Определение по дело №1491/2022 на Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№........................................... 2022г., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври 2022г., в състав: 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:    Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

            като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

ч.к.адм. дело № 1491 по описа на съда за 2021г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е молба от „ВИВЕГО“ЕООД за изменение на решение № 1119/ 18.08.2022г., постановено по канд № 1491/2022г. в частта му за разноските. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на дружеството за въззивната съдебна инстанция, по съображение, че НП е частично отменено с решението на касационната инстанция.

Ответникът по искането не изразява становище.

При съобразяване, направеното искане за изменение на съдебното решение, съдът съобрази следното: С № 1119/ 18.08.2022г., постановено по канд № 1491/2022г. на АдмС Варна е отменено Решение №711/30.05.2022г., постановено по нахд № 2021311 0201591/2021г. на ВРС и е изменено НП № 03-013205/30.09.2020г. на директора на ДИТ Варна като наложената имуществена санкция на дружеството е намалена от 5000лв. на 1500лв.. Съгласно  чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

От доказателствата по делото се установява следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена на 18.08.2022г., решението чието изменение, в частта на разноските се иска, е постановено на 18.08.2022г. и е необжалваемо. Претенция за заплащане на разноските в касационното производство е заявена от процесуалния представител на „ВИВЕГО“ЕООД в проведеното открито по делото заседание на 14.07.2022г., в което са представени доказателства за извършено плащане – договор за правна помощ от кочан, заверен в адвокатска колегия и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Размерът на заплатеното възнаграждение за адвокат е 600лв..

В първоинстанционното решение се съдържа осъдителен диспозитив в полза на дружеството за адвокатско възнаграждение и държавна такса за издаване на удостоверение в размер на 605лв. Искането за присъждане на разноски пред ВРС е направено в откритото съдебно заседание проведено на 17.05.2022г. Представен е договор за правна помощ от кочан, заверен в адвокатска колегия с вписани данни  за плащане в брой на сумата от 600лв. Представени са доказателства за заплащане на държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5лв.(стр.48 от съд.преписка).

Молбата за изменение на решението в частта на разноските, като подадена от лице с активна процесуална легитимация и в срок, се явява допустима. Молбата е по смисъла си, не за изменение, а за допълване на решението, доколкото настоящата инстанция не се е произнесла по направено в о.с.з. заседание искане за присъждане на възнаграждението на адвоката и на разноските по воденето на делото, а именно относно заплатената държавната такса за издаване на съдебно удостоверение. Молбата е основателна.

 Съгласно действащата към настоящия момент регламентация на възнагражденията на адвокатите за представителството на лицата пред съд –„Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.“ (чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/). Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения приета от Висшия адвокатски съвет (Наредба №1 / Наредбата) „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата върху стойността на санкцията, съответно обезщетението“. В чл.7, ал.2 от Наредбата възнагражденията за процесуалното представителство пред съд са диференцирани според материалния интерес, т.е. според размера на наложената глоба. Идентичен е подходът регламентиран в Наредбата за изчисляване на възнагражденията за адвокат за процесуално представителство по административни дела (каквото се явява по характера си касационното производство по конкретното дело) – арг. от чл.8 от Наредба №1. Съобразявайки цитираните разпоредби от Наредбата и ЗА, съдът намира, че при установеният начин на формиране на възнагражденията на адвокатите, а именно от критерият размер на защитимото право, конкретно размер на наложената санкция, при изменение на НП, с което е наложена санкцията на наказаното лице се следва възстановяване на разликата до възнаграждението на адвоката за защитата му срещу по-високия размер на наложената санкция. На дружеството следва да бъде възстановена и частично стойността на заплатената държавна такса за издаване на съдебно удостоверение с оглед изменението на размера на имуществената санкция наложена с НП. Разбирано в този аспект, това е и реализиране на правната отговорност на административнонаказващия орган за неизпълнение на задължението му по чл.27, ал.2 от ЗАНН, а именно при налагането на санкцията първо да вземе предвид тежестта на нарушението, както и финасовото състояние на нарушителя и второ да изложи конкретни, ясни и изчерпателни мотиви относно размера на наложената санкция.

С оглед на изложеното молбата за допълване на решението в частта за разноските за въззивната инстанция на осн.  чл. 248, ал. 1 ГПК, следва да се уважи и в полза на „ВИВЕГО“ЕООД, следва да се присъдят разноски в общ размер на 423.50лв., от които 420лв. за възнаграждение на адвокат за въззивната инстанция и 3.50лв. за разноски за въззивното производство.

На изложените съображения и на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК Административен съд Варна, Четвърти тричленен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № № 1119/ 18.08.2022г., постановено по канд № 1491/2022г. на АдмС Варна, като

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „ВИВЕГО“ЕООД разноски по делото за двете съдебни инстанции общо в размер на 423.50 (четиристотин двадесет и три лева и петдесет стотинки) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.