№ 304
гр. Варна, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000373 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на АГРОБЛОК ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ ЕООД,
ЕИК *********, гр.Горна Оряховица, представлявано от управителя Д.Т., срещу решение
№168/12.04.2024г., постановено по т.дело №200/2023г. на ОС -Варна, с което ответното
дружество /въззивник/ е осъдено да заплати на ищеца ОДЕСОС ПБМ ЕАД, ЕИК *********,
гр.Варна, Южна промишлена зона, сумата общо от 45 974.55 лева /четиридесет и пет
хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/, от която 41 494.52
лева по фактура ********** от 23.01.2023г., сумата от 4451.87 лева по фактура **********
от 25.01.2023г. и сумата от 28.16 лева по фактура ********** от 27.01.2023г.,
представляващи неплатено възнаграждение по сключен между страните Договор за
пристанищни услуги от 22.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска на 05.04.2023г. до окончателното плащане, както и сумата
от общо 857.60 лева/осемстотин петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане, от която сума 776,62 лева обезщетение
по първата фактура за периода от 31.01.2023г. до 30.03.2023г. вкл., сумата от 80.50 лева,
обезщетение по втората фактура, за периода от 02.02.2023 г. до 30.03.2023г. вкл., и сумата от
0.49 лева обезщетение по третата фактура за периода от 04.02.2023г. до 30.03.2023г. вкл., на
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
С жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно и необосновано,
постановено при погрешни изводи от фактическа страна, в разрез със събраните
доказателства, при допуснати нарушения на материалния закон. На първо място,
въззивникът твърди, че още с отговора на исковата молба е отправил възражение за
материалноправно възражение за прихващане, в евентуалност съдебно такова, което
необосновано не е било прието от съда за разглеждане. Излага, че предявеното от него
насрещно вземане срещу ищеца произтича от същия договор за пристанищни услуги,
1
поради което двете вземания са функционално свързани и обусловени едно от друго. Поради
това, изпълнението на само едно от тези вземания би нарушило еквивалентността в
правоотношението. На следващо място, въззивникът счита, че съдът неправилно е
разпределил доказателствената тежест между страните по спора, тъй като не е отделил
фактите, които подлежат на установяване от ответника и не е определил правна
квалификация на спора. Прави се довод, че искът е преждевременно предявен и поради това
недопустим, преди изтичане срока за окончателно уреждане отношенията между страните.
Твърди се, че с писмо от 20.02.22г. /приложение №7/ ответникът е предупредил ищеца, че ще
задържи дължимото по фактурите плащане до експедиция на останалото количество
карбамид, на основание чл. 90 ЗЗД. Счита, че окончателните отношения между страните е
следвало да се уредят след изтичане срока на договора чл. 38, или на 10.05.2023г.
Твърди се необоснованост на решението, тъй като съдът не е анализирал събраните
доказателства. Посочва, че Констативен протокол от 26.01.23г. за отчитане естествените
фири при обработката на товари, е представен за първи път с молба от 05.10.23г., а не по
време действието на договора. Този протокол е коментиран от съда в решението, въпреки че
не е бил връчен на ответника и не е намерил отражение както при ищеца, така и при
ответника. Въззивникът оспорва този документ като такъв от частен характер без
достоверна дата, съставен за нуждите на процеса. Поддържа, че претендираните суми са
изискуеми едва след приключване действието на договора. Счита, че изпратеното от ищеца
кредитно известие №156/14.02.23г. представлява признание от същия за установена липса на
50 т. карбамид както и доказателство, че към тази дата не е бил съставен оспореният
Констативен протокол от 26.01.2023г., съответно че последният е съставен по-късно. Твърди
се, че на 08.03.23г. ответникът бил уведомен от ищеца за анулиране на кредитно известие
№156/2023г. поради неправомерното му издаване. Твърди още, че съдът не е обсъдил
оспорените от ответника обичаи на Пристанището. Счита за неоснователно позоваване в
решението на Обичаите на Одесос ПБМ ЕАД, т.96 и т.97, тъй като тези клаузи противоречат
на чл.250 от ЗЗД, поради което са нищожни и не пораждат правно действие между страните.
Твърди, че съдът не е извършил анализ на заключението на допуснатата и приета по делото
съдебно-техническа експертиза като е ограничил правото на защита на страна в процеса, тъй
като неоснователно не е допуснал исканата тройна СТЕ съобразно изявление на ответника
от 19.03.2024г. Освен това въззивникът твърди, че съдът не е допуснал и други поискани от
него доказателства във връзка с оспорване начина на съхранение на стоката в
Пристанището. Съдът неправилно приложил Наредба №13а-10403 за предела на
естествените фири, след като не е налице претегляне на товара. Не е отчел, че съгласно чл.7
от същата, нормите на естествените фири не се прилагат в случаите, когато приемането на
стоково-материалните ценности е само по документи, както е в случая. /3 849.710 тона
съгласно Генерален акт №82/27.12.22г./ Изслушаната СИЕ въззивникът твърди, че е
неотносима към спора. Твърди още, че от събраните доказателства не се установява къде е
съхранявана стоката и правилно ли е съхранявана съобразно спецификата , какво е било
вътрешното движение в пристанището, а отговорност за складирането и съхранението
носи ищецът. Твърди се приложение на разпоредбите от ЗЗД касателно договора за влог и
договора за изработка. Въззивникът претендира отмяна на постановеното решение и вместо
това отхвърляне на предявения иск изцяло като недопустим /преждевременно предявен/,
евентуално неоснователен.
В срока за отговор насрещната страна ОДЕСОС ПБМ ЕАД, представлявана от ю.к.Л.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира отхвърлянето като
неоснователна и недоказана, ведно с присъждане на сторените в производството разноски за
ю.к.възнаграждение. Оспорва относимостта и необходимостта от доказателствените
искания. Въззиваемият поддържа, че спорът е изцяло установен от фактическа страна. По
отношение възражението за прихващане сочи, че такова активно вземане на ответника не е
конкретизирано като предмет, поради което и не е разгледано от съда. Поддържа, че
направените от въззивника твърдения са бланкетни и необосновани. Счита за неоснователно
искането за откриване на производство по оспорване обичаите на работа в пристанището.
Изтъква, че тези обичаи са били приети от насрещната страна още при подписване на
договора за пристанищни услуги, а и счита тяхното оспорване след изпълнение на услугата
за недопустимо. Въвежда довод, че с направеното от ответника изявление за упражнено
право на задържане на плащането по отношение на последните три издадени фактури
2
/първите три са били заплатени своевременно/, всъщност ответникът признава
изискуемостта и ликвидността на претенцията по иска. Твърди, че ищецът е изпълнил в
цялост договора за пристанищни услуги като е отправил покана за доброволно плащане на
24.02.23г. Не е съществувал спор и относно размера на естествените фири и идентични
размери са отразени както в КП, така и в отправената покана за доброволно изпълнение.
Освен това, ищецът твърди, че фирите са били обявени на контрагентите на пристанището
ведно с Тарифата на интернет страницата *****. На следващо място, експертизата е
определила, че в случая фирите на обработената стока са под минималните размери от 1.6%.
Твърди се невярно интерпретиране от въззивника на кредитното известие, тъй като сумата
била предложена от ищеца като отстъпка за доброволно уреждане на спора. Страната счита,
че няма основание за допускане на тройна СТЕ. Твърди, че е лишено от правно основание
оспорването на констативния протокол като частен свидетелстващ документ без обвързващо
значение за страните и съда. Отделно от изложеното, въззиваемата страна твърди, че по
делото е категорично установено движението на стоката и мястото на съхранение в
складове №6 и №7, разположени до кея, експедицията от склад №5, където се намирала
пакетажната машина. Твърди, че противно на твърдяното от въззивника, отговорността на
пристанището за складиране и съхраняване на стоката е споделена с тази на клиента и
уредена от страните с договора и обичаите. Поддържа, че въззивникът е имал достъп до
видеокамерата на пристанището, записите от която са били предоставени и на вещото лице
по СТЕ. Твърди се, че в производството е било доказано предаване на стоката на Агроблок
ТК ЕООД и приемането без забележки и възражения от последния. Няма твърдения за
различни от установените факти, поради което и не е налице основание за допускане на
тройна експертиза.
Пред въззивния съд двете страни поддържат процесуалните си позиции. Претендират
сторените разноски.
За да се произнесе по спора съдът установи, че производството е било образувано по
предявен от „ОДЕСОС ПБМ” ЕАД осъдителен иск срещу „АГРОБЛОК ТЪРГОВСКА
КОМПАНИЯ” ЕООД, за осъждане на ответника да заплати сумата 45 974.55 лева, от която
41 494.52 лева по фактура ********** от 23.01.2023 г., сумата от 4 451.87 лева по фактура
********** от 25.01.2023г. и сумата от 28.16 лева -по фактура ********** от 27.01.2023г.,
представляваща неплатено възнаграждение по Договор за пристанищни услуги от
22.12.2022г., както и сумата от общо 857.60 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане, от която сумата 776,62 лева обезщетение по първата фактура за периода от
31.01.2023 г. до 30.03.2023 г. включително, сумата от 80.50 лева обезщетение по втората
фактура за периода от 02.02.2023 г. до 30.03.2023 г. и сумата от 0.49 лева обезщетение по
третата фактура за периода от 04.02.2023 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът въвежда твърдения, че страните са обвързани от Договор за
пристанищни услуги от 22.12.2022 г., по който ответното дружество е възложител, а ищецът
приел да извърши директна и/или индиректна обработка и съхранение на урея (карбамид) в
насипно състояние, с последващо пакетиране в биг бегове. Позовава се на постигнати
между страните уговорки както и на действието на Обичаите на „ОДЕСОС ПБМ” ЕАД и
Тарифата на пристанището (последните две публично достъпни на сайта на оператора:
https://www.portodesos.com/), които са приложими в отношенията между страните. Сочи, че в
изпълнение на договора ищецът получил нареждане №1/2022 за разтоварване и експедиция
на стока от приет в пристанището кораб. Извършеното от ищеца разтоварване започнало на
23.12.2022 г. и завършило на 27.12.2022 г., за което бил съставен Генерален акт № 82 за
извършеното разтоварване. За това ищецът издал 6 бр. фактури, съответно №№ 15815 от
31.12.22 г., 15786 от 29.12.22 г., 15858 от 11.01.23 г., 15890 от 23.01.23 г., 15893 от 25.01.23 г.
и 15896 от 27.01.23г., които били изпратени на възложителя, а той заплатил дължимото
възнаграждение по три от тях. Предмет на иска са останалите три неплатени фактури със
стойност 45 974.55 лeвa. Ищецът пояснява, че Фактура № 15890 от 23.01.2023 г. се отнася за
предоставени услуги по пакетиране, складиране и експедиция на товара по 58 броя заявки
на клиент, съгласно генериран от системата на пристанището отчет за периода от
11.01.2023г./00:00ч. до 24.01.2023г./23:57ч. Извършените услуги на основание посочените 58
бр. заявки, са описани от позиция № 1 до №7 във фактурата; по 1 брой заявка на Клиента, с
номер 27414 от 26.01.2023 г., съгласно генерирания отчет за периода от 26.01.2023 г./15:22 ч.
3
до 26.01.2023 г./23:59 ч.. Извършените услуги на основание тази заявка са описани от
позиция №8 до №12 във фактурата; Предоставените по тази фактура услуги са извършени
въз основа на общо 59 броя генерирани заявки на клиента. Фактура № 15893 от 25.01.2023 г.
се отнася за предоставените услуги по пакетиране, складиране и експедиция на товара (тор в
Биг Бегси), по 8 броя генерирани в Системата заявки на клиента съгласно отчет за периода
от 25.01.2023 г./00:00 ч. до 26.01.2023 г./15:20 ч. Извършените услуги, на основание
посочените 8 бр. заявки, са описани от позиция № 1 до № 7 във фактурата. Фактура № 15896
от 27.01.2023 г. касае начисляване на доплащането за вид превозно средство - ремарке тип
„гондола" (съгласно чл. 26 от Договора), по 1 брой генерирана в системата заявка на
Клиента с номер 27401. В открито заседание искът се поддържа без промяна.
Ответникът оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Не оспорва част
от твърденията в исковата молба, но оспорва вземането на ищеца, предмет на делото.
Твърди, че макар и процесните фактури да са изготвени на основание сключен договор за
пристанищни услуги от 22.11.2022г., експедираното количество пакетиран карбамид,
предадено от ищеца на ответника за периода от 27.12.2022 г. до 26.01.2023г., е извършено
със 152 доставки и е общо 3801,780 тона по данни от системата на ищеца, т.е предадени са
по-малко 47,930 тона карбамид. Поради това, ответникът, въпреки получената на
07.02.2023г. покана от ищеца за заплащане на задължението по договора, с писмо от
20.02.2023 г. (получено от ищеца на 21.02.2023 г.) отправил искане за експедиция и на
останалите 47,930 тона карбамид. С това писмо ответникът заявил, че задържа плащането по
процесните три фактури, на основание чл. 90 ЗЗД. Последвало ново писмо от ищеца изх.№
22/23.02.2023г., представляващо и покана за доброволно плащане, с което признал
липсващото количество карбамид. Твърди се, че с писмо изх.№0002ТК от 02.03.2023г.
ответникът изпратил уведомление за прихващане и покана за доброволно плащане до
ищеца. Основното възражение по спора на ответника е, че е предал на ищеца за складиране
и съхранение 3849,710 тона карбамид с тегловно състояние на азот 46,59% /уреа/ по Договор
за пристанищни услуги от 22.12.2022 г. /коригирано с драйф сертификат от Инколаб/, а
експедираното количество карбамид е 3801,780 тона, което е с 47,930 тона по-малко от
предаденото за съхранение.
Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства,
доводите на страните, в пределите на ограничения въззив, настоящият състав намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от
оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
При преценка редовността на въззивната жалба констатира, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез представляващия дружеството, в преклузивния срок
/вж.пощенско клеймо/.
Първоинстанционното решение е изцяло предмет на въззивното обжалване. В
разпоредително заседание от 02.08.2024г. съдът е приел за съвместно разглеждане въведено
от ответника, сега въззивник, възражение за прихващане за вземане на дружеството срещу
пристанището /ищец/ в размер стойността на липсващо количество урея /карбамид/ от
47.850 тона по 1 191.91 лева с ДДС на тон, или със сумата от 57 128.30 лева, до стойността,
за която е предявен иска, на основание чл.298 ГПК. С определението си от 02.08.2024г. не са
допуснати доказателствените искания на въззивника и същите не се поддържат в открито
заседание.
Предявен е осъдителен иск за заплащане на остатъчно възнаграждение, дължимо на
изпълнителя по изпълнен договор за пристанищни услуги, на основание чл.79 вр.чл.86 ЗЗД.
Като безспорни по спора съдът отделя следните обстоятелства: ищецът е собственик и
оператор на пристанищен терминал „Одесос ПБМ – Варна”, част от пристанище за
обществен транспорт Варна; наличие на валиден договор за пристанищни услуги от
22.12.2022г., обвързващ страните по спора (л. 9 – л. 19 от делото); заплащане от ответника на
4
три броя фактури: ф.№15786/29.12.2022г., фактура № 15815/31.12.2022г. и фактура
№15890/10.01.2023г., като ищецът е изготвил още три незаплатени фактури, съответно №№
15890/23.01.2023г., фактура №15893/25.01.2023г. и фактура №15896/27.01.2023г.; не се
спори, че по договора ищецът е извършил възложената работа, считано от 23.12.2022г.,
когато е започнало разтоварване на кораб и на 27.12.2022г. е завършило, за което е издаден
генерален акт № 82/27.12.2022г. (л.46 от делото) и акт известие от същата дата за
разтоварване, подписан от представители на ищеца, от капитана на кораба и от митнически
служител.
Спорът между страните, пренесен във въззивното производство, е свързан единствено
с изпълнението на договора за пристанищни услуги, в частта му по съхраняване, пакетиране
и експедиране на предадена на пристанището стока /урея в насипно състояние/, при
твърдения за липса от 47.850 тона урея, което не е било предадено на възложителя.
Неизпълнената част от договора съдът определя въз основа на обективираното основание в
процесните три фактури, за които се претендира плащане фактури с №№15890, 15893 и
№15896, издадени от ПБМ Одесос ЕАД през януари 2023г. Именно във връзка с липсата на
част от приетия от пристанището товар /урея/, ответникът /въззивник/ поддържа
възражението си за прихващане със стойността на липсващото количество урея както и
твърдение за упражнено право на задържане по чл.90 ЗЗД на плащането по процесните
фактури. Ответникът твърди, че е предал общо за складиране и съхранение 3849,710 тона
карбамид с тегловно състояние на азот 46,59% /уреа/, а експедираното количество карбамид
е 3801,780 тона, което е с 47,930 тона по-малко от предаденото. От своя страна, „ОДЕСОС
ПБМ” ЕАД твърди, че е изпълнил изцяло задълженията по договора от 22.12.2022г. като е
обработил цялото доставено и разтоварено количество карбамид. Страните не спорят, че на
клиента е било предадено при експедирането посоченото от ответника по-малко количество
карбамид – 3 801.780т. Ищецът не оспорва наличието на разлика в посочените количества
урея, но твърди, че тя се дължи на естествените фири на насипния товар.
Съгласно чл.116 вр.чл.103 от ЗАКОН за морските пространства, вътрешните водни
пътища и пристанищата на Република България, услугите с търговски характер,
предоставяни в пристанищата за обществен транспорт и извършвани от пристанищни
оператори, са пристанищни услуги, като същите се извършват срещу заплащане на
възнаграждение. Част от тези услуги представлява и обработката на товари - товарене,
разтоварване, подреждане, съхраняване, преопаковка на различни по тип товари,
вътрешнопристанищен (терминален) превоз на товари и други. С подписания между
страните договор за пристанищни услуги, който не се оспорва ответникът „Агроблок
Търговска Компания“ ЕООД е възложил на пристанищния оператор „Одесос ПБМ“ ЕАД
извършването на директна и/или индиректна обработка и съхранение на уреа в насипно
състояние, с последващо пакетиране и съхранение в биг бегове. Съгласно чл.8 от договора,
взаимоотношенията между оператора и клиента се уреждат от Обичаите на „ОДЕСОС
ПБМ”ЕАД, Тарифата на пристанището и Общите условия към договорите. Съгласно чл.9,
редът и условията за приемане, претоварване и експедиция на или от пристанищен терминал
„Одесос ПБМ– Варна” на товари, са регламентирани от Обичаите, договорените условия в
договора и Тарифата на пристанището.
Едно от задълженията на оператора, посочени в чл.13, т.2 от договора, е при получен
повреден и/или липсващ товар, да назначи по възлагане от клиента, сървейска организация
за инспектиране. При условия, че не е възложена такава проверка, служители на
Пристанището удостоверяват повреден и/или липсващ товар и задължително уведомяват
спедитора или представител на клиента, за което се изготвя Акт известие. Такъв акт е бил
изготвен и представен по делото с исковата молба /на л.46/
От своя страна клиентът има задължение да регистрира профил и да подава заявки за
получаване и/или експедиция и др. през електронната система на пристанището
(http://eport.bg), която наред с Обичаите и Тарифата е публично достъпна по всяко време на
сайта на оператора: https://www.portodesos.com. Цените, реда и сроковете за плащане на
задълженията по договора са описа в раздел V от него. От изслушаната компютърна
експертиза се установява, че ответникът е имал регистриран профил в тази система като
реално е извършвал всички заявки през нея, а е могъл и да проследява всяка една от
операциите по изпълнение на пристанищните услуги.
5
От фактура № AF120220085/15.12.2022г. се установява, че ответното дружество е
закупило от трето лице VERTIQAL AG, със седалище Швейцария уреа, предмет на договора
за пристанищни услуги от 22.12.2022г., като съобразно отразеното са били закупени 3 850
метрични тона от процесната стока, натоварено в пристанище в Египет, съответно
разтоварено в България. За превоза е бил съставен коносамент (л.166 от делото), в който е
посочено именно това количество урея. Превозът е следвало да бъде извършен с моторен
кораб SKY VISA, като натоварването е било в пристанище Дамиета в Египет, а като
пристанище на разтоварване е посочено Пристанище Варна – България. За получател на
товара е посочен ответника „АГРОБЛОК ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ” ЕООД. Приложен е
съставен акт за известие от 27.12.2022г. (л.45, 46 и л.94 от делото), от който се установява, че
корабът, с който е превозвана стоката е пристигнал в Пристанище Варна на 23.12.2022г., по
манифест е бил с обявен товар от 3 850 тона карбамид, а действително разтовареното
количество на пристанището е 3849,710 тона, следователно с 290 кг. по-малко от обявеното.
Върху така съставеното известие са положени подписи на представители на пристанището
на разтоварване, на капитана на кораба -превозвач и на служител на митническата
администрация. В тази връзка са приложени по делото и Нареждане №1/2022г. до
изпълнителя -пристанището за извършване на разтоварване на кораба Sky visa, започнало на
23.12.22г. и завършило на 27.12.2022г., съгласно Генерален акт №82/27.12.2022г. /л.46/ В
този акт е отразено действително разтовареното количество урея от 3 849.710 тона. /с 290 кг.
по-малко/, обективирано и в Акт известие от същата дата. Ответникът не оспорва по
същество извършените впоследствие от пристанището действия по договора за
пристанищни услуги – складиране, пакетаж, препакетаж, претегляне, натоварване на
камиони на клиентаи експедиране на стоката. Съобразно това са издадени и фактури
№№15890, №15893 и №15896, съответно от 23.01, от 25 и от 27.01.2023г., които съгласно
чл.37 от договора, подлежат на заплащане от възложителя в 7 дневен срок от получаване на
съответната фактура. Съгласно приложените отчети /л.50 и сл./ са извършвани с камиони на
клиента експедиции на разтоварената стока от съответните складове, в които са били
съхранявани, считано от 11.01.23г. до 26.01.23г. Представен е Драфт сървей сертификат на
товара, изготвен от „Инколаб Сървисиз България независими сървейори и консултанти”
ЕООД (л.97 от делото) на 28.12.22г., който носи информация за разтовареното количество
урея в пристанището, съответно предаденото на ищеца количество от 3849,710 тона, за
което ищецът не спори. Видно е, че това количество е по-малко от отразеното в коносамента
и фактурата за закупуване на уреята.
По повод изпълнението на възникналите от договора задължения между страните е
проведена кореспонденция, която също не се оспорва от тях. В отговор на полученото от
ищеца на 07.02.23г. писмо за плащане на процесните три фактури, с насрещно писмо от
20.02.23г. ответникът е потърсил изпълнение на договора с предаване на останалите 47.930
тона карбамид, който се явяват разлика между приетото от пристанището количество в
размер на 3849.710 тона и експедираното съгласно приложени отчети /с отговора на
исковата молба/ в размер на 3801.860 тона. Със същото писмо е заявено, че ответникът
упражнява правото си на задържане по чл.90 ЗЗД на плащането по трите процесни фактури
до предаването на останалите 47,850 тона от стоката. С уведомление с изх. №
0002ТК/02.03.2023г. (л.119 от делото) ответникът е отправил изявление за прихващане с
вземането на „ОДЕСОС ПБМ” ЕАД по трите фактури със стойността на липсващия
карбамид в размер на 56 976,08 лв., представляваща стойността на 47,850 тона карбамид по
доставна цена в размер на 5650 лв. за тон. С писмо изх.№22/23.02.2023г. /л.116 по делото/,
пристанищният оператор е посочил, че липсващото количество се дължи на първо място на
недостатъчно точния метод на измерване на приетото количество урея /чрез метода драфт
сървей/ както и на естествените фири на стоката съгласно Наредба №13а-10403 за
пределните размери на естествените фири, брака и липсите /ДВ, бр.28/1980г./ Освен това
ищецът се позовава и на клаузите на т.96 и сл. от Обичаите на пристанището, действащи в
отношенията между страните, съгласно които операторът не носи отговорност за
естествените, обичайните и законните фири. /т.98, т.1, т.3/
Ответникът не е ангажирал доказателства за установяване наличие на хипотеза, при
която пристанищният оператор носи отговорност за установената липса в експедираното
количество урея. Същият не е навел ясни и конкретни твърдения за наличие на виновни
действия или бездействия на пристанището, кражба, злоупотреба или други, предвидени в
6
т.98 от обичаите на пристанището, случаи, които възлагат тежестта за липса на стоково-
материалните ценности, на оператора, поради което именно съдът не е допуснал
допълнителните доказателствени искания за движението на стоката на територията на
пристанището. Доколкото ответникът се установява, че е имал непрекъснат достъп чрез
системата за видеонаблюдение върху обработвания товар, то същият е могъл с оглед
изявлението си за прихващане и задържане на плащането, да въведе конкретни твърдения за
извършени от оператора на пристанището неправомерни действия или такива в отклонение
от добросъвестността и възложената работа, т.е. да установи лошо изпълнение по договора.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-компютърната експертиза
/на л.514/ се установява, че ответникът е изпълнил задължението си по чл.15 от договора за
пристанищна услуга от 22.12.2022г. като е извършил регистрация на собствен профил в
електронната система на пристанището. Системата за управление на процесите на
пристанищния терминал позволява справка относно товара по всяко време от страна на
клиента. Предоставената по делото информация съвпада изцяло с генерираната от същата
система информация. Създаден е профил на възложителя Агроблок търговска компания
ЕООД, през който са подадени 211 бр.заявки за експедиция за периода 23.12.22г. до
26.01.2023г. От тези 211 заявки 59 броя са отказаните от клиента и 152 бр. са изпълнени
заявки, подадени от Климарин ООД като представител на товарача. Отразеното като
предадено количество карбамид 3801.780 тона /от ищеца на ответника/, което не се оспорва,
съвпада със сумарните количества на базата на изпълнените 152 бр. заявки по справка за
кантарно сведение за периода от 27.12.22г. до 26.01.23г. /л.276-297/ и справка отчет за същия
период /л.298-309/ В системата не са отразени заявки след 26.01.23г.
В СТЕ /на л.525 и сл./ вещото лице посочва, че ако количеството товар, разтоварено на
пристанището е било 3849.710 тона, определен по метода драфт сървей, а експедираното
количество урея 3801.780 тона, определени като измерени с автовезна, или разлика от 47.93
тона /1.245%/, то този процент е по-малък от нормативно заложения от 1.6% сумарно -1.4%
за товаро-разтоварни работи и 0.2% -съхранение в закрит склад. В конкретния случай
стоката е била съхранявана в складове 6 и 7, а цялата след това е преминала през открит
склад /навес/ 5, където се намирала пакетажната машина. Посочено е освен това, че
пакетажната машина, която е оборудвана със сито, не пропуска евентуално намиращите се в
товара буци, а ги отделя. Използваните методи за теглене на товара са по заявка на клиента
като няма 100% точен резултат от който и да е метод. При обработката на урея често и
обичайно използван метод е драфт сървея, приложен и в случая. Обичайната грешка в този
метод варира от 0.5 до 1%. Стоката в случая е била приета по консументно тегло без
измерване по драфт сървей сертификат. Тези методи се прилагат по избор на собственика.
По отношение на метода драфт сървей, експертът заявява, че чрез този метод се определя
теглото на товара, натоварен или разтоварен на или от кораб, измервайки промяна на
водоизместването. Извършва се като се прочитат газенията по шестте марки на кораба: на
носа, по средата, на кърмата, в ляво и в дясно. Пояснява се, че този метод е опосредствен
метод за определяне на теглото на товара, без претегляне на самия товар. Като изходни
данни методът ползва множество променливи тегла и дадени от екипажа показатели на
кораба, които също могат да варират. Вещото лице дава за пример грешка в измерванията от
два сантиметра в средното газене, която би довела до грешка в крайното изчисление от
приблизително 68 тона за кораби от 10000 до 35000 тона дедуейт (величина на
товароподемност на плавателен съд). В заключение сочи, че методът драфт сървей може да
установи приблизително тегло на товара, което е логично да се различава от измереното при
разтоварването, обработката, пакетирането и експедицията на насипния товар (урея). С
оглед изслушаната техническа експертиза и допуските на фири в обработваните товари,
съдът намира, че направеното оспорване на Констативен протокол за отчитане на
естествените фири, е неоснователно. Като частен документ, изходящ от страна на
пристанището, и удостоверяващ изгодни за издателя си обстоятелства, този протокол не се
ползва с материална доказателствена сила, но релевантните факти са установени
посредством изслушаното и прието заключение. Заключението в т.5 ясно посочва, че
максимално допустимите фири по цит. Наредба №13а-10403 за този товар са в размер на
1.4% или 53.890 тонао за операция по направление кораб – склад и 0.2% или 3.640 тона за
операция по съхранение в закрит склад на стоката. Сравнително точно измерване на товара
се получава не чрез драфт сървей метода, а по-скоро чрез автовезна преди експедирането на
7
стоката. /л.527/ В т.11 от заключението е посочен пример с друг идентичен товар /на друг
клиент/, при който е отчетена много по-голяма разлика в количеството при използвани
същите методи драфт сървей и автовезна. /почти 120 тона разлика при 4500 тона урея/
При изготвяне на заключението вещото лице се е запознало с цялостната организация
на работа в пристанищния терминал като посочва, че приложените на л.21 и сл. Обичаи на
пристанището са действащите в момента, че работата в пристанището е организирана много
добре като не се допускат пропуски и липси на обработваните товари. От заключението и
устното изслушване се установява също, че на територията на пристанището, още от входа,
има видеонаблюдение, което може да се ползва от клиентите с регистриран профил в
локалната информационна система. Има камери за видеонаблюдение и в складовете, вкл. в
тези, в които е била съхранявана процесната стока. /складове №№6 и 7/ Всяко преместване
на стока вътре в пристанището може да се извърши единствено по заявка на клиент.
