№ 45
гр. С., 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Я.киева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500048 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение №42/18.01.2023г. постановено по гр. д. № 4062/22г. на Районен съд
С., с което е признато за установено, че С. С. С., С. С. С. и С. С. С. са осъществили актове на
домашно насилие срещу Я. Т. С. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул.“Т. № * на
30.08.2022г., на 30.08.2022г., 16.09.2022г„ на 28.09. и 29.09., а в периода от 02.09. до 09. 09.
2022г., тримата ответници монтирали камери в имота, без съгласието на молителката, което
се отразило зле на нейната психика и са наложени следните мерки за защита срещу домашно
насилие: - Задължава С. С. С., С. С. С. и С. С. С. да се въздържат от извършване на домашно
насилие срещу Я. Т. С.; - Забранява на извършителите С. С. С., С. С. С. и С. С. С. да
приближават молителката както жилището й в с. К., община С., ул. „Т. № * и местата й за
социални контакти и пазаруване в с. К., общ. С. на разС.ие по-малко от 150 метра, за срок от
9 месеца; - На основание чл. 5 ал.4 от ЗЗДН са наложени на С. С. С., С. С. С. и С. С. С.
глоби от по 500 лева за всеки.
Подадена е обща въззивна жалба от ответниците, чрез представители по пълномощие, в
която се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неизяснена
фактическа обстановка, при неправилна оценка на доказателствата по делото, в
противоречие с материалния и процесуален закон. Събраните по делото доказателства не са
правилно обсъдени и възприети от съда. Като е дал превес на едни, а е игнорирал други
доказателства, като е тълкувал превратно показанията на разпитаните свидетели,
1
първоинстанционния съд е направил в решението изводи, които са незаконосъобразни,
неправилни и необосновани. Първоинстанционният съд, постановявайки решението си се е
позовал преди всичко на показанията на свидетелката Ж. С.а и декларацията на молителката
по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, като е приел за установени всички твърдени в нея обстоятелства.
Първоинстанционният съд едностранчиво е аргументирал решението си само на
показанията на свидетелката Ж. С.а, като не е взел предвид нейната заинтересованост и е
нарушил задълженията си по чл. 172 от ГПК. Свидетелката Ж. С.а е дъщеря на молителката,
сестра на първата ответница и в родствени отношения е другите двама ответници, както и е
част от конфликта между нейното семейство и това на ответниците и има изразено
негативно отношение към сестра си и нейното семейство. Същата не е била свидетел на
случващото се между страните, а възпроизвежда това, което й е казала молителката или тя
не е била очевидец на описаните „актове на домашно насилие“ на посочените от
молителката дати. Тези нейни показания остават изолирани от останалите събрани по
делото доказателства и напълно противоречат на свидетелските показания на другите
свидетели - П. Т. и М. Т., които разпитани, заявили, че спор има между двете сестри, а не
между баба Я. и ответниците. От техните показания се установило, че ответниците се грижат
за баба Я.. Те като семейство й осигуряват пълен обем от грижи, включващи осигуряване на
храна, лекарства, отопление, осигурили са и всички необходими условия за живот в имота.
Установило се от всички разпитани свидетели, че ответниците само половината дни от
седмицата са в село К., където се грижат за молителката и отделно от това обработват целия
имот и произвеждат за нужди на цялото семейство, вкл. и за молителката плодове и
зеленчуци. Установило се също от всички разпитани свидетели, че са налице влошени и
изострени отношения между двете дъщери на молителката. Полицейските служители
посещавали адреса, изрично заявили, че не могат да си спомнят в подробности случаите,
само потвърждават, че конфликта е между двете сестри, че молителката не е съобщавала за
упражнено върху нея физическо или друга форма на насилие, поради което на база на
техните показания не би могло да се приеме за доказано твърдението на молителката, че на
посочените дати ответниците са упражнили домашно насилие над нея. Нещо повече:
установило се, че ответниците в повечето случаи на такива сигнали даже не са били на
адреса, а са пристигали след това. Развиват се аргументи, че камерите са поставени с оглед
сигурността на молителката. Подробно се излагат твърдения, че не е осъществено в нито
един от случаите домашно насилие и в обобщение се иска да се отмени решението.
Постъпил е писмен отговор на жалбата, с който се поддържа нейната неоснователност.
Оспорват се изцяло твърденията в жалбата. При анализ на гласните доказателства, съдът
мотивирано е отчел степента на достоверност на показанията на всеки един свидетел,
включително и възможността им да установяват обективно и лично възприети от тях факти
и обстоятелства. В този смисъл не е налице установена заинтересуваност от изхода на
делото от страна на свид. Ж. С.а и свид. М. Н.. Напротив - и двете установили факти, които
лично, пряко и непосредствено са възприели. Подробно се излагат контрааргументи и в
обобщение се поддържа, че заявените във въззивната жалба доводи не се отличават от тези,
наведени пред първоинстанционният съд. Същевременно обжалваното съдебно решение е в
2
пълно съответствие с целта и разпоредбите на ЗЗДН осигурявало доказаната и необходима
защита на молителката от това да продължава да бъде обект на различни по вид актове на
домашно насилие, причинявани й незаслужено от ответниците. Касае се за възрастна жена
на близо 86 години, която се нуждае от спокойни дни и нощи на тази си възраст, а не от
негативни психически и физически емоции, причинявани й (и то в собственото й жилище,
правото на собственост по отношение на което е било прехвърлено именно на ответницата
С. С.) от близки хора, каквито са ответниците, респ. дъщеря й С. С. С., зет й С. С. С. и
внукът й С. С. С.. Иска се да се потвърди решението и се претендират разноски.
В жалбата и отговора не са направени доказателствени искания за пред тази инстанция.
В с.з. за въззивниците С. С. С. и С. С. С. се явяват лично, третият въззивник не се явява, а за
тримата се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.
За въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на
жалбата. Не претендира разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират
в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Този състав е възприел в практиката си, че психическото насилие се изразява в
това, че едно лице, чрез начина по който се отнася спрямо друго, предизвиква попадането на
последното в съС.ие на психологическа травма, от рода на тревожност, депресия или пост-
травматичен стрес. Формите на психично насилие могат да включват вербална агресия,
унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да
намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и трезво мислене.
От своя страна при емоционалното насилие отново въздействието е върху психиката на
3
жертвата, но при него целенасочено се увреждат емоциите й – чувства и мисли, свързани с
преживявания от негативния спектър – и се изразява в заплашване, контрол, изнудване, и
това води до създаване на чувство на страх, на малоценност, на вина, чрез интензивно
обидно и унизително отношение.
За установяване на твърдения акт на домашно насилие са допустими доказателствените
средства по ГПК, съгласно чл.13, ал.1 от ЗЗДН. Поради особения характер на
производството и поради обстоятелството, че проявите на домашно насилие протичат
обикновено в домашна обстановка и възможностите за доказването им са ограничени,
законодателят е разширил кръга на годните доказателствени средства в това производство,
като е предал такова качество и на едностранните писмени изявления на молителя,
обективирани в декларация. Материалната доказателствена сила на декларацията обаче не е
абсолютна. За да изпълни доказателствена си функция, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
трябва да съдържа ясно, точно и изчерпателно описание на твърдяния акт на домашно
насилие – дата, час, място на извършване, последици и т.н. В конкретният случай
представените от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН съдържа описание на
фактите и обстоятелствата, при които са извършени твърдените от нея актове на домашното
насилие. Изискването за наличие на такова съдържание следва от нормата на чл.13, ал.2, т.3
от ЗЗСДН, според която декларацията представлява доказателствено средство. От друга
страна изискването за представяне на такава се обуславя от необходимостта да се потвърди
под страх от наказателна отговорност верността на изложените в молбата твърдения, които
сами по себе си рамкират спора, в който задължение на съда е да провери доколко
твърдените обстоятелства са станали или не и доколко същите осъществяват признака на акт
на домашно насилие. Няма процесуална пречка същите да бъдат доказвани и по друг начин
– с писмени или гласни доказателства.
В случая обстоятелствата са установени и чрез свидетелски показания. Не могат да бъдат
споделени доводите на въззивниците, че като е дал превес на едни, а е игнорирал други
доказателства, като е тълкувал превратно показанията на разпитаните свидетели,
първоинстанционния съд е направил в решението изводи, които са незаконосъобразни,
неправилни и необосновании че, първоинстанционният съд, постановявайки решението си,
се е позовал преди всичко на показанията на свидетелката Ж. С.а и декларацията на
молителката по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, като е приел за установени всички твърдени в нея
обстоятелства. Районният съд в мотивите си, макар и излишно, е пресъздал показанията на
всички свидетели, които са били разпитани по инициатива на страните. Обосновано е приел,
че свидетелите Т., Т. и Георгиева не са били в достатъчно близки отношения с молителката,
че същата да им има доверие и да им споделя за възникналите между нея и ответниците
конфликти довели до извършване от тяхна страна на посочените актове на домашно насилие
спрямо нея. Те споделят единствено своите лични и субективни впечатления и мнения
относно отношенията между страните и не са били очевидци на твърдените актове на
домашно насилие. Съдът правилно е кредитирал изцяло показанията на разпитаните
свидетели Ж. С.а и М. Н. независимо, че свидетелката Ж. С.а има личен конфликт с
4
ответниците, тъй като се подкрепят от показанията на разпитаните по делото полицейски
служители М., Е. и И., които са се отзовавали на получените сигнали и същите са напълно
обективни и безпристрастни. Точно тези показания – на полицейските служители, са в
подкрепа на твърденията на молителката и посочените по-горе двама свидетели. Поради
това и като не е допуснал игнорирането им, съдът е формирал обоснована фактическа
обстановка.
Въз основа на това съдът правилно е достигнал до извод, че в случая е налице домашно
насилие по смисъла на чл.12 от ЗЗСДН, което е осъществено от С. С. С., С. С. С. и С. С. С. -
съответно дъщеря, зет и внук на молителката Я. Т. С., като подробно е описал
обстоятелствата и действията, с които се е осъществило.
Правилно съдът, съобразявайки особеностите на случая - системното психическо
тормозене, отправените към молителката обиди, заплашвания и монтираните от ответниците
камери за видео наблюдение в имота, тяхна собственост, но със запазено пожизнено право
на ползване на ищцата, които са довели да нанасяне на психически травми на молителката и
влошаване на нейното здравословно съС.ие, обстоятелството, че тези актове са били
извършвани не само от едно лице, и с оглед напредналата възраст на молителката и
влошеното й здравословно съС.ие съдът е наложил мерките за защита от домашно насилие.
При определянето им се е съобразил с всички обстоятелства, които са доказано установени.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 42/18.01.2023г. постановено по гр. д. № 4062/22г. на Районен
съд С..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5