Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 11.02.2022г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка И. като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1117 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 394 от КЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

В първоначалната искова молба по делото ищецът „Х.Г.М.“ ЕООД е изложил твърдения, че с полица № 17001112020/20.11.2017г. между страните е бил сключен договор по застраховка „Пълно каско“ – клауза „А“ на лек автомобил марка „Ауди А5“, рег. № *******,  номер на рамата WAUZZZ8T8BA060506, сив металик, за всички застрахователни рискове на територията на Република България, включително противозаконно отнемане на МПС, със срок от една година, считано от 17.00 часа на 20.11.2017г. до 24.00 часа на 19.11.2018г. Застрахователната сума е била 40 700 лева, а застрахователната премия е била платима на една разсрочена вноска с падеж 20.11.2017г.

Автомобилът е бил управляван от управителя на дружествотоА.Й.и откраднат от неизвестно лице в периода от 04.05.2018г. до 07.05.2018г.

По случая е било образувано досъдебно производство № 212/2018г. по описа на 02РУ при ОД на МВР Перник.

За кражбата е бил уведомен и ответникът и е била образувана преписка по щета 17110010725/08.05.2018г.

С няколко приемо-предавателни протокола представители на ищеца са предали на ответника всички необходими и допълнително изискани документи.

С писмо изх. № 750418/06.12.2018г. ищецът е бил уведомен, че спрямо застрахователя не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение по щетата, тъй като МПС е било регистрирано в Република Франция и до 06.12.2018г.  липсва информация за напускане на автомобила от територията на тази държава.  Ответното дружество се е позовало и на т. 6.5.16 и т. 6.8 от Общите условия за застраховка Каско на МПС от 28.03.2016г.

Като оспорва, че са били налице основания за отказ за плащане на обезщетението (основно поради това, че към датата на сключване на застрахователния договор, по време на неговото действие  и към датата на отказа няма никакви данни  ищецът с поведението си да е допринесъл за настъпване на застрахователното събитие, както и че застрахованият автомобил е бил заявен за регистрация в КАТ и след съответните проверки от компетентните за това органи е регистриран, за което е било издадено свидетелство за регистрация на МПС част І № ********* и част ІІ), ищецът иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 40 700 лева, дължимо застрахователно обезщетение, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (17.06.2019г.), както и 2 193. 27 лева изтекла лихва от 06.12.2018г. до 17.06.2019г., с присъждане на разноските по делото. 

  

Още с първоначалния си отговор ответникът „З.К.У.“ АД е оспорил исковете.

Възразява, че автомобил с номер на шаси, какъвто се твърди да е на застрахования, е бил произведен за пазара във Франция, регистриран е там на 10.03.2011г. с рег. № ******и няма данни да е отрегистриран. Застрахователят е бил въведено умишлено в заблуждение относно застрахования автомобил. Автомобилът не е този, за който се твърди да е застрахован. Той е бил с подправена рама. Застрахователният договор е с невъзможен предмет и нищожен (Решение № 21 от 01.07.2015г. по гр.д. № 6057/2014г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.).  Същевременно предаденият от застрахования ключ не може да бъде разчетен и е негоден за употреба, т.е. не е предаден ключ от автомобила, за който е било декларирано, че е един.  Предаването на ключа от превозното средство е  съществено за риска обстоятелство, тъй като с него се отключва  и привежда в движение автомобила безпрепятствено. Налице са основания за отказ по т. 6.5.16, т. 6.5.19, б.“з“ и т. 6.8, кореспондиращи с нормата на чл. 408 от КЗ (Решение № 224/20.07.2015г. по т.д. № 4554/2013г. на ВКС, ТК, І т.о).

 В условията на евентуалност се възразява, че претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя в Общите условия (т. 12.8), която е в съответствие с чл. 203, ал. 1 и ал. 4 от КЗ. Действителната стойност е тази, срещу която  вместо застрахованото имущество  може да се купи друго от същото качество.  Ответникът се позовава и на съдебна практика при определянето на размера на дължимото обезщетение (Решение на ВКС № 115/09.07.2009г., ІІ т.о., Решение № 79 от 02.09.2009г. на ВКС, ТК). Допълнително прави възражение за нищожност на договор за покупко-продажба от 07.06.2017г., тъй като същият не е сключен в предвидената от закона форма и липсват подписи на страните, което води до липса на съгласие, липсва цена и място на сключване. Отделно от това застрахованият се е съгласил с условие на самоучастие от 5% от обезщетението и при евентуално плащане на обезщетение сумата следва да се намали с този процент.

Ответникът също претендира направените разноски.

 

С допълнителната си искова молба ищецът възразява да е имало подправяна или заменявана рама на автомобила, както и излага, че ключът е бил годен за отключване/заключване на автомобила. Тези основания за отказ не са били и правени от застрахователя преди това и не следва да бъдат разглеждани от съда. Застрахователният договор не е нищожен и при настъпилия застрахователен риск кражба самоучастие не се прилага. Неоснователни са и възраженията за нищожност на договора за продажба на автомобила. 

 

С допълнителния отговор ответникът изцяло е поддържал възраженията, оспорванията и правните си доводи. Допълнено е, че няма законова пречка в настоящото производство да бъдат наведени и разгледани всички възражения и доводи на ответната страна, които водят до изключване на отговорността, независимо дали застрахователното дружество се е позовало на тях в отказното писмо. Може да се обори добросъвестността на страните при сключване на договора, а наведеното от ответното дружество възражение за нищожност се основава на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД – невъзможен предмет, за което е налице решение по идентична фактическа обстановка – Решение № 95/09.07.2015г. по дело № 2416/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

 

По предявените искове

 

Ищцовото дружество е собственик  на лек автомобил марка „Ауди“, модел  „А5“, рег. № *******, произведен през 2011г. 

Правото на собственост на дружеството върху автомобила следва да се приеме установено въз основа на издаденото в България за автомобила свидетелство за регистрация на МПС част І № ********* и част ІІ от 29.06.2017г., при предпоставките, при които такава регистрация се прави, включително изискваща представянето на документ за собственост  По делото, по реда на чл. 186 от ГПК,  от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, са били изпратени допълнително документите, послужили за регистрацията, от които устна декларация на К.Х.Т.Д.Ж.за продажба на използвано превозно средство  от 07.06.2017г., съставена в Сан Ремо на италиански език, и документи по регистрация на този предходен собственик  - свидетелство за регистрация от МВР на Република Франция на френски език, също потвърждаващи прехвърлянето на собствеността. За документите е бил осигурен превод на български език (чл. 185 от ГПК).

При регистрацията на 29.06.2017г. е бил съставен и протокол за преглед за техническа изправност на автомобила.

На 20.11.2017г. между страните е бил сключен  договор за автомобилна застраховка „Каско“, застрахователна полица № № 17001112020, с предмет лекия автомобил.

Уговорената застрахователна сума по договора  е била 40 700 лева, а застрахователната премия, платима от ищеца, като застрахован  – 2 319. 21 лева. Срокът на застрахователния договор е бил  12 месеца, с валидност от 17. 00 часа на 20.11.2017г. до 24.00 часа на 19.11.2018г.

Също съгласно договора покритите рискове са били по Клауза А -  пълно Каско, включително кражба или грабеж на цяло МПС. Като специални условия страните са уговорили, че при кражба или грабеж застрахованият е бил длъжен да уведоми незабавно най-близкото поделение на полицията и застрахователя в срок от 24 часа. Застрахователят е носил риска „Кражба“ само ако автомобилът е имал монтирано защитно устройство, одобрено от застрахователя и монтирано в партньорската мрежа на компанията, оповестена на официалната й страница. Застрахователното покритие се е прилагало на територията на Република България, държаните членски на Европейския съюз и държавите членски на Международното споразумение „Зелена карта“, намиращи се на територията на Европа, включително Република Турция. Рискът „Кражба или грабеж на МПС“ в чужбина не се е покривал за територията на Албания, Косово, Руска федерация и държаните членки на ОНД.

Изрично в договора е било уговорено застрахованият да участва с 5% от размера на одобреното обезщетение при всяка щета, като сумата на самоучастие се е приспадала от обезщетението.       

Застрахователният договор е представен по делото, като сключването и съдържанието му не е спорно.

По делото не е спорно също, че уговореното застрахователна премия е била платена от ищеца. 

На 30.11.2017г. при съвместен оглед от представители на страните е била било констатирано наличието на допълнително монтирана аларма на застрахования автомобил – Сатурн М5.

Застрахователният договор е бил сключен при условията на Клауза „А“ – пълно Каско по действалите  при ответника Общи условия (Общи условия за застраховка  „Каско“ на МПС от 28.03.2016г.), които общи условия застрахованият е удостоверил, че е получил писмено.

Съгласно Общите условия, застрахователната сума не е можела да надвишава действителната стойност на МПС към момента на сключване на застраховката, а самоучастието (франшиз) е било форма на лично участие на застрахования, изразяваща се в поемане от него на част от отговорността, в случай на настъпване на застрахователно събитие (дефиниции и т. 7 и  т. 8 общите условия); кражба на цялото  МПС, застрахователен риск  от  клауза „А“, е била определена като отнемане на МПС от владението на застрахования без негово съгласие, с намерение противозаконно  присвояване по смисъла на Наказателния кодекс (т. 5.1.3).

По Общите условия самоучастието  се е прилагало за пълно Каско – клауза А и частично Каско – клауза К, но не се е прилагало при кражба на МПС, пълна загуба – тотална щета и всички рискове, покрити по клауза „Е“ – „частично Каско“ (т. 8.2); в зависимост от желанието на двете страни, самоучастието е можело да бъде изключено срещу увеличаване на размера на застрахователната премия, или увеличено в замяна на намаление на размера на застрахователната премия (т. 8.4).

В Общите условия е било прието още, че застрахователят не е изплащал обезщетение, освен другото, когато при сключването на застраховката и/или в срока на действието й, застрахованото лице или негов представител депозират становища, несъответстващи на действителните факти и обстоятелства, които биха попречили на застрахователя да установи дали настъпилото събитие е покрит риск, както и при измама или опит за измама от застрахованото лице или от негов представител (т. 6.5.16), когато застрахованото лице или лица, покрити по застраховката, изказват противоречиви или несъответстващи на реалността становища, както и до приключване на разследвания и/или проучвания на разследващите органи, касаещи покритите по застраховката вреди и лица (т. т. 6.5.19, б.“з“), а също когато при сключване на застраховката на МПС то е било обект на престъпление и/или е обявено за издирване от компетентните органи като противозаконно отнето в или извън страната (т. 6.8).

При кражба или грабеж на цялото МПС застрахованият е трябвало да представи служебна бележка от  РПУ на МВР, както и постановлението от прокуратурата за прекратяване на следствието или спиране на наказателното производство (т. 12.3.7), както и всички лични ключове и дистанционни за сигнално-охранителната система, документи за придобиване на МПС и декларации по образец (т. 12.3.8).

При пълна загуба на МПС в резултат на застрахователно събитие застрахователят е  можел да избере да плати обезщетение за пълна загуба или да замени застрахованото МПС (т. 12.7); ако застрахователят е избрал да плати обезщетение, размерът му е бил равен на действителната стойност на МПС към деня на настъпване на застрахователното събитие (т. 12.8); за да получи обезщетение за пълна загуба или заменящо МПС застрахованият е бил длъжен да прекрати по установения ред регистрацията на застрахованото МПС т. 12.19).

 Плащане на дължимото застрахователно обезщетение се е извършвало в срок до 15 дни от получаване на всички необходими доказателства, а при кражба или грабеж на цялото МПС застрахователното обезщетение се е изплащало до 15 дни след получаване на всички изискуеми документи, необходими за определянето му, включително постановлението от прокуратурата за прекратяване на следствието или  за спиране на наказателното производство (т. 12.23 и т. 12.24); по полиците с безусловен франшиз при настъпване на  риска кражба или грабеж на цяло МПС застрахователното обезщетение се е изплащало до 15 дни след представяне на служебна бележка от РПУ на МВР (т. 12.24.1).           

Застрахованият автомобил „Ауди“ е бил противозаконно отнет, след като е бил паркиран в 10. 30 часа на 04.05.2018г.  отА.Й., управител на ищцовото дружество,  в гр. Перник, ул.“*******. Това е било констатирано от него на 07.05.2018г. в 12. 00 часа.

По  заявителски материал на управителя е било образувано досъдебно производство № 212/2018г. по описа на Второ РУ, ОД на МВР Перник, за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. В производствотоА.Й. е свидетелствал за обстоятелствата по отнемането на автомобила. Наказателното производство е било спряно с постановление от 27.06.2019г. по пр.пр. № 1119/2018г. на прокурор при Районна прокуратура – гр. Перник, поради неразкриване на извършителя.  

На 16.11.2018г. регистрацията на автомобила е била прекратена.

За отнемането на автомобила на 08.05.2018г. е бил уведомен и ответникът, който е образувал  преписка по щета 17110010725/08.05.2018г.

По преписката от ищеца са били предоставени документи, като последно на 19.11.2018г. – за  прекратяване регистрацията на автомобила.

Обстоятелствата се установяват от преписката по щета, представена по делото от ответника.    

С писмо изх. № 750418/06.12.2018г. от ответника е било отказано плащане на застрахователно обезщетение, тъй като застрахованият автомобил е бил регистриран в Република Франция, а  липсва информация за напускането му от територията на тази държава.  В писмото е имало позоваване на клаузите на т. 6.5.16 и т. 6.8 от Общите условия.

Не се установява автомобилът марка „Ауди“, модел  „А5“, рег. № *******, да е бил с подправена рама, съответно да се е касаело за два автомобила с такава рама. Съгласно представения от самия ответник сертификат Provin от 17.05.2018г. за извършена проверка на произхода на автомобила в  OCIS (Open Car Information System), издадено от „Ц.“ ЕООД на база общите условия на  Provin, автомобилът е бил произведен за пазара във Франция и регистриран там от 10.03.2011г. с регистрационен номер ******. Автомобилът  не е бил регистриран като откраднат в тази държава, а единствено не е отрегистриран.

Не се установява още представеният от ищеца ключ по преписката по щета да е бил за застрахования и откраднат автомобил. По делото няма доказателства за такива обстоятелства.  Съгласно представеното писмо от П.БГ ключът не е можел да бъде разчетен, а съгласно заключението по изслушаната по делото съдебна авто-техническа експертиза от извършените от вещото лице проверки и разчитания по никакъв начин не е можело да бъде установено дали представения от ищеца ключ е бил от лекия автомобил „Ауди“. Има информация само за номера на чипа, който се съдържа в него.      

 Съгласно заключението на експертизата действителната (средната пазарна) стойност на лекия автомобил „Ауди“, определена към 07.05.2018г. е била 36 005 лева. 

Заключението на вещото лице не е било оспорено от никоя от страните и съдът го приема.       

За времето от 06.12.2018г. до датата на исковата молба (16.06.2019г. включително) върху сумата от 34 204. 75  лева  е изтекла лихва за забава в размер на 1 833. 75 лева  съответно на промените в основния лихвен процент за периода.  Размерът на изтеклата законна лихва се установява от  данните  относно размера на основната лихва по сайта calculator.bg.

 

            При така установеното от фактическа страна, от правна страна  съдът  намира следното:

 

Страните са обвързани със застрахователен договор за имуществено застраховане по чл. 399 от КЗ, при приложими общи условия по чл. 348, ал. 1, вр. чл. 334, ал. 1 от КЗ, с предмет собствения на ищцовото дружество лек автомобил марка „Ауди“.

Със заплащане на  застрахователната премия, и съгласно на чл. 351, ал.  от КЗ и уговорките между страните по договора, застрахователят е започнал да носи риска по застраховката, съответно е започнало застрахователното покритие. Застрахован риск по договора е бил, освен другото, кражба на автомобила на територията на страната, и такава е настъпила – за времето от 10. 30 часа на 04.05.2018г.  до 12.00 часа  на 07.05.2018г.  автомобилът е бил отнет от владението на управителя на „Х.Г.М.“ ЕООД без негово съгласие. Настъпване на застрахователното събитие фактически е било потвърдено и в образувано наказателно производство, независимо от  квалификацията на деянието от компетентните органи като такова по чл. 346 от НК.

С настъпването на застрахователното събитие ответникът – застраховател  дължи заплащането на застрахователно обезщетение в уговорения размер – действителната стойност на откраднатото имущество, като реално претърпени вреди към деня на настъпване на събитието, съответно на чл. 386, ал. 2, вр. чл. 400, ал. 2  и чл. 405, ал. 1 от КЗ, и уговорките по общите условия, приложими към застрахователния договор (т. 12.8 от Общите условия) – 36 005 лева, при приспадане на 5% - 1800. 25 лева, самоучастие (франшиз) като  форма на лично участие на ищеца - застрахован, изразяваща се в поемане от него на част от отговорността, в случай на настъпване на застрахователно събитие, изрично предвидено и в разпоредбата на чл. 374, ал. 1 от КЗ. Или на ищеца застрахован е била дължима сумата от 34 204. 75 лева.

Искът по чл. 405, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 394 от КЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в този размер е основателен и следва да бъде уважен.

Позоваването на ищеца на  клаузата на  т. 8.2 от Общите условия (че самоучастието  не се е прилагало при кражба на МПС) е неоснователно. Следва да бъде съобразено съдържанието на  сключения като полица застрахователен договор – специалната уговорка, предвиждаща застрахованият да участва с 5% от размера на одобреното обезщетение при всяка щета, без да се предвиждат изключения. Самите Общи условия са предвиждали възможност за отклонение от Общите условия относно самоучастието (клаузата на  т. 8.4), а изрично съгласно клаузата на т. 12.24.1 от Общите условия при безусловен франшиз при настъпване на  риска кражба или грабеж на цяло МПС застрахователното обезщетение се е изплащало в съкратен срок - 15 дни след представяне на служебна бележка от РПУ на МВР, без да се изисква прокурорско постановление за прекратяване или спиране на наказателното производство.    

На ищеца не е дължима уговорената застрахователна сума от 40 700 лева (лимит на отговорността) и твърденията на ищеца в исковата молба в този смисъл са неоснователни.

Съгласно възприетото от фактическа страна не се установява, че са били налице два автомобила с една и съща рама, съответно кражба на автомобил, различен от застрахования. Възраженията на ответника в този смисъл са неоснователни. Автомобилът „Ауди“ е бил с регистрация в Република Франция и след продажбата му на ищеца единствено  регистрацията в тази държава  не е била прекратена. Нито се твърди, нито се установява   отрегистрирането в чуждата държава да е релевантно, но и  да е фактически и правно възможно действие за ищеца. Така изискване към ищеца да установи отрегистрация би попаднало в  хипотезата на чл. 345, ал. 7 от КЗ. Съгласно тази разпоредба застрахователният договор не може да предвижда условия и изисквания, включително такива при настъпване на застрахователно събитие, за които може да се направи разумна преценка, че нямат значение по отношение на ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие, както и такива, за които може да се   прецени, че съществува правна или фактическа пречка да бъдат изпълнени. 

Неоснователно е и възражението на ответника, че не се установява застрахованият автомобил да е напускал Република Франция. През 2017г., когато  е бил придобит, автомобилът е бил на оглед в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ при регистрацията му в страната, както и  и на оглед при самия застраховател след поставянето на аларма.

Неоснователно е още възражението на ответника, че ищецът не е собственик на застрахования автомобил. Както се посочи, автомобилът е бил регистриран в страната по реда на Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрирани пътни превозни средства, вр. чл. 140, ал. 2 от ЗДвП. При регистрацията е  бил представен документ за собственост - декларация за продажба на превозното средство по устна договорка, съставена в Република Италия, с документи за регистрация на името  на предходния  собственик, издадени в Република Франция, също потвърждаващи собствеността.

 При представената декларация, както и липсата на данни автомобилът да е бил обявяван за откраднат, освен след 07.05.2018г., в България, не се установява липса на съгласие за придобиването му от ищеца.

Не се установява и липса на форма относно правната сделка по придобиването. Фактически ответникът се позовава на българското право и нарушение на императивните разпоредби на чл. 144 от ЗДвП относно формата на договора за прехвърляне на  лек автомобил (преди или след регистрацията му). Не се установява обаче приложимост на българското право към договора за продажба на лекия автомобил  – наличие на изрична такава уговорка между страните, а при липсата й  - че е приложимо българското право като  право на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка –  държавата, в която страната - продавач, която трябва да  изпълни характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване (главно управление) към момента на сключване на договора (чл. 4, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), вр. 94, ал. 1, вр. ал. 1 от КМЧП).

Поради това, не се установява също, че са приложими и нормите на българското право относно действителността на договора, т.е. че изобщо липсата на съгласие и форма обосновават нищожност на договора за продажба на лекия автомобил.

Установяването на нищожността на договора за придобиване  на лекия автомобил „Ауди“ е било в тежест на ответника, но е останало недоказано.  

Възражение на ответника е още, че не дължи плащане на застрахователно обезщетение, тъй като при образуване на преписката по щета не е бил представен ключ за застрахования автомобил (деклариран като един при сключването на застрахователния договор) съгласно т. 12.3.8 от Общите условия.

Това възражение не е било правено при отказа за плащане на застрахователното обезщетение, съгласно писмото изх. № 750418/06.12.2018г., но не е имало пречка да бъде заявено в исковото производство. Твърденията на ищеца, че застрахователят е следвало да посочи това основание при отказа, не намират опора нито в нормативен акт, нито в уговорките между страните по застрахователния договор.

Същевременно не се установява и изпълнение на  договорното задължение на ищеца да представи ключа от автомобила. Задължението е било изрично предвидено в застрахователния договор и е значително с оглед интереса на застрахователя.  Както се възприе от фактическа страна, за това обстоятелство, в тежест на ищеца, не са представени доказателства.

Не се установява обаче неизпълнението на задължението за представяне на ключа от автомобила да има връзка с възникване на застрахователното събитие – кражбата на МПС. Такива конкретни обстоятелства не са били и изложени от ответника. Единствено е посочено общо, че предаването на ключа от превозното средство е  съществено за риска обстоятелство, тъй като с него се отключва  и привежда в движение автомобила безпрепятствено.  

Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, приложима към направеното възражение по т. 12.3.8 от Общите условия, застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закона или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В този смисъл е била и разпоредбата на чл. 208 от КЗ (отм.). По възприетото от  трайната съдебна практика, за да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на  доказване на обстоятелствата, при които е настъпило събитието или предотвратяване на последиците от него. В този смисъл са   Решение № 15 от 12.06.2012г.  по т.д. № 454/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 102 от 02.10.2012г.  по т.д. № 615/2011г. на ВКС, ТК, І т.о.,  Решение № 49 от 29.07.2013г.  по т.д. № 840/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 185 от 05.03.2014г.  по т.д. № 350/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 32 от 11.08.2014г.  по т.д. № 1262/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 124 от 04.08.2015г.  по т.д. № 440/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 207 от 13.01.2017г.  по т.д. № 3394/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 167 от 07.02.2017г.  по т.д. № 1655/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 313 от 06.03.2019г.  по т.д. № 3012/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Определение № 586 от 06.11.2020г.  по т.д. № 296/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 586 от 06.11.2020г.  по т.д. № 296/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Определение № 60 от 12.02.2021г.  по т.д. № 922/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,   Определение № 182 от 06.04.2021г.  по т.д. № 1015/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 273 от 19.05.2021г.  по т.д. № 1737/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.       Причинната връзка не се презумира, а следва да се докаже в процеса от застрахователя, в чиято тежест  изобщо са обстоятелствата, обосноваващи отказа да се изплати застрахователно обезщетение.

            Липсва установено нарушение и на задълженията на застрахования по  т. 6.5.16, 6.5.19, б.“з“ и т. 6.8 от Общите условия и тези възражения на ответника като такива по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ също са неоснователни.

Неоснователно като недоказано е възражението на ответника, че при сключването на договора застрахователната сума не е била определена съгласно действителната стойност на лекия автомобил и е налице надзастраховане. Такива обстоятелства не се установяват, включително при съобразяване на презумпцията на чл. 400, ал. 3 от КЗ за съответствие на застрахователната сума с  действителната стойност по имуществената застраховка, когато друго не е уговорено.

 

За изпълнение на задължението на ответника за заплащане на застрахователното обезщетение е бил уговорен срок по т. 12.24 от Общите условия (15 дни след получаване на всички изискуеми документи, необходими за определянето на обезщетението). Тези документи са били представени към 19.11.2018г., косвено признато и от ответника  в писмото изх. № 750418/06.12.2018г., с което, като е било отказано заплащането на застрахователно обезщетение, не е било правено искане за представяне и на допълнителни доказателства. Така след изтичане на 15 дни от 19.11.2018г.  - от 05.12.2018г.,  ответникът е бил в забава и дължи лихва в законния размер (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, вр. чл. 409 от КЗ).

Ищецът претендира лихва за забава от 06.12.2018г. и така тя следва да бъде присъдена върху приетата от съда като дължима главница, като до датата на исковата молба (16.06.2019г.) – 1 833. 75 лева, съгласно възприетото от фактическа страна.

Основателна е и претенцията за лихва за забава от 17.19.2019г. до окончателното плащане на сумата по застрахователното обезщетение. 

В останалата част до пълния предявен размер от 2 193. 27  лева предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви следва да бъде отхвърлен.   

 

По разноските

           

Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за дължима и платена държавна такса по исковата молба от 1 715. 73  лева, 600 лева разноски за вещо лице и 1 800 лева разноски за адвокат по представен договор за правна защита и съдействие, общо 4 115. 73 лева.   С оглед изхода на делото са дължими    3 458 лева от разноските (чл. 78, ал. 1 от ГПК).

От ответника е възразено, че платеното адвокатско възнаграждение от ищеца е прекомерно по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

            Възражението е неоснователно.

Минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения е дори по-ниско от уговореното и липсва  прекомерност. 

 

Разноски е поискал и ответникът. Установява разноски от 600 лева за вещо лице и  поне 450 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ. При изхода на делото са дължими 167. 80  лева  от разноските (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

Ответникът е поискал разноски за превод на книжа във връзка с доказателственото искане за събиране на доказателства по реда на  Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28.05.2001г. относно сътрудничеството между съдилищата на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела, но по делото не са били събрани доказателства по този ред и разноските на ищеца в тази връзка не могат да бъдат присъдени. 

  

            Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД, с ЕИК ******* и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „Х.Г.М.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, на основание  чл. 405, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 394 от КЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 34 204. 75 лева (тридесет и четири хиляди двеста и четири лева и седемдесет и пет стотинки) застрахователно обезщетение по договор за автомобилна застраховка „Каско“, сключен като  застрахователна полица № № 17001112020 от 20.11.2017г., дължимо при   осъществен застрахователен риск кражба на цяло МПС - лек автомобил марка „Ауди“, модел  „А5“, рег. № *******, със законната лихва за забава от 17.06.2019г. до окончателното плащане,  както и 1 833. 75 лева (хиляда осемстотин тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки)  изтекла лихва от 06.12.2018г.  до 17.06.2019г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ  иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 394 от КЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, в останалата част до пълния предявен размер от 40 700 лева, както и  този по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекла лихва до пълния предявен размер от 2 193. 27 лева.

 

ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД, с ЕИК ******* и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „Х.Г.М.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, сумата от  3 458 лева  (три хиляди четиристотин петдесет и осем лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а  „Х.Г.М.“ ЕООД да заплати на „З.К.У.“ АД сумата от 167. 80 лева (сто шестдесет и седем лева и осемдесет стотинки)  разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: