Присъда по дело №142/2024 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ по нохд № 142 / 2024год по описа на Окръжен съд-
Хасково: Срещу подсъдимата С. К. Г., родена на ******. в гр. *****, живуща
в ******, ***** гражданка, с **** образование, *****, работи като *******,
*****, с ЕГН:**********, е предявено обвинение за това, че на 19.09.2019г. в
гр. С., обл. Х., дала дар- парична сума в размер на 10 лева /1 бр. банкнота със
серия и номер: *****/ на длъжностно лице, имащо качеството на полицейски
орган, а именно на В.В.Г. - ******, със специфично наименование на
длъжността „******“ в *** към ****** при ******, за да не извърши
действие по служба - да не състави на съпруга й Г.Х.Г. акт за установяване на
административно нарушение за извършено от него като водач на МПС
нарушение по чл. 137д ал.2 от Закона за движение по пътищата -
престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК.
Подсъдимата разбира в какво е обвинена и се признава за виновна, като
не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Заявява, че не желае събирането на доказателствата, посочени от прокурора
за установяване на тези факти. В последната си дума изразява съжаление за
стореното и моли за наказание „ лишаване от свобода „ , което да бъде
наложено при условията на чл. 66 НК.
Становището на защитника й по фактите е същото, като също моли да
се наложи наказание „лишаване от свобода„ , което да бъде наложено при
условията на чл. 66 НК.
С оглед тези нейни изявления и установената от съда подкрепа на
направеното самопризнание от доказателствата, събрани в досъдебната фаза,
производството по делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371 т.2 от закона.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следната фактическа обстановка:
Подсъдимата С. Г. е родена в гр. ***** и живее заедно със семейството
си - съпруга си Г.Х.Г. и сина си С.Г.Г. в гр. С. на адрес ******, с чисто
съдебно минало е и с положителни характеристични данни.
Със Заповед №272з-697/22.04.2015г. на директор на ОД МВР Хасково
свидетелят В.В.Г. е назначен на длъжността „*****“ със специфично
наименование на длъжността „*****“ в ***** към ***** при ******. След
успешно положен изпит за проверка на знанията по Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ и Кодекса за застраховането /КЗ/ със Заповед № 1253з-
121/15.05.2019г. на директор на *****, св. Гр. е бил определен да извършва и
проверки по спазване правилата за движение по пътищата и да съставя
актове за установяване на административни нарушения по горепосочените
нормативни актове - ЗДвП и КЗ. Тази длъжност свидетелят заемал и към
датата 19.09.2019г.
Свидетелят И. Т. Ш. е назначен на длъжността „******“,***** в *****
1

към ****** при ******, със специфично наименование на длъжността
„******“ със Заповед №272з-697/22.04.2015г. на директор на ******. След
успешно положен изпит за проверка на знанията по ЗДвП и КЗ със Заповед №
1253з-121/15.05.2019г. на директор на ****, той също е бил определен да
извършва проверки по спазване правилата за движение по пътищата и да
съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП и
КЗ. Тази длъжност свидетелят заемал и към датата 19.09.2019г.
Сред правомощията на свидетелите Г. и Ш. били дейности по опазване
на обществения ред и осигуряване безопасността на движението и др./чл. 14,
ал. 1 ЗМВР/. Наред с това, сред от основните длъжностни задължения на тези
свидетели били и извършване на проверки за спазване на разпоредбите на
ЗДвП и КЗ, както и изготвяне на документи, свързани с
административнонаказателната дейност при установяване на извършени
нарушения.
На 19.09.2019г. около 15.15 часа за изпълнение на поставените им
задачи с утвърден от началника на ***** план за СПО № 271р-26822 от
16.09.2019г., свидетелите Г. и Ш. се намирали на местостоянка на ул. „Д. Б.“ в
гр. С.. Задълженията си изпълнявали, облечени с полицейска униформа и със
служебен автомобил, марка „Грей Уол“ с рег. № *****, с поставени на тях
отличителни знаци „П.“.
Около 15.20 часа на цитираната дата, докато до служебния автомобил
св. Ш. съставял акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
на св. Г. Ж. С., колегата му В. Г. спрял за проверка движещ се в посока към
гр. Х. лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ****** с водач св. Г.Х.Г.. В
автомобила пътували съпругата му С.Г., возеща се на предна дясна седалка,
сина му св. С. Г. и приятелката на сина му св. Х. С., седящи на задната
седлака. Всички отивали в с. К., обл. С. на сватбено тържество.
След като спрял моторното превозно средство, св. Г. се представил и
поискал документите на водача и тези на автомобила. Докато св. Г. му ги
подавал, св. Г. видял, че возещите на задната седалка на лекия автомобил
лица- С. Г. и Х. С., били без поставени на тях предпазни колани. Предвид
констатираното от него и извършено от св. Г. Г. в качеството му на водач на
МПС нарушение по чл. 137д ал.2 от Закона за движение по пътищата, св. В.
Г. му разпоредил да го последва до служебния автомобил, за да му състави
акт.
В изпълнение на даденото му разпореждане, св. Г. излезнал от лекия
автомобил „Опел Вектра“ и придружил св. Г. до полицейското МПС, до което
св. Ш. все още съставял АУАН на св. С..
Преглеждайки представените от св. Г. документи, св. Г. вписал в
служебния си тефтер данните за управляваното от него МПС – лек автомобил
„Опел Вектра“ с рег. № ******, след което за извършеното нарушение по чл.
137д, ал.2 от Закона за движение по пътищата започнал да попълва бланка на
АУАН с бланков № ****.
2

