РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 08.09.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав в публично
заседание на седемнадесети август две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 213 по описа за 2023 година
на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 145
и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 20а от
Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с чл.
37, ал. 1, т. 3, чл. 38, ал. 2, т. 8, предложение първо, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2
от Наредба № 15 от 31 октомври 2016 г. за условията и реда за прилагане на мерките
по Националната програма по пчеларство за периода 2017-2019 година.
Административното дело е
образувано по жалба на В.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, уточнена като
подадена против Уведомително писмо /УП/ № 14 за отказване на плащане по
„Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2017-2019 г.“, изх. №
01-6500/2314 от 03.05.2023 г. /УИН 11/141118/54192 на заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е уведомен на основание чл. 20а,
ал. 1 и 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, във връзка с
чл. 37, ал. 1, т. 3, чл. 38, ал. 2, т. 8, предложение първо, вр. чл. 10, ал. 1
т. 2 от Наредба № 15 от 31 октомври 2016 г. за условията и реда за прилагане на
мерките по Националната програма по пчеларство за периода 2017-2019 г., че
негово заявление с УИН 11/141118/54192, се отхвърля.
В жалбата се релевират оплаквания за нищожност на оспореното
уведомително писмо, като според жалбоподателя заместник изпълнителният директор
на ДФЗ не е разполагал с компетентност да издава индивидуални административни
актове от вида на процесния. На следващо място, в жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на издаденото уведомително писмо, свеждащи се до неспазване
на установената форма, както и наличие на съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по
чл. 26, ал. 1 от АПК. Излагат се съображения, че процесното писмо е
издадено и в противоречие с приложимия материален закон и в частност с разпоредбата
на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15
от 31 октомври 2016 г. В заключение се претендират направените по делото
разноски.
В съдебно заседание оспорващият се
явява лично и с адв. С.Г. от ЛАК, като поддържат жалбата на заявените в нея
основания и излагат аргументи за отмяна
на оспорения акт и се прави искане за присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ - гр.
София, редовно призован – не се явява и не се представлява. С писмена молба с
вх. № 2127/24.07.2023 г. в АдмС Ловеч процесуалният представител на ответника юк.
З. моли да се даде ход на делото, като изразява становище за неоснователност на
жалбата с искане съдът да потвърди оспорения акт с доводи, че е правилен и
законосъобразен. Прави и възражение за прекомерност по отношение на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор относно факта, че жалбоподателят
В.С.И. е регистриран като земеделски стопанин с уникален регистрационен номер /УРН/ 583360, както и че на
14.11.2018 г. същият е подал в Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ заявление за подпомагане по
Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2017-2019 г. с УИН
11/141118/54192 /л. 115 и следв./, с което кандидатствал за предоставяне на
финансова помощ по мярка Б - „Борба срещу агресорите и болестите в кошера, особено
срещу вароатозата”; Мярка Г – „Мерки за подпомагане на лабораториите за анализ
на пчелните продукти”; Мярка Д: Дейност 1: „Закупуване на нови кошери за
подмяна на стари негодни кошери и/или за увеличение на пчелина”; Мярка Д,
Дейност 3 „Разходи за закупуване на пчелни майки” по Национална програма по
пчеларство за тригодишен период 2017-2019 г.
Със Заповед № 03-РД/23 от 04.01.2019 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие” /166-167/ било наредено спиране на
производството по разглеждане на заявлението за подпомагане с УИН
11/141118/54192 от 14.11.2018 г. до получаване на становище от компетентен
орган по докладна записка с изх. № 05-2-110/186 от 16.11.2018 г. С Определение
№ 539/13.08.2021 г. по адм. д. № 139/2019 г. на АдмС Ловеч /л. 6-9/ тази
заповед е отменена и преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФЗ за
продължаване на административното производство по обработка на заявление за
подпомагане с уникален идентификационен номер /УИН/ 11/141118/54192, подадено
от В.С.И..
Със Заповед № 03-РД/23 от 06.12.2021 г. на
изпълнителния директор на ДФЗ била възобновена обработката на заявлението за
подпомагане на жалбоподателя /л. 11/. До В.И. било изпратено уведомително писмо
с изх. № 01-6500/6581/15.12.2022 г. за одобрение на заявлението за подпомагане
по заявените от него мерки /л.
184/. Последствие на
това между Държавен фонд „Земеделие“ и жалбоподателя бил сключен Договор №
5879/11.01.2023 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията
на Национална програма по пчеларство за периода 2017-2019 г. /л. 213 и следв./.
В
чл. 4.4, б. н/ от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/
е посочено, че фондът има право да откаже изплащане на част или на целия размер
на помощта, когато ползвателят не отговаря на изискванията, посочени в чл. 10
от Наредба № 15 от 31.10.2016 г. към момента на подаване на заявлението за
плащане, както и при непредставяне на документи, посочени в заявлението за
плащане.
В чл. 5.1 от договора е предвидено още, че
финансовата помощ се изплаща в срок от 45 дни от подаване на заявлението за
плащане с приложени всички необходими документи, доказващи направената
инвестиция съобразно Национална програма по пчеларство за периода 2017-2019 г.
и Наредба № 15 от 31.10.2016 г.
На 11.01.2023 г. по Договор №
5879/11.01.2023 г. жалбоподателят подал заявление за плащане с №
221/11/042297/1 за възстановяване на разходи в размер на 5 769,60 лв., както
следва: по Мярка Б „Борба срещу вароатозата“ – 2160,00 лв., по Мярка Г „Мерки
за подпомагане на лабораториите за анализ на пчелните продукти“ – 309,60 лв. и
по Мярка Д Дейност 3 - „Закупуване на пчелни майки“ – 3300,00 лв. /л. 12 и
следв./. Към подаденото заявление и придружаващите го документи е приложен и
Протокол, подписан на 29.11.2021 година между В.И. и НАП ТД Велико Търново,
офис Ловеч за погасяване на задължения /л. 82/.
Видно от изготвената служебна справка за
наличие/липса на задължения № 113700-146413 от 23.01.2023 г. от регистъра на
задължените лица към НАП /л. 270/ е отразено, че В.С.И. има непогасени
задължения.
На 30.01.2023 г. от директора на ОД на ДФЗ
- Плевен било отправено запитване до НАП ТД Велико Търново, офис Ловеч с изх. №
01-153-1200/6 от 30.01.2023 г. /л. 89/, с което била изискана информация дали
протокол от 29.11.2021 г. за искане на разрешение за неотложно плащане на
основание чл. 229, ал. 1 от ДОПК /л. 257/ все още е приложим, както и дали В.И.
има валидно споразумение за разсрочване на задължения към НАП.
В отговор постъпило писмо с изх. №
С230011-178-0006688 от 15.03.2023 г. от
публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч /л. 92/, в което е
отбелязано, че по отношение на В.С.И. е образувано ИД № *********/2021 г.,
както и че протокол от 29.11.2021 г. и разрешението за неотложни плащания е
валидно до 29.12.2022 г. и че към настоящия момент, съответно към 15.03.2023
година, В.И. няма валидно споразумение за разсрочване на задължението към НАП.
След извършените административни проверки
било установено, че В.И. не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 15 от 31.10.2016 г., съгласно което по програмата могат да
кандидатстват и да получават плащане във връзка със заявено подпомагане само
лица, които нямат изискуеми публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2,
т. 1 от ДОПК към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен
орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, към момента
на кандидатстване.
Въз основа на това и на основание чл. 38, ал.
2, т. 8, предложение първо, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 31
октомври 2016 г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната
програма по пчеларство за периода 2017-2019 г. било издадено оспорваното в
настоящото съдебно производство уведомително писмо с изх. № 01-6500/2314 от
03.05.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ /л. 93-94/, с което подаденото
заявление за плащане с УИН 11/141118/54192 получило пълен отказ за финансиране
поради наличието на пречка за извършване на плащане с оглед разпоредбата на чл.
10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 31.10.2016 г. Органът се аргументирал и с
обстоятелството, че естеството на установената пречка не предполага възможността
за отстраняването ѝ със задна дата, тоест установената пречка не може да
бъде отстранена към момента на подаване на заявката за плащане.
Жалбата е постъпила в съда със заверено копие
на административната преписка. По делото са представени и Протокол № 197 от заседание на Управителния
съвет на ДФЗ от 19.08.2022 г. за
назначаване на изпълнителен директор и зам. изпълнителен директор на ДФЗ /л.
96/, включително и Заповед № 03-РД/3090 от 22.08.2022 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ за делегиране на компетентност на заместник изпълнителния
директор на ДФЗ /л. 97-98/.
По
представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на
чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
При
проверка по редовността на оспорването, с оглед наличните данни за връчване на
акта на 09.05.2023 г. /л. 95/, входиране на жалбата в Държавен фонд „Земеделие“
на 25.05.2023 г. и приложените фискален бон /товарителница/ от Еконт в оригинал
/л. 107-108/, съдът приема, че същата е депозирана в законоустановения преклузивен
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Внесена е и дължимата държавна такса /л.
105-106/. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание, подписана и е
подадена пред местно компетентния съд от
лице с активна процесуална легитимация и пряк и непосредствен интерес - адресат
на оспорения акт. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и
становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен
състав намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:
Според изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен
контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК относно валидността
му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, без да се
ограничава с обсъждане на тези, посочени от жалбоподателя.
По правната
си същност оспореното в настоящото съдебно производство уведомително
писмо представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен
контрол за законосъобраност на основанията, посочени в чл. 146 от АПК.
Съгласно
чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Държавен
фонд „Земеделие” е акредитиран за изпълняващ функциите на единствена
разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска
политика на ЕС /чл. 11а от ЗПЗП/, като съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП,
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на
Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предоставена
възможност на изпълнителния директор на ДФЗ-РА да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда. От представения по делото Протокол
№ 197 от заседание на Управителния съвет на ДФЗ от 19.08.2022 г. за назначаване
на изпълнителен директор на ДФЗ /л. 96/ се установява, че за изпълнителен
директор на ДФЗ е избран Георги Тахов, а за заместник изпълнителен директор –
Димитър Горов. От наличната на л. 97-98 Заповед № 03-РД/3090 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ /т. 2.8/ се
установява, че същият е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФЗ Димитър
Горов правомощия да издава уведомителни писма за отказ от изплащане на
финансова помощ до ползвателите, в това число и отказ от изплащане на финансовата
помощ по подадени заявки за плащане по сключени договори за предоставяне на
финансова помощ от вида на процесното, поради което то се явява издадено от
компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия.
Оспореният административен акт е издаден в
предписаната от закона писмена форма и е мотивиран. Посочени са фактически и
правни основания за постановяването му, като същият е издаден и след изясняване
на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за отказване
на плащане. Вписаните в уведомителното писмо основания, както и данните от
административната преписка обективират ясно волята на административния
орган. Това от своя страна позволява на жалбоподателят да упражни правото си на
защита, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на
издадения административен акт.
Следователно оспореното уведомително
писмо е мотивирано с посочване на фактическите и правни основания за отказване
на плащане по Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2017-2019
г. и съдържа реквизитите на административен акт, регламентирани в чл. 59 от АПК,
поради което не са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т.
2 от АПК.
При
издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, съставляващи основание по чл. 146, т.3
от АПК за отмяната му като незаконосъобразен административен акт.
Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на
административнопроизводствените правила води до унищожаемост на
административните актове, а само същественото такова съгласно чл. 146, т. 3
от АПК, поради което и като установи, че липсват съществени
нарушения на административнопроизводствените правила съдът констатира липса на
същото отменително оснавание. Съгласно трайната съдебна практика, процесуалното нарушение е съществено, ако би
могло да обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта. В
настоящето съдебно производство не са оборени констатациите, че жалбоподателят не
отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 31.10.2016
г., съгласно което по програмата могат да кандидатстват и да получават плащане
във връзка със заявено подпомагане само лица, които нямат изискуеми публични
задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК към държавата, установени
с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или
отсрочване на задълженията.
В този
смисъл, не се споделят от настоящия съдебен състав изложените в жалбата доводи
за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото
ответният административен орган е извършил съответните дължими проверки относно
наличието, респективно липсата на публични задължения на жалбоподателя,
обуславящи извършването на исканото плащане /л. 261-263, л. 266, л. 270/.
Преценката
за законосъобразност на оспореното уведомително писмо по критерия по чл. 146,
т. 4 от АПК - съответствие с материалния закон, сочи на неоснователност на
оспорването. Анализът на събраните доказателства обосновава извода за правилно
приложение на относимите материалноноправни норми спрямо установените
фактически обстоятелства. Материалноправните предпоставки за отказване
изплащането на част или на целия размер на помощта са предвидени в чл. 38, ал. 2 от Наредба № 15 от 31.10.2016 г.
за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма по
пчеларство за периода 2017 – 2019 г. Съгласно цитираната разпоредба, Държавен
фонд „Земеделие“ отказва изплащането на част или на целия размер на помощта,
когато: 1. установи нередовност на документите или непълнота или неяснота на
заявените данни и посочените факти; 2. установи неизпълнение на поетите с
договора по чл. 33, ал. 3 и 4 задължения;
3. ползвателят на помощта не отстрани непълнотите и пропуските в срока
по чл. 37, ал. 2; 4. дейностите и разходите по тях не са осъществени в
сроковете по чл. 39; 5. установи, че ползвателят на помощта е укрил факти и
обстоятелства, които биха довели до отхвърляне на заявлението му за
подпомагане; 6. установи неправомерно договориран разход, който е недопустим по
изискванията на програмата и на тази наредба; 7. установи, че за одобрения
разход ползвателят на помощта се подпомага и по други програми за безвъзмездна
финансова помощ с публични средства, независимо от източника на финансовите
средства; 8. установи, че ползвателят на помощта не отговаря на изискванията,
посочени в чл. 10, към момента на подаване на заявлението за плащане, както и
при непредставяне на документи, посочени в заявлението, съгласно чл. 35, ал. 1;
9. при осъществяване на контрола съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 установи
нередовност на документите или непълнота, или неяснота на заявените данни и
посочените факти в заявлението за плащане.
В случая, за да постанови оспорения отказ
от плащане, ответният административен орган се е позовал на хипотезата на чл.
38, ал. 2, т. 8, предл. първо, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 31.10.2016
г., а именно – ползвателят на помощта не отговаря на изискването да няма
изискуеми задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата, установени с влязъл в
сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване
на задълженията. Съобразно чл. 4.4, б. н/ от сключения между ДФЗ и В.И. Договор
№ 5879/11.01.2023 г. за предоставяне на БФП, фондът има право да откаже
изплащане на част или на целия размер на помощта, когато ползвателят не
отговаря на изискванията, посочени в чл. 10 от Наредба № 15 от 31.10.2016 г.
към момента на подаване на заявлението за плащане, както и при непредставяне на
документи, посочени в заявлението за плащане. Това условие напълно кореспондира
със заложеното в чл. 38, ал. 2, т. 8, предл. първо от Наредба № 15 от
31.10.2016 г.
По
възражението, че наличието, респ. липсата на задължения е следвало да се
преценява към момента на подаване на заявлението за подпомагане от 14.11.2018
г., съдът следва да посочи, че трябва да бъде направено разграничение между
заявление за подпомагане и заявление за плащане, доколкото тези две заявления
имат различно предназначение и подаването им се извършва на различни етапи от
процедурата по кандидатстване, отпускане и усвояване на процесната безвъзмездна
финансова помощ. Видно от текста на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 15 от 31.10.2016
г., кандидатите за финансово подпомагане по програмата подават заявление за
подпомагане по образец, одобрен от изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, в зависимост от мярката, по която се кандидатства, и прилагат към
него документите, посочени в образеца на заявлението. Съобразно чл. 33, ал. 3
от Наредба № 15 от 31.10.2016 г., въз основа на одобрено заявление за
подпомагане се сключва договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Едва след това, въз основа на сключен договор за БФП, в съответствие с чл. 35, ал. 1 от Наредба № 15 от 31.10.2016 г., за
получаване на еднократно, междинно или окончателно плащане ползвателят на
помощта подава в срок до 15 август на текущата финансова година заявление за
плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в
зависимост от мярката, по която се кандидатства, и прилага документите,
посочени в същото заявление, като се прилагат документите по ал. 2 от същия
член.
Следователно,
заявлението за подпомагане поставя началото на процедурата по одобрението на
кандидата, а посредством заявлението за плащане се заявява извършване на
съответното плащане, въз основа на сключен договор за предоставяне на БФП и при
наличие на съответните нормативноустановени предпоставки за това съобразно чл.
38, ал. 2 от Наредба № 15 от 31.10.2016 г. към момента на подаване на
съответното заявление за плащане, а не към момента на подаване на заявлението
за подпомагане. Напълно логично е релевантният момент за наличието на предпоставките,
обуславящи извършването на плащане, да е моментът на подаване на заявлението за
плащане, а не на заявлението за подпомагане, доколкото от една страна в хода на
изпълнение на дейностите по сключения договор за БФП могат да бъдат поискани
няколко плащания, а от друга - между момента на подаване на заявлението за
подпомагане и момента на подаване на всяко заявление за плащане може да измине
значителен период от време, като кандидатът следва да отговаря на условията за
подпомагане във всеки един момент от процедурата, както към датата на
първоначалното одобрение от ДФЗ, така и към датата на всяко плащане, което
получава. Отделно, дори в текста на самата разпоредба на чл. 38, ал. 2, т. 8 от
Наредба № 15 от 31.10.2016 г. ясно е записано, че моментът, към който се
извършва преценката дали лицето отговаря на това изискване е именно моментът на
подаване на заявлението за плащане.
Правилността на изведените
констатации при извършените административни проверки по отношение наличието на
непогасени публични задължения на жалбоподателя е потвърдена категорично от представените
от НАП писмо с изх. № С230011-178-0006688/15.03.2023 г. /л. 263/ и справката за
наличие/липса на задължения № 113700-146413/23.01.2023 г. от НАП /л. 270/. Административният
орган е доказал съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения
акт и законовите изисквания за издаването му, като е извършил всички дължими проверки
съобразно производствените правила.
Според доказателствата, към
момента на подаване на заявлението за плащане с № 1114111854192 от 11.01.2023
г. /л. 12 и следв./, жалбоподателят В.С.И. действително не е отговарял на условието
по чл. 38, ал. 2, т. 8, предл. първо,
вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 31.10.2016 г., тъй като не е имал
валидно споразумение за разсрочване на задължението си към НАП.
В настоящото производство фактическите констатации на административния
орган не бяха опровергани със събраните по делото доказателства.
В процесния случай, целта на закона, която е подпомагане
на земеделски производители, но само при наличието на кумулативно посочени в
закона условия, е изпълнена с оспореното уведомително писмо, тъй като не са
налице всички законови изисквания за подпомагане на жалбоподателя, в който
смисъл липсва и отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че оспореното уведомително писмо е
законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съобразяване на
материалноправните разпоредби и с целта, която преследва законът, поради което
не са налице основания за отмяната му, а подадената срещу него жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
От страна
на ответния административен орган не е направено искане за присъждане на
разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран така и на основание чл. 172,
ал. 2, предложение
последно от Административнопроцесуалния
кодекс, Административен съд – Ловеч, първи състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В.С.И., ЕГН **********, с адрес:
***, против Уведомително писмо № 14 за отказване на плащане по „Национална
програма по пчеларство за тригодишния период 2017-2019 г.“, изх. № 01-6500/2314
от 03.05.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
Решението може да бъде
обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд на
РБ в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се
изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: