Р Е Ш Е Н И Е № 83
Гр. Сливница, 20.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД
СЛИВНИЦА, VI състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни, през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 69 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, с
ЕИК *********, представлявана от Атанасиос Куцопулос и Емил Ангелов чрез адв. К.
от САК, е предявил срещу К.С.Л., с ЕГН **********
***, иск с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответницата,
че последната дължи сумата от 955, 06 лева, представляваща размера на незаплатените
задължения по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта
№ 200607050084 от 31.07.2006 г., сумата
от 1 070,96 лева възнаградителна лихва за периода 17.04.2009 г. – 28.05.2012
г., сумата от 43,23 лева, представляваща такси за периода 17.04.2009 г. –
28.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.05.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 31.07.2006 г. между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – издаване на кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит в размер на 780 лева. В исковата молба се сочи, че крайният срок за издължаване на всички задължения е 31.07.2010 г. Отразено е, че в договора за кредит, е уредена предсрочната изискуемост на непогасеното задължение при неизпълнение на задължението за редовно и срочно погасяване на дължимите вноски от страна на кредитополучателя, която в случая е настъпила на 17.04.2009 г. – датата, на която кредитополучателя е преустановил плащането на задълженията. Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 414 / 2012 г. по описа на РС – гр. Сливница и в законоустановения двуседмичен срок от връчване на препис от заповедта, длъжникът депозирал възражение срещу дължимостта на претендираните суми. Това поражда правния интерес на ищцовата банка от предявяване на иска за установяване на вземането. Ищецът претендира и разноски по заповедното и по настоящото производство.
В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответницата е депозирала писмен отговор, в който заявява, че оспорва иска. Оспорва наличието на посочения в исковата молба договор за кредитна карта, евентуално оспорва наличието на твърдяното от ищеца задължение. Твърди, че не е получавала покана за доброволно изпълнение. Счита, че банката не е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и същевременно тя като длъжник не е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост, и не е ясно въз основа на какви обстоятелства е настъпила такава. Ответницата поддържа, че в случая предсрочната изискуемост не се основава на критерия същественост на неизпълнението и тя е уведомена ясно и недвусмислено от банката за това обстоятелство към момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредитната експозиция. Ответницата изтъква, че извлечението по чл.60, ал.2 ЗКИ следва да съдържа всички изискуеми реквизити на извлеченито от счетоводните книги, както и на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, които в представените от ищеца документи не били налице. При тези съображения ответната страна моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозираната по делото писмена молба, от процесуалният му представител, се излага становище за основателност на исковата претенция и се претендира постановяване на решение с което исковете да бъдат уважени.
Ответникът, редовно уведомен се явява лично, като не оспорва иска и признава същия.
В хода на производството в качеството на трето лице – помагач на ищеца е конституиран ЕОС МАТРИКС” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията”, № 4-6, ЕИК/Код по БУЛСТАТ *********.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.235,
ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
В конкретния случай съдът приема за безспорно установен факта, че ответникът се е намирал в облигационни отношения с ищеца във връзка със сключен между праводателя на ищеца договор за потребителски паричен кредит – международно кредитна карта. Несъмнено в договора за кредит е уговорена предсрочна изискуемост на задълженията. Установява се и факта от представеното по делото извлечение от сметки, че крайният срок за издължаване на всички задължения договорен между страните е 31.07.2010г. Тъй като ответникът не е заплатил задължението си в размер на исковата претенция, ищецът е подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на което е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 414/2012г. по описа на РС Сливница. Тъй като ответникът е подал възражение срещу така издадената заповед, за ищеца се е породил правени интерес от установяване на вземането по съдебен ред, което е обусловило образуването на настоящото производство. От представените по делото доказателства се установява, че ответникът дължи претендираните суми.
При
така установените факти и с оглед направеното признание на иска от страна
на ответника, настоящият съдебен състав
стигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК.
Искът е допустим, като предявен от лице с правен интерес.
Разгледан по същество, същият е основателен, с оглед наличните по делото доказателства.
Настоящият състав намира, че са налице законовите предпоставки за уважаване на така предявения иск, тъй като от наличните доказателства се установява, че ответникът е получил паричен заем, като не е изпълнил задължението си да върне предоставената му сума в договорените срокове и размер. Именно предвид установените факти, настоящият съдебен състав намира, че са налице основанията на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, според който когато страната по един договор, не изпълни задължението си, кредиторът има право да претендира изпълнение.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените в производството пред настоящата инстанция разноски на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Тъй като ищецът не е приложил списък с разноски, то съдът ще определи същите съобразно наличните по делото доказателства, а именно сумата от 58.62 лева – държавна такса.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К.С.Л., с ЕГН ********** ***, че дължи
на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК
*********, сумата от 955, 06 лева, представляваща размера на незаплатените задължения по договор за
издаване и обслужване на международна кредитна карта № 200607050084 от 31.07.2006 г., сумата от 1 070,96
лева възнаградителна лихва за периода 17.04.2009 г. – 28.05.2012 г., сумата от 43,23
лева, представляваща такси за периода 17.04.2009 г. – 28.05.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 29.05.2012 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените в хода на заповедното производство разноски
в размер на 91.38 лева – държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът К.С.Л., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, направените в хода на настоящото производство разноски общо в размер на 58.62 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - ЕОС МАТРИКС” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията”, № 4-6, ЕИК/Код по БУЛСТАТ *********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от получаване на съобщение
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: