. З.” , гр. С. се счита предявен за сумата от 2 251 лв./, на основание чл. 233 от ГПК – отказ от иска и е обезсиленоРешение № 120/25.07.2011 год., постановено по гр. д. № 201/2011 г. по описа на Районен съд – П., в частта с която е отхвърлен иска предявен от И. В. П. от гр. П., ул. „Х. Д.” № *, ЕГН *, против „Д. З.” гр. С., район „О.”, бул. „К. Д.” № *, представлявано от изп. директори К.В., Д. М., Б. Ч.и М. Х., за заплащане на сумата по Договор за застраховка „Каско фамилия” за сумата над 2 251 лв. до пълно предявения размер от 3 700 лв., на основание чл. 233, изр. посл. от ГПК.

Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 201/2011 година по описа на Районен съд – Велико Търново е образувано въз основа на предявен от И. В. П. от гр. П. против „Д. З.” , гр. С. иск за сумата от 3 700 лв., представляващи материални щети, по лек автомобил „Р.М.”, с рег. № *. В исковата молба се излага следното:

Ищецът твърди, че с ответното дружество са страни по застрахователен договор за застраховка „Каско Фамилия” по полица № *32, сключен на 14.05.2010 год. сключен за лек автомобил „Р.М. К.”, с рег. № * Твърди, че на 04.12.2010 год. при управление на автомобила от брата на ищеца в гр. С., същият се е ударил в задната част на внезапно спрял пред него микробус, с неизвестна регистрация, който спрял при светещ зелен сигнал на светофарната уредба и след възникналото ПТП е напуснал мястото и не бил изготвен протокол от органите на МВР. От ПТП на застрахования автомобил били причинени следните щети: преден капак, предна декоративна решетка, предна броня, стъкло на преден десен халогенен фар, преден десен фар с електрическо регулиране, преден ляв фар с електрическо регулиране, десен мигач, ляв мигач, предна напречна греда с гнезда за фаровете, заключващ механизъм на предния капак, преден десен калник, преден ляв калник, радиатор на климатика, предно панорамно стъкло, таван, декоративна решетка под челно стъкло д. част и горна напречна греда. Твърди, че водачът, който управлявал автомобила със съгласието на собственика веднага е направил опит да се свърже със застрахователя, но в резултат на тях не се появил техен представител, който да установи настъпилото ПТП и причинените щети. Тъй като автомобилът бил със светещи крушки на всички увредени фарове и мигачи в състояние на техническа изправност, в светлата част на денонощието водачът го прибрал на собствен ход в гр. П.. На 06.12.2010 год. било отправено писмено искане за оценка на вреди, по което била образувана ликвидационна преписка (щета) № 173034/2010 г. и бил извършен оглед, за който бил съставен опис – заключение за вредите. Твърди се, че с писмо изх. № 1-25657/29.12.2010 г. ответното дружество отказало да изплати обезщетение по щетата. Ищецът поискал от оторизирания сервиз за марката „Р.” в региона – „Н. С.” , гр. В.Т. да извърши оглед и да даде предварителна сметка за стойността на причинените вреди и необходимите части, материали и труд за тяхното отстраняване до такава степен, че да бъде въведен автомобила в техническа изправно състояние, като тази стойност възлизала на 4 613.96 лв. Застрахователния договор обаче бил сключен за застрахователна сума от 3 5000 лв., която на практика лимитирала отговорността на застрахователя.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 3 700 лв., представляващи материални щети, по лек автомобил „Р.М.К.”, с рег. № *, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 04.12.2010 г., както и направените по делото разноски.

Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск. Не спори наличието на застрахователно правоотношение между страните с предмет застраховка „Каско фамилия” относно процесния автомобил, но възразява да са възникнали условията ангажиращи неговата отговорност за заплащане на обезщетение за щета. Позовава се на неизпълнение от страна на ищеца и на водача по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП и чл. 201 от ППЗДвП, тъй като липсва коректно уведомяване на контролните органи и установяване на събитието с официален свидетелстващ документ. Счита това неизпълнение като значително по смисъла на т. 81 от Общите условия на застрахователя, което водело до недължимост на обезщетението, съгласно т. 82 от Общите условия. Алтернативно възразява, че настъпилото ПТП, вида и размера на вредите са недоказани.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Не спорно, че между страните по делото И. В. П. от гр. П. и „Д. З.” , гр. С. на 14.05.2010 год. е сключен договор за застраховка „Каско Фамилия”, за което е издадена полица № *32. Предмет на договора е застраховка „Пълно каско” по отношение на лек автомобил „Р.М. К.”, с рег. №*, със срок на договора 12 месеца, считано от 15.05.2010 год. за застрахователната сума от 3 700 лв. съгласно договора ищецът е приел Общите условия за застраховка „Каско” на МПС със специалните договорености по част А8 от полицата.

С искане за оценка на вреди от 06.12.2010 г. ищецът е заявил пред ответното дружество настъпило застрахователно събитие – претърпяно на 04.12.2010 г. ПТП в района на гр. С., бул. „Б. ш.“, с участието на син микробус, с неизвестна регистрация, който напуснал мястото на ПТП, по което била образувана ликвидационна преписка (щета) № 173034/2010 г. Заявил, че е уведомил колцентъра на застрахователя и „3SСОТ”, които отказала да посетят ПТП. Заявил, че на застрахования автомобил били причинени следните щети: преден капак, предна декоративна решетка, предна броня, стъкло на преден десен халогенен фар, преден десен фар с електрическо регулиране, преден ляв фар с електрическо регулиране, десен мигач, ляв мигач, предна напречна греда с гнезда за фаровете, заключващ механизъм на предния капак, преден десен калник, преден ляв калник, радиатор на климатика, предно панорамно стъкло, таван, декоративна решетка под челно стъкло д. част и горна напречна греда. Заявил, че водачът решил да потегли с автомобила, но около 50 метра след това въздушната струя обърнала предния капак на автомобила върху предното панорамно стъкло което се начупило.

Бил извършен оглед, за който бил съставен опис – заключение за вредите от 06.12.2010 г.

Не е спорно по делото, че водачът на МПС не уведомил компетентните органи и местопроизшествието не е било посетено от служители на „ПП – КАТ”, а за горното ПТП водачът, който управлявал автомобила със съгласието на собственика веднага направил опит да се свърже със застрахователя, но в резултат на тях не се появил техен представител, който да установи настъпилото ПТП и причинените щети.

От заключението на допусната съдебно – автотехническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че настъпилите повреди по лекия автомобил могат да се получат при направление на ударния импулс към автомобила назад и надолу в резултат на удар с МПС на височина на упорната част на неустановено МПС на нивото на долната част на капака на лекия автомобил и над него. Вещото лице дава заключение, че първичните деформации са върху предната част на капака на двигателя, на радиатора за климатика, двете греди и горната част на бронята, а вторичните деформации са по решетката под рамката, панорамното стъкло и тавана. Вещото лице дава заключение, че описаните деформации и счупвания определят МПС като технически неизправно и негодно за експлоатация, с оглед правилата за безопасност, но тъй като не са засегнати основните части (двигател, скоростна кутия, съединител, трансмисия и ходова част и т. н.) автомобилът е могъл да се придвижи до гр. П. на собствен ход. Вещото лице дава заключение, че преден капак, предна декоративна решетка, предна напречна греда, предни десен и ляв калник, радиатор на климатика, таван и горна напречна греда са огънати; предна броня е пукната; счупени са стъкло преден десен халоген, двата предни фара, двата предни мигача, заключващия механизъм на капака и предно панорамно стъкло. Вещото лице дава заключение, че размерът на вредите към 14.12.2010 г., като се отчита овехтяването е 2 251 лв. Вещото лице дава заключение, че към 14.12.2010 г. действителната пазарна стойност на автомобила преди ПТП е 3 300 лв. Щетата в технически и икономически аспект не била тотална, тъй като невъзстановимо дефектиралите елементи били под 70%. Вещото лице дава заключение, че стойността на запазените части е 1 380 лв.

Видно от Проформа фактура на „Н. С.” и Работна карта за ремонта на автомобил настъпилите в следствие на ПТП вреди по автомобила на ищеца са оценени от оторизиран за марката сервиз на обща стойност на закупените части и вложените труд и материали при ремонта - 4 613.96 лв.

С писмо изх. № 1-25657/29.12.2010 г. ответното дружество уведомило ищецът, че заявеното застрахователно събитие „Щети по МПС в резултат на ПТП” следва на основание т. 78 от ОУ застрахованият да представи протокол за ПТП издаден от компетентните, съгласно ЗДвП, държавни органи във всички случаи по чл. 125 от ЗДвП и чл. 201 и чл. 209 от ППЗДвП и тъй като такъв документ не е представен застрахователят приема, че не са изпълнени изискванията на договора и отказва да изплати обезщетение. Писмото е получено от застрахованото лице на 03.01.2011 год. според приложеното известие за доставяне.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № 120/25.07.2011 г., постановено по гр. дело № 201/2011 г. по описа на Районен съд – П. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 193 от Кодекса за застраховането.

Безспорно е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца И. В. П. и ответното дружество „Д. З.” , гр. С., по което е било застраховано имущество - лек автомобил „Р. М. К.”, с рег. №*, като в срока на действие на застраховката бенефициента е заявил застрахователно събитие, което е било заведено като щета.

Съгласно чл. 193, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение или сума.

Не се установи по несъмнен начин обаче настъпването на вредоносно събитие, което да е причинило подлежащите на обезщетение вреди, по начина, заявен с исковата молба. Съдът не кредитира, в тази им част, показанията на св. З. П. – управлявал процесния автомобил и св. М. П. – майка на ищеца, тъй като същите са заинтересовани от изхода на делото.

От представените доказателства не се установява и наличието на основание за изплащането на обезщетение.

За да бъде платено застрахователно обезщетение на пострадалия е следвало на застрахователя да бъде предоставен документ, който надлежно да удостоверява настъпването на застрахователното събитие, съобразно изискванията на Наредба № І – 167/24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпването на застрахователни събития, свързани с МПС.

Чл. 2 от посочената наредба очертава предмета й на действие като посочва, че с нея се определят условията и редът за документиране на ПТП като застрахователни събития.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 за ПТП, които не са били посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил компетентните органи на МВР в срок от 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в седмодневен срок от настъпването на събитието в поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието.

В тези случаи контролните органи разследват събитието и издават протокол за ПТП.

В случая водачът на автомобила не е уведомил компетентните органи в рамките на 24 часовия срок след настъпване на инцидента, но липсват доказателства да е подал писмено заявление за издаване на протокол за ПТП, а оттам и контролните органи да са разследвали ПТП и да са издали протокол за ПТП.

С оглед на това липсват надлежни доказателства, които да установяват, че заявеното пред ищеца застрахователно събитие – ПТП е станало по описания от ищеца начин.

Съдът приема, че напускайки местопроизшествието водачът на увреденото МПС е допринесъл съществено за невъзможността да бъдат обективно и всестранно установени факти на това ПТП. Същият виновно не е изпълнил задълженията, които законът му вменява по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, а те предполагат при наличие на реално причинени имуществени вреди той да съдейства активно за тяхното обективно установяване и във всички случаи надлежно уведомяване на съответните контролни органи на МВР във връзка с установяване на обстоятелствата, свързани с произшествието.

Водачът е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП - в случай, че между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него (която предпоставка е налице, предвид несъставянето на двустранен протокол и съставянето на протокол от органите на КАТ), те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В случая ищецът е съзнавал, че с напускането на местопроизшествието ще наруши задължението си по ЗДвП, като неизбежно е протекъл и оценъчния процес на формиране на представи за противоправния характер на това му поведение.

С оглед на гореизложеното и съобразно т. 11.3 от Общите условия по застраховка на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства на физически лица („Каско фамилия” на МПС на „Д. З.” , гр. С. е отпаднало задължението на застрахователя да покрие щетите на застрахованото МПС.

Неоснователно е и възражението, изложено във въззивната жалба, че в случая не била приложима разпоредбата на чл. 82 от Общите условия, но която се позовавал застрахователя, тъй като същата се прилагала само, ако е сторено с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя. Горното касае втората хипотеза на чл. 82 от ОУ, а не първата, на която се е позовал застрахователя, а именно неизпълнение на задължението да представи необходимите документи.

По изложените съображения, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 193 от Кодекса за застраховането за сумата – 2 251 лв. (в останалата му част до пълно предявения размер от 3 500 лв., производството по делото е прекратено, поради отказ от иска) по Договор за застраховка „Каско фамилия”, представляващи материални щети, по лек автомобил „Р. М. К.”, с рег. № *, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 04.12.2010 г.е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 120/25.07.2011 г., постановено по гр. дело № 201/2011 г. по описа на Районен съд – П. следва да се потвърди.

Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба, поради което такива не следва да се присъждат.

С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. решението и окончателно и не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 120/25.07.2011 г., постановено по гр. дело № 201/2011 г. по описа на Районен съд – П..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.