Протокол по дело №579/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 211
Дата: 28 март 2023 г. (в сила от 28 март 2023 г.)
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20223100900579
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 211
гр. Варна, 27.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20223100900579 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:22 часа се явиха:
Ищецът И. К., редовно призован, явява се лично, представлява се от
адвокат Е. К., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , редовно
призован, представлява се от адвокат П. П., редовно упълномощен и приет
от съда от днес.
Вещото лице Й. Л. М., редовно уведомен по телефона, не се явява.
Вещото лице В. Н. С., редовно уведомен по телефона, не се явява.
СЪДЪТ при проверка на самоличността на ищеца И. К. констатира, че
датата на издаване на паспорта на лицето 10.05.2018 г. не съответства на тази,
която е вписана в исковата молба – **** г.
Адв. К.: Господин съдия, явно съм допуснала грешка при изписването
на датата в исковата молба. Това са актуалните данни, които са по паспорта.
Моля да се счита, че паспортът е издаден на 10.05.2018 г.
Господин К. не владее български език.
СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на процесуалния представител
на ищеца И. К., че същият не владее български език, намира, че следва да му
бъде назначен преводач за днешното съдебно заседание, с оглед на което на
основание чл.4, ал.2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА T. И.на Ч., ЕГН ********** за преводач на ищеца И. К..
1
СЪДЪТ предупреждава преводача T. Ч., че носи наказателна
отговорност за неверен превод.
Т. Ч.: Запозната съм.
Преоводачът T. Ч. превежда на ищеца И. К. извършените до момента
процесуални действия.
Адв. К.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. П.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора, като приканва страните да изразят
становище по проекта за доклад на делото.
Адв. К.: Поддържам исковата молба. Запозната съм с проекта за доклад.
Моля да бъде обявен за окончателен.
Адв. П.: Поддържам отговора. Оспорвам исковата молба. Запознат съм
с проекта за доклад и моля същият да бъде приет за окончателен.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители
на страните, на основание чл. 146 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД на
предявените искове, съобразно Определение № 100 от 17.01.2023 година и
го ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, в следния смисъл:
Предявен е допустим иск от И. К. гражданин на Украйна, роден на
****г. в гр. И.о-Франкивск, Украйна, притежаващ паспорт ***, издаден на
**** г. от Орган 2601, с персонален код № ***, адрес: ***, срещу „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. "Витоша" № 89Б, за осъждане на
ответника да заплати на ищeца сума в размер на 36 000 (тридесет и шест
хиляди) лева, представляваща обезщетение за допълнително претърпяни
неимуществени вреди (ексцес) в резултат на ПТП, настъпило на 11.08.2018 г.
на главен път 1-9 на 142 км. посока Бургас виновно причинено от водача на
автомобил Ситроен С5 с рег. № ****, застрахован по риска "Гражданска
2
отговорност“ на автомобилистите при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, на
основание чл. 432 от КЗ.
Претендират се и сторените в процеса разноски.
В исковата, уточняващата и допълнителната искова молби ищецът
излага следните правнорелевантни фактически твърдения:
На 11.08.2018г. около 11,35 часа на главен път 1-9 на 142 км посока
Бургас настъпило ПТП между автомобил Ситроен С5 е рег. № **** и лек
автомобил Рено с рег. № ****. Причина за ПТП била загуба на управление от
страна на водача на лекия автомобил Ситроен С5 Г. Б., в резултат на което
автомобилът му се блъснал челно в управлявания от ищеца И. К. лек
автомобил Рено Сценик. В резултат на сблъсъка, ищецът получил
травматични увреждания на главата с разкъсно-контузна рана, фрактура на
двете кости на дясна предмишница, многофрагментна фрактура на лява
бедрена кост с дислокация на фрагментите; слабоконсолидираща фрактура на
лява бедрена кост в средната трета част, консолидирана фрактура на дясна
радиална кост на типично място.
Отговорността на водача на л.а. Ситроен С5 била покрита от ответното
дружество по силата на застраховка гражданска отговорност. Между ищеца и
ответното дружество било подписано споразумение от 08.10.2019г., съгласно
което застрахователят изплатил на И. К. сумата в размер на 42 000
(четиридесет и две хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди.
Твърди се, че в началото на месец октомври 2019 г. са настъпили
усложнения в състоянието на ищеца, изразяващи се в силна болка и силно
затруднено движение на левия крак. Поради настъпилото усложнение ищецът
бил приет в Център по травматология и ортопедия гр. Чернивци, където била
извършена оперативна намеса, подробно описана в исковата молба.
Вследствие на настъпилото усложнение, ищецът получил силно влошаване на
здравето, довело до инвалидност, респ. невъзможност да работи и да
получава нормални доходи. Твърди се, че настъпилият в състоянието на
ищеца ексцес не е могъл да бъде предвиден и съобразен при определянето на
обезщетението, прието в споразумението от 08.10.2019 г. Твърди се, че
влошаването на здравословното състояние на И. К. се намира в пряка
причинно-следствена връзка с телесните увреждания от претърпяното ПТП,
3
поради което се претендира репариране на претърпяните неимуществени
вреди в условията на ексцес.
Ищецът отправил писмена застрахователна претенция до ответника да
му заплати обезщетение в размер на 55 000 (петдесет и пет хиляди) лева за
допълнително претърпяните от него неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП. Застрахователната компания определила обезщетение в
размер на 19 000 (деветнадесет хиляди) лева, което било изцяло изплатено.
Това обезщетение според ищеца е крайно недостатъчно за обезвреда на
претърпените от него вреди вследствие на ексцеса.
По възражението за липса на вина на водача на л.а. Ситроен С5 се
поддържа, че смъртта му не е пречка за установяване на противоправността
на деянието и вината на извършителя на деликта. Изтъква се наличието на
признание на ответника, който предоставил обезщетение за претърпените
вреди на другите участници в ПТП – И. К., С. К., Л. К., Н. К. и И. К., в т.ч.
платено на ищеца И. К. обезщетение за ексцес, в размер на 19 000 лева.
Поддържа противоправност на деянието тъй като дори да се приемело, че
преди сблъсъка Б. е загубил съзнание, то това би следвало да е станало твърде
скоро преди сблъсъка и скоростта на управление при всички положения е
била над разрешената. Твърди се, че преди сблъсъка установената скорост на
движение на автомобил „Ситроен С5“ е била 115 км/ч и не е намаляла
вследствие на изкачването нагоре по участъка от пътя, т.е. при всички случаи
в момента, в който съзнателно е ръководил действията си, Б. се е движел с
над разрешената скорост за този пътен участък, която е 90 км/ч. Посочва се,
че причинителят на ПТП е имал стар инфаркт на миокарда, следвало е да
съобразява действията си с това обстоятелство, не е следвало да шофира
дълго време и с над разрешената скорост, от което се извежда, че при всички
случаи има вина от страна на причинителя. Оспорва се възражението за
съпричиняване като се твърди, че ищецът е пътувал с предпазен колан и че с
нито едно свое действие не е нарушил разпоредбата на чл. 137а ЗдвП или
друга законова разпоредба.
В сроковете по чл. 367, ал. 1 и 373 от ГПК ответникът „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД е подал писмен отговор и допълнителен отговор, с които
оспорва предявения иск като недопустим, евентуално като неоснователен.
Възражението за недопустимост на иска се обосновава с постановките
4
на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 30.01.2017 г. от ОСГТК на ВКС,
казуална съдебна практика и подписаното между страните споразумение,
което представлявало договор за спогодба и имало силата на закон в
отношенията между страните, поради което за ищеца била преклудирана
възможността да търси обезщетение за други имуществени и неимуществени
вреди.
По основателността на иска прави следните възражения и оспорвания:
Оспорва вината на застрахования водач на л.а. Ситроен С5 с рег.№****
Г. Т. Б. като елемент от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Позовава се на
установеното в образуваната пр.пр. № 7600/2018 г. по описа на РП - Варна,
вр. ДП № 3206/2018г, по описа на 04 РУ - Варна, че причината за настъпване
на пътно-транспортното произшествие се дължи на остър миокарден инфаркт
по време на управление на л.а. „Ситроен С5”, довел до силна болка в
сърдечната област, вкл. падане на кръвно налягане и загуба на съзнание в
момента на управление на автомобила. Според разследващия орган това
внезапно настъпило болестно състояние се явява случайно деяние по см. на
чл.15 от НК, доколкото в случая не съществуват никакви общоизвестни или
установени правила, които да не са били спазени и съответно да са повлияли
на внезапното влошаване на здравословното състояние на Г. Б.. Направен е
извод, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство
за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 „в”, вр. чл.342 ал.1 от НК, на
основание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, тъй като деянието не съставлява
престъпление.
Твърди, че с поведението си деецът не е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата, което да се явява в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат и едновременно с това
са налице условия, поставящи дееца в невъзможност да изпълни
задълженията си като участник в движението и да предотврати настъпването
на вредните последици.
Оспорва твърденията на ищеца, касаещи физическото му състояние,
както по отношение вида, времетраенето и характера на вредите, така и по
отношение на причинно следствената връзка между увреждащото действие от
страна на застрахования водач и посочените в исковата молба вреди. Твърди,
че изплатеното вече обезщетение на г-н К. се явява недължимо платено.
5
Оспорва твърденията на ищеца относно необходимостта от последващо
лечение и настъпило инвалидизиране, както и изложеното в представената
медицинска документация от Украйна. Оспорва състоянието на ексцес, т.е.
наличието на причинна връзка между пътно-транспортното произшествие и
последвалото обективно влошаване на състоянието на пострадалия, различно
от това, за което е присъдено първоначално обезщетение. Позовава се на
съдебна практика на ВКС. Твърди, че още към датата на подписване на
споразумението ищецът е изпитвал описаната в исковата молба
симптоматика, поради което счита, че не са налице данни, че здравословното
му състояние и неговото развитие се отклонява съществено от прогнозата за
последващия ход заболяването, преди и след подписване на гореописаното
споразумение.
Евентуално, оспорва предявения иск по размер, като счита, че вече
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 19 000 лв. е
достатъчно, за да компенсира претърпените неимуществени вреди, а
търсеното обезщетение е прекомерно завишено, не отговаря на
икономическата конюнктура, на реалната вреда и на обществения критерий за
справедливост.
Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца,
тъй като същият е пътувал без поставен обезопасителен колан. Счита, че
травмите не биха могли да бъдат получени при надлежно поставен предпазен
колан. Твърди, че ищецът е нарушил разпоредбата на чл.137а ЗДвП.
Оспорва претенцията за изплащане на лихва, считано от датата на
възникване на ПТП, като неоснователна.
Прави възражение за погасяването и по давност.
Прави искане за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Правна квалификация: чл. 432, ал. 1 от КЗ, чл. 45, чл. 52 от ЗЗД.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:
Всяка страна следва да установи фактите, на които основава
твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че носи тежестта да докаже: - противоправно
поведение на водача на МПС Ситроен С5 с рег. № ****, в т.ч. механизма на
6
настъпване на процесното ПТП; - че след сключване на споразумението от
08.10.2019 г. е настъпил ексцес, т.е. влошаване на здравословното състояние
на пострадалия; - причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
твърдяното влошаване на здравословното състояние; - какъв е бил
интензитетът на търпените болки и страдания в резултат на ексцеса и колко
време са продължили.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че носи тежестта да докаже: - фактите и
обстоятелствата изключващи вината на дееца (с оглед на оборимата
презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД); - че ищецът е управлявал МПС без
предпазен колан (с оглед релевираното възражение за съпричиняване); - че
твърдяното от ищеца влошаване на здравословното състояние, ако се докаже
такова, е взето предвид и включено в предмета на споразумението от
08.10.2019 г., респ. в изплатеното по това споразумение обезщетение.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:
настъпило на 11.08.2018г. около 11,35 часа на главен път 1-9 на 142 км
посока Бургас ПТП между автомобил Ситроен С5 с рег. № ****,
управляван от Г. Т. Б., и лек автомобил Рено с рег. № ****, управляван
от ищеца И. К.;
наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и
водача на МПС „Ситроен", с ДКН **** по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на ПТП;
подписано на 08.10.2019 г. споразумение между ищеца и ответното
дружество, съгласно което застрахователят изплатил на И. К. сума в
размер на 42 000 лева обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди;
отправена на 31.05.2022 г. застрахователна претенция до ответника за
заплащане на обезщетение в размер на 55 000 лева за допълнително
претърпяни от ищеца неимуществени вреди, по която ответникът е
изплатил на ищеца на 27.07.2022 г. обезщетение в размер на 19 000
(деветнадесет хиляди) лева.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 100 от 17.01.2023 година е
допуснал до приемане представените от страните заверени копия от писмени
доказателства.
СЪДЪТ, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя възможност
7
на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия.
Адв. К.: Да се приемат писмените доказателства.
Адв. П.: Да се приемат писмените доказателства. Няма да представям
доказателствата, за които съдът ни е указал.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители
на страните, намира, че следва да се приемат представените в хода на
размяната на книжа заверени преписи на доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба заверени преписи от писмени доказателства, както следва:
Споразумение от 08.10.2019 г.; Постановление на Окръжна прокуратура-
Варна от 03.10.2019 г. по пр. пр. № 7600/2018 г.; Постановление на Окръжна
прокуратура Варна от 08.02.2021 г. по пр. пр. №7600/2018 г.; Консултативно
заключение от ортопедичен преглед; Договор № 17236/11.11.2019 г. за
предоставяне на платени медицински услуги; Извлечение от история на
заболяването; Приемо-предавателен протокол за медицинските услуги по
Договор № 17236/11.11.2019 г. за предоставяне на платени медицински
услуги; Удостоверение към протокол за преглед от медико-социална
експертна комисия; Паспорт на металоконструкция; Телепоща с изх.№
56/31.05.2022 г.; разпечатка от електронна поща.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представения с
молба с вх.№ 21032 от 13.09.2022 г. заверен препис на Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 1960.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представения с
отговора на исковата молба заверен препис на опис към платежно нареждане
за масов превод на „ДЗИ-ОЗ“ АД.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 100 от 17.01.2023 година е
допуснал по искане на ответника изготвянето на комплексна съдебно-
автотехническа експертиза.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 6305 от 13.03.2023 г. от вещото лице
Й. М., в която заявява, че не са успели да изготвят заключение, тъй като
документите по наказателното дело, а именно ДП № 3206/2018 г. по описа на
8
04РУ-Варна не са постъпили по настоящото дело, а същите са необходими на
вещите лица.
СЪДЪТ докладва писмо с вх.№ 7402 от 23.03.2023 г. от Окръжна
прокуратура-Варна, в което се посочва, че въпросното досъдебно
производство е изпратено по друго дело на ВОС – т.д. № 507/2022 г.
Адв. К.: Запозната съм.
Адв. П.: И аз съм запознат. Моля да се изиска от състава на т.д. №
507/2022 г. по описа на ВОС заверено копие от досъдебното производство.
Поддържаме искането да бъдат приобщени материалите по досъдебното
производство.
СЪДЪТ, с оглед изявленията на процесуалните представители на
страните, намира, че следва да бъдат изискани материалите по досъдебното
производство, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис от приложеното по т.д. № 507/2022 г.
по описа на ВОС досъдебно производство № 3206/2018 г. по описа на 04РУ
при ОДМВР-Варна.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 192 от ГПК от Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Варна заверен препис от административната преписка
във връзка с констативен протокол с пострадали лица № 1960 от 11.08.2018 г.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 100 от 17.01.2023 година е дал
възможност на ищеца за датата на съдебно заседание да ангажира гласни
доказателства чрез разпита на двама свидетели – очевидци на ПТП при
условията на водене, които да установяват поведението на шофьорите на
двата автомобила непосредствено преди и в момента на ПТП, както и
претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на ексцеса.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 5833 от 07.03.2023 г. от процесулания
представител на ищеца – адвокат Е. К., в която отправя искане за съдебно
удостоверение във връзка с осигуряване на възможност на свидетелите да
напуснат територията на Украйна и да се явяват в днешното съдебно
заседание, както и уточнява, че желае да бъдат разпитани трима свидетели,
двама от тях като очевидци на ПТП, третият за вредите, претърпени от ищеца
и един от първите двама също за вредите, претърпени от ищеца.
9
Адв. К.: Водим свидетелите. Моля да бъдат разпитани.
Адв. П.: Не се противопоставям.
СЪДЪТ, с оглед изявленията на страните намира, че искането за
допускане на трети свидетел, направено от ищеца, е основателно, с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА на ищеца още един свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелство около настъпване на процесното ПТП.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на първия свидетел, воден от
процесуалния представител на ищеца.
Адв. К.: Господин съдия, свидетелят М. Д. не владее български език.
СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на процесуалния представител
на ищеца, че свидетелят М. Д. не владее български език, намира, че следва да
му бъде назначен преводач, с оглед на което на основание чл.4, ал.2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА T. И.на Ч., ЕГН ********** за преводач на свидетеля М.
Д..
СЪДЪТ предупреждава преводача T. Ч., че носи наказателна
отговорност за неверен превод.
Т. Ч.: Запозната съм.
СЪДЪТ снема самоличността на свидетеля:
М. Д., притежаващ паспорт № ****, изд. на 22.04.2016 г., Украйна,
украински гражданин, неосъждан, без дела и трудово-правни отношения със
страните, предупреден за отговорността по чл.290 от НК, след което същият
обеща да говори истината.
Свид. Д. на въпроси от адв. К.: С потърпевшия сме роднини. Да, бях
очевидец на катастрофата, която се случи на 11.08.2018 г. Рано сутринта
излязохме от к.к. „Слънчев бряг“ и два пъти спирахме, защото на детето му
беше лошо. Постояхме около 15-20 минути и продължихме пътя. Отпред
пътуваше тази кола, която пострада в катастрофата. По-големият И. караше
колата. Съпругата му беше на предната седалка до него. Л. стоеше отзад зад
водача на задната седалка. Н. седеше посредата. По-малкият И. стоеше от
10
дясната страна на задната седалка. Р. беше най-отзад. Карахме по-бавно,
защото моята кола не беше много наред и да не се изгубят колите. След това
се издигнахме нагоре и започнахме да слизаме надолу. От нашата страна
беше една лента, а от отсрещната страна имаше две ленти. Когато
наближихме мястото, където стана пътното транспортно произшествие, по
лентата, която беше към нас, имаше две коли. Аз карах отзад на около 150
метра след първата кола. Тези коли, които караха в насрещната лента, завиха
и аз видях, че настига трета кола отзад. Той караше с много висока скорост –
с около 130-140 км/ч. Започна да ги настига и нямаше къде да отиде, затова
насочи колата си към тях на другата страна, за да избегне удара с тези две
коли, които завиха и от първата лента той фактически излезе насреща ни. И.
зави към бордюра и се получи удар в лявата страна на колата. При удара
задната част на колата се качи върху бордюра. Тогава аз излязох. Отидох при
тях и извадих Р.. Той отиде в моята кола. Видях, че по-малкият И. изважда
Н.. Аз отидох при него и я взех на ръце. Дадох детето на жена ми. Ваня
започна да изважда Л.. Аз отидох при големия И., опитах да отворя вратата,
но тя беше блокирала. Помогнах на И. да извади Л.. Сложихме я на асфалта,
защото не можеше да се държи на краката си. След това отидох при С. и
исках да я извадя, но блокира колана. Върнах се при колата, за да взема нож.
Разрязах коланите. Те бяха затиснати. След това извадих С.. Тя също се опря
на бордюра.
И.-старши беше с колан. Помня със сигурност, че беше с колан, защото
първо минах от страната на И. и се опитах да го извадя, но не можах да
мръдна колана. След това минах от другата страна и коланите бяха
преплетени, затиснати и на двамата. Не можеха да се откопчаят коланите.
Изглежда от удара с нещо са се затиснали. Не можеха да се откопчаят
коланите и ги рязах с нож.
Струва ми се по моя преценка, че колата, понеже беше с много висока
скорост, водачът не се справи с управлението. Не е могъл да овладее колата.
Аз смятам, че водачът в този момент не е могъл да управлява колата. Беше
много висока скоростта и колата беше просто изхвърлена. Той трябваше да
завие или наляво, или Н.сно, защото нямаше къде да отиде. Иначе трябваше
да изхвърчи от платното. Според мен тази кола навлезе в нашата лента за
движение, защото водачът на колата искаше да изпревари, караше с много
висока скорост и не успя да я овладее. Първоначалното му намерение беше да
11
изпревари тези две коли, обаче наближи много колите и нямаше как, иначе
щеше да се удари в тях и излезе в насрещното платно.
След като извадих С., отидох при водача. Имаше хора, които дърпаха
колата на друга страна. Попитах защо го правят и те отговориха, че така
трябва да бъде. След това отидох направо при този водач и му казах: „Какво
направи?“ и той само кимна с главата и мигна с очите си. В същото време по-
малкият И. също отиде при водача и го попита „Какво направи със
семейството ми?“. Водачът каза нещо на български език и заплака.
Свид. Д. на въпроси от адв. П.: Водачът искаше да изпревари, но не
можа да овладее колата и навлезе в насрещното движение. Според мен той
караше така, както си е карал и просто не можа да овладее колата. Всичко
стана много бързо. Той не намали скоростта.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и остана в съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на втория свидетел, воден от
процесуалния представител на ищеца.
Адв. К.: Господин съдия, свидетелят С. К. не владее български език.
СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на процесуалния представител
на ищеца, че свидетелят С. К. не владее български език, намира, че следва да
и бъде назначен преводач, с оглед на което на основание чл.4, ал.2 от ГПК
́
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА T. И.на Ч., ЕГН ********** за преводач на свидетеля С.
К..
СЪДЪТ предупреждава преводача T. Ч., че носи наказателна
отговорност за неверен превод.
Т. Ч.: Запозната съм.
СЪДЪТ снема самоличността на свидетеля:
С. В. К., притежаваща паспорт № ****, изд на 10.05.2018, Украйна,
украински гражданин, неосъждана, без дела и трудово-правни отношения със
страните, предупредена за отговорността по чл.290 от НК, след което същата
обеща да говори истината.
Свид. К.: Ищецът И. К. ми е съпруг.
12
Свид. К. на въпроси от адв. К.: Ние станахме, закусихме и тръгнахме
за вкъщи. С нас в колата бяха моят син, снаха ми и внучката ми. Внучката ми
не се чувстваше добре. Ние карахме бавно, защото търсихме отбивка, за да
спрем заради детето. Тъкмо излязохме от отбивката и тръгнахме нататък. От
нашата страна имаше една лента, а от другата страна две ленти. Докато
карахме по нашата лента, в отсрещната, първата лента колата направи завой и
се занесе. Не беше овладяна и се получи удар. Съпругът ми успя леко да
отклони колата, за да не бъде толкова силен ударът. Когато за първи път
възприех „Ситроен“-а, той се движеше по първата лента, след това настигна
колата, която беше отпред, не овладя и навлезе в насрещното движение. Той
караше с много висока скорост и стана за секунди. Водачът на „Ситроен“-а
не видях дали предприе изпреварване.
Имплантацията на И. не беше успешна. Раната не зарасна и се получи
фалшива става. След това ние се обърнахме към шведско-украинска клиника
и казаха, че трябва да се извади старата става и да се сложи нова. Сложиха
нова става и след това беше в болнични. След това му дадоха група на
инвалидност. В болница беше 2 седмици. От октомври месец 2019 г. беше в
болницата. Клиниката е в гр. Чернивци. Там не позволяват посещения.
След като И. се прибра от болницата, продължи да бъде вкъщи. Ходеше
с патерици. Обслужваше се, но с патерици. Имаше болки и взимаше
обезболяващи. От лекарствата се увреди стомашната жлеза. През януари му
направиха операция и му извадиха жлъчката. Дълго време след това имаше
болки и сега също има болки. След имплантацията на ставата без патерици не
можеше да е движи. Сега му е тежко да се качва по стълбите, трудно му е да
ползва тоалетна, защото не може да седне. Не може да шофира кола. Движи
се с бастун. Налага му се да се придвижва на различни места, защото е човек.
Моли се на сина си да го закара или аз отивам с него, защото той не може да
се оправи сам. Много му е тежко от това и се измъчва, защото постоянно
трябва да моли, някой да му помага за всичко. /Свид. С. К. заплаква./ Той не
работи в момента. Една година той беше в болнични. Сега е със социална
пенсия. С тази пенсия нито може да се живее, нито да се купят лекарства.
Пенсията му е социална, а не редовна, защото няма пенсионна възраст. Ниска
му е пенсията, защото е за последната година, а последната година беше в
болнични и плащаха малко. Това се отрази на стандарта на живот на цялото
13
семейство, защото той изхранваше цялото семейство и помагаше на всички.
След катастрофата му намаля зрението. През цялото време му трябва помощ и
се нервира.
Свид. К. на въпроси от адв. К.: До датата на ПТП-то той работеше
като шофьор в Украйна. Имаше две коли - товарна и за пътници. Той имаше
частно предприятие. В момента той не може да работи като шофьор. На друга
работа кой ще го вземе, като той е с бастун?
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен и остава в съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на третия свидетел, воден от
процесуалния представител на ищеца.
Адв. К.: Господин съдия, свидетелят И. К. не владее български език.
СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на процесуалния представител
на ищеца, че свидетелят И. К. не владее български език, намира, че следва да
иму бъде назначен преводач, с оглед на което на основание чл.4, ал.2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА T. И.на Ч., ЕГН ********** за преводач на свидетеля И.
К..
СЪДЪТ предупреждава преводача T. Ч., че носи наказателна
отговорност за неверен превод.
Т. Ч.: Запозната съм.
СЪДЪТ снема самоличността на свидетеля:
И. И.ич К., притежаващ паспорт № ***, изд. на 10.01.2018, Украйна,
украински гражданин, неосъждан, без трудово-правни отношения със
страните, предупреден за отговорността по чл.290 от НК, след което същият
обеща да говори истината.
Свид. К.: Ищецът И. К. ми е баща. Имам дело с ответника „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
Свид. К. на въпроси от адв. К.: След операцията за смяна на имплант
през октомври месец 2019 г. баща ми се чувстваше много зле. Не си спомням
точно датата на операцията. Не можеше да върви. Придвижваше се с
патерици. Подкосяваха му се краката. Не можеше да се държи на краката си.
14
Трябваше да се опира на патерици, но мозъкът му и краката му нямаха връзка.
Не можеше да контролира краката си. Краката му и сега не го държат. Сега
върви с една патерица. Каза ми, че през нощта го боли кракът. Може да върви
само на кратки разстояния. Не може да шофира автомобил и му е много
тежко да ме моли да му помагам. Моята сестра също му помага от време на
време. Той се притеснява да помоли, някой да го закара някъде и да му
помогне. В момента той не работи. Аз живея с мои средства. Баща ми има
социална пенсия. Много е малка. Не е достатъчна за нищо. Той имаше работа
преди и печелеше добре, а сега не. Това се отразява на психиката му. Стана
по-емоционален, по-нервен. Той общува с внуците си. Може да ги заведе на
разходка, да поиграе с тях, но ограничено.
Свид. К. на въпроси от съда: Катастрофата стана на 11.08.2018 г.
След катастрофата баща ми не остана в България. Прибра се в Украйна. Горе-
долу три седмици след катастрофата му направиха операция в България след
това замина. След това същата година не се е връщал в България. През цялото
време остана в Украйна.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен и остава в съдебната зала.
Адв. К.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. П.: Аз ще направя едно искане по доказателствата във връзка с
допуснатата експертиза. Моля да бъде добавен въпроса: „Дали състоянието на
ищеца към момента му позволява да управлява лек автомобил и ако не му
позволява, то би ли било възможно управлението на лек автомобил след
необходимите приспособления и какви?“ Вече знам, че има няколко типа
такива за инвалиди, но не мога да прецезирам в достатъчна степен въпроса,
тъй като не съм специалист.
Адв. К.: Не се противопоставям да бъде допълнена експертизата с този
въпрос.
СЪДЪТ, с оглед изявленията на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА задачите на допуснатата комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза с въпроса:
Ищецът И. К. в състояние ли е понастоящем да управлява лек
15
автомобил? В случай че не е в състояние, би ли могъл да управлява такъв чрез
съответни технически приспособления, като вещите лица посочат конкретно
какви?
Адв. К.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. П.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че за събиране на доказателства, производството по
делото следва да бъде отложено, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 19.05.2023 г.
от 11.00 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ вещите лица за датата и часа на следващото
съдебно заседание.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.34
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
16