Изградената в пристанището система гарантира проследимост на всяка стъпка от работния
процес и удостоверява всяко едно действие по време, вид, заявка, започване на обработка,
претегляне, изход, вкл. участващите в процеса лица.
От заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза /л.507 и сл./ се
установява, че във връзка с отношенията между страните по процесния договор и неговото
изпълнение, „ОДЕСОС ПБМ” ЕАД е издало 6 броя фактури, като първата от тях се отнася
до сумата, дължима за разтоварването на кораба, а останалите 5 фактури са свързани с
обработката на товара, изразяваща се в пакетиране, етикиране и претегляне. Вещото лице
сочи, че по делото са приложени приемни актове, за приети товари в склад, обобщени
експедиционни документи към заявка и кантарно сведение както и отчет за периода
27.12.2022г. – 26.01.2023 г., съдържащи данни за заявките на ответника по номера, кантарни
бележки, номер на превозното средство със съответните количества стока. Съгласно тях,
общото обработено от ищеца количество урея е било 3801,78 тона. Тези фактури са
осчетоводени по надлежния ред както от ищеца „ОДЕСОС ПБМ” ЕАД, така и от ответника
„АГРОБЛОК ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ” ЕООД, като последното дружество е ползвало
данъчен кредит за същите. Фактурираното от ответника количество уреа при покупката е на
3850 тона, като цената на 1 тон е 650 щатски долара, равняващи се 1196,96 лв. при
централен курс на БНБ 1,84147 лв./USD за 15.12.2022г., а стойността на 47,930 тона
карбамид по същата цена на придобиване е 57 370,29 лв. Съгласно издадените от „ОДЕСОС
ПБМ” ЕАД фактури, разтовареното количество урея е 3850 тона, пакетираните и
претеглените количества съобразно фактурите са 3800,03 тона, а количествата съгласно
кантарното сведение и отчет възлиза на 3801,78 тона.
Въз основа на тази фактическа установеност съдът намира следното:
Искът е за изплащане от възложителя на остатъчно възнаграждение, след изпълнение
на договора за пристанищни услуги от 22.12.2022г. по конкретната заявка за обработка на
3 850 тона урея /карбамид/, независимо от действието на договора за по-дълъг период от
време. /до м.04.2023г./ В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ответника -въззивник за преждевременност и недопустимост на иска съобразно крайния
срок на договора. От заключението на счетоводната и техническата експертиза, а така и
приложените отчети по договора, категорично се установява, че отношенията между
страните са приключили с последна заявка за експедиция от 26.01.23г. като не са установени
последващи.
След преценка на безспорните факти и доказателства, настоящият състав намира, че
спорът се концентрира в характера на липсващото количество урея към датата на
експедиране на получения и обработен от пристанищния оператор товар към
възложителя/клиент и установената, неоспорвана от страните, разлика от 47,850 тона
карбамид.
Налице е валиден договор за пристанищни услуги от 22.12.2022г., по силата на който
ищецът е изпълнил възложената му работа чрез директна и/или индиректна обработка и
съхранение на уреа в насипно състояние, с последващо пакетиране и съхранение на биг
бегове (чл. 1 от договора). Действително ответното дружество е закупило от трето лице 3850
тона карбамид, което количество е отразено в придружаващата товара
товарителница/коносамент. В подкрепа на този извод са приложените към писмения отговор
на исковата молба, търговска фактура № АFI20220085/15.12.2022 г. (л. 91 – л. 93 от делото) и
8
коносамент (bill of landing, л. 165 – л. 166 от делото). На пристанището са били разтоварени
по-малко от закупеното количество, а именно отразеното в представения генерален акт
№82/27.12.2022г. и акт известие от 27.12.2022г., от които става ясно, че в пристанището с
митнически манифест № BG002005093885U6/23.12.2022 г. са разтоварени в действителност
3849,710 тона карбамид, което е с 290 кг. по-малко от заявеното по коносамент. От това
следва извод, че в пристанището действително е разтоварен товар в посочения обем и
количество. Това се подкрепя и от данните по допуснатите съдебни експертизи в
производството пред първата инстанция. Именно това количество е било декларирано от
ответника в митническите декларации и върху него са определени дължимите митнически
такси и данъци. Декларациите са били включени от ответника в Дневник за покупките по
ДДС за м.12.2022г. с право на пълен данъчен кредит. Всички издадени от ищеца фактури,
вкл. процесните три, по които се претендира плащане, са декларирани от ответника в НАП и
са включени в дневниците за покупки по ЗДДС за съответния месец на издаване. Ответникът
е ползвал пълен данъчен кредит по всички издадени по договора фактури. Само по себе си,
отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в
дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата,
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване. Горното сочи и на изпълнението на договора за пристанищни услуги, тъй
като съгласно постоянната практика на съдилищата, само по себе си отразяването на
фактурата в счетоводството на ответника и в дневника на продажбите, ползването на
данъчен кредит по нея, представляват признание на задължението, обективирано в нея.
Спорен е въпросът относно характера на липсващото количество урея, констатирано
при предаването на стоката на клиента – дали същото представлява липса или съобразно
твърденията на ищеца, представлява обичайна загуба в теглото на стоката. Съгласно
Решение № 843 от 16.02.2005 г. на ВКС по д. № 2139/2003 г., II т.о., ТК, за да се констатира
липса следва две величини да се сравнят към една и съща дата - първо документално и второ
фактически - чрез теглене, броене измерване и други. За меродавно в отношенията между
страните се счита теглото, установено при извършено от пристанището мерене на
превозните средства (пълно - празно), т.е. действа уговорката, че рискът се носи от
товародателя в случаите, когато не е поискал мерене на превозното средство, доставящо
товара от пристанищната везна. В случая, с оглед изготвения драфт сървей доклад и
подписване на Генералния акт и Акта известие /л.46/, независимо от липсата на измерване
на стоката на везни на пристанищния оператор, а чрез индиректен метод, какъвто се явява
драфт сървей /обяснен в заключението на техническата експертиза/, съдът намира за
установено, че действителното разтовареното количество урея е възлизало на 3849.710 тона.
С подписването на генералния акт от страна на пристанището, в който е обективирана тази
разлика /въз основа на изготвения независим драфт сървей сертификат/, отговорността за
липса е прехвърлена от товародателя на пристанищния оператор спрямо посоченото за
разтоварено количество. Поради това, независимо от изразените от пристанището резерви
спрямо точността на метода, подкрепяно и от вещото лице по СТЕ, самият оператор е
положил подписа си под актовете, които посочват действително разтовареното количество
карбамид. /генерален акт и акт – известие/ Спрямо приетото количество стока, при
експедираното количество урея е налице установена по делото разлика от 47.850 тона, които
именно са предмет на направените от ответника правопогасяващи възражения срещу
претенцията на ищеца за заплащане на процесните три фактури.
Съгласно изложеното по-горе, с възприемане количеството на разтоварения карбамид
от страна на пристанището, съгласно подписаните от него Генерален акт и Акт известие,
очевидно пристанището е възприело като меродавно и подлежащо на обработка количество
от 3849.710 тона урея, независимо че същото не е било измерено на негова везна, а чрез
независима сървейорска инспекция Инколаб. Спрямо това количество, действително е
установена разлика от 47.850 тона при експедирането на стоката към контагенти на
Агроблок търговска компания ЕООД.
Независимо от това съдът намира, че предявеният иск е основателен, доколкото от една
страна ищецът установява изпълнение на договора съгласно чл.20а ЗЗД, уговореното между
страните и действащите му Обичаи, а от друга страна ответникът не установява, че ищецът,
в качеството си на пристанищен оператор, носи отговорност за липса, т.е. за лошо
изпълнение на задължението си по чл.253, ал.2 ЗЗД. Неоснователни в тази връзка съдът
9
намира направените от ответника възражения срещу валидността на Обичаите на Одесос
ПБМ ЕАД /л.21 и сл./, доколкото още при подписване на договора за пристанищни услуги, е
изразил съгласие с приложението им в отношенията между страните съгласно чл.8 и чл.9 от
договора. Така, съгласно чл.98 от Обичаите /л.29/, пристанищният оператор не отговаря за
естествените, законните и обичайните фири както и при разлики в теглото на товарите,
когато тези товари не са били приети чрез претегляне на пристанищната автовезна, освен в
случай на доказана кражба, злоупотреба или недобросъвестност. Отговорност за разликата в
теглото пристанището не носи и когато товарът е бил приет и предаден чрез различен метод
за определяне на количеството им.
При експедиране на товара по отделните 152 бр. заявки на клиента /към контрагенти
на ответното дружество/, съобразно извършеното претегляне чрез драфт сървей метод,
действително е установена липса на посочените от ответника 47.850 тона урея. Видно от
констативно-съобразителната част на допуснатата техническа експертиза, ответното
дружество е изпълнило задължението си за регистрация на клиентски профил в интернет
страницата поддържана от пристанището (чл.15, т.3 от договора). Така посоченото
дружество чрез електронната система на пристанището е извършило общо 211 броя заявки
за експедиция за периода от 23.01.2022 г. до 26.01.2023 г., като 59 от тях са отказани от него
и 152 са изпълнени. Предаденото от „ОДЕСОС ПБМ” ЕАД на „АГРОБЛОК ТЪРГОВСКА
КОМПАНИЯ” ЕООД пакетирано вече количество карбамид е 3801,780 тона, съвпада със
сумарните количества на всички 152 изпълнени заявки (по данни от експертизата) и по
справка за кантарно сведение за периода от 27.12.2022 г. до 26.01.2023 г. и справка – отчет за
същия период. Установената липса, съгласно изслушаната техническа експертиза, доколкото
не се установява друго, се дължи на обичайни, естествени фири на товара при
обработката му в пристанищния терминал. Поради това, установената в Констативен
протокол от 26.01.2023г. разлика в количеството карбамид, въпреки оспорване протокола от
ответника, се потвърждава от заключението на техническата експертиза. Тази разлика е
приета от пристанището като естествени фири по смисъла на НАРЕДБА № 13а-10403 за
пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните
ценности при съхраняването и транспортирането им (Загл. доп. - ДВ, бр. 28 от 1980г.).
Представеният протокол не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила предвид
характера му на частен свидетелстващ документ, съдържащ изгодни за издателя си
обстоятелства. Върху протокола не е бил положен подпис на насрещната страна съгласно
изискването в чл.13, т.2 от договора. Независимо от това, установените в протокола
обстоятелства се потвърждават от изготвената и приета по делото експертиза в частта, в
която вещото лице е посочило процентът на обичайните фири при обработката и
съхранението на насипни товари. Впрочем, установената разлика в количествата на стоката
не е спорна между страните. /не се оспорва от ищеца/
По приложението на НАРЕДБА № 13а-10403 (Загл. доп. - ДВ, бр. 28 от 1980г.) и
отнасянето на установените липси за естествени фири, което ще даде отражение и в
мотивите на съда по отношение на своевременно въведеното възражение за прихващане с
равностойността на липсващото количество урея /карбамид/, въззивният съд намира за
необходимо да коментира заключението от допуснатата съдебно-техническа експертиза от
първата инстанция. От него се установява, че разликата от 47,930 тона е напълно
съотносима към естествените съгласно наредбата фири. Процентът от 1,245% е по-малък от
пределния нормативно установен размер от 1,6% (1,4% за обработка на насипни товари в
морски и речни пристанища и 0,2% за съхранение до 30 дни). Фирата е обикновено вреда,
под формата на липса, която настъпва при съхранение и боравене с вещта. Тя се изразява в
загуба на количество, тегло или обем. Тази вреда не е виновно причинена и не е резултат на
противоправно поведение, а е следствие на обективни физико-химични процеси. Фира се
признава само за стоки, които се мерят, теглят и броят, а не за пакетирани стоки. Съобразно
предмета на процесния договор, в складовете на пристанището са били доставени
количества урея в насипно състояние, които след това са били пакетиране в биг бегове и
експедирани към контрагенти на Агроблок търговска компания ЕООД. Във връзка с
Наредбата съдът намира, че възражението на ответника за неприложимост на определените
в нея пределни фири, се явява неоснователно. Това е така именно поради възложеното от
самия ответник претегляне на товара чрез метода драфт сървей, установил действителното
количество на разтоварената урея, съотв. прехвърлил риска от евентуалните липси върху
10
пристанищния оператор. /чл.7, б.а от цит.Наредба/ Налице са предпоставките на чл.2 от
Наредба № 13а-10403. Установено е съхраняване на стоката в складове на пристанището,
момента на приемането й и извършените претегления от превозвача.
От всички събрани по делото доказателства, вкл. при съвкупен анализ на
представената от ищеца преписка по договора за пристанищни услуги както и установеното
от заключението денонощно видеонаблюдение от страна на клиента върху пристанищния
терминал и оперираните складове, не се установява поведение на оператора, което да е в
разрез с договорените задължения в договора и приложимите обичаи. Ответникът не е
твърдял и неизпълнение на договора поради лошо съхраняване на стоката, некачествено
пакетиране, нерагламентирано преместване /без заявка на клиента/ или друго неизпълнение
по време на експедирането на стоката. Обхващане на липсата от допустимите пределни
фири за конкретната стока, освобождава пристанището от отговорност за лошо
неизпълнение на договора и вреди. Въззивният състав приема, че установените липси в
товара попадат изцяло в нормите за допустими естествени фири, които са предвидени
нормативно именно поради качествата на самата стока и не зависят от поведението на
страна по договора, нито се дължат на действията на трето лице, за което ищецът отговаря.
Спорното количество от 47,850 тона карбамид представлява именно загуби от товара в
процеса на разтоварване, складиране и обработка на същия по смисъла на чл.1 от Наредба №
13а-10403/19080г. Те се дължат не на виновно поведение на ищеца (или негови служители),
а на особености на самия товар и се предполага, че обичайно биха настъпили при
извършване на съответната дейност по товарене, пакетиране и експорт. Направеното с
отговора на исковата молба, поддържано и пред настоящата инстанция възражение за
прихващане, следва да се отхвърли като неоснователно. Не са налице насрещни вземания на
въззивника за пари или еднородни заместими вещи поради липсата на отговорност на
пристанището по договора. Със същите аргументи съдът намира за неоснователно и
възражението на ответника за задържане на дължимото плащане по процесните фактури
съгл.чл.90 ЗЗД. Не се установява да е налице насрещно изискуемо вземане на ответника от
пристанището на въведеното основание -лошо изпълнение на договора чрез допусната липса
на част от обработеното количество урея. Действително, същото е своевременно упражнено
от ответника едновременно с възражението за прихващане/рекламацията по договора/, още
на 20.02.23г., по отношение на изпълнителя по договора – пристанищният оператор, но с
оглед липсата на основание за отговорността му, не е налице изискуемо вземане на
ответника срещу него. Поради неоснователност на възражението за прихващане, искът
подлежи на уважаване в пълен размер.
Поради изложеното, претенцията за мораторните лихви, дължими върху главниците по
трите фактури се явява основателна в установения размер от 857.60 лева. Същите са
начислени за периодите съгласно чл.37 от договора, след изтичане на седмодневния срок от
доставянето им на възложителя, като се претендират до 30.03.23г., преди предявяване на
иска. Доколкото въззивникът не излага конкретни оплаквания срещу решението на ВОС в
тази част, съдът препраща към изложените в първоинстанционното решение мотиви
съгласно чл.272 ГПК. Основателна се явява и акцесорната претенция за законните лихви,
начислени върху претендираните главници, считано от предявяване на иска на 05.04.23г. до
окончателното изплащане на задължението съгласно чл.86 ЗЗД.
Поради достигане до идентични на първата инстанция правни изводи, обжалваното
решение следва да бъде изцяло потвърдено.
В полза на въззиваемата страна се следват направените във въззивното производство
разноски, претендирани в размер единствено на ю.к.възнаграждение съгласно чл.78, ал.8
ГПК. Съобразно приложимите норми от чл.21 вр.чл.37 от ЗПрП и чл.25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на процесуалния
представител на въззиваемата страна по делото в размер на 300 лева.
Съобразно изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №168/12.04.2024г., постановено по т.дело №200 по описа за
11
2023г. на ВОС, ТО.
ОСЪЖДА АГРОБЛОК ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ ЕООД, ЕИК *********, гр.Горна
Оряховица да заплати на ОДЕСОС ПБМ ЕАД, ЕИК *********, Варна, сторените във
въззивното производство разноски за ю.к.възнаграждение в размер на 300 лева, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12