№ 1866
гр. Варна, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110114319 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от предявен от ЕЛ. К. СТ. с ЕГН
********** и Р. Р. СТ. с ЕГН **********, двамата с адрес в с. ***,
общ.Варна, обл. Варна, ***, срещу ОВ с адрес: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 43, представлявана от ***, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 1067 кв.м
идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по Кадастралната
карта и Кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
1897/27.11.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. ***,
общ. Варна, обл. Варна, ул. ***, целият с площ от 2335 кв.м, при съседни
имоти с №№ ***.
В исковата молба ищците твърдят, че на 07.04.2004 г. са закупили от
други физически лица недвижим имот – парцел *** по плана на с. *** с площ
от 1268 кв.м по документ за собственост и 1259,65 кв.м по скица. Излагат, че
закупеният имот на място е част от имот с обща площ от 2335 кв.м,
представляващ ПИ с идентификатор № *** по действаща кадастралната
карта, като целият имот е бил ограден, поддържан и почистван от
праводателите им, а след м. април 2004 г. – от тях самите. Поддържат, че от
2004 г. владеят целия имот в границите му по кадастрална карта, поради
което са придобили по давност останалите 1075,35 кв.м идеални части, както
и построените в имота сгради, а именно: еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор ***.1 и застроена площ 87 кв.м и селскостопанска сграда с
идентификатор ***.2 и застроена площ 25 кв.м. Твърдят, че през 2019 г. са
декларирали пред ОВ, Дирекция „Местни данъци“, целия ПИ с
идентификатор *** и построените в него сгради и са инициирали нотариално
производство по реда на чл. 587 ГПК за снабдяването им с констативен
1
нотариален акт за 1075,35 кв.м идеални части от имота и сградите. Сочат, че
на 21.05.2019 г. са подали заявление пред ОВ във връзка с обстоятелствената
проверка, в хода на която е съставен Акт за общинска собственост №
***/02.08.2019 г. за 1067 кв.м идеални части от имота. Твърдят, че за същите
идеални части от имота са се снабдили с констативен нотариален акт от
18.12.2019 г., поправен с нотариален акт от 10.01.2020 г. поради допусната
явна фактическа грешка.
Оспорват правото на собственост на ОВ върху процесните 1067 кв.м.
идеални части от имота. В тази връзка твърдят, че същият попада в
урбанизирана територия на населеното място, респ. е неприложима
разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗЗСПЗЗ, както и че не е налице нито една от
хипотезите на чл. 2 ЗОС, поради което и след изтичане на 10-годишния
давностен срок по чл. 79 ЗС през 2014 г. те са придобили собствеността върху
имота.
По изложените съображения по същество молят за уважаване на иска и
претендират разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния им
представител адв. Д.С., поддържат исковата молба и представят списък на
разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск.
Поддържа, че ОВ е собственик на процесния имот по силата на закона, като
се позовава на общата разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, вписана като
основание за съставянето на акта за частна общинска собственост. Оспорва
претендираното от ищците право на собственост върху имота поради
въведената с нормата на чл. 86 ЗС забрана за придобиване по давност на
вещи, които са общинска собственост.
По тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави и
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
ищците адвокатско възнаграждение.
Предвид така изложените в отговора общи твърдения и липсата на
заявено конкретно придобивно основание, по силата на което ответната
страна е придобила правото на собственост, с постановено по делото
определение № 2058/22.02.2022 г. на страната са дадени указания в срок до
датата на о.с.з. с писмена молба с препис за насрещната страна да наведе
конкретни твърдения във връзка с придобивно основание, на което се
позовава, вкл. да посочи конкретен закон, по силата на който му е
предоставена собствеността върху имота (съобр. банкетната норма на чл. 2,
ал. 1, т. 2 ЗОС), както и да заяви бил ли е държавен процесният имот, респ. на
какво основание.
Тези указания не са изпълнени от ответника в указания му срок. В
открито съдебно заседание същият не изпраща и представител.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***
г. на нотариус Янчо Несторов с рег. № 011 в НК и район на действие ВРС, се
2
установява, че ищците Е.С. и Р.С. са закупили от Й.Н.С..а и Г.И. С. дворно
място в с. *** с площ 1268 кв.м по документ за собственост (посочен
нотариален акт от 1998 г.), а по скица – 1259,65 кв.м, представляващо парцел
*** по плана на с.***, при граници: улица, общинско място, парцел XXIV,
парцел XXV и парцел ***.
Видно от приложената извадка от разписния лист към РП на с. *** от
1972 г. и разписния лист към плана от 1974 г., като собственици на имот пл.№
268 са вписани физически лица.
От приложеното удостоверение с рег. № МД-Т19002512ВН от
09.05.2019 г., издадено от Дирекция „Местни данъци“ при ОВ, се изяснява, че
на 26.02.2019 г. ищците са декларирали в данъчната служба целия процесен
имот с идентификатор № *** и площ 2335 кв.м и построените в него две
сгради (жилищна и селскостопанска), като имотът е заведен с посочен
партиден номер и по партидата му няма неплатени изискуеми задължения към
09.05.2019 г.
От приложеното удостоверение с рег. № АУ049832ВН_009ВН от
16.08.2019 г., издадено от кмета на ОВ, е видно, че на 21.05.2019 г. ищците са
подали пред общината заявление за изпълнение на услуга „Обстоятелствена
проверка за признаване правото на собственост“ за 1075,35 кв.м ид.ч. от ПИ
№ ***, ведно с построените в него сгради, във връзка с което в
удостоверението е отразено, че за сградите няма извършено отчуждаване и
възстановяване по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ,ЗТСУ и др. и няма съставен АОС,
както и че за 1067 кв.м. ид.ч. от имота е съставен АОС № ***/02.08.2019 г.
След приключване на процедурата по инициираната от ищците
обстоятелствената проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, в тяхна полза е
съставен констативен нотариален акт № *** г. на нотариус В.А. с рег. № ***
на НК и район на действие ВРС, поправен с нотариален акт № *** г. на същия
нотариус, с който Е.С. и Р.С. са признати за собственици по давностно
владение на 1075,35 кв.м ид.ч. от ПИ № *** с обща площ 2335 кв.м, ведно с
построените в имота жилищна и селскостопанска сгради.
От ответната страна е ангажиран акт № *** от 02.08.2019 г. за частна
общинска собственост, съставен за 1067/2335 кв.м ид.ч. от ПИ № *** с
отразено основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и при липса на съставени
предходни актове. Видно от приложените материали по преписката във
връзка със съставянето на акта, част от имота с пл. № 268 по РП на с. *** от
1974 г. попада в парцел ***, предвиден за озеленяване, и част – в уличната
регулация.
От приложената извадка от окончателен проект на ОУП на ОВ, одобрен
със заповед от 03.09.2012 г., се установява, че съгласно предвижданията на
ОУП процесният имот попада в жилищна устройствена зона с преобладаващо
ниско застрояване до 10м.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-техническа експертиза се установява, че за територията на с. *** са
изработвани следните планове, по които процесният поземлен имот № *** по
действаща КК е отразен по следния начин:
- КП от 1928 г. и РП от 1931 г. с одобрена улична регулация с Указ
№583/1931г. на Царя и дворищна регулация с Указ №4831/31г. на Царя,
според които планове площта на процесния поземлен имот попада в
териториите на следните имоти: площ 1761 кв.м попада в северната част на
3
ПИ ***, за която е отреден УПИ *** с обща площ 2645 кв.м, с вписан в
разписния лист собственик на ПИ *** А.А. без посочен документ за
собственост; площ 426 кв.м попада в дере, площ 126 кв.м попада в
територията на ПИ 259 и площ 25 кв.м попада в ПИ 261 с вписан собственик
в разписния лист Цвятко Тодоров.
- КП от 1972 г., приет с техническа комисия, и РП от 1974 г. , одобрен
със Заповед №1707/03.04.1974 г. на Председател на ИК на ГНС-Варна, според
които планове площта на процесния поземлен имот попада в териториите на
следните имоти: площ 1281 кв.м попада в северната част на ПИ 268 (целия с
площ 4425 кв.м), включена в УПИ *** в кв. 51 с площ 1265 кв.м и вписани в
разписният лист към КП следните собственици: М.А.В. за площ 1190 кв.м. с
Н.А.№ *** (заличена), Й.Н.С..а с Н.А. №*** (заличена) и Г.И. С. с Н.А.№***
(заличен), ЕЛ. К. СТ. и Р. Р. СТ. с Н.А. №***; площ 618 кв.м попада в част от
ПИ 268, включена в УПИ ***, отреден „за озеленяване“; площ 252 кв.м
попада в част от ПИ 268, включена в трасето на проектна улица; площ 21
кв.м попада в част от ПИ 270, включена в трасето на проектна улица; площ
63 кв.м попада в част от територията на дере, включена в трасето на
проектна улица; площ 22 кв.м попада в част от територията на дере,
отредена „за озеленяване“; площ 40 кв.м попада в част от територията на
дере, отредена „за озеленяване“; площ 35 кв.м попада в част от ПИ 270,
включена в УПИ ***, и площ 3 кв.м попада в част от ПИ 269, включена в
УПИ ***.
- Идейно ЗРП на с. ***, приет на 12.12.1973 г. с комисия на САБ-
Варна, според който територията на ПИ 268 попада в кв. 51 и е включена в
УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** с отреждане „за жилищно строителство”” и
територия с отреждане „за озеленяване”, като на изток УПИ *** граничи с
територия, отредена „за озеленяване“ и на север граничи с улица.
- ОУП на гр.Варна одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г.
на МРРБ и СПН, одобрени със Заповед №РД-02-14-2197/03.09.2012г. на
МРРБ, според който ОУП на гр. Варна територията на ПИ 268 по КП от 1972
г. на с. *** попада в урбанизирана територия – „Жилищна устройствена зона с
преобладаващо ниско застрояване“.
От експертното заключение се установява още, че процесният поземлен
имот не е бил земеделска земя преди колективизацията, не е включван в
ТКЗС и ДЗС, не е бил държавна собственост и не е предоставян за ползване
по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При извършен оглед на място вещото лице е
констатирало, че понастоящем поземленият имот се ползва за жилищни
нужди, ограден е с паянтова ограда, изградена от бетонови колове и оградна
мрежа и се владее в границите му по КК, като в имота има изградена
двуетажна жилищна сграда и едноетажна стопанска сграда.
При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание по реда
на чл. 200 ГПК инж. С.К. пояснява, че няма данни да са проведени
отчуждителни процедури във връзка с предвижданията на плана за
изграждане на улица.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
4
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника.
В настоящия случай е налице първата хипотеза, доколкото по силата на
приложения нотариален акт за покупко-продажба от 07.04.2004 г. и
съставения констативен нотариален акт от 18.12.2019 г. ищците се
легитимират като собственици на целия поземлен имот с идентификатор №
*** с обща площ 2335 кв.м, 1067 кв.м идеални части от който са актувани
като собственост на ОВ с Акт за общинска собственост № ***/02.08.2019 г.
При доказания правен интерес на ищците от предявения отрицателен
установителен иск и с оглед вида на търсената съдебна защита,
доказателствената тежест в процеса се носи от ответника, който следва да
установи, при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на
спорните идеални части от имота по силата на заявеното придобивно
основание. Доколкото последното е индивидуализиращ белег за отреченото
чрез иска вещно право, ответната страна следва да изчерпи в процеса всички
основания, тоест всички юридически факти, от които произтича спорното
материално субективно право.
В случая ответната община поддържа, че е придобила процесните
идеални части от имота по силата на закона, като се позовава на общата
разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС. Според въпросната норма общинска
собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината
със закон. Видно от съдържанието й, същата е бланкетна, доколкото
препраща към друг закон (правна норма), уреждащ конкретна хипотеза на
придобиване (правопораждащ фактически състав). Такъв „друг закон“ не е
изрично посочен от ответната страна, въпреки дадените й от съда изрични
указания в тази насока. Подобна привръзка не е отразена и в съставения акт
за частна общинска собственост, в който е вписано като основание само
правната норма на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, въз основа на която е извършено
актуването. При това положение актът няма легитимиращо действие относно
констатираното в него правото на собственост на общината.
От друга страна, видно от събрания доказателствен материал, вкл.
представената от ответника преписка по съставянето на акта, като обосновка
за актуването на спорните идеални части е посочено обстоятелството, че по
действащия регулационен план на с. *** част от имота попада в УПИ ***,
отреден за озеленяване, и в улична регулация. Тези предвиждания на плана се
потвърждават и от приетото експертно заключение на допуснатата съдебно-
техническа експертиза, според което процесният ПИ № *** с площ 2335 кв.м
по действаща КК попада в териториите на няколко имота по РП от 1974 г.,
одобрен със Заповед №1707/03.04.1974 г. на Председател на ИК на ГНС-
Варна, сред които и такива с обща площ 1016 кв.м, предвидена за озеленяване
и за изграждане на улица, а именно: 618 кв.м от УПИ ***, отреден „за
озеленяване“; 252 кв.м от ПИ 268, включени в трасето на проектна улица; 21
кв.м от ПИ 270, включени в трасето на проектна улица; 63 кв.м от дере,
5
включени в трасето на проектна улица; 22 кв.м от дере, отредени „за
озеленяване“; 40 кв.м от дере, отредени „за озеленяване“.
Посочените предвиждания на регулационния план за отразените
обществени мероприятия – озеленяване и улица, сами по себе си не са
достатъчни, за да бъде придобито от държавата (и впоследствие общината по
силата на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, респ. § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС,
обн. ДВ, бр.96 от 1999 г., в сила от 01.07.2006 г.) правото на собственост
върху посочените идеални части от имота. Този извод следва от
обстоятелството, че според действащия към момента на одобряването на
плана през 1974 г. ЗТСУ (отм.) регулационният план в частта за „обществени
мероприятия” няма пряко отчуждително действие, а според събраните
доказателства (вкл. писмени документи и съдебно-техническа експертиза)
предвидените мероприятия на държавата не са реализирани, вкл. не е
проведена необходимата законово уредена административна отчуждителна
процедура по реда на Глава V от ЗТСУ (отм.).
Други данни във връзка с конкретно придобивно основание, по силата
на което спорните части от имота да са били държавна и/или общинска
собственост не са налице.
От гореизложеното следва, че ответната страна не е доказала в хода на
процеса придобиването на спорното вещно право и предявеният срещу нея
отрицателен установителен иск се явява основателен, респ. следва да бъде
изцяло уважен, като се приеме за установено по отношение на ищците, че ОВ
не е собственик на 1067 кв.м ид.ч. от ПИ № *** по действаща КК.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, в полза на ищците следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, такива се
претендират в общ размер на 1032,51 лв., вкл. държавна такса от 140,51 лв.,
такси за преписи и вписване на исковата молба от 28 лв. и адвокатско
възнаграждение от 864 лв. с вкл. ДДС, доказателства за реалното заплащане
на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие
от 02.08.2021 г., фактура от 02.08.2021 г. и преводно нареждане от същата
дата.
Срещу размера на възнаграждението ответникът е релевирал
своевременно (в отговора) възражение за прекомерност, което съдът намира
за основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото и
нормативно установения в чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. минимален
размер на възнаграждението от 600 лв. без вкл. ДДС, респ. 720 лв. с вкл. ДДС.
Затова и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възнаграждението следва да бъде
редуцирано до посочения минимален размер с вкл. ДДС.
Така в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 798 лв., от които 50 лв. за дължимата държавна такса (определена
върху една четвърт от цената на иска по реда на чл. 71, ал. 2 ГПК вр. чл. 69,
ал. 1, т. 2 ГПК), 18 лв. за заплатената такса за преписи от исковата молба, 10
лв. за заплатената такса за вписване и 720 лв. с вкл. ДДС за адвокатско
възнаграждение.
Надвнесената държавна такса подлежи на връщане, в случай че съдът
бъде сезиран с нарочно искане за това с посочване на банкова сметка, по
6
която да бъде преведена съответната сума.
Предвид изхода на спора, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищците ЕЛ. К. СТ. с
ЕГН ********** и Р. Р. СТ. с ЕГН **********, двамата с адрес в с. ***,
общ.Варна, обл. Варна, ***, че ответникът ОВ с адрес: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 43, представлявана от ***, НЕ Е СОБСТВЕНИК на
1067 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по
Кадастралната карта и Кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
1897/27.11.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. ***,
общ. Варна, обл. Варна, ул. ***, целият с площ от 2335 кв.м, при съседни
имоти с №№ ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ОВ с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43,
представлявана от ***, да заплати на ЕЛ. К. СТ. с ЕГН ********** и Р. Р.
СТ. с ЕГН **********, двамата с адрес в с. ***, общ.Варна, обл. Варна, ***,
сумата от 798 лв. (седемстотин деветдесет и осем лева) за сторените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7