Наблюдавайки през цялото време действията на св. Г., подсъдимата
решила да се поинтересува за намеренията му. Излязла от лекия автомобил
„Опел Вектра“ и се насочила към полицейския служител. След като св. Г. я
видял, я приканил да се върне обратно, но Г. продължила да върви към него и
започнала да му обяснява, че няма нужда от санкции, тъй като всичко им
било изрядно. Св. В. Г. не взел предвид думите и повторно я приканил да се
върне в техния автомобил,като продължил с попълването на АУАН.
Възприемайки поведението на полицейския служител и осъзнавайки, че
при съставянето на акта, мъжът й ще бъде санкциониран, подс. С. Г. взела
решение да избегне тези неблагоприятни за него последици, като даде дар -
паричната сума от 10 лв. на полицейския служител В. Г., с цел да го
мотивира да не извърши действие по служба, а именно да не състави акт за
установяване на административно нарушение на съпруга й Г. Г. за
извършеното от него нарушение по ЗДвП.
В изпълнение на взетото решение подсъдимата С. Г. се върнала до
лекия автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *****, взела от там една банкнота с
номинал от 10 лева и отново тръгнала към полицейския служител В. Г..
Приближила го и му заявила „Това е съпругът ми, вземете тези пари, за да не
му ставите акт“, след което с дясната си ръка поставила банкнотата в
служебния тефтер на св. Г.. Поведението й било възприето както от св. В. Г.,
така и от свидетелите И. Ш. и Г. С.
Полицейският служител В. Г. категорично отказал да приеме дадения
му подкуп, като докладвал за случилото се на ****. След това, в
присъствието на свидетелите И. Ш. и Г.С. съставил АУАН, серия АА, №
*******г. / бланков номер ******/ за извършеното от Г.Х.Г. нарушение по чл.
137д ал.2 от ЗДвП.
По подадения от св. В. Г. сигнал, на място пристигнала и оперативно -
следствена група. Бил извършен оглед на местопроизшествие, като със
съставения протокол била иззета инкриминираната банкнота - 1 бр. банкнота
с номинал от 10 лева, със серия и номер № ******.
В хода на разследването банкнотата била изпратена за експертно
изследване с оглед истинността й. Видно от заключението на назначената по
делото техническа експертиза, обективирано в протокол № 1053/01.10.2019г.
на БНБ, е че 1 бр. банкнота с номинал от 10 лева, със серия и номер № *****
е истинска и представлява редовна емисия.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията
на разпитаните по делото свидетели и приложените по делото писмени
доказателствени средства-протокол за оглед на местопроизшествие, протокол
за оглед на веществени доказателства,, приложената по делото банкнота от 10
лв, копие на АУАН и др. Тези доказателства напълно кореспондират с
направените от подсъдимата самопризнания и с възприетите от обвинението
фактически положения. Заради това, направеното признание на изложените в
обвинителния акт обстоятелства не може да се счита за изолирано от
3

цялостния доказателствен материал, а следва да се приеме за изцяло
консолидирано с изводимата от него информация.
Показанията на свидетелите В. Г. и И. Ш. са конкретни и ясни относно
времето, мястото и начина, при които са предприели проверката на св. Г.
досежно нарушение на чл.137д, ал.2 ЗДвП. И двамата са категорични и
последователни за механизма, по който подсъдимата е искала да предотврати
съставянето на АУАН на съпруга й-св. Г. за това, че возещите се на задната
седалка С. Г. и Х. С. били без предпазен колан. И двамата са категорични, че
това е било съпътствано с даване на парична сума – банкнота от 10 лева. Със
сигурност свидетелите посочват, че даването на парите е станало след като св.
Г. е бил уведомен, че ще му бъде съставен акт за нарушаване на цитирания
текст от ЗДвП, след което започнал да попълва АУАН с бланков № *****.
Именно тогава подсъдимата е взела решение да вземе от автомобила
банкнотата от 10 лева, която дала на св. В. Г., с думите „ Това е съпругът ми,
вземете тези пари да не му съставяте акт”, след което поставила банкнотата в
поставяйки я в служебния тефтер на Г.. Това се потвърждава категорично и от
показанията на св. С., на когот сс. Ш. е съставял АУАН.
По този начин подсъдимата е осъществила активната форма на деянието
„подкуп„ като се е разпоредила с банкнотата от 10 лева, която е излезнала от
фактическата й власт, за да премине във фактическа власт на св. Г., въпреки
неприемането й от негова страна. Така представените от свидетелите факти
не само, че не разкриват каквито и да било вътрешни противоречия или
колебливост, но и изцяло синхронизират с писмените доказателствени
средства за възложената им съгласно длъжностното разписание полицейска
работа.
При така установените фактически положения следва да се приеме, че
подсъдимата С. Г. е дала дар на полицейския служител В. Г., като е дала
банкнота с номинал 10 лева на длъжностно лице - служител на ***** при
*****, имащ качество на полицейски орган, осъществяващ контрол по охрана
на обществения ред, за да не извърши действия по служба - да не състави
АУАН за извършено нарушение на чл. 37д, ал. ЗДвП. Този акт от страна на
подсъдимия пряко кореспондира с преследваната от нея цел – полицейският
служител да не състави АУАН на съпруга й св. Г., да не изпълни свидетелят
служебната си функция съгласно регламентираните правила. Подсъдимата е
осъществила състава на т.нар. активен подкуп при форма на изпълнителното
деяние - „даде". В случая престъплението е довършено, тъй като подкупът
/дарът/, представляващ пари, е излязъл от нейната фактическа власт с
пускането на банкнотата в служебния тефтер, въпреки че св. Г. с обективни
действия е показал, че не приема дадения му подкуп и незабавно е предприел
действия по уведомяване на ОДЧ. Инкриминираното от обвинението
изпълнително деяние настоящият съдебен състав приема за довършено с
осъществяване на действията на подсъдимия - пускането на банкнотите върху
АУАН, съставян в момента от св. Г., предоставяйки я на разположение на
полицая. В случая е ирелевантно за отговорността на подсъдимата дали
4

свидетелят е взел или не банкнотата. От правно значение са фактите, че
подсъдимата е преустановила своята фактическа власт върху нея и то след
като е видяла да съставят АУАН на съпруга й, като я е поставила във
фактическата власт на полицейския служител, въпреки неприемането на дара.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
към датата на деянието 19.09.2019г св. В. Г. е назначен на служба в ***** при
**** и има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а"
НК, тъй като му е било възложено да изпълнява със заплата постоянно служба
в държавно учреждение, несъставляваща дейност само на материално
изпълнение. Наред с това е бил и полицейски орган по смисъла на ЗМВР, към
който закон препраща нормата на чл.304а НК. Качеството полицейски орган
се извежда от обстоятелството, че е бил назначен със Заповед №272з-
697/22.04.2015г. на директора на ***** в длъжността „*****“, със
специфично наименование на длъжността ****** в ******* към ****** при
*****. След успешно положен изпит за проверка на знанията по Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и Кодекса за застраховането /КЗ/ със Заповед
№ 1253з-121/15.05.2019г. на директор на ***** св. Г. е бил определен да
извършва и проверки по спазване правилата за движение по пътищата и да
съставя на актове за установяване на административни нарушения по
горепосочените нормативни актове - ЗДвП и КЗ като тази дейност може да се
осъществява само от полицейски органи, както гласи, чл.14 ал.1 и ал.2 от
ЗМВР и контролна дейност по чл.З0 ал.1 т.2, т.5 и т.8 от ЗМВР. Качеството
полицейски органи се извежда и от статута му, съгласно чл. 57 и чл. 142, ал. 1
т. 1 от ЗМВР.
В този смисъл обективните признаци на престъплението по чл.304 ал.1
от НК следва да се приемат за установени. Същото се отнася и за по-тежко
квалифициращия деянието признак по чл.304а от НК – подкупът е даден на
полицейски орган/ чл. 57 ЗМВР/ – „******” – ****** към посочената
дирекция, определен да извършва и проверки по спазване правилата за
движение по пътищата и да съставя на актове за установяване на
административни нарушения по горепосочените нормативни актове - ЗДвП и
КЗ. Установено е също, че към момента на извършване на деянието св. Г. е
изпълнявал възложената му по силата на заеманата длъжност работа.
Сред правомощията на свидетелите Г. и Ш. е дейност, включваща
извършване на проверки по спазване правилата за движение по пътищата и да
съставя на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП и
КЗ /чл.14, ал.1 от ЗМВР/.
Съгласно чл. 137д ал.2 от ЗДвП –„Пътниците в превозните средства от
категории M2 и M3 се уведомяват за задължението да поставят
обезопасителен колан, когато са седнали и когато превозното средство е в
движение. Те се уведомяват за това по един от следните начини: 1. от водача;
2. от придружителя или от лицето, посочено като ръководител на групата; 3.
чрез аудио-визуални средства; 4. с табели и/или пиктограма, поставени на
видно място над всяко място за сядане.“
5

Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗМВР охранителната дейност е
дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на
движението по пътищата в Република България. Дейността се осъществява от
полицейските органи съобразно компетентността им чрез патрулно-постова
дейност.
Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2, 5 и 8 ЗМВР, контролната дейност се
осъществява от органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез
проверки на документи и на място; проверки за спазване на правилата за
движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на
моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и
при пътнотранспортните произшествия; изискване на информация и
документи.
Съгласно чл. 31, т. 1 от ЗМВР – административно-наказателната
дейност се осъществява от органите на МВР в предвидените от закон случаи
чрез установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания.
Съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР служителите на МВР са държавни
служители – полицейски органи. Съгласно чл. 56, вр. чл. 37 ЗМВР - органите
на областните дирекции и на техните структури и звена са държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1. Съгласно чл. 57 ЗМВР, полицейски органи са
органите на ….областните дирекции.
От субективна страна престъплението е извършено при условията на
пряк умисъл. Обективните характеристики на дейността не поставят
съмнение в това, че подсъдимата е имала представи за деянието, тъй като е
съзнавала, че дава дар на длъжностно лице, въпреки че не е приет от
свидетеля, както и че последният очевидно е полицейски служител.
Съпътстващите даването настоятели думи обективират осъзнатата от дееца
връзка между даваната сума и преследваното неизпълнение на задълженията
от изпълняващия полицейската работа служител. Подсъдимата С. Г. е
съзнавала длъжностното качеството на свидетеля Г., обстоятелството, че е
полицейски орган, както и че му дава подкупа /дара/ с цел същият да не
извърши действие по служба, т.е. действие, спадащо в кръга на служебните
му правомощия /задължения/, тъй като е имала ясното съзнание, че съпругът
й подлежи на санкция за извършеното от него нарушение на ЗДвП, като с
дадения дар се е опитала да осуети именно тези негативни за него
последствия.
Причината за престъплението е незачитането на установения
правопорядък в държавата и стремежът за неговото преодоляване.
При определянето на наказанието съдът отчете обществената опасност
на извършеното и сведенията за опасността на самия деец, смекчаващите и
отегчаващи вината факти. С. Г. е ***** гражданка, родена на ******. в гр.
*****, има чисто съдебно минало, а процесуалното й поведение в началото на
предприетото наказателно преследване илюстрира оказване на съдействие за
6

разкриване на обективната истина. Вземайки предвид високата степен на
опасност на деянието, с което се увреждат обществените отношения,
свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен
апарат, с точното, еднакво и безкористно осъществяване на правата и
задълженията, произтичащи от компетентността и функциите на
длъжностните лица или от конкретно възложените им служебни задачи,
подронва техния авторитет и доверието на гражданите в управлението,
съвкупната преценка на двете категории обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи, в контекста и на степента, в която е бил засегнат защитения
обект, се налага извод за превес на първите, но не и наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Това обоснова определяне на
наказание под средния предвиден от закона размер съобразено с разпоредбата
на чл.54 НК, а именно „лишаване от свобода за срок от 9 девет месеца”. С
оглед приложения процесуален ред за провеждане на съдебното следствие и
на основание чл.58а ал.1 от НК съдът редуцира този размер с 1/3 и така
наложи основното наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца.
Това наказание съдът прие, че не е необходимо да бъде изпълнено, за да
бъдат постигнати визираните в чл.36 от НК цели и най-вече за да бъде деецът
поправен, доколкото установените за подсъдимата сведения не предполагат
невъзможност за превъзпитание и извън местата за лишаване от свобода. Ето
защо, а и с оглед на това, че към момента на деянието С. Г. не е била
осъждана на „лишаване от свобода”, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от „три години”.
Ръководейки се от данните за материалното и имотно състояние на
подсъдимата и вземайки предвид, че към настоящия момент е *****, но във
възраст, способна да полага труд, съдът наложи кумулативното наказание
„глоба” в размер на 300 лева. Прие, че така наложените наказания ще бъдат в
състояние да изпълнят преследваните от закона цели, като респектират
подсъдимата към възможностите на държавата да санкционира този род
прояви и в същото време окажат необходимия генерален превъзпитателен и
възпиращ ефект по отношение на останалите.
На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета
на престъплението – един брой банкнота с номинал от 10 лева и сериен
номер ******.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Съдия:
7

Номер на акта:	17
Дата:	25 април 2024 г. (в сила от 11 май 2024 г.)
Съдия:	Боряна Петрова Бончева-Димитрова

Дело:	20245600200142
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 февруари 2024 г.

Присъда по дело №142/2024 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите