Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.11.2020г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На седми октомври година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 1758 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на М.М.И., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно
постановление № №20-0769-001082/02.04.2020 г., издадено от началника на група в
сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 1000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.1, т.,1 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 10 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът намира жалбата за
допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и
съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на
ЗАНН.
В съдебно заседание,
жалбоподателят не се явява. Изпраща надлежно упълномощен процесуален
представител. Поддържат жалбата и молят НП да бъде отменено. Не ангажират доказателства.
Правят искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се
явява в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до
БРС молят НП да бъде потвърдено. Не сочат доказателства. Правят искане за
разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На
06.03.2020 г., около 00:00 часа в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник”, по ул. „Въстаническа”,
до бл. 236, в посока магазин „Анет”, жалбоподателят като водач на лек автомобил
–„Фиат Пунто”, с per № А....ВК, собственост на Д.Т.К., ЕГН **********, управлявал
същия, след употреба на алкохол. Горепосоченото било установено с техническо
средство – Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № АРВВ-0029, като в 00.15ч.,
устройството отчело 1,18/едно цяло и осемнадесет/ промила в издишания в апарата
въздух. На водача бил връчен талон за изследване №0067129 и 7 броя стикери. При
проверката, водачът не представил и СУМПС.
За
констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно
нарушение, в присъствие на жалбоподателя, който той подписал, без възражения.
Административнонаказващият
орган е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал
обжалваното постановление, с което за нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000лв.
и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.,1 пр.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 10 лева.
При извършената от
съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха
съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на
един свидетел, като на нарушителя е връчен препис т.е. началото на
административно - наказателното производство е поставено по регламентираната в
ЗАНН процедура. В
АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН реквизити. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до накърняване правото на защита на нарушителя и съответно до порочност
на административно - наказателното производство.
В съдебно заседания,
актосъставителят потвърждава изложеното в АУАН и в НП. Последният е полицейски
служител, показанията му са последователни и непротиворечиви, подкрепят се от
събраните по делото доказателства, поради което Съдът намира, че показанията му,
следва да бъдат кредитирани.
Фактическата обстановка в АУАН се оспорва от жалбоподателя, като
той твърди, че не е
извършил описаното в НП. Същият не отрича, че е употребил алкохол, но ангажира
теза, че количеството му е определено неправилно при измерването.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП предвижда, че „На водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози“. С оглед
липсата на доказателства в обратен смисъл, Съдът намира, че горепосоченото
нарушение е безспорно установено.
Процесното нарушение е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал,
че поведението му е обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието си
нарушава установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към
този резултат.
Наложеното наказание по чл. 174,
ал. 1, т. 2 ЗДвП е с фиксиран размер и не може да бъде изменено от съда,
предвид установеното с химическа експертиза количество алкохол в кръвта – 0.84
промила. Наложеното наказание е адекватно на тежестта на извършеното,
съответства на степента на обществена опасност на деянието и е достатъчно за
постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.
Единствено за пълнота, съдът
следва да отбележи, че не е налице маловажност на случая. Липсата на вредни
последици, не е елемент от състава на нарушението за което жалбоподателят е
привлечен към административно - наказателна отговорност.
Предвид гореизложеното, съдът
намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което,
в тази част, следва да бъде потвърдено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, „Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него;.“ Видно от
събраните по делото доказателства, жалбоподателят е притежавал СУМПС на
управляваното от него МПС, но липсват доказателства, оборващи констатираното
нарушение от АНО, а именно, че към момента на извършване на проверката,
жалбоподателят не е представил СУМПС на проверяващите органи.
Жалбоподателят
е санкциониран на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП, която предвижда
санкция за водач, който „не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство“. Санкционната норма е приложена правилно и
наказанието е с фиксиран размер, поради което, не може да бъде изменено от
съда. Извършеното нарушение, съответства на описаното в разпоредбата на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което НП е правилно и законосъобразно и в тази част
и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, поради
което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение - 80 /осемдесет/ лева, които следва да бъдат заплатени от
жалбоподателя на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0769-001082/02.04.2020 г., издадено от началника на група в
сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас против М.М.И., ЕГН: **********, с адрес: ***,
с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП,
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 10
лева.
ОСЪЖДА М.М.И.,
ЕГН: ********** да заплати на Сектор Пътна полиция към ОДМВР гр. Бургас, сумата
от 80 /осемдесет/ лева, за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.