Р Е Ш Е Н И Е
№ / .12.2013г., гр. Варна
Варненският
окръжен съд, ГО, VIII-ми състав в закрито съдебно заседание, проведено на 10.12.2013г.
в състав:
Председател: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
Членове: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ДИАНА ПЕТРОВА –ЕНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Неделчева гр. дело №2082 по описа за
2013г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е
по молба на Г.П.В. съдържаща искане да бъде допълнено постановеното решение.
Излагат се твърдения, че съдът не се е произнесъл по цялото искане, съдържащо
се в жалбата. Молителят твърди, че по отношение
на две от оплакванията няма произнасяне,
поради което моли по реда на чл.250, ал.1 от ГПК да бъде постановено решение, с
което да бъде допълнено решението като съдът се произнесе по исканията досежно
режима на лични контакти на бащата с детето, като определите разширен такъв,
както и да бъде намалена присъдената
издръжка от 150 на 100 лева, по мотиви подробно изложени във въззивната жалба.
Ответната
страна е депозирала становище по молбата, според изложеното в което молбата за
допълване на решението следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
За да се
произнесе, съставът на ВОС съобрази следното:
Съобразно разпоредбата
на чл.250 от ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако
съдът не се е произнесъл по цялото й искане
Действително, настоящият състав
констатира, че в мотивите постановеното решение липсва изложение по предявеното
в условие на евентуалност искане / в случай, че съдът остави без уважение
искането за присъждане на родителските права в полза въззивника/, то да измени режима на лични
отношения като определи по-разширен такъв с оглед запазване и поддържане на
отношенията баща –син, както и да бъде изменено решението в частта за
определената издръжка като същата бъде намалена от 100 лв.
Досежно режима на лични отношение, съдът съобрази
следното:
Детето П. е
на 6 години, като през седмицата посещава детска градина. През 2104г. вероятно ще бъде ученик в първи
клас. Настоящият състав, като съобрази възрастта и пола на детето намира, че
така определеният от ВРС режим на лични отношения: всяка първа и
трета седмица на месеца от
18.00 часа в петък до 18:00 часа в неделя,
един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, два
последователни дни, един от които е
рожденият ден на бащата, както и през коледните и новогодишните
празници на всяка четна година и през великденските празници и два
последователни дни, един от които е рожденият ден на детето, на всяка нечетна
година, е достатъчно широко определен, тъй като
включва две вечери с преспиване. В жалбата, нито в с.з. са посочени конкретни
параметри на режима на личните отношения. Следва да се отбележи също, че
ответникът не е поискал по-широк режим в производството пред ВРС с писмения си
отговор / а едва в писмените бележки/, а
сам съдът по своя инициатива е определил този режим, като е разширил същия в
сравнение с този, посочен от ищцата в исковата молба.
Съдът счита
че така определеният режим ще предостави възможност на бащата и сина да
прекарват задно достатъчно време, ако действително родителят се възползва
пълноценно от така определения му режим на лични отношения. Съдът намира, че не
съществува възможност да бъде определен режим включващ делничните дни тъй като
това ще наруши режима на детето свързан с ежедневните му задължения. От друга
страна, през седмицата майката също няма възможност да прекарва много време с
детето предвид ангажиментите и на двамата, с оглед на което на майката също
следва да бъде дадена възможност да прекарва повече време с детето през
почивните дни. Т.е. ако бъде предоставено повече време на бащата през почините
дни това ще ограничи правата на майката.
Съставът при
ВОС намира, че определения от ВРС режим е адекватен на възрастта и нуждите на
детето. Предвид което счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение потвърдено в тази част.
По отношение на размера на издръжката, съдът
съобрази следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал.1 и 2 СК, всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да се
получава издръжка е безусловно, като е
достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение
на претендиращия издръжката, като размерът на издръжката, съгласно чл. 142 от СК, се определя в зависимост от
две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само
минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от
минималната работна заплата или от 77.50 лв. месечно. Според задължителна
съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат
предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение
за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето.
Настоящият съдебен състав, като
съобрази възрастта на детето, което е на 6 години и му предстои да стане ученик,
намира, че базова издръжка от 250 лв. месечно би покрила нуждите на му, която
следва да се разпредели между двамата родители както следва: за бащата 150 лв.,
а разликата от 100 лв. ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето
следва да се поеме от майката.
В съответствие с утвърдената
съдебна практика, съгласно която за установяване материалното състояние на
родителите са допустими всички доказателствени средства, съдът счита, че това е
във възможностите на родителите, изхождайки от доказателствата за месечния
доход на майката, а при липса на точни данни за доходите на бащата, от
доказателствата, сочещи, че въззивникът е в трудоспособна възраст, не страда от
заболявания, намаляващи работоспособността му, няма данни същият да има
задължения за издръжка към други свои низходящи деца.
По
изложените съображения, въззивната жалба в тази част се явява неоснователна,
поради което следва да бъде оставен без уважение.
Предвид
изложените съображения, молбата за допълване следва да бъде уважена, като диспозитивът
на решението бъде допълнен в посочения по-горе смисъл.
Водим от горното, и на осн. чл. 250 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА диспозитива на решение №2014/ 14.10.2013г. както
следва:
ОСТАВЯ без уважение
въззивна жалба вх. №13051/23.05.2013г. на Г.П.В. ЕГН ********** срещу решение
№2167/08.05.2013г., постановено по гр. д. №12983/12 по описа на ВРС, 17-ти
състав в частта, касаеща предявеното в условие на евентуалност искане за
изменение досежно режима на лични
контакти на бащата с детето, и за намаляване на
присъдената издръжка от 150 на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: