МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 71/18.05.2017 година по НОХД №665/2017г. на БРС.
Бургаска районна прокуратура е
внесла обвинителен акт по ДП № 877/2015г. по описа на 05-то РУ на МВР - Бургас, вх. №7881/2015г. и
пор. 2493/15г. На БРП, с който е повдигнато обвинение срещу М.П.П., ЕГН **********, родена на
***г***, българска гражданка, българка, със средно образование, неомъжена,
безработна, неосъждана, за това че на 06.07.2015г., около 15.40 часа, в
гр.Бургас, в Преброителен център на, находящ се в гр.Бургас, ул.„Демокрация”
№83, партер, в качеството си на длъжностно лице – „касиер – брояч монети и
банкноти /инкасо/”, в съучастие с Ж.А.М., с ЕГН **********, като съизвършител,
присвоила чужди пари, поверени й да ги пази, а именно сумата от 1 000.00
/хиляда/ лева, собственост на гр.София, представлявано от С. Н.Н., с ЕГН **********,
в качеството му на пълномощник на законните представители, като присвоените
пари са внесени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
- престъпление по чл.205, ал.1, т.1, вр.чл.201, вр.чл.20, ал.2 от НК.
Със същия
обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу подсъдимата Ж.А.М., ЕГН: **********,
родена на ***г***, българска гражданка, българка, със средно образование,
неомъжена, безработна, неосъждана за това, че на 06.07.2015г. около 15.40ч. в
Преброителен център на, партер, в качеството си на длъжностно лице – “касиер -
брояч монети и банкноти /инкасо/”, в съучастие с М.П.П. с ЕГН: **********,
като съизвършител, присвоила чужди пари, поверени и да ги пази а именно сумата
от 1 000.00 /хиляда/ лв, собственост на “Експрес Логистика и
Дистрибуция” ООД - гр.София, представлявано от С. Н.Н. с ЕГН: **********,
като присвоените пари са внесени до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд - престъпление по чл.205, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр.
чл.20, ал.2 от НК.
Производството пред
настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК,
като при условията на чл.371, т.1 НПК подсъдимите и техните защитници дадоха съгласие да не се
разпитват всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено
да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство.
По делото на двете подсъдими беше предявен
компакт - диск /CD/,
находящ се по ДП и съдържащ запис от охранителните камери в Преброителен център
на, находящ се в гр.Бургас, ул. „Демокрация” №83, партер. Бяха изслушани и
обясненията на двете подсъдими.
В хода на съдебните прения
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което са предадени на
съд подсъдимите, като изтъква, че са събрани достатъчно писмени и гласни
доказателствени средства, че именно те са осъществили деянието, във връзка с
което са привлечени към наказателна отговорност. Предвид изложеното, моли съда да ги признае за
виновни в извършване на престъплението по чл.205, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.2 от НК, като на същите се
определи наказание
„Лишаване от свобода” за срок до шест месеца, изпълнението на което на
основание чл.66 НК да бъде отложени с изпитателен
срок от три години.
Защитниците на подсъдимите – адв.К. и адв.Л., навеждат
доводи в насока недоказаност от обективна страна на деянието и липса на данни
за осъществяване на същото в условията на съучастие респ. наличие на маловажен
случай.
Подсъдимата П. заявява, че никога
не е изнасяла пари от сградата на дружеството, в което е работила и че по
отношение на нея е бил прилаган натиск и психически тормоз от страна на
органите по разследването, за да признае извършването на деянието. Моли за постановяване спрямо нея на оправдателна
присъда.
Подсъдимата М.
се придържа към казаното от нейния защитник. Моли за постановяване спрямо нея
на оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
, гр.София е лицензирано дружество по Закона за частната
охранителна дейност да извършва охранителни услуги на територията на цялата
страна, измежду които и транспорт на ценни пратки. Във връзка с тази си дейност
на 30.07.2013г., дружеството сключило договор с „, с регистърен №RU-01529,
съгласно който, , следвало да инкасира транспортира, охранява парични средства
оформени в ценни пратки от клиенти на банката, до помещения на банковата
институция. Клиентите, от които “, следвало да приема и инкасира до банковите помещения следвало да
бъдат определени с допълнително възлагателно писмо. С Анекс № 1 от дата
09.06.2014г. към Договор № RU-01529, било договорено „да предоставя и допълнителна
услуга, а именно обработка и броене на ценни пратки предоставени им от
клиенти на „ОББ” АД с предварително информиране за обявена стойност. Както в
основния договор, така и в допълнителното споразумение било предвидено
клиентите на банката, от който да бъдат събирани ценни пратки да бъдат
определяни с допълнително възлагателно писмо.
На
30.06.2014г. „ОББ” АД изпратило на, възлагателно писмо №7 според което, последното
следвало да започне инкасирането и обработването, включващо преброяване и
обработка на ценни пратки от корпоративния клиент на банката - „.
В
изпълнение на договореностите на 02.07.2015г. служители на, взели от офис на ЕООД намиращ се в, в която било посочено, че се съдържала сумата
от 33949.58 лева. В действителност при преброяване на сумата била допусната
грешка и съдържащата се в пратката сума била с 1000 лева в повече, а именно
34949.58 лева. Грешката била в неописването на една пачка съдържаща 100 бр.
банкноти, всяка с номинал от 10 лева.
С трудов
договор № 9564/28.08.2014г. подсъдимата Ж.А.М. била назначена на длъжност „касиер-брояч монети
и банкноти” в „, с място на работа - на територията на област Бургас. Съгласно длъжностна
характеристика за длъжността “касиер-брояч монети и банкноти” в „, същата е била длъжна да
извършва приемане/ предаване на ценни пратки, преброяване па. наличните в тях
банкноти и монети. Тя носела и материалната отговорност за пропуски в
обработени и изпратени към клиентите пари и ценни пратки.
С трудов
договор № 9276/17.01.2014г. подсъдимата М.П.П. била назначена на длъжност „касиер-брояч монети
и банкноти” в, с място на работа - на територията на област Бургас. Съгласно длъжностна
характеристика за длъжността “касиер-брояч монети и банкноти” в, същата е била длъжна да
извършва приемане/ предаване на ценни пратки, преброяване на наличните в тях банкноти
и монети. Тя носела и материалната отговорност за пропуски в обработени и
изпратени към клиентите пари и ценни пратки.
На
06.07.2015г., служителите на доставили до преброителния център на фирмата
находящ се в гр.Бургас бул.Демокрация №83 партер, ценна пратка с №61469331,
реално съдържаща сума от 34949.58лева, собственост на В съответствие с
договореностите съдържащи се в горепосочения договор, задължение на служителите
от преброителния център на, било да преброят, сортират по видове и внесат в, по
сметка на, сумата съдържаща се в предоставената им ценна пратка.
Подсъдимата
Ж.М. установила, че описаната от клиента сума била с 1000 лева по-малко от реално
съдържимото в плика. Вместо да изпълни служебните си задължения, като уведоми
прекия си ръководител в лицето на св.Десислава Табакова, за установената в
повече сума, подсъдимата нулирала броячната машина, след което поставила върху
нея общо 11 броя пачки всяка съдържаща 100 броя банкноти, всяка с
номинал от 10 лева. Вместо да постави парите за преброяване и балиране подсъдимата
ги разпръснала, като избутала една от пачките, съдържаща сума от 1000 лева
/100 бр. банкноти всяка с номинал от 10 лева/, между броячната машина
и намиращите се до нея чували с монети, след което събрала останалите 10 бр. пачки и
ги сложила в броячната машина.
Върху
пачката намираща се между броячната машина и чувалите с. монети, подсъдимата М.
поставила документи, като по този начин я скрила. Няколко минути след това,
обв.М. взела документите, и намиращата се под тях пачка с пари и ги отнесла в
сервизно помещение в което нямало видеонаблюдение.
На 28.07.2015г.
служители на, установили че са направили грешка при описването на ценна пратка
с №61469331, поради което изпратили уведомление до „Г4С СЕКЮРИТИ СЪЛУШЪНС” ЕООД с
молба да бъдат прегледани записите от охранителните камери монтирани в
преброителния център в гр.Бургас.
На
29.07.2015г. служителката на и свидетел по делото Анета Костова, прегледала
записите от охранителните камери, на които се виждало извършеното присвоително
деяние, поради което подала сигнал въз основа, на който било образувано
настоящото наказателно производство.
В хода на
досъдебното производство с протоколи за доброволно предаване от дати
06.08.2015г. и 26.08.2015г. подсъдимата М.П. предала на полицейските служители от „КП” при
05-то РУ на МВР-Бургас - Георги Георгиев и Георги Перифанов обща сума от 500 лева, като посочила, че това
се била нейната част от парите присвоени от преброителния център на.
С
протокол за доброволно предаване от 07.08.2015г. подсъдимата Ж.М. предала на
полицейския служител от „КП” при 05-то РУ на МВР-Бургас-Тодор Атанасов, сумата
от 500лева, като посочила че това била половината от присвоените 1000 лева от
преброителния център на.
Установените
липси били заплатени в пълен размер от на, за което било съставено „платежно
нареждане за кредитен превод” от дата 10.08.2015г., /приложено на лист №28 от том
II на ДП/.
Срещу
разписа от 12.10.2016г. водещият разследването предал получените от подсъдимите парични
средства в размер на 1000 лева на упълномощения представител на и свидетел по
делото - Румяна Казанджиева, с което нанесените с деянието щети било
окончателно възстановени.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: от показанията на свидетелите
–, както и приложените доказателства – Протокол за извършена техническа
експертиза №373 от 24.11.2015г. /в едно със снимков материал/, Протокол за
извършена техническа експертиза №315 от 28.08.2016г. /в едно със снимков
материал/, удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, протокол за
доброволно предаване от 06.08.2015г., протокол за доброволно предаване от
07.08.2015г., протокол за доброволно предаване от 26.08.2015г., приемо –
предавателен протокол от 01.09.2015г., приемо – предавателен протокол – опис
№2254518, вносна бележка /л.56 от ДП/, протокол – преброена сума /л.57-58 ДП/,
копие на извлечение от автоматизирана система, копие на разпечатка на имейл от
дата 28.07.2015г. от клиент „Експрес Логистик и Дистрибуция”, копия на
разпечатки на имейли, заверени копия на трудови договори № 9564/28.08.2014г. и
№ 9276/17.01.2014г., заверени копия от 2бр. длъжностни характеристики, Договор сключен с „ОБЕДИНЕНА
БЪЛАГАСКА БАНКА” АД с номер RU-01529/30.07.2013г., Анекс №1 от дата
09.06.2014г. към договор № RU-01529, възлагателно писмо №7 от 30.06.2014г., актуални справки за съдимост на
подсъдимите, запис, обективирам върху носител – CD и възпроизведен в съдебно
заседание, обясненията на подсъдимите, дадени пред БРС, както и от другите
множество приложени по делото писмени доказателства.
Настоящата
съдебна инстанция не кредитира находящите се съответно на л.46 и л.48 от ДП
„сведения”, дадени от двете подсъдими. Аргумент в тази насока е фактът, че в двете си процесуални качества - на обвиняем и на свидетел, те имат
различни права и задължения - като подсъдими имат право да дават обяснения
каквито намерят за удобни за тяхна защитна теза, а като свидетели са задължени
да изложат всички факти, които знаят по делото, при това под страх от
наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, след като им е разяснено, че са
длъжни да говорят истината. Да се приеме обратното, би означавало да се
допусне заобикаляне на закона, който забранява едно лице да участва в
производството в две процесуални качества. Още повече, че към датата на даване
на т.нар. „сведения” подсъдимите са правили изявления, които могат
да се счита като инкриминиращи по отношение на тях в отсъствието на защитник.
На посочените по – горе основания
БРС не кредитира и проведените в хода на ДП разпити на служители на МВР, които
възпроизвеждат посочените вече „сведения”, дадени от двете подсъдими. Законодателят
ни е предвидил способ за приобщаване на тези доказателства към
доказателствената съвкупност по досъдебното производство и той е чрез разпита
на подсъдимите след повдигането на обвинение и в присъствието на техните
защитници. Ето защо, недопустимо се явява заобикалянето на този ред и санирането
на събрани не по реда на НПК доказателства чрез „преразказването им” от
служители на МВР.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
За да е осъществено
престъплението длъжностно присвояване следва да са налице следните признаци от
обективна и субективна страна: 1/ деецът да притежава качеството длъжностно
лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК; 2/ чуждите вещи, пари или други ценности трябва да са връчени на
длъжностното лице в това му качество или да са му поверени да ги пази и
управлява; 3/ деецът следва да е встъпил в изпълнение на функциите си по пазене
или управление на това имущество; 4/ да се установят разпоредителни действия с
повереното или връчено на дееца имущество като със свое, а
именно-противозаконно юридическо или фактическо разпореждане чрез действие или
бездействие, без намерение имуществото да се върне или замести; 5/ наличие на
пряк умисъл за присвояване у дееца, при който същият има съзнанието, че той
няма други права върху поверено му в качеството му на длъжностно лице чуждо
имущество, освен да го пази или управлява, но въпреки това да се разпорежда с
него в своя или в чужда полза.
Субект на длъжностно
присвояване могат да бъдат длъжностните лица, посочени в чл.93, т.1, б.”а” и
„б” НК. Несъмнено и двете подсъдими в инкриминирания период са притежавали
качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1,
б.”б” от НК, тъй като им е било възложено /видно от трудови договори №
9564/28.08.2014г. и № 9276/17.01.2014г. и
заверени копия от 2бр. длъжностни характеристики / да
изпълнява със заплата работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество
при юридическото лице. Видно от цитираните вече трудови договори същите са били
назначени на длъжност „касиер – брояч монети и банкноти (инкасо)”, а съобразно
длъжностните им характеристики са изпълнявали функцията по обработка на парични
пратки на клиенти на работодателя /в това число - приемане на пратките, броене,
сортиране, оформяне по номинали на изброените банкноти и монети и т.н./ Ето
защо, настоящата съдебна инстанция намира, че същите са годен субект на
престъплението по чл.205, ал.1 НК.
От събраните по делото
доказателства безпротиворечиво се установява липса в преброителния център на на
сумата в размер на 1000лв. Видно от наличната по ДП вноска бележка от
02.07.2015г. служители на взели от офис на намиращ се в гр.Стара Загора, ценна
пратка с №61469331, в която било посочено, че се съдържала сумата от 33949.58
лева. Същата сума е била преброена и описана от подсъдимите в офис на в
гр.Бургас и внесена по сметка на в Обединена българска банка на 06.07.2015г. От
„ЕКСПРЕС ЛОГИСТИКА И ДИСТРИБУЦИЯ” ЕООД обаче била установен дефицит на сумата в
размер на 1000лв., във връзка с което започнала и проверка в /виж имейл на л.63
ДП, том.1/. Така посочената липса се установява последователно и със
свидетелските показания на свидетелите: Анета Валентинова Костова, Николай
Василев Русев, Десислава Николаева Табакова и С. Н.Н., видно от които
действително се е установило разминаване или т.нар. дефицит на сумата в размер
на 1000лв. /което разминаване не е изолиран случай за офиса на ЕООД в
гр.Бургас, а често случващо се – виж показанията на св.Николов – л.26, том 1 от
ДП/. В тази връзка са били извършени и ревизии в „Г4С СЕКЮРИТИ СЪЛУШЪНС” ЕООД
/виж протоколи за извършени ревизии – том 1 ДП/, които обаче не са установили
обективна причина за липсата. Доказателство във връзка с гореизложеното е и
платежно от 10.08.2015г. /л.28, т.2 от ДП/, видно от което с оглед установеното
разминаване ЕООД е възстановило на сумата в размер на 1000лв. – „излишък от
плик номер 61469331”. Всички тези доказателства в тяхната съвкупност
недвусмислено навеждат към извода за действително установяване на липса на така
посочената сума, поради което и съдът намира възраженията на защитата в
обратната насока за неоснователни.
Безспорно
се установи от приложените по ДП доказателства и че процесната сума в размер на
1000лв. е била поверена на подсъдимите при обработката на ценна пратка с
№61469331, в качеството им на длъжностни лица да я пазят и управляват, като те
фактически са встъпили в изпълнение на функциите си по пазене или управление на
това имущество. В тази връзка не е необходимо връчването или поверяването на
имуществото да е станало с формален писмен акт, поради което и настоящата
съдебна инстанция приема, че с извършване на фактическите действия по
предоставяне на двете подсъдими на процесната ценна пратка, те са встъпили в
изпълнение на функциите по пазене и управление на същата. Самите подсъдими в
обясненията си пред БРС потвърдиха при възпроизвеждане записа от охранителните
камери, че се разпознават на кадрите, като на същите изпълняват трудовите си
задължения по преброяване, описване и „балиране” на предадените им парични
суми. П. и М. са установили фактическа
власт над чуждото имущество, като по този начин са получили реалната възможност
в рамките на възложената им функция да извършват правомерни действия на
фактическо разпореждане с него в интерес на собственика му.
На следващо място за обективната
съставомерност на длъжностното присвояване е необходимо да се установят
разпоредителните действия на дееца, с които съответното имущество е отклонено
от патримониума на собственика - организацията, предприятието, юридическото
лице и пр. в личен интерес на дееца или на други лица /по арг. от Решение № 319 от 3.02.2015 г.
на ВКС по н. д. № 892/2014 г., II н.о., НК, докладчик съдията Галина Захарова/.
Този елемент от фактическия състав на вмененото на двете подсъдими деяние се
установява по отношение на М., но не и по отношение на П., като БРС приема в
тази връзка следното:
По отношение на подсъдимата М..
Видно от приобщеното
към доказателствената съвкупност запис от охранителни камери, материализиран
върху CD, е, че Ж.М. е поставила върху броячната машина общо 11 броя пачки,
всяка съдържаща 100 броя банкноти, всяка с номинал от 10 лева. Вместо да
постави парите за преброяване и балиране обаче, подсъдимата
ги е разпръснала, като ги избутала между броячната машина и намиращите се до
нея чували с монети, след което събрала 10 бр. пачки и ги сложила в
броячната машина. Последната единадесета пачка, съдържаща сума от 1000 лева
/100 бр. банкноти всяка с номинал от 10 лева/, подсъдимата оставила
между броячната машина и чувалите с монети. При това от възпроизведения в
съдебно заседание запис ясно личи, как подсъдимата се опитва да събори всички
пачки между броячната машина и намиращите се до нея чували с монети, но не
успява, след което съвсем целенасочено отново пристъпва към избутването им.
Вижда се също така, как тя събира падналите пачки, като съвсем целенасочено
„пропуска” да вземе една от тях, оставяйки я между торбите с монети и броячната
машина. С цел същата да не бъде видима за разположените в помещението камери, подсъдимата
я намества между торбите, като я покрива с чат от тях. След това М. поставя непосредствено над скритата
пачка с пари документи, като по този начин я „скрива”
за камерите. От така посочения запис ясно личи също така, как няколко минути
след това, обв.М. взема документите, и намиращата се под тях пачка с
пари и ги отнася в сервизното помещение, в което няма видеонаблюдение. При
това, с едната си ръка подсъдимата носи документите, а с другата под тях държи
вече посочената пачка.
Съобразно практиката на ВКС престъплението
по чл.201 НК
е резултатно и се счита за осъществено, когато вследствие на разпоредителни
действия на дееца част от имуществото на дружеството напусне патримониума му и
то не може да се ползва от него, в резултат на което за дружеството настъпва
вреда в размер равен на този, с които се облагодетелства лицето. В този смисъл в настоящия случай се
наблюдава отклоняване на чуждото имущество от патримониума на юридическото лице
в личен интерес. /по арг. от Решение №494 от 29.05.2013г. на ВКС по н.о.х.д. №
1722/2012г., III н.о., докладчик съдията Севдалин Мавров, Решение №604 от 20.03.2013г. на ВКС по
н.д. №1951/2012г., I н.о., НК, докладчик председателят Николай Дърмонски, Решение №118 от 07.03.2012г. на ВКС по н.д. №
235/2012г., III н.о., НК, докладчик съдията Павлина Панова, Решение № 523 от
7.04.2011г. на ВКС по н. д. № 590/2010 г., НК, III н.о./. Настоящата съдебна
инстанция намира, че с оглед на гореизложеното по един несъмнен начин се
доказва съпричастността на подс.М. към вмененото й във вина престъпление. По
очертания подробно по – горе механизъм М. се е разпоредила с паричната сума
като със своя, като е преустановила разпоредителните действия с имуществото
съобразно неговото предназначение, определено по надлежния ред с акт на
собственика във връзка с изпълнение на задачи, включени в стопанската му
дейност, очертана в устава на дружеството. В тази
връзка следва да се посочи, че деецът е превърнал държането на имуществото от
името и за сметка на работодателя във владение за себе си, като по
този начин е отнел възможността на собственика да се ползува от имуществото и
започнал сам да извлича облаги за себе си без да има право за това. По този
начин същият свои, като механизъм на отклоняване на поверените парични суми и
изразходването им в личен интерес, като се обогатява за сметка на собственика
на имуществото, който търпи щети в резултат на разпоредителните действия.
В
съдебната практика се приема, че своенето е принципно възможно да се прояви не
само в действия, но и в бездействия, ако те не могат да бъдат обяснени с
разумни причини /виж Решение № 353 от
13.09.2010г. на ВКС по н. д. № 295/2010г., II н.о., НК, докладчик съдията
Биляна Чочева/. По аргумент за по – силното основание следва да се приеме, че
своене ще е налице и ако действията на подсъдимата не могат да бъдат обяснени с
разумни аргументи и те в тяхната съвкупност, последователност и
взаимосвързаност са насочени към единствено възможната цел, а именно към
установяване от дееца на фактическата власт върху имуществото за себе си. В
тази връзка съдът не споделя доводите на подсъдимата и нейния защитник, че
действията й са насочени единствено към изпълнение на служебните й задължения,
а навсякъде около нея са разположени пачки с пари, поради което и няма нищо
съмнително във вземането на тази конкретна, като приема същите за защитна теза.
Тъкмо напротив, наблюдава се една взаимосвързаност между всички действия на
подсъдимата очертаваща първоначално отделянето на пачката с пари /чрез
избутването й между броячната машина и чувалите с монети/, след това скриването
й от полезрението на камерите /чрез покриването и с чувалите с монети, а в
последствие и с купчина документи/ и накрая установяване на собствена фактическа
власт и разпореждане със сумата в своя полза /чрез изнасянето й скрита под
документите и отнасянето й в помещение, в което няма позиционирани камери/.
Така посоченото поведение на М. не може да бъде обяснено с логични доводи и
насочва към извода за напълно целенасочени нейни действия по отделяне на сумата
на място, на което няма как да й бъде упражнен контрол. Няма как да се приеме,
че действията на подсъдимата са насочени единствено към боравене със сумата във
връзка с изпълнение на служебните й задължения, тъй като в такъв случай няма
как да се обясни, защо тя полага толкова усилия да отдели и скрие процесната
пачка с пари, защо я носи скрита под купчина с документи /като с една ръка
държи документите, а с другата под тях носи парите/ и защо я изнася извън
мястото на изпълнение на служебните си задължения и я носи в т.нар. „кухня”.
Без значение за съставомерността на деянието в случая е, дали деецът е обогатил
своя патримониум, като деянието е съставомерно и в случаите, когато в резултат
на неправомерното разпореждане се е обогатило друго лице, различно от дееца, и
е настъпила щета за собственика. От наличните по делото доказателства безспорно
се установява вреда за ЮЛ в размер на „отклонената” от страна на подсъдимата
сума - 1000лв.
Всичко
изложено се установява освен от предявения в хода на съдебното следствие запис
от охранителни камери, така и от протокол за техническа експертиза №315/23.08.2016г.,
в който вещото лице подробно проследява поведението на подс. М., като изрично е
посочило, че няма признаци за манипулация на записа, който е изследвал. Горната
фактическа обстановка се извежда и от протокол за доброволно предаване от
07.08.2015г. /л.49, том 1 ДП/, с който подсъдимата Ж.М. предала на полицейския
служител от „КП” при 05-то РУ на МВР-Бургас-Тодор Атанасов, сумата от 500лева.
В същия М. изрично е посочила, че „това е сумата, която е посочила в сведението
си, като това е половината от въпросните 1000лв.”.
Освен от обективна страна,
по отношение на тази подсъдима деянието се явява доказано и от субективна
страна. Наличието на субективния елемент за своенето на имуществото се
установява от цялостното поведение на подс.М., насочено към „изнасяне” на
имуществото от помещение, където се намира под наблюдение в помещение, където
тя добре знае, че няма видео контрол над действията й. По този начин като се
отнесла с поверено й имущество като със свое, тя е демонстрирала намерение за присвояване,
респ. субективната страна е налице. От субективна страна престъплението по чл.205, ал.1,
т.1 вр. с чл.201 от НК
е извършено умишлено. Формата на вина е пряк умисъл, тъй като подс. М. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е настъпването на
неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици.
Тя е извършила действието на своене със съзнанието, че това действие
представлява посегателство върху имущество, което й е било поверено за пазене
или управление, поради което и в резултат на разпоредителните действия
юридическото лице по чл.93, ал.1,
б.”б” НК търпи щети, а тя получава имущество без правно основание и
това става окончателно и безвъзмездно, при отсъствие на каквото и да е
намерение имуществото да се върне или замести.
Причините за извършване на
престъплението по чл.205, ал.1,
т.1 вр. с чл.201 НК
от подс. М. са незачитане на установения в страната правов ред и стремеж към
незаконно облагодетелстване.
Разпоредбата на чл.205 НК следва да се приложи,
когато присвоените вещи, пари или ценности са внесени или заменени до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд при първото
разглеждане на делото. Внасяне или заместване на присвоеното имущество може да
бъде направено както в ощетеното ЮЛ, така и пред органа по разследването с
посочване на причината за внасянето и адресата. Фактическите действия по
възстановяване на предмета на присвояването може да бъдат осъществени, както от
виновния, така и от всяко друго лице.
В настоящия случай
присвоените вещи са пари, които са заместими респ. по отношение на които е
допустимо възстановяването им или заместването им чрез други банкноти със същия
номинал. Видно от наличните по ДП доказателства - протокол за
доброволно предаване от 06.08.2015г., протокол за доброволно предаване от
07.08.2015г., протокол за доброволно предаване от 26.08.2015г. и приемо –
предавателен протокол от 01.09.2015г., двете подсъдими са възстановили
сумата в размер на 1000лв. В така посочените документи е описано и основанието
за внасянето на сумата, като възстановяването е станало преди приключване на
съдебното следствие и дори преди внасяне на обвинителния акт в съда. Ето защо,
настоящата съдебна инстанция намира, че са налице основанията за прилагане на
по – благоприятната за подсъдимата разпоредба на чл.205 НК. Без значение за приложението
на тази законова привилегия при възстановяване на присвоената сума е, че част
от същата е предадена на разследващите органи от страна на оправданата в
производството подсъдима, тъй като както беше посочено по – горе липсва
изискване възстановяването да се осъществи от извършителя на деянието.
Съдът намира въз основа на установената по - горе фактическа
обстановка, че подсъдимата М. е осъществила от
обективна и субективна страна, съставомерните признаци на деянието, определено
в чл.205, ал.1,
т.1 вр. с чл.201 НК
му понеже на 06.07.2015г. около 15.40ч. в Преброителен център на
„Г4С Секюрити Сълушънс” ЕООД - гр.София, находящ се в гр.Бургас, ул.”Демокрация”
№83, партер, в качеството си на длъжностно лице – „касиер - брояч монети и
банкноти /инкасо/”, присвоила чужди пари, поверени и да ги пази а именно сумата
от 1 000.00 /хиляда/ лв, собственост на „Експрес Логистика и Дистрибуция” ООД -
гр.София, представлявано от С. Н.Н. с ЕГН: **********, като присвоените
пари били внесени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд.
По отношение на подсъдимата П..
Съобразно
приетата от съда фактическа обстановка, от горепосочените признаци на
престъплението по чл.205, ал.1 НК по отношение на подс. П. е налице само
качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” НК, на което заедно с подс.М. са връчени да пази и управлява парични
суми /в това число и процесната такава в размер на 1000лв./. Другите признаци
на престъплението длъжностно присвояване отсъстват. Така обвинението срещу
подс. П. остава недоказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 НК
за постановяване на осъдителна присъда по посоченото обвинение.
Поради
изложеното подс. П. следва да бъде призната за невинна в това, че на
06.07.2015г., около 15.40 часа, в гр.Бургас, в Преброителен център на „Г4С
Секюрити Сълушънс” ЕООД - гр.София, находящ се в гр.Бургас, ул.„Демокрация”
№83, партер, в качеството си на длъжностно лице – „касиер – брояч монети и
банкноти /инкасо/”, в съучастие с Ж.А.М., с ЕГН: **********, като съизвършител,
присвоила чужди пари, поверени й да ги пази, а именно сумата от 1 000.00
/хиляда/ лева, собственост на „Експрес Логистика и Дистрибуция” ООД – гр.София,
представлявано от С. Н.Н., с ЕГН: **********, в качеството му на пълномощник на
законните представители, като присвоените пари са внесени до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд - престъпление по чл.205, ал.1,
т.1, вр.чл.201, вр.чл.20, ал.2 от НК.
Въз основа на
установената по-горе фактическа обстановка съдът счита, че подс. М. следва да
бъде призната за невинна досежно това да е извършила престъплението в съучастие
с подс. П., поради което и на основание чл.304 НПК
да я оправдае по тази част от първоначално повдигнатото й обвинение.
Аргументите
на съда във връзка с признаването на подсъдимата П.
за невиновна са както следва:
По никакъв начин от събрания в хода на ДП доказателствен материал не се
установява подсъдимата П. да е участвала в осъществяването на вмененото й
деяние, още по – малко пък при форма на съучастието – съизвършителство. В тази
връзка очертаното от обвинителния акт участие на П. се ограничава в
установяване при преброяването на сума в повече /с 1000лв. в повече от
описаното/, неуведомяване на прекия й ръководител относно този факт, постигане
на договорка с подс. М. за присвояване на средствата и разделяне на сумата с
последната след приключване на работния ден. За нито един от тези факти обаче
не са налице доказателства, било то косвени или преки между кориците на ДП. Липсват
и самопризнания на подсъдимата в тази връзка /извън тези дадени преди
привличането й към наказателна отговорност, които съдът не кредитира на
подробно посочените по – горе основания/, които да свидетелстват в тази връзка.
Тъкмо напротив, пред настоящата съдебна инстанция същата изрично заявява, че с
колежката си М. не са се уговаряли и не са изнасяли сумата от 1000лв. На
предявения на страните запис също не могат да се установят конкретни действия
на тази подсъдима, които по някакъв начин да обосноват ангажирането на нейната
наказателна отговорност. Такива не се установяват и от извършените в хода на ДП
технически експертизи. При това положение, няма как да се приеме, че тази
подсъдима е съпричастна по някакъв начин с престъплението, предмет на
настоящото производство.
По вида и
размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимата М. съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл.55 НК.
С оглед
посочената правна характеристика и след като се съобрази с целта на специалната
и генерална превенция, а и с обстоятелствата, посочени в чл.54 НК, съдът счита, че наказанието на подс. М. следва да се определи при превес на смекчаващи вината
обстоятелства. В тази връзка като смекчаващи вината й обстоятелства съдът
отчете: чисто съдебно минало на подсъдимата, липсата на данни тя да е
характеризирана като отрицателна личност в обществото и фактът, че в сравнително
къс период от време след извършване на деянието е възстановила присвоената
сума.
На първо място, отегчаващо вината обстоятелство е
липсата на изразено съжаление за стореното от страна на М., която е напълно
безкритична към действията си. Нещо повече, същата е извършила престъплението
при осъществяване на трудовата си дейност в „Така
посоченото дружество е лицензирано по Закона за частната охранителна
дейност да извършва охранителни услуги на територията на цялата страна, измежду
които и транспорт на ценни пратки. Ето защо, от служителите на това дружество в
още по – голяма степен се очаква да пазят повереното им имущество. Наличието на
свой ред на присвояване на имуществото, което е поверено на дружеството за
пазене и транспортиране от негови съконтахенти, несъмнено води до спадане
доверието към него и се явява особено укоримо.
На следващо място, степента
на обществена опасност на деянието също е висока, като са накърнени
обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на
собственост върху движими вещи /пари/. Това деяние, с оглед характеристичните
му белези, засяга гарантираното от закона право за разпореждане с имущество въз
основа на свободно и съзнателно взето решение. При това подсъдимата е
извършила деянието при добра планировка на действията си, проявила е голяма
упоритост в осъществяването му и в опита си да прикрие противоправните си
действия. Всичко това обосновава по - високата степента на обществена опасност
на деянието и на подсъдимата като деец.
Ето защо, съдът счете, че
най – справедливо се явява подс. М. да бъде осъдена на шест месеца лишаване от
свобода, което наказание е близко до минималния размер на наказанието,
предвидено в закона за престъпление по чл.205, ал.1,
т.1 вр. с чл.201 НК
- лишаване от свобода до пет години.
В случая са налице и материално - правните предпоставки
за приложение на института на условното осъждане спрямо подсъдимата М.. От една
страна определеното с този съдебен акт наказание „лишаване от свобода” е в
размер на шест месеца. От друга страна към датата на деянието, а и към
настоящия момент подсъдимата е неосъждана. Освен това съдът счита, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимата не
е наложително тя да изтърпява ефективно наложеното й наказание от 6 месеца „Лишаване
от свобода”, тъй като не е личност с изключително висока степен на обществена
опасност. Ето защо, с оглед същността на престъплението, за което БРС я
признава за виновна, както и нормата на чл.66, ал.1
и ал.2 НК
съдът отложи изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
По
разноските:
Накрая съдът се произнесе относно
направените в хода на наказателното производство съдебно-деловодни разноски в
смисъл:
- осъди на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимата Ж.А.М., ЕГН: **********,
да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР-Бургас, по сметка на ОД на МВР-Бургас
направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 74,14
(седемдесет и четири лева и четиринадесет стотинки) лева, като и 5 (пет) лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.Бургас.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Илияна Георгиева