МОТИВИ: Срещу подсъдимия С.П.Ц. ***
е предявено обвинение по чл. 355, ал. 2, предложение първо във връзка с ал. 1
от НК.
Предаден е на съд за това, че за
времето от 12:00 часа до 12:35 часа на 28.06.2020 година в гр. Севлиево, нарушил
временни противоепидимични мерки, издадени против разпространяването на заразна
болест по хората за територията на страната с цел защита и опазване живота и
здравето на гражданите, издадени по предложение на Главния държавен инспектор,
посочени в т. 14 във връзка с т. 13 от Заповед № РД-01-333 от 12.06.2020 година
на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание
чл. 61 от Закона за здравето – като лице по т. 5 от Заповед № РД-01-341 от
17.06.2020 година на Министъра на здравеопазването на Република България,
издадена на основание чл. 61 и чл. 63 от Закона за здравето, поставено под
карантина с Предписание за поставяне под карантина, изх. № СОО
22-92094/18.06.2020 година на Столична РЗИ, не изпълнил задължението си да не напуска
адреса, на който е посочил, че ще пребивава – гр. Севлиево, ***, за посочения в
предписанието 14 – дневен срок /от 18.06.2020 година до 01.07.2020 година/,
като деянието е извършено по време на обявена извънредна епидемична обстановка
на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение
на COVID-19, и
съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите,
считано от 14 май 2020 година до 14 юни 2020 година с Решение № 325 на
Министерски съвет от 14.05.2020 година и удължена с Решение № 378 на
Министерски съвет от 12.06.2020 година за удължаване на срока на обявената с
Решение № 325 на Министерски съвет от 14 май 2020 година извънредна епидемична
обстановка, считано от 15.06.2020 година до 30.06.2020 година.
Прокурорът поддържа предявеното
обвинение.
От обясненията на подсъдимия, показанията на
разпитаните свидетели и останалите доказателства, събрани на досъдебното
производство и на съдебното следствие, съдът установи следната фактическа
обстановка:
С
Решение №325 на Министерски съвет от 14.05.2020г. бе обявена извънредна
епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14
юни 2020 г., която бе удължена с Решение №378 на Министерски съвет от
12.06.2020г. за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на Министерския
съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка, считано от 15 юни
2020 г. до 30 юни 2020 г. По повод на това, по предложение на Главния държавен
инспектор, били издадени временни противоепидемични мерки против
разпространяването на заразна болест по хората за територията на страната с цел
защита и опазване живота и здравето на гражданите, конкретизирани като мерки и
лица по отношение които се отнасят, със Заповед №РД-01-333 от 12.06.2020г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание
чл.61 от Закона за здравето и Заповед №РД-01-341 от 17.06.2020 год. на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание
чл.61 и чл.63 от Закона за здравето, явяващи се задължителни за спазване от
посочените в заповедите лица.
Според една от тях, отразена в т.14 във
вр. т.13 от Заповед №РД-01-333 от 12.06.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.61 от Закона
за здравето, всички лица, които са влезли на територията на Република България
от други държави, определени със Заповед на Министъра на здравеопазването по
чл.61, ал.2 и по чл.63, ал.4 от ЗЗ, се поставят под карантина за срок от 14
дни. Т.15 от цитираната заповед сочи, че в периода на карантината лицата по
т.13 и т.14 от цитирания административен акт са длъжни да не напускат домовете
си или мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в
предписанието /по чл.13 от Заповед №РД-01-333 от 12.06.2020г./ срок.
Със Заповед №РД-01-341 от 17.06.2020 год.
на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание
чл.61 и чл.63 от
Закона за здравето, и в частност т.5 от същата, е посочено, че всички лица,
които влизат на територията на Република България от „……Обединено Кралство
Великобритания ……“, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или
друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с
предписание по образец, издадено от Директора на съответната РЗИ или
оправомощено от него длъжностно лице.
На 18.06.2020 година около 03:00 часа подсъдимият С.П.Ц.
влязъл на територията на страната през Аерогара София от Обединено Кралство
Великобритания с полет от Лондон. При влизането на територията на страната,
чрез Предписание за поставяне под карантина изх. №СОО 22-92094/18.06.2020 г. на
Столична РЗИ, връчено на същия в 03:00 часа на 18.06.2020 година, подсъдимият
бил поставен под карантина за срок от 14 дни, считано от 18.06.2020 г. до
01.07.2020 година включително. В издаденото предписание подсъдимият Ц. посочил,
че ще пребивава през този срок на адрес, находящ се в гр. Севлиево, ул. “***“ №
2, вх. „А“, ет. 4, ап. 8. След придвижването му до гр.Севлиево, подсъдимият се
установил на посочения в предписанието адрес.
В последствие и във връзка с това предписание, с
Разпореждане на полицейски орган от 23.06.2020 година, на подсъдимия било
разпоредено да не нарушава наложените му с посоченото предписание
противоепидемични мерки за спазване на 14 дневната карантина. Видно от
Предписанието, връчено на подсъдимия, както и от Разпореждането на полицейския
орган, Ц. е бил запознат не само с обстоятелството, че е поставен под
карантина, но и че носи наказателна отговорност при нарушаване на задълженията,
свързани с нея.
На 28.06.2020 година, или десет дни след поставянето
му под карантина с цитираното предписание, подсъдимият Ц. решил да наруши
наложените му временни противоепидемични мерки, издадени против
разпространяването на заразна болест по хората за територията на страната с цел
защита и опазване живота и здравето на гражданите, независимо от наличието на
горното. В изпълнение на така взетото от него решение, подсъдимият Ц. напуснал
на 28.06.2020 год. около обяд посоченото по - горе жилище.
Свидетелят С.Д. ***, заедно с колегата си Л.Л.,
изпълнявали служебните си задължения на 28.06.2020 година на територията на
гр.Севлиево, включая и по проверка на лица, поставени под карантина. Около
12:20 часа на същата дата служителите се намирали на ул. “***“ № 2, вх. „А“, с цел
проверка изпълнение на предписание за поставяне под карантина от страна на
подс. Ц.. Полицейските служители не установили подсъдимия на адреса, цитиран по
– горе, а именно: апартамент № 8 на ет. 4 на ул. “***“ № 2, вх. „А“, като в
същото време установили, че там се намират родителите му. Последните заявили,
че около 12:00 часа подсъдимият е излязъл от дома си и отишъл до жилището на
баба си, за да й помага, защото била със счупен крак. Родителите на подсъдимия
се обадили на сина си по телефона и около 10 мин. по - късно същият пристигнал
на адреса си. Ц. обяснил на полицейските
служители, че ходил да обядва при баба си, защото не издържал в хубавото време
да стои в къщи. Пред служителите на полицията подсъдимият заявил, че е запознат
с това, че не трябва да нарушава наложената му карантина, но бил готов да
понесе последствията от неспазването й. Същият им заявил, че се прибрал от
Англия и като му изтече карантината, отново се връщал там. Полицейските
служители свалили писмени обяснения от подс. Ц. и уведомили за констатациите си
ОДЧ и дежурен разследващ полицай.
По повод горната си констатация полицейските
служителите съставили докладна записка от 28.06.2020 год., където описали това,
че Ц., на 28.06.2020 г., около 12:20 часа бил нарушил предписанието за
поставянето му под карантина.
Подсъдимият Ц. отказа да даде обяснения по
повдигнатото му обвинение. При предявяване на Предписанието за поставяне под
карантина, същият не отрече, че го е подписал, но обясни, че било 4 часа сутринта
и не бил запознат с изложеното в него. Същевременно каза, че не се е връщал от
Лондон, а пътувал от гр. Варна. При предявяване на Разпореждането на полицейски
орган подсъдимият заяви, че го е подписал лично.
В подкрепа на обвинението са показанията на
полицейския служител С.Д., както и приетите по делото писмени доказателства: заверено копие на полицейско разпореждане на л.13, заверено копие на
Предписание за поставяне под карантина на л.17, справка от ТД НАП на л. 20, справка от Агенция по вписванията на л. 22, заверена
справка за пътуване на лице на л. 23 и докладна
записка на л. 24 от ДП.
Въз основа на описаните по – горе фактически
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира за безспорно установено, че с действията
си на 28.06.2020 година, а именно напускането на дома
си и отиването в дома на
баба си, подсъдимият Ц. е нарушил мерките по издадени от Министъра на Здравеопазването на Р.
България заповеди, а именно Заповед № РД-01-333 от 12.06.2020 година на Министъра на здравеопазването
на Република България, издадена на основание чл. 61 от Закона за здравето, и
Заповед № РД-01-341 от 17.06.2020 година на Министъра на здравеопазването на
Република България, издадена на основание чл. 61 и чл. 63 от Закона за
здравето, свързани с разпространяването или появяването на заразна болест по хората
/COVID-19/, която представлява инфекциозно заболяване. В края на януари 2020 година, в
съответствие с разпоредбите на Международните здравни правила, Световната
здравна организация, заболяването е обявено за опасно за общественото здраве от
международно значение, като в последствие предвид повсеместното му
разпространение в световен мащаб и засягането на голям брой хора COVID-19 е
обявена за пандемия.
С посочените заповеди на
Министъра на здравеопазването на Р. България са въведени неотложни
противоепидемични мерки с цел осигуряване на живота и здравето на гражданите, в
условията на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с
Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република България, обн.
ДВ, бр. 22/13.03.2020 г. Мерките по тези заповеди и разпореденото в тази връзка
предварителното им изпълнение, се предприемат с цел ограничаване на епидемията
от COVID -19, която представлява тежка извънредна ситуация, свързана с
общественото здраве в национален и световен мащаб. Това именно обосновава
характера им на мерки от изключително висок обществен интерес. Затова всяко тяхно нарушаване
се явява неприемливо, тъй като последиците от неприлагането, респ. нарушаването
на мерките, биха причинили значителни или трудно поправими, включително и непоправими
вреди за живота и здравето на хората.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че подсъдимият е бил предупреден за спазването на
посочените мерки с издаденото му предписание за поставяне под карантина изх. № СОО 22-92094 от 18.06.2020 година на СРЗИ – гр. София, като му е бил връчен и екземпляр от същото. Предписанието е издадено по
утвърден образец, от надлежен компетентен орган и съдържа всички изискуеми
реквизити. В тази
връзка следва да се отбележи, че възражението на процесуалния представител на
подсъдимия, че в екземпляра, който бил връчен на подсъдимия, не бил отразен
изходящия номер, съдът намира за несъстоятелно, тъй като наличието или липсата
на такъв номер не правят невалидно предписанието и не променят съдържанието му.
От него става ясно за всеки един гражданин по недвусмислен начин, че лицето, на
което е издадено предписанието, се поставя под карантина за 14 дни на посочения
в него адрес /който между другото е посочен от самия подсъдим/, като
карантината започва да тече от 18.06.2020 година. Екземпляр от
предписанието е връчен на подс. на 18.06.2020 година, на летището при влизането му в страната от рискова държава, с разрастваща се епидемия от COVID – 19, а именно Кралство
Великобритания - Лондон. Подсъдимият
отрече да е пътувал от Лондон за София на тази дата, като заяви, че е пътувал
от гр. Варна, но по делото са налице доказателства, че С.Ц. е влязъл в РБ през
ГКПП Аерогара София на 18.06.2020 година в 03:26 часа, като следва да се
отбележи обстоятелството, че е без значение дали полетът от Лондон е бил с
прекачване от гр. Варна. Освен това самият подсъдим не отрече отразеното в
предписанието, че е пристигнал от Лондон, а дори го е потвърдил в разговора си
с полицейските служители, които са установили нарушаването на карантината на
28.06.2020 година, като е заявил пред същите, че си е дошъл от Англия и че след
преустановяване на карантината ще пътува обратно за там.
Процесулният представител на подсъдимия възрази и
срещу употребата на думата „карантина“, тъй като нямало легално определение на
термина и поради това не ставал ясен смисъла на думата за подсъдимия. Съдът
намира това възражение за неоснователно и несъстоятелно, тъй като в §47 от ДР
на Закона за здравето е дадено определение за карантина. Според тази законова
разпоредба "Карантина" е действие по
отделяне на контактни лица, на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1
или 3, и на
лица, които са влезли на територията на страната от други държави, с цел
предотвратяване разпространението на съответната заразна болест“. Съдът следва да отбележи в тази
връзка, че няма съмнение, че подсъдимият е бил наясно със смисъла на думата
„карантина“, както и с това, че не следва да напуска дома си за срок от 14 дни.
От субективна страна деянието
е осъществено при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, искал е и се е съгласил с настъпилите общественоопасни
последици. Подс. Ц. е знаел, че е поставен под карантина и че за срок от 14 дни не следва да
напуска дома си, но въпреки това е извършил процесното деяние.
След преценка на изтъкнатите по –
горе фактически обстоятелства и безспорните доказателствата в полза на
обвинението съдът намира за установено по безспорен начин, че подс. С.Ц., след
като за времето от 12:00 часа до 12:35 часа на 28.06.2020 година в гр.
Севлиево, нарушил временни противоепидимични мерки, издадени против
разпространяването на заразна болест по хората за територията на страната с цел
защита и опазване живота и здравето на гражданите, издадени по предложение на
Главния държавен инспектор, посочени в т. 14 във връзка с т. 13 от Заповед №
РД-01-333 от 12.06.2020 година на Министъра на здравеопазването на Република
България, издадена на основание чл. 61 от Закона за здравето – като лице по т.
5 от Заповед № РД-01-341 от 17.06.2020 година на Министъра на здравеопазването
на Република България, издадена на основание чл. 61 и чл. 63 от Закона за
здравето, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина,
изх. № СОО 22-92094/18.06.2020 година на Столична РЗИ, не изпълнил задължението
си да не напуска адреса, на който е посочил, че ще пребивава – гр. Севлиево, ***,
за посочения в предписанието 14 – дневен срок /от 18.06.2020 година до
01.07.2020 година/, като деянието е извършено по време на обявена извънредна
епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
епидемичното разпространение на COVID-19, и съществуващата непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14 май 2020 година до
14 юни 2020 година с Решение № 325 на Министерски съвет от 14.05.2020 година и
удължена с Решение № 378 на Министерски съвет от 12.06.2020 година за
удължаване на срока на обявената с Решение № 325 на Министерски съвет от 14 май
2020 година извънредна епидемична обстановка, считано от 15.06.2020 година до
30.06.2020 година, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл. 355, ал. 2, предложение първо във връзка с ал.
1 от НК.
Водим от горното и при условията на чл. 55, ал. 1, т.
2, б. "Б" от НК, като съобрази обществената опасност на
подсъдимия Ц., която е сравнително ниска, и извършеното от него, подбудите за извършване на престъплението и другите обстоятелства от
значение за индивидуализиране на наказателната му отговорност, както и липсата
на такива, които да препятстват реализирането на тази отговорност, но имайки в
предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства- чистото съдебно
минало, критичното и отношение към
извършеното, както и сътрудничеството на подсъдимия във фазата на досъдебното производство и
обстоятелството, че Ц. не е личност с висока степен на обществена опасност, и като взе
в предвид липсата на отегчаващи вината обстоятелства, и имайки в предвид
обществената опасност на деянието, извършено от подс. Ц., съдът
определи наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки по чл.42а ал.2 т. 1 и
т. 2 от НК, както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА с
периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два пъти
седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с
пробационен служител за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.
Предвид изложеното по –
горе относно наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства съдът
намира, че не следва да налага кумулативно предвиденото в текста на обвинението наказание
"глоба", тъй като видно от приложените по делото писмени доказателства подсъдимият не притежава недвижими имоти и МПС-та, няма налични средства по
банкови сметки и няма данни
упражняваната от него трудова дейност, въз основа на която получава доходи, да
е постоянна. Предвид изложените доводи и на основание чл. 55, ал. 3 от НК, съдът не наложи кумулативно предвиденото наказание
"глоба" спрямо подс. Ц..
Съдът счита така определеното наказание за справедливо и за отговарящо в
максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Разноски по делото не са
правени.
В този смисъл съдът произнесе
